Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №    869  

 

гр.Сливен,  06 октомври 2017  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на   първи  октомври   през две хиляди и  седемнадесета година в състав: 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

     при секретаря НАТАЛИЯ ЕГОВА, като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 3371/2017  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

    Предявени са искове   с  правно основание  чл.  143, ал. 2  и чл. 149 от СК.    

В Исковата си молба  ищцата  М.И.А.  със съгласието на баща си И.А.Д. с ЕГН **********   като майка и законна представителка на малолетната В.Б.П.  чрез адв. И. ***  твърди, че  ответникът Б.П.М. й е бивш  партньор с който живеели на съпружески начала. От съжителството им се родило детето В.Б.П. с ЕГН **********, родена на 15 септември 2016 г.

 Непосредствено след раждането на детето се разделили и понастоящем тя и детето живеели в дома на нейните родители, които се грижели за тях и ги издържали.

 Детето имало типичните нужди на едно едногодишно дете, свързани с отглеждането и възпитанието му -  памперси, пелени, храна, лекарства, дрешки, обувки, детска количка и т.н.

  Тя била безработна, лишена от собствени доходи и възможност да поема цялостната издръжка на детето.     

Предвид изложеното   моли съда  да постанови решение с което

-   да осъди ответника Б.П.М.   да й  заплаща   като МЗП на малолетното дете В.Б.П. с ЕГН **********, родена на 15 септември 2016 г.  месечна   издръжка в размер на 300 лева,  начиная от 1 март 2017 г.  до настъпване  на законна причина за изменение или прекратяване на определената й издръжка.  

Претендира за направените по делото разноски.        

     В дадения едномесечен срок  не е депозиран Отговор от ответника.   

     В  с.з.  ищцата  чрез  процесуалния си представител  адв. И. *** поддържа Исковата молба на основанията изложени в нея.        

            Ответникът, редовно призован  се явява  лично  и заявява, че е безработен, няма бизнес, не са закупували стопански сгради и няма никакви доходи.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

     Непълнолетното дете  В.Б.П.  е родена на  15 септември 2016 г. от майка М.И.А.  и баща Б.П.М..

      По делото е представена  Декларация  от М.И.А.,  че  е неомъжена, че  В.Б.П.  е  непълнолетно дете в семейството й,   не притежава недвижими имоти или вещни права върху такива имоти. Не притежава леки автомобили. Не притежава имущества, които да й носят доходи. В момента е безработна. Получава детски за роденото от нея дете и издръжка от родителите й. Няма собствени доходи.            

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, неоспорени от страните в производството.

     Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, или 115 лева.

Безспорно е, че ответникът е баща на малолетното дете В., родена на 15 септември 2016 г.  Към момента майката на детето  не работи и не получава трудови доходи, видно от представената от нея Декларация. 

Въпреки , че за ответника не се събраха доказателства относно доходите му , но не се установиха и утежняващи материалното му състояние факти – заболяване, нетрудоспособност или намалена такава, задължения към друго непълнолетно дете, или други лица, имащи право на издръжка от него.

Съдът след като се съобрази с  възможностите на родителите към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия, приложени към нуждите на  едногодишно дете, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед състоянието и възрастта му е общо 230 лв., от които 130 лв. следва да се възложат на бащата, който не полага лични грижи,  а майката, следва да осигурява  остатъка от 100 лв.

Родителите на детето В. са  работоспособни лица и следва да положат необходимите и ефективни усилия да осигурят доход поне в такъв размер, за да задоволят елементарните нужди на детето от храна, облекло и други консумативи, необходими за правилното му физическо и психическо израстване.

Ето защо съдът намира, че искът следва да се уважи за сумата от 130 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба върху всяка закъсняла вноска, до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния предявен размер – да се отхвърли като неоснователен.

Съдът е сезиран и с иск с пр. осн. чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време, тъй като ищцата претендира такава, считано от  01.03.2017 г., а исковата молба е депозирана в СлРС на  17.07.2017 г. Съгласно сочената норма издръжка за минало време може да се търси най – много за една година преди завеждане на иска.

Ответникът не ангажира писмени или гласни доказателства, че през този период е   изпращал пари за  осигуряване  на храна, дрехи и други нужди на детето. От друга страна не се ангажираха и доказателства за доход на ответника. 

Предявеният иск за заплащане на издръжка за минало време , съдът намира, че следва да се уважи в размер на 130 лв. месечно, предвид горните изводи на съда или общо сумата 587 лева като в останалата си част предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху сумата следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

            Ответникът следва да заплати д.т. по сметка на СлРС върху уважената част от исковете в размер на  210.68 лева   

     Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

    ОСЪЖДА    Б.П.М.  с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАЩА  на   М.И.А.    с ЕГН  **********  като майка и законна представителка на малолетното дете В.Б.П.  с ЕГН ********** ***  месечна издръжка в размер на 130 / сто и тридесет/ лева, считано от 17.07. 2017 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други законоустановени причини за изменение или прекратяване на същата.  

 

     ОСЪЖДА    Б.П.М.  с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на   М.И.А.    с ЕГН  **********  като майка и законна представителка на малолетното дете В.Б.П.  с ЕГН ********** ***  издръжка за минало време за периода от 01.03.2017 г. до 16.07.2017 г. в размер на 587 / петстотин осемдесет и седем/ лева, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ  и НЕДОКАЗАНИ.

             

            ОСЪЖДА  Б.П.М.  с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ    държавна такса  по сметка на СлРС в размер  на 210.68 лева.   

         

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в  двуседмичен  срок, считано от 16.10.2017 г.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: