Решение по дело №510/2013 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 392
Дата: 14 юни 2013 г. (в сила от 1 октомври 2013 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20134310200510
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2013 г.

Съдържание на акта

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                               

                           гр. Ловеч, 14.06.2013 год.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря: Т.Г.,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 510 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №0484184 на ОД на МВР Ловеч на Н.С.П. с ЕГН ********** *** е наложена на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.02.2013 год. в 13.41 часа на ПП І-4 КМ. 28+000, извън населено място с МПС Волво С 60 с регистрационен номер ВН 6666 ВР е извършено нарушение за скорост №201302252976, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 608. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 122 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Н.П., който го обжалва в срок и моли да бъде отменен като незаконосъобразен, неправилен и постановен в нарушение на закона. Твърди, че в обжалвания ЕФ липсва описание на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението по ясен, разбираем и обичаен начин, което нарушава правото му на защита, тъй като не е в състояние да определи пред кой съд да подаде жалбата си.  Заявява, че по делото липсват данни за спазване на чл.165 ал.2 т.7 от ЗДвП, тъй като не е установено на въпросното място дали е поставен пътен знак, указващ осъществяването на видеоконтрол. Изтъква, че в ЕФ е посочено, че автомобилът се е движел с превишение от 32 км/ч, а в представената разпечатка е посочено превишение 36 км/ч, т.е. налице е противоречие. Счита, че са нарушени чл.57 ал.1 т.1 и т.2 от ЗАНН, тъй като липсва дата на съставяне на ЕФ и имената и длъжността на лицето, което е издало документа. Приема, че издаването на електронен фиш е допустимо единствено и само за нарушения, констатирани със стационарни средства за видео наблюдение и то в отсъствието на контролен орган и нарушител.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема допълнително становище по жалбата.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч сектор ПП, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

Видно от събраните писмени доказателства, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение  тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване, като срокът на валидност на одобряване на типа е до 24.02.2020 г., а на 01.06.2012 година й е била извършена техническа проверка, което се доказва от приложения Протокол от проверка №183/01.06.2012 година на БИМ.

При издаването на обжалвания  електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон.

Разрешената максимално допустима скорост извън населено място за пътни превозни средства от категория В е 90 км/ч съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП. Такава е нейната стойност и в участъка, където е заснет автомобилът, управляван от П..

Настоящата инстанция не споделя възражението на жалбоподателя, че електронен фиш се издава само, ако установяването и заснемането на нарушението е извършено със стационарно монтирано техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, тъй като разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Граматическото тълкуване на този текст и местоположението на запетаята водят до извода, че обстоятелственото пояснение „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”  се отнася до момента на издаването на електронния фиш, а не при извършване и констатиране на нарушението. Няма как нарушението да е установено и заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен случай няма да има нарушение. Освен това никъде не е предвидено техническото средство да е стационарно монтирано на пътното платно.

Въз основа на изложения анализ, настоящият състав приема, че са налице изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и правилно административно наказващият орган е пристъпил към издаване на електронен фиш, а не към съставяне на АУАН.

Посоченото от жалбоподателя нарушение на чл.165 ал.2 т.7 от ЗДвП, дори и да е допуснато, съдът намира, че по никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя и поради това не е от категорията на съществените, които биха довели до незаконосъобразност на електронния фиш.

Неоснователни се явяват и възраженията за липса на дата на издаване на електронния фиш и негов издател, тъй като те не са включени законодателно в данните, които следва да съдържа електронния фиш съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, а в настоящото производство съдът само контролира законосъобразното прилагане на правните норми. Съгласно същият текст, законът изисква само да е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територията е установено нарушението и това е сторено.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че липсва описание на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението. Напротив, според утвърдения с Решение  № 945 на Министерски съвет от 2004 г.; обн., ДВ, бр.109 от 14 декември 2004 г. Списък на републиканските пътища в Република България, пътят, на който е извършено нарушението, е включен в Раздел ІІ „Пътища първи клас” под №4, а в обяснителната записка е посочен начина на изписване на пътя и той е именно І-4, а конкретното място на нарушението е посочено в електронния фиш до метри по неговата дължина, поради което и твърдението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита, също е неоснователно.

Твърдяното от жалбоподателя противоречие между засеченото и посоченото в ЕФ превишение на скоростта се дължи на отчетената допустима грешка при измерване на скоростта, която видно от протокола за проверка е 3% при движение със скорост над 100 км/ч и е в полза на нарушителя, поради което съдът приема, че не е нарушено правото му на защита.

По тези съображения съдът приема, че издадения електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №0484184 на ОДМВР Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Н.С.П. с ЕГН ********** *** чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :