№ 388
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502687 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2071 от 28.07.2022г. постановено по т.д.№ 6927/21г. по описа на СГС,
ГО, 23 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗД
БУЛ ИНС” АД е осъден да заплати на С. В. Ц., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.02.2021г . до окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
20 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 40 000 лв., като
неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като „ЗД БУЛ ИНС” АД са осъдени да заплатят по сметка на
СГС д.т. в размер на 1050 лв. на осн. чл.78, ал.6 ГПК д.т. в размер на 800 лв. и 550лв.
разноски за в.лица, платими от бюджета на съда. На основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на
адв. Г., адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв.
По компенсация С. В. Ц. е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД, на основание
чл.78, ал.3 ГПК направените разноски по делото в размер на 1350лв.
С определение от 06.10.2022г. СГС е оставил без уважение молбата на С. В. Ц. за
изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от ищеца С.
В. Ц..
Жалбоподателят-ищец С. В. Ц. оспорва решението в неговата отхвърлителна част -
за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като моли
съда да го отмени в тази му част и да уважи претенцията в пълен размер. Изтъква факта, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон в
противоречие със задължителната практика на ВКС, както и в противоречие с практиката на
ВКС, изразяващо се в пълна липса на преценка на размера на обезщетението и поради
необоснованост на другите обстоятелства от фактическия състав на преценяването на
размера на обезщетението по справедливост. Твърди още, че са неправилни изводите за
съпричиняване от страна на пострадалата. Вещото лице в отговор на въпрос за
ефективността на предпазните колани е дал заключение, с което е обяснил, че при този
механизъм на ПТП (удърът е страничен и с висока скорост), предпазният колан не би бил
ефективен при предпазване на тялото от наранявания. Съобразно задължителната съдебна
практика, наличието на поставен предпазен колан на задната седалка не се презюмира.
Тежестта за установяването на този факт е на страната, направила възражението за
съпричиняване (Решение по чл. 290 ГПК на ВКС , ТК№ 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/
2014г. ТО). Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен
начин от страната, която го сочи в своя полза.
Оспорва решението и в частта за разноските, като посочва, че съдът е присъдил
„по справедливост адвокатски хонорар за представителя на ищцата а размер на 1130 лв.,
като се е позовал на Наредба № 1 от 9 юли 2004г. Счита, че е трябвало да се направи
изчисление според изискванията на чл. 7. ал. 2. т. 4 на същата Наредба, въз основа на
уважения размер ма иска. Освен това в решението си, СГС посочва, че претендираното от
ответника адв.възнаграждение 1350 лв. не е прекомерно и е преценил, че този размер,
съответства на Наредбата. В обжалваното решение не се уточнява защо при иск,
претендиран с размер от 40 000, който е частично уважен в размер на половината (20 000 :
20 000), адвокатът на ищеца следва да получи 1130 лв., а адвокатът на ответника- 1350 лв..
Въззиваемата страна „ЗД БУЛ ИНС” АД оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че присъденото
обезщетение в размер на 20 000лв. изцяло съответства на изискванията на чл.52 и 51 ЗЗД и
съдебната практика при дела с подобен предмет. Противно на твърденията на ищеца, съдът
в пълна степен е отчел както тежестта на травмите, така и възстановителния период.
