Р Е Ш Е Н И Е №262578
01.12.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр.
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при
секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15236/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова
молба на В.К.К. , ЕГН **********,*** , с
искане да се признае за установено по отношение на ответното дружество „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениев София 1712 ,
ЖК Младост 3 бул. „Александър Малинов „ № 51 вх. А ет. 9 офис 20 , че е
нищожен, на основанието по чл.22 от Закона за потребителския кредит, договор за потребителски кредит между
страните под номер **********г, евентуално – отделната клауза на чл. 5 от
същия, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите и противоречи на закона (
в частност, на чл. 10, 10а и 19 от Закона за потребителския кредит.)
Твърди
се, че на 28.06.2018 год. между „Фератум България“ ЕООД и К. бил сключен договор за кредит № ********, по
силата на който ответника получил 1000 лв. назаем. Договорено било тази сума да
се върне заедно с лихва/кредиторово възнаграждание в общо размер на 119.90 лв.,
за срок от шест месеца, при 11.99 % годишна лихва и
49.05 % годишен процент на разходите. Договорено било (чл. 5) неотменимо
задължение на длъжника да бъде обезпечено чрез поръчителство от страна на трето
лице, затова на същата дата бил сключен между длъжника и третото на спора лице
„Фератум Банк“ ЕООД договор за гаранция със същия № *********, по силата на
който гарантът се задължил пред кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на кредитополучателя , като плати вместо него при неизпълнение,
при която хипотеза, кредитора имал право да заяви претенциите си директно към
гаранта. От своя страна, К. се задължила
да плати възнаграждение на гаранта в общ
размер от 1694 лв.
Изложени са обаче твърдения, че договорът е недействителен в цялост, тъй
като не спазени изискванията на чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит
към формата и съдържанието на такива договори, релевира се и довод, че е
нищожна клаузата на чл. 5 от същия. Иска се от съда да да прогласи нищожност на
договора, и евентуално , ако приеме същия за даействителен , то да
прогласи нищожност на клаузата на чл. 5 от същия.
Ответното дружество оспорва исковете ,
отрича пороци на договора.
Водят
се установителни искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, чл. 26 от ЗЗД и чл. 143 от
Закона за защита на потребителите.
Исковете са допустими.
По
същество, съдът прие следното:
Страните не спорят по сключването на договора , копие от който е
представено на л. 8 от делото. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл.
9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените
там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн. изм., бр. изм. и доп., бр. 59 от
29.07.2016г., - договорът е сключен на дата 28.06.2018г.
Законът за потребителския кредит установява множество изисквания към
формата и съдържанието на такъв договор; тези законови изисквания са въведени с
цел яснота на условията, при които кредит се отпуска , и оттам - охрана на
правата на потребителите на такива. Целта на закона, записана и в чл. 2 от
същия, е да осигури защита на потребителите, при което
информацията касателно съществените и другите условия по договора трябва да е
поднесена на кредитополучателя ясно и еднозначно, за може той да направи
информирана преценка дали да вземе
кредит съобразно нуждите и възможностите си. Ще рече, всички изисквания на
закона следва да са отразени в специалните или условия на договора, тъй като в
противен случай изискването за яснота на условията няма да е спазено.
Липсва
към договора погасителен план , при което не е спазено изискването на чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК. Само в стандартния европейски формуляр със преддоговорна информация има посочени размери
на отделните компоненти на вноските ( главница
и възнаградителна лихва), но отсъства техния сбор, тоест, няма точен размер на цялата вноска , а същия
е различен за всеки от месеците. Отсъстват и дати на падеж на вноските. На следващо място, изрично е отбелязано в
този формуляр , че информацията в него не обвързва кредитора, а никъде другаде
в приложените писмени доказателства погастителен план не бе открит, макар да
има в специалните условия на договора клауза , че погасителен план е неразделна част от същия договор.
Следователно по делото остава недоказано съществуването на погасителен план, и
тази липса на свой ред е самодостатъчна да релевира недействителност на целия
договор по реда на чл. 22 от ЗПК.
На
следващо място , не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 6 от ЗПК – в
договора за кредит отсъства посочване на срока му. Срок се дефинира чрез
определяеми или определени начална
и крайна дата , но в процесния договор
крайна дата отсъства , а , каза се, няма и погасителен план, при което е неясна
и датата на падеж на последната вноска.
Отсъства посочване на взетите предвид при изчисляването на годишния
процент на разходите допускания, което
релевира неспазване на чл. 11 ал. 1 т . 10 от ЗПК.
Затова
е основателен иска за прогласяване на
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
По
евентуално съединените искове за нищожност на отделни клаузи съдът няма да се
произнася, доколкото е уважил изцяло
главния такъв.
Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответника , предвид
изхода на спора. На адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар от 300
лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха
доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече
отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Прогласява, по иска на В.К.К. , ЕГН
**********,*** срещу „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениев София 1712,
ЖК Младост 3 бул. „Александър Малинов „ № 51 вх. А ет. 9 офис 20, договор за
потребителски кредит между страните под номер *******/************г, за
недействителен между страните на основание чл.22 от Закона за потребителския
кредит.
Осъжда
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София 1712 , ЖК Младост 3 бул. „Александър Малинов „ № 51 вх. А ет. 9 офис 20,
да заплати на В.К.К. , ЕГН
**********,***, сумата от 50 лева разноски по делото ( държавна такса ).
Осъжда „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София 1712 , ЖК Младост 3,
бул. „Александър Малинов „ № 51 вх. А ет. 9 офис 20, да заплати на адв.
Е. Г. И. , личен номер на адвокат ***********, адрес на дейност
****************, хонорар по делото в размер от 300 лева, на основание чл. 38
от ЗАдвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