М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 374/2018 г. по описа на
КрлРС
По
отношение на подсъдимия Ч.И.А. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 03.04.2018 г. в с.
С., обл. П. в съучастие Ч.В.А. с ЕГН **********,
И.Ч.А. с ЕГН ********** и Я.И.А. с ЕГН ********** като съизвършител
по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на С.Л.Б. с ЕГН
********** ***, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание; охлузване в областта на носа; кръвонасядания
и отоци в областта на лицето; охлузвания по шията; кръвонасядания
в поясната област; охлузвания по пръстите на лявата
ръка- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
По
отношение на подсъдимия Я.И.А. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 03.04.2018 г. в
с. С., обл. П. в съучастие Ч.В.А. с ЕГН **********,
И.Ч.А. с ЕГН ********** и Ч.И.А. с ЕГН ********** като съизвършител
по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на С.Л.Б. с ЕГН
********** ***, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание; охлузване в областта на носа; кръвонасядания
и отоци в областта на лицето; охлузвания по шията; кръвонасядания
в поясната област; охлузвания по пръстите на лявата
ръка- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с
чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
По
отношение на подсъдимия Ч.В.А. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 03.04.2018 г. в
с. С., обл. П. в съучастие И.Ч.А. с ЕГН **********,
Я.И.А. с ЕГН ********** и Ч.И.А. с ЕГН ********** като съизвършител
по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на С.Л.Б. с ЕГН
********** ***, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание; охлузване в областта на носа; кръвонасядания
и отоци в областта на лицето; охлузвания по шията; кръвонасядания
в поясната област; охлузвания по пръстите на лявата
ръка- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с
чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
По
отношение на подсъдимия И.Ч.А. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 03.04.2018 г. в
с. С., обл. П. в съучастие Ч.В.А. с ЕГН **********,
Я.И.А. с ЕГН ********** и Ч.И.А. с ЕГН ********** като съизвършител
по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на С.Л.Б. с ЕГН
********** ***, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание; охлузване в областта на носа; кръвонасядания
и отоци в областта на лицето; охлузвания по шията; кръвонасядания
в поясната област; охлузвания по пръстите на лявата
ръка- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с
чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Въз
основа на постъпило искане по делото в качеството на частен обвинител е
конституиран пострадалия от процесното престъпление
С.Л.Б..
Пострадалият
е предявил и е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск срещу четиримата подсъдими, като се иска осъждането
им на осн. чл.45 от ЗЗД да заплатят солидарно на
пострадалия обезщетение в размер на 10000 лв., представляващи претърпените
неимуществени щети- болки и страдания от причинената му телесна повреда по
чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1
от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането- 03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Пострадалият
е конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец по делото.
Гражданският
ищец и частен обвинител се представлява по делото от повереника му адв.
Б..
Р.п.К.
представлявана в с.з. от прокурора Димитров поддържа внесения обвинителен акт.
Счита вината на четиримата подсъдими в извършване на престъплението, за което
им е повдигнато обвинение за безспорно и категорично доказана, поради което
пледира същите да бъдат признати за виновни и им бъде наложено наказание, като
Я.А., Ч.В.А. и И.А. бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и им бъде наложена глоба съобразно техния принос
и участие в извършеното престъпление, а по отношение на Ч.И.А. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в минимален размер, чието изтърпяване да бъде
отложено с изпитателен срок от три години на осн.
чл.66 от НК. По отношение на гражданския иск пледира същия да бъде уважен по
справедливост.
Частния
обвинител и граждански ищец чрез неговия повереник
пледират за осъждане на четиримата обвиняеми по повдигнатото им обвинение,
както и да бъде уважен предявения граждански иск, ведно със законната лихва и
бъдат присъдени направените разноски по делото.
Подсъдимите
Ч.И.А. и И.Ч.А., представлявани от адв. Ш. не се признават за виновни по
повдигнатото им обвинение, в обясненията, които дават отричат да са нанасяли
удари върху пострадалия и пледират за оправдаването им.
Подсъдимите
Ч.В.А. и Я.И.А., представлявани от адв. Ш., се признават за виновни по
повдигнатото им обвинение, като в дадените обяснения твърдят, че само двамата
са нанасяли удари върху пострадалия.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ч.И.А., ЕГН ********** е роден на *** ***. ***** Не е осъждан, като спрямо същия е постановено решение
№ 104/25.05.2018 г. по НАХД № 210/2017 г. по описа на
КрлРС, влязло в сила на 10.06.2017 г., с което А. е
бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание по реда на чл.78а от НК глоба в размер на
1000 лв., за престъпление по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият
Я.И.А., ЕГН ********** е роден на *** ***. ****.
Подсъдимият
Ч.В.А., ЕГН ********** е роден на ***
***. ****
Подсъдимият
И.Ч.А., ЕГН ********** е роден на *** ***. ****
Между
брата на пострадалия С.Б.- А.Б. и брата на подс.
Ч.В.А.- св. Я.В.А. съществувал конфликт по повод паркирането на автомобила на
А.Б.. На 02.04.2018 г. по същия повод възникнал скандал на улицата, при който
св. Я.В. и пострадалия Б. се сдърпали. Намесил се св. Г. и ги разтървал. Б. се
прибрал, а след това Я.В. бил прибран от близки, като на място дошли баща му и
братята му, както и подс. Ч.И.А., който минавайки покрай Б. същата вечер му отправил закана, че ще
умре.
Сутринта
на следващия ден, на 03.04.2018 г., пострадалият С.Б. отивал на работа в хотел-
ресторант „Я.“ в с. С., като пътят му минавал през центъра на селото. По същото
време на центъра на селото, на моста до кметството се намирали подсъдимите
Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А.. Виждайки задаващия се по улицата С.Б. тримата
подсъдими- Ч.И.А., Я.И.А., Ч.В.А. тръгнали в неговата посока, за да го питат
защо са се карали предната вечер с брата на подс.
Ч.В.А.. Пресрещнали го, обградили го, при което първо подс.
Ч.В.А. ударил с ръка пострадалия в лицето, а след това Ч.И.А. и Я. И.А.
започнали да го удрят с ръце в главата. Получавайки ударите Б. извадил нож,
който носил, размахал го, като не наранил никого и тръгнал да бяга към близкото
заведение. Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А. последвали постр.
Б.. В този момент от кафенето, към което пострадалият бягал, излязъл подс. И.Ч.А.- баща на подсъдимите Ч.И.А. и Я.И.А., и
виждайки бягащите по пътеката към заведението Б. и гонещите го, се отстранил от
пътеката, по която вървял. Входната врата на заведението, от където излязъл
И.А. била отворена, като пострадалия бил изблъскан от Ч.В.А. в стъклото на
вратата, поради което и същото се счупило. Ч.В.А. и Я.И.А. хванали пострадалия
и започнали да го блъскат. При сблъсъка с вратата Б. изпуснал ножа, който
носил. Към тях в този момент вече се присъединил и подс.
Ч.И.А.. Пострадалият бил повален на земята от тримата, които започнали да му
нанасят удари с юмруци и с ритници по цялото тяло. По време на този побой подс. И.А. стоял отстрани и наблюдавал известно време, след
което се приближил към нанасящите побоя и ритнал два пъти с крак лежащия на
земята С.Б., като нанасяйки втория ритник политнал и паднал назад на земята.
През
това време се намесила св. Н.А., която започнала да бута подсъдимите, за да
спаси пострадалия. След намесата на свидетелката, подсъдимите прекратили побоя
и си тръгнали.
Случилото
се било наблюдавано и от св. П.Н.- продавач в магазина, находящ се на центъра
на с. С. срещу сградата на Кметството, където се намирало заведението, пред
което станал процесния инцидент. Свидетелката
възприела подсъдимите Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А. на центъра на селото, тъй като
около 07,30 ч. излязла да пие кафе пред магазина, където работила. След това
влязла в магазина. Тъй като чула викове и шум от чупене излязла от магазина и
видяла Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А., които биели човек, лежащ на земята пред
кафенето на центъра. Тъй като в кафето имало хора, но никой не излязъл да
помогне на човека, на когото бил нанасян побой, св. Н. се върнала в магазина и
позвънила на тел.112. След това отново излязла, като до биещите видяла и подс. И.А., но не видяла, дали е взел участие в побоя.
Възприела и св. Н.А., която вече разтървавала биещите се.
Във
връзка с подадения сигнал, местопроизшествието било посетено от служители на РУ
на МВР- Карлово, като бил извършен оглед на местопроизшествие, при който било
констатирано счупеното стъкло на входната врата на заведението, находящо се в
сградата на читалището на центъра в с. С..
Ножът,
изпуснат от пострадалия не бил намерен.
Във
връзка с разследването по делото било установено, че върху сградата на
кметството в с. С., находяща се до читалището в селото имало монтирани
охранителни камери, чиито записи се съхранявали в кметството. Записът от
охранителните камери бил свален върху ДВД диск и
приобщен към материалите по делото.
Във
връзка с нанесения му побой пострадалия Б. посетил на 03.04.2018 г. отделението
по съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Георги“- П., от
където му било издадено съдебно медицинско удостоверение № 337/2018 г.
От заключението
на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза на пострадалия Б. се
установява, че във връзка с инцидента от 03.04.2018 г. същия получил мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание, охлузване в областта на носа, кръвонасядания и отоци в областта на лицето, охлузвания на
шията, кръвонасядане в поясната
област, охлузвания по пръстите на лявата ръка. Тези травматични увреждания били
причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и било възможно
да са получени по начина, посочен от пострадалия Б.. Тези увреждания причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От
заключението на изготвената по делото съдебно- идентификационна експертиза се
установява, че предоставените за изследване видеофайлове са цифрови презаписи от оригинални файлове на записан върху твърдия
диск на видоохранителна система видеозапис. Върху
същите не били установени следи от манипулация/намеса при записаната
информация. Съдържанието и качеството на записите не позволявали разграничаване
на голяма част от общите и частни признаци, характеризиращи заснетите лица.
Поради недостатъчна информация тези фотокопия не били годни за категорична
идентификация. От извършения сравнителен анализ бил направен извод, че не се
изключва възможността заснетите на видеозаписа лица да са лицата Ч.И.А., Я.И.А.
и Ч.В.А.. В обстоятелствената част на протокола за извършване на експертизата
се съдържат и снимкови кадри, онагледяващи действията на заснетите лица.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимите Ч.И.А., Я.И.А., Ч.В.А.
и И.Ч.А., показанията на свидетелите С.Б., К.К.,
П.Н., Н.А., Я.В.А., П.Г., А.Б., А.Б., В.Ч.А., А.А.А.; писмените доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК- протокол за оглед на местопроизшествие с
приложен към него фотоалбум, съдебномедицинско удостоверение № 337/2018 г.,
амбулаторен лист, лист от извършено изследване №
********** от 04.04.2018 г., рецепта, фиш от ФСМП, заповед за задържане № 59/03.04.2018 г., заповед за
задържане № 58/03.04.2018 г., заповед за задържане № 57/03.04.2018 г., заповед
за задържане № 56/03.04.2018 г., справки за съдимост, характеристични справки и
справки от АИС БДС на четиримата подсъдими, справка
от АИС БДС на С.Б.; заключенията на изготвените по
делото съдебномедицинска и съдебноидентификационна
експертизи; предявеното на осн. чл.284 от НПК
вещественото доказателствено средство- 1 бр. ДВД диск.
Липсва
спор по делото, че на инкриминираната дата- 03.04.2018 г. в центъра на с. С.,
на пострадалия С.Б. е била причинена телесна повреда, изразяваща се в причинено
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, охлузване в областта на носа, кръвонасядания и отоци в областта на лицето, охлузвания на
шията, кръвонасядане в поясната
област, охлузвания по пръстите на лявата ръка. Посочените обстоятелства се
установяват от заключенията на съдебномедицинска и съдебноидентификационна
експертизи, показанията на разпитаните по делото свидетели К.К., С.Б., П.Н., Н.А., А.Б., а така и частично от обясненията на подсъдимите.
Липсва спор по делото и относно обстоятелството, че на процесната
дата и място по време на причиняване на телесната повреда са присъствали
четиримата подсъдими, което обстоятелство се установява от показанията на
свидетелите Н.А., П.Н., С.Б., К.К., В.Ч.А., А.А.А.. Четиримата подсъдими не
отричат присъствието си на местопроизшествието в обясненията, които депозират.
Тяхното присъствие на центъра на с. С. по време на процесния
инцидент се установява и от записа на предявения по делото ВДС.
Подсъдимите не оспорват в обясненията си и информацията от предявения запис.
Липсва спор по делото и относно причината за срещата на подсъдимите Ч.И.А.,
Я.И.А. и Ч.В.А. с пострадалия на центъра в селото, а именно за да му търсят
сметка във връзка с инцидента предната вечер, случил се между Б. и св. Я.В.А.-
брат на Ч.В.А.. Това обстоятелство се твърди и от тримата подсъдими в дадените
от тях обяснения.
Налице
е спор по делото относно деятелността на всеки един от четиримата подсъдими при
причиняване на телесната повреда на пострадалия. Подсъдимите Ч.И.А. и И.Ч.А. в
обясненията си отричат да са нанасяли удари спрямо пострадалия Б., като Ч.И.А.
твърди, че са възпирали и разтървавали подсъдимите Ч.В.А. и Я.И.А. да удрят
пострадалия, а И.А. единствено твърди, че не е нанасял удари върху пострадалия.
Подсъдимите Ч.В.А. и Я.И.А. не отричат, че са удряли пострадалия, като твърдят,
че останалите двама подсъдими ги възпирали. Обсъждайки обясненията на
подсъдимите, съдът отчита, че същите представляват, както доказателствено
средство, така и средство за осъществяване на защитната им функция. Безспорно
доказано от доказателствата по делото се явява присъствието и на четиримата
подсъдими на мястото на инцидента на инкриминираната дата. Именно в тази част
техните обяснения съответстват на събрания и кредитиран от съда доказателствен
материал, поради което и съдът ги ползва при постановяване на присъдата си.
Относно спорните обстоятелства досежно липсата на
участие на Ч.И.А. и И.Ч.А. при причиняване на процесната
телесна съдът намира обясненията на четиримата подсъдими за израз на защитната
им позиция в процеса. В тази част обясненията им са неподкрепени от
кредитираните от съда доказателства по делото. В посочената част обясненията на
четиримата подсъдими противоречат на кредитираните и ползвани от съда показания
на пострадалия Б., свидетелката П.Н., свидетелката Н.А., както и заключението
съдебно- лицевоидентификационната експертиза по дело
и предявения запис от инцидента. И четиримата подсъдими не оспорват
заключението на експертизата и предявения запис, като дори ги ползват, за да
изградят защитната си позиция. Тази позиция на четиримата подсъдими, обективирана в техните обяснения не намира подкрепа в
снимковите кадри, съставляващи част от посочената експертиза и онагледяващи
действията на заснетите лица. В нито един от кадрите не се установиха действия
на подсъдимите Ч.И.А. и И.Ч.А., които да се приемат като възпиращи действията
на останалите двама подсъдими спрямо пострадалия. Напротив всички кадри
установяват участието на Ч.И.А. заедно с Я.И.А. и Ч.В.А. при нанасяне на
телесната повреда на пострадалия. Така, на ф.к. № **, представляващ фрагмент от
ф.к. № ** е видно, как лицето, облечено със син суитчър
/посочено при направения сравнителен анализ на подсъдимите като вероятно лицето
Ч.И.А., което обстоятелство не е оспорено от самия подсъдим, а и от останалите
подсъдими/ осъществява натиск с ръка върху главата на лежащия на земята човек.
Филмовите кадри /от ф.к. №27 до № 34/ от експертизата установяват безспорно и
участието на подс. И.А. /макар и в експертизата да е
посочено, че за четвъртото лице от видим мъжки пол, с побеляла коса не е
установен кадър, който да може да се използва за сравнително изследване, но е
неоспорено от обясненията и на четиримата подсъдими, че това лице е именно подс. И.А./ при нанесения побой върху пострадалия чрез
нанасяне на два ритника в тялото на лежащия на земята човек. Съдът не кредитира
и обясненията на подсъдимите Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А. в частта им, в която същите
твърдят, че още с приближаването им пострадалия Б. извадил и размахвал нож
срещу тях. В тази част обясненията на тримата подсъдими се явяват нелогични и вътрешнопротиворечиви. За да направи този извод съдът
отчита, че пострадалия е бил сам срещу
тримата подсъдими, които са го приближили с явното намерение да се
саморазправят във връзка с инцидента предишната вечер между Б. и Я.В.А.- брат
на Ч.В.А.. Техните намерения са били видни и разбираеми за Б., предвид и на
отправените му заплахи тогава. При това положение логично е именно при
самозащита пострадалия да извади носения от него нож, след като вече е получил
няколко удара от тримата подсъдими, но житейски нелогично би било пострадалия
да извади нож срещу трима мъже още преди да се е почувствал застрашен. От друга
страна доказателства да са причинени някакви увреди с този нож спрямо някой от
подсъдимите липсват по делото. Нелогично се явява твърдяното от подсъдимите
намерение на пострадалия да използва ножа за нападение съпоставено с
обстоятелството, че пострадалия веднага след срещата си с тях е започнал да
бягал, при това носейки ножа със себе си.
Обсъждайки
показанията на свидетеля С.Б., съдът отчита, че същият има качеството на частен
обвинител и граждански ищец по делото, като не установи това му качество да се
е отразило на обективността на неговите показания. Същите са последователни в
хода на цялото производство по делото, като установяват съществените за
предмета на доказване обстоятелства, а именно причинената му телесна повреда,
механизмът на причиняването ѝ, както и лицата, които са му я нанесли, а
именно и четиримата подсъдими. Показанията на св. Б. относно горепосочените
обстоятелства, представляващи съществена част от предмета на доказване по
делото, са ясни и категорични без колебания и вътрешни противоречия. Съдът
констатира единствено несъществено несъответствие между показанията на този
свидетел и филмовите кадри от съдебно- лицевоидентификационната
експертиза и предявения запис относно заявеното от него, че подс.
И.А. му препречил пътя, така че да не може да влезе в заведението. Видно от
цитираните доказателства подс. И.А. се е намирал
встрани на пътеката, по която е бягал пострадалия, гонен от подсъдимите Ч.И.А.,
Я.И.А. и Ч.В.А.. Посоченото несъответствие не се отразява на обективността на
показанията на този свидетел, тъй като към момента в който той е възприел подс. И.А. вече е бягал, преследван от останалите трима
подсъдими, така че нормално и логично е виждайки И.А. и отчитайки близките му
роднински отношения с другите подсъдими, да е счел първоначалното му присъствие
като застрашаващо го.
По
отношение показанията на св. П.Н., съдът кредитира същите с доверие и ги ползва
при постановяване на присъдата си като добросъвестно депозирани и неповлияни от
близки отношения с никоя от заинтересованите страни по делото, последователни и
непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал, ползван от
съда. Показанията на св. Н. касаят пряко обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, тъй като същата е била очевидец на нанесения на
пострадалия побой, съобщавайки подробно обстоятелства за него, както и за
лицата, които са го извършили.
Съдът
кредитира с доверие и ползва при постановяване на присъдата си прочетените на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания
на св. Н.А. от досъдебното производство. Депозираните от посочената свидетелка
показания в съдебно заседание противоречат на прочетените такива по отношение
на действията на пострадалия преди началото на побоя, както и относно лицата,
които са му го нанесли. В показанията на А. от досъдебното производство същата
е заявила, че е била с гръб към подсъдимите и пострадалия и когато е чула
викове се е обърнала и видяла четиримата подсъдими да бият С.Б., след което се
е намесила, за да го спаси. Разпитът от досъдебното производство на св. А. е
извършен от полицейски орган, имащ качеството на разследващ такъв, съобразно
чл.53 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.3 от НПК при разясняване
правата и отговорността на свидетелката, а протоколът съдържа изискуемите по
НПК реквизите, поради което съдът намира, че
извършения разпит е съобразен с правилата на НПК. Изложените обстоятелства в
тези показания се подкрепят и от кредитираните от съда доказателства по делото.
Депозираните от св. А. показания в съдебно
заседание изцяло се припокриват с обясненията на подсъдимите. Същата твърди, че
е видяла инцидента от самото му начало, както и че пострадалия извадил нож,
след което подсъдимите Ч.В.А. и Я.И.А. се защитили, като му нанесли побой, а
Ч.И.А. и И.Ч.А. не видяла да нанасят удари върху пострадалия. Тази версия,
изложена от свидетелката противоречи изцяло на заявеното от нея в досъдебното
производство, като съдът намира, че същата не е обективна и изцяло обслужва
защитната позиция на подсъдимите. Обяснявайки констатираните противоречия в
показанията ѝ, св. А. заявява, че от страх пред полицията забравила какво
да говори. Съдът намира така представените обяснения за нелогични, доколкото А.
е имала единствено качеството на свидетел в наказателното производство, и
същата логично би могла да има притеснение от контакта си с полицията, но не и
страх. Поради изложеното, съдът ползва частично депозираните пред съда
показания на св. А. само относно присъствието ѝ на местопроизшествието на
процесната дата, както и обстоятелството, че същата е
оказала помощ на пострадалия, като в тази им част нейните показания са
подкрепени от останалите кредитирани от съда доказателства по делото.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва показанията на св. П.Г. като
добросъвестно депозирани и без противоречие с кредитираните от съда
доказателства, като отчита обстоятелството, че същите не касаят пряко процесния инцидент, доколкото установяват случилото се
между С.Б. и Я.В.А. вечерта на деня, предшестващ инкриминираната дата. Св. Г.
установява и обстоятелството, че побоя върху пострадалия, нанесен след този
инцидент, за който депозира показания, е станал широко известен в населеното
място, както и описва физическото състояние на пострадалия след побоя.
Обсъждайки
показанията на свидетелите А.Л.Б. и Я.В.А., съдът отчита, че и двамата се
намират в близки роднински отношения със страни в процеса, съответно А.Б. е
брат на пострадалия, а Я. А. е брат на подс. Ч.В.А..
Тези техни отношения със страните в процеса, а и влошените лични отношения
между двамата свидетели оказват влияние върху техните показания. Двамата
свидетели установяват обстоятелства относно конфликта между тях и случилото се
вечерта преди процесния инцидент, като всеки един от
двамата предава случилото се от собствената си гледна точка и представата за
собствена си правота. Доколкото инцидента вечерта преди процесния
случай касае настоящото производство относно наличието на конфликт и влошени
отношения между А.Б. от една страна рода на Я.В.А. по повод паркиране на
автомобил, съдът кредитира показанията на двамата свидетели относно посоченото
обстоятелство. Кредитира показанията на двамата свидетели и относно
обстоятелството, че по повод на тези отношения между св. Я.А. и пострадалия Б.
вечерта на деня, предшестващ процесния инцидент е
имало спречкване, по което е взето отношение от полицията.
Св.