Правилно съдът е приел наличието на принос от страна на ищцата, тъй като по делото
безспорно е установено, в това число и от приетата и неоспорена по делото СМЕ, че ищцата
е била без поставен предпазен колан, че при наличието на такъв, нейните увреждания биха
били в значително по малка степен - тя не би могла да получи травма на челото, счупване на
12 дясно ребро, кръвоизливи в задстомашното пространство и в левия бъбрек. Установено е
2
още, че част от претендираните увреждания - като кистата в десния бъбрек на ищцата - не са
причинени от ПТП. Правилно съдът е отчел кои вреди са следствие на ПТП, изцяло
съответно на съдебната практика и чл. 52 ЗЗД е определил размерът на дължимото
обезщетение, като е намалил определеното обезщетение с оглед принос на ищцата за
настъпване на собствените й увреждания. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищцата С. В. Ц. твърди, че на 26.03.2020г., около 22:00ч. е пътувала като пътник по пътя за
с. Голям извор в л.а. марка “Тойота”, модел “Авенсис” ДК № ***, управляван от Й. М.,
който поради несъобразена скорост реализирал ПТП на пътя за с. Голям извор, в района на
гр.Тетевен, област Ловеч. По отношение на водача на МПС е налице влязла в сила присъда
за извършено престъпление. Излага, че след инцидента е откарана по спешност от екип на
ЦСМП в “МБАЛ - Тетевен - Д-р А. Пешев” ЕООД, където е приета за лечение в много тежко
състояние. При направените изследвания са установени следните телесни повреди: Глава и
шия: охлузвания вдясно от челото; пулмо: отслабено везикуларно дишане вдясно; охлузване
в дясна лумбална област; сукусио реналис /+/ вдясно; рьо - графия на комем и гръден кош;
фрактура на 12 ребро в дясно паравертебрално; ехо: Без данни за свободна течност в корема.
Перанхимна колекция и перанхимен хематом в ляв бъбрек- без УЗ даннни за генерация. На
31.03.2020г. е изписана с окончателна диагноза: хематома ретроперитонеалис; фрактура
косте 12 декстра; контузио абдоминис, за домашно лечение, което продължило около два
месеца, през които изпитвала много силни болки в кръста, бъбреците и коляното. От
нанесените при ПТП вреди е търпяла и търпи както чисто физически, така и емоционални
страдания, а така и други негативни изживявания, свързани с неудобства от битов характер.
Към датата на настъпване на ПТП за увеждащото МПС е бил налице валиден
застрахователен договор за риска „ГО“ при ответното дружество, поради което е сезирала
същото с искане за изплащане на обезщетение, но е предложено такова в размер само на
5000 лв., което счита за силно занижено. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2021г.- датата на която
изтича срока до окончателното изплащане на сумата и направените разноски
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва исковете
по размер, като прекомерно завишен с оглед на представената медицинска документация,
като в тази връзка излага, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в
страната и вредата. Оспорва част от твърдените от нея вреди, които не се намират в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП. В условие на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че
последната, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, не е била с правилно поставен
3
обезопасителен колан, с което е допринесла значително за настъпване на вредите.
Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 26.03.2020г. около 21.45ч.е настъпило ПТП
на 1,8 км след разклона от гр. Тетевен към с.Горни Извор, при което Й. М., при управление
на л.а. ,,Тойота Авенсис„ нарушил правилата за движение - чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП, а именно
при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с релефа на местността - движение
по лява крива с радиус при външната част от 40 м. /ляв завой/ със скорост от 83 км/ч. при
критична скорост за кривата от 65 км/ч. и с конкретните условия на видимост - нощно време
в тъмната част на денонощието, като не спрял пред предвидимо препятствие и излязъл
извън границата на платното за движение по посока на движение и се забил в крайпътно
дърво. Пътят около мястото на ПТП е бил с маркировка „единична непрекъсната линия „.
Посочено е, че няма поставени пътни знаци. При допълнителния оглед е установено, че има
наличен пътен знак „А 4 -„ последователни опасни завои първия от които е на ляво„.който
се намирал на 54 м. преди ПО или на 117 м. преди мястото на ПТП гледано в посоката на
движение на лекия автомобил преди ПТП.
Горното се установява от влязла в сила на 13.03.20021г. /л.51/ присъда № 260003 от
25.02.2021г. постановена по НОХД 483/2020г. по описа на Окръжен съд Ловеч, от която
е видно, че водачът Й. М. е признат за виновен и осъден. Присъдата е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК досежно деяние, противоправност и
причинна връзка.
Видно от заключението на тройната АТЕ в наказателното производство мястото на излизане
от платното за движение на л.а. Тойота е надлъжно на 42 м. след ПО /начало на бетонен
дувар на частен дом, който се намира в дясно от ПП по посока Г. извор- Тетевен/, напречно
в дясно от десен край на платното за движение при приетата посока на огледа към гр.
Тетевен. Мястото на удара на дясна странична част на л.а. Тойота в дървото надлъжно е на
62-63 м. след ПО, а напречно -от 8,8-9 м. в дясно от десния край на платното за движение
при приетата посока на огледа. ПТП е настъпило на път LOV 1116, км. 1 + 800, на 1, 8 км.
след разклона от гр. Тетевен към с. Г.Извор. Пътят при мястото на ПТП описва крива на
ляво посока Тетевен с минимален радиус при външната си част от 40 м. Пътят е с наклон на
спускане от 7/100. Произшествието е настъпило на 26.03.2020г. , около 22:00 часа.
Условията на движение към момента и мястото на ПТП са били в тъмната част от
денонощието, суха настилка, ясно време, надлъжна видимост осигурена от фаровете, лява по
посока на огледа крива с радиус при външната част на платното за движение към гр. Тетевен
около 40 м. Условията на движение към момента и мястото на ПТП са изисквали повишено
внимание предвид тъмнината, стеснението на платното и кривата, но не са в пряка връзка с
настъпилото ПТП. Лек автомобил Тойота се е движил по посока на гр.Тетевен и скорост
от 83 км./ч. В лява за него крива поради движение на автомобила със скорост по-висока от
критичната за конкретната крива при конкретните условия, автомобилът не се вписал в нея
и излязъл вдясно на платното за движение, преминавайки през банкета и навлизайки в
низходящ залесен скат. Автомобилът придобил ротация (кинетичен момент)- завъртял се по
4
посока обратна на часовниковата стрелка. След това се ударил с дясната си страна в
дърво, изкоренил го и се установил на място описано в протокола за оглед.
Траекторията на л.а. Тойота след загубата на устойчивост е определена на база описаните
следи в протокол за оглед, снимков материал, деформации и разрушения по автомобила,
счупени клони и дървета. Скоростта на автомобила преди ПТП е била не по малка от 83 км./
ч. Опасната зона на спиране при тази скорост е 72 м. Водачът не е разполагал с достатъчно
надлъжно разстояние за спиране след загуба на устойчивост. Предвид релефа и кривите и
факта, че фаровете на този тип автомобил светят само напред и не се отклоняват спрямо
завиването то осветената зона върху платното е била в порядъка на 40-45 м. независимо от
избора на светлини. Критичната скорост на завоя е била 65 км./ ч. Ако водачът е бил
избрал такава скорост или по ниска е могъл безопасно за премине през лявата крива.
Пак от мотивите става ясно, че пострадалата ищца, сега жалбоподателка Ц., живеела в
гр.***, откъдето се прибрала в гр. *** около 20.03.2020г. Повод за това било връщането на
майка й от чужбина, както и обявеното извънредно положение. Свидетелката Я.П. също си
била в гр. ***. Те се познавали с подсъдимия М., както и с И.Н.. и се събрали с идеята да се
видят навън, поради ограниченията за събиране в затворени помещения. След това двамата
отишли до дома на подсъдимия М. и така решили да се повозят с неговия л.а.„
Тойота Авенсис" с д.к.№ ***. С тях се качила и жалбоподателката-ищца на задна седалка.
Движели се след 18.00 ч. по пътя за с. Г. Извор и на близка беседка стояли около два
часа. По едно време се върнали в гр. ***, за да си вземе Ц. цигарите. Върнали се отново
на същото място. Около 21,40ч. тръгнали обратно за гр.***, като разположението в
автомобила им било същото т.е. мъжете отпред, а жените на задна седалка.
Жалбоподателката видяла, че не могли да вземат ляв завой по посоката им на движение и
продължили направо. Усетила силен удар и фаровете след малко осветили клони на дърво.
Тогава осъзнала, че се намират в дере. Взела кучето си, което било с нея, в ръцете си и
тогава чула, че мъжът отпред се дави от кръвта си, като издавал само такъв звук.
Приятелката й била до нея - изпаднала в безсъзнание. Водачът също бил в безсъзнание
около минута. Тъй като задната дясна врата не можела да се отвори според нея тя леко
избутала краката на П. и я изнесла навън, след това излязла и тя от към нейната врата. Дала
й да държи кучето и отишла да помогне на водачът на л.а. Откопчала му колана и избутала
седалката назад защото таванът на автомобила бил хлътнал върху него. През това време Н.
се давел в кръвта си, тя опитала да му помогне но не успяла, ръцете и били само в кръв.
Намерила телефона си и се обадила на тел. 112. В 21,58 ч. звъннала на майка си и казала за
ПТП. Фаровете на автомобила светели постоянно и тя успяла да излезе на пътното платно.
Малко след това едновременно дошли линейка и кола на полицията, малко след това и
пожарната. При слизането си установили, че цял ствол на голямо дърво е паднал върху
цялата рамка на предното панорамно стъкло и бил смачкал двете предни греди. На предната
дясна седалка установили момче, което било починало. На задна лява седалка намерили
момиче, което се опитвало да излезе. Било в съзнание и пъшкала. Извадили я от колата и я
качили по стръмния склон до платното за движение от където я поели медицинските лица.
След това се върнали и извадили водача който бил легнал на предната лява седалка която
5
била на зад и стенел, бил в съзнание. Викал „ помогнете му, той е още жив. „ Извадили го от
задната лява врата. Изпробвали водача на автомобила М. за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство „ Дрегер 7510", който отчел нула промила.
От заключението на депозираната на л.100 от делото авто-техническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че процесният автомобил е обурудван с триточкови инерционни колани за
всички места. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването напред на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с
частите на интериора /арматурно табло, челно стъкло/ или с други пасажери, а също така
гарантира, че пасажерът ще се намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на
въздушната възглавница.
В наказателното производство е депозирана СМЕ, съгласно която на С. Ц. е причинено
счупване на дванадесето ребро вдясно до гръбначния стълб, излив на кръв зад
пристенната коремница вляво, охлузвания по лицето и тялото. Тези увреждания са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вероятността да останат
трайни увреждания предвид възрастта на пострадалата е малка, а и тя самата е посочила,
че е напълно възстановена. Описаните травматични увреждания са резултат на тъпа
травма със значителна сила. Според вида и разположението си описаните травми са
причинени по механизма на общото сътресение на тялото в условията на съобщено ПТП-
пътник в л.а. на задната седалка при челен удар на колата в дърво.
САС не кредитира това заключение, доколкото същото не е събрано по реда на ГПК, а само
и единствено в частта досежно извънсъдебно заявеното от пострадалата признание на
неизгоден за нея факт, а именно – че е напълно възстановена. Това се потвърждава и от
заключението на депозираната на л.85 от делото съдебно-медицинска експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че на ищцата се причинени следните травматични увреждания: охлузна рана на
челото вдясно; контузия на гръдния кош и корема; счупване на XII дясно ребро;
охлузване на дясната поясна област; кръвоизлив в задстомашното пространство;
кръвоизлив в левия бъбрек. Описаните травматични увреждания се намират в пряка
причинно - следствена връзка с инцидента. Проведено е консервативно лечение :
болнично - 4 дни и домашно - амбулаторно - около 30-45 дни. Ищцата не е оперирана по
време на болничния престой. Няма данни в приложената медицинска документация за
опасност за живота й. Претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено
след ПТП за около 14-15 дни, болки с умерен интензитет до около 30 дни. Няма приложена
медицинска документация за настъпили усложнения в здравословното състояние по време
на възстановителния период. Няма медицинска документация за наличие на остатъчни
явления от получените травматични увреждания при процесното ПТП. С оглед характера,
степента и местоположението на травматичните увреждания, може да се приеме, че ищцата
не е могла да се обслужва сама и е имала нужда от чужда помощ за около 14-15 дни. Няма
медицинска документация, в която да има данни за остатъчни явления, кои то биха довели
6
до бъдещи усложнения от получените травми. В приложената медицинска документация
по делото няма описани следи, белези и наранявания, които са причинени от правилно
поставен предпазен колан по време на инцидента. Описаните травматични увреждания са
получени при удари на главата и тялото на ищцата в части от интериора на автомобила, в
който е пътувала по време на инцидента. Ако ищцата е била с правилно поставен
предпазен колан, механизмът на получаване на травмите би могъл да бъде ограничен
т.е. не би получила охлузната рана на челото, счупване на XII дясно ребро, кръвоизлив
в задстомашното пространство и кръвоизлив в левия бъбрек. Ако е била с правилно
поставен колан, при установения механизъм на процесното ПТП, би могла да получи
контузия на гръдния кош и корема. По правило коланът би могъл да помогне при
челен удар и при преобръщане през таван, без да се деформира купето. В процесният
случай ударът е челен в дърво т.е. би имало значение използването на колана.
СГС не е отчел наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, въпреки че
същото е своевременно релевирано от застрахователя в депозирания от него отговор
на ИМ /л.59/. САС намира този извод за неправилен, тъй като част от причинените
вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с липсата на поставен колан.
От изслушаната и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза от в.л. нефролог
/л.121/, се установява, че в резултат на процесното ПТП са причинени увреждания на
бъбреците на ищцата, а именно : паранефрална колекция /колекция около бъбрека/ и
паренхимен хематом в ляв бъбрек. От данните в делото е видно, че на ищцата е причинен
излив на кръв зад пристенната коремница в ляво/ретроперитонеален хематом. Тези
травматични увреждания (Паранефрална колекция и паренхимен хематом в ляв бъбрек) са в
пряка причинно-следствена връзка с инцидента - ПТП. Проведено е консервативно
болнично лечение. На ищцата не предстои в бъдеще провеждане на манипулации относно
бъбречно заболяване. Същата е лекувана правилно - с подходящ антибиотик /Медоцеф/,
интравенозни вливания, кръвоспиращи медикаменти, които довеждат /както и младата
възраст/ до бързо възстановяване. Първоначалното увеличено количество на белите кръвни
телца не е довело до инфекциозен процес. Изписана на 31.03.2020г. с подобрение и овладяна
травма на ретроперитонеалното пространство. Ищцата е претърпяла болки и страдания с
умерен интензитет непосредствено след ПТП за около 4-5 дни, след което интензитетът на
болките бързо е намалял-това се дължи на правилното лечение и младата възраст.
Същата обаче съобщава за наличие на киста в десен бъбрек. След дехоспитализацията от
31.03.2020г. до 08 юни 2022г. не е представена медицинска документация от изследвания на
кръв и урина с оглед проследяване на състоянието на отделителната система след ПТП.
Затова вещото лице прави извод с оглед вида, характера, големината и
местоположението на кистата в десния бъбрек, че вероятността кистата да бъде
получена при травмата в процесното ПТП е твърде малка. Размерът на кистата в десен
бъбрек от януари до юни 2022г. нараства и за това е препоръчително е да се извършва
ехографско изследване на бъбреците на 12 месеца с оглед проследяване развитието на
процеса, а при наличие на оплаквания и по-често, както и да се провеждат изследвания на
7
кръв и урина. Понастоящем здравословното състояние на ищцата е стабилизирано и
възстановено относно бъбречните увреждания от получените травми при процесното
ПТП. Никой не може да даде точен отговор на въпроса какво ще бъде развитието на
кистата в десен бъбрек, което според нефролога не се намира в причинна връзка с
процесното ПТП.
С оглед горното и като взе предвид, че ищцата е получила кръвоизлив на ляв бъбрек, а
съобщава за киста в десен бъбрек и то много по-късно след ПТП, СГС е приел липсата на
пряка причинно-следствена връзка между тази вреда и ПТП, който извод настоящата
инстанция намира за правилен и напълно споделя.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за доказано пълно и
главно направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на
предпазен колан, но не по отношение на всички вреди, а само за тези изрично посочени
от вещото лице т.е. ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, не би
получила охлузната рана на челото, счупване на XII дясно ребро, кръвоизлив в
задстомашното пространство и кръвоизлив в левия бъбрек. По отношение контузия на
гръдния кош и корема не следва да се отчита процент за съпричиняване, доколкото
тези травми могат да се получат и при правилно поставен колан.
По делото са събрани гласни доказателствени средства - разпит на св.М. /деликвент и
приятел на ищцата/ разпитан в о.с.з. на 28.01.2022г., кредитирани като логично обосновани
и вътрешно непротиворечиви, при условията на чл.172 ГПК. Същият посочва, че по време
на инцидента ищцата С. е седяла на задната седалка, но не зад него. Не може да каже дали
тя била с поставен колан.
Между страните не се спори, че отговорността на водача била застрахована със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „БУЛ ИНС" АД, както и че след
настъпването на ПТП ищцата е сезирала ответното дружество с искане за изплащане на
обезщетение - връчена покана на 12.02.2021г., като процесуална предпоставка по
допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен
да следи служебно.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
8
Установи се, че ищцата е пострадала при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване на
произшествието е поведението на водачът М., нарушил разпоредбите на
чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП, а именно при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с
релефа на местността - движение по лява крива с радиус при външната част от 40 м. /ляв
завой/ със скорост от 83 км/ч. при критична скорост за кривата от 65 км/ч. и с конкретните
условия на видимост - нощно време в тъмната част на денонощието, като не спрял пред
предвидимо препятствие и излязъл извън границата на платното за движение по посока на
движение и се забил в крайпътно дърво.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания, наложили разходване на
парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е приложима. Пострадалата е заемала
задна лява седалка, а ударът е челен в дърво. Ако ищцата е била с правилно поставен
предпазен колан, не би получила охлузната рана на челото, счупване на XII дясно
ребро, кръвоизлив в задстомашното пространство и кръвоизлив в левия бъбрек. По
отношение контузия на гръдния кош и корема не следва да се отчита процент за
съпричиняване, доколкото тези травми могат да се получат и при правилно поставен
колан.
Приносът се определя на ¼, но доколкото застрахователят не е депозирал жалба и на
осн.чл.271 ал.1 ГПК е недопустимо влошаване положението на жалбоподателката.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на полученото при процесното
произшествие увреждане – една средна и множество леки телесни повреди, а именно -
охлузна рана на челото вдясно; контузия на гръдния кош и корема; счупване на XII дясно
ребро; охлузване на дясната поясна област; кръвоизлив в задстомашното пространство;
кръвоизлив в левия бъбрек.
САС отчита факта, че тя е била без колан на задната седалка, че компанията се е движела от
9
гр.Тетевен по пътя за с. Г. Извор и на близка беседка стояли около два часа. По едно време
се върнали в гр. ***, за да си вземе жалбоподателката Ц. цигарите. Върнали се отново на
същото място. Около 21,40ч. тръгнали обратно за гр.***, което става вече в тъмната част на
денонощието и с превишена скорост, без обективно необходима причина за тази разходка. В
резултат от удара пътникът на предна дясна седалка е починал на място, а единствено
жалбоподателката е с леки телесни повреди, които са лекувани изцяло консервативно,
отзвучали са за по-малко от месец и няма трайни негативни последици т.е. тя е напълно
възстановена към момента.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в млада възраст /на
21 години/ към датата на ПТП през 2020г., че към момента е възстановена, няма трайни
негативни последици, определеното обезщетение от 20 000 лв. не следва да бъде увеличено
по размер. Само за прецизност следва да се посочи, че според САС обезщетението би могло
да се увеличи най-много до 25 000 лв. при 1/5 съпричиняване /поради непоставен колан/ или
при приспадане на 5000 лв., остават дължими 20 000 лв. По отношение началния момент,
от който следва да се начислява законна лихва, в случая видно от доказателствата по
делото е, че в изпълнение на изискванията пострадалата е предявила претенцияте си за
заплащане още на 12.02.2021г., следователно и предвид отказа на застрахователя,
последният е изпаднал в забава, считано от тази дата.
С оглед гореизложеното и при съвпадане крайните изводи на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалвана отхвърлителна част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 20 000 лв., като жалбата на ищцата е неоснователна. Затова в
нейна полза не се дължат разноски.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката-ищец дължи в полза на въззиваемата страна
направените по делото разноски. Съгласно списъка по чл.80 ГПК те възлизат общо на 1300
лв. платен адв.хонорар. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно
предвид обжалваемия интерес - 20 000 лв. при което хонорарът като минимум възлиза на
1300 лв. и то без ДДС, съгласно чл.7 ал.2 т.3 Наредбата.
ПО ДЕПОЗИРАНАТА частна жалба по реда на чл.248 ал.3 ГПК, основният релевиран довод
на адв.Г. е защо съдът е присъдил „по справедливост адв.хонорар за представителя на
ищцата в размер на 1130 лв., като се е позовал на Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид уважената част от иска: 20
000 от 40 000 лв. Счита, че е трябвало да се направи изчисление според изискванията на чл.7
ал. 2 т. 4 на същата Наредба, въз основа на уважения размер на иска.
Освен това в решението си, СГС посочва, че претендираното от ответника
адв.възнаграждение 1350 лв. не е прекомерно и е преценил, че този размер, съответства на
Наредбата. В обжалваното решение не се уточнява защо при иск, претендиран с размер от
40 000, който е частично уважен в размер на половината (20 000 : 20 000), адвокатът на
ищеца следва да получи 1130 лв., а адвокатът на ответника- 1350 лв. т.е. спорът е за 220 лв.
10
разлика между присъденото в полза на адв.Г. и присъдените в полза на застрахователя
разноски.
Съгласно списък по чл.80 ГПК /л.126/ адв.хонорар е с вкл.ДДС и възлиза на 1800 лв.
Съгласно чл.7 ал.2 т.3 при интерес от 10 000 лв. до 25 000 лв. се дължи 1300 лв. плюс 9% за
горницата или 900 лв. Общо за уважената част от иска се дължат 2200 лв. без ДДС. При
включен 20% ДДС са дължими още 440 лв. или 2640 лв. Затова възражението за
прекомерност правилно е оставено без уважение.
С оглед старата редакция на текста на чл.7 ал.2 т.4 дължимата сума е 830 лв. плюс 3% за
разликата над 10 000 лв. или още 300 лв. или точно 1130 лв., колкото СГС е присъдил в
полза на адв.Г., без ДДС, тъй като няма ангажирани доказателства за регистрация по ЗДДС.
При включен ДДС от 20% или още 226 лв. общо се дължат 1356 лв. Следователно СГС е
присъдил 6 лв. по-малко от реално дължимото в полза на застрахователя.
С оглед гореизложеното и доколкото разликата от 220 лв. е резултат на включен ДДС,
очевидно не е налице съществено нарушение на правилата при присъждане на разноски, а
атакуваното определение, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 272 и чл.248 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2071 от 27.07.2022г. постановено по гр.д.№ 6927/21г. по
описа на СГС, ГО, 23 състав, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 20 000 лв.
до 40 000 лв.
ОСЪЖДА С. В. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ж.к. „***”, бл.***, вх.***, ет.***,
ап.***, чрез адв. Т. К. Г., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, ет.***, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ направени
разноски пред въззивна инстанция.
В осъдителната част - до 20 000 лв., решението като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.10.2022г. постановено по гр.д.№ 6927/21г. по описа на
СГС, ГО, 23 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на С. В. Ц. за изменение
на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12