А.Б. установява с показанията си влошеното здравословно състояние на
пострадалия Б. след инцидента, както и времетраенето на възстановяването му.
Показанията на тази свидетелката съдът ползва като обективни, независимо, че
същата живее на семейни начала с пострадалия, тъй като показанията ѝ са
подкрепени от приложените по делото писмени доказателства относно фиксираните
увреди по Б., а също така и от заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза.
Обсъждайки
показанията на свидетелите В.Ч.А. и А.А.А., съдът
отчита на първо място близките им роднински отношения с подсъдимите- В.А. е син
на подс. Ч.В.А., а А.А.А. е
негов племенник. Тези близки отношения съдът намира, че са се отразили в
значителна степен върху обективността на показанията на двамата свидетели.
Същите депозират показания като очевидци на процесния
инцидент, което обстоятелство се заявява едва в съдебната фаза на процеса, т.е.
близо година след инцидента. Независимо от изминалия не малък период от време
двамата свидетели излагат в показанията си значителни подробности от инцидента,
но само относно фактите, които ползват подсъдимите. Относно цялостната
фактическа обстановка заявяват липса на спомен. При това положение и доколкото
показанията на двамата свидетели не се подкрепят от кредитираните от съда
доказателства, то съдът намира, че същите обслужват защитната позиция на
подсъдимите, поради което и за значимите за предмета на доказване
обстоятелства, съдът не кредитира показанията на посочените свидетели.
По
отношение показанията на св. К., съдът кредитира същите с доверие и ги ползва
при постановяване на присъдата си като безпристрастно депозирани, без влияние
на близки отношения със страните по делото, последователни и пряко относими към предмета на делото. С показанията си св. К.-
полицейски служител, отговарящ за района на с. С. установява наблюдаваните от
него обстоятелства от записа на охранителните камери, разположени на кметството
в с. С..
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва заключението на изготвената
съдебно- медицинска експертиза, тъй като същата е изготвена от вещо лице,
притежаващо необходимите специални знания от областта на медицината, което е
отговорило обективно, ясно и точно на поставените му въпроси, а даденото заключение
касае пряко обстоятелствата от предмета на доказване. Съдебно- медицинската
експертиза на пострадалия Б. установява вида и характера на причиненото му
увреждане, както и механизма на причиняването му. Установено е, че на същия на
инкриминираната дата е причинено мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание, охлузване в областта на носа, кръвонасядания
и отоци в областта на лицето, охлузвания на шията, кръвонасядане
в поясната област, охлузвания по пръстите на лявата
ръка. Тези травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи и
тъпо-ръбести предмети и било възможно да са получени по начина, посочен от
пострадалия Б.. Тези увреждания причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Вещото лице, поддържайки експертизата си в
съдебно заседание, е посочило, че
уврежданията, причинени на пострадалия обичайно преминават за около две
седмици, като било възможно вследствие на мозъчното сътресение пострадалия да
има субективни оплаквания за по- дълъг период от време, което обаче не би се
отразило на трудоспособността му.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва заключението на изготвената
съдебно- лицевоидентификационна експертиза, тъй като
същата е изготвена от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания от
областта на техниката и видеозаписите, което е отговорило обективно, ясно и
точно на поставените му въпроси, а даденото заключение касае пряко
обстоятелствата от предмета на доказване. Експертизата установява липсата на
следи от манипулация върху видеофайловете, представляващи цифрови презаписи от оригинални файлове на записан върху твърдия
диск на видоохранителна система видеозапис. Макар и
експертизата да не идентифицира с категоричност заснетите лица, то от извършения сравнителен анализ е направен
извод, че не се изключва възможността заснетите на видеозаписа лица да са
лицата Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А.. В обстоятелствената част на протокола за
извършване на експертизата се съдържат и снимкови кадри, онагледяващи
действията на заснетите лица.
Писмените
доказателства, съдът ползва при постановяване на присъдата, тъй като са събрани
по реда и във формата, изискуема от НПК, както и пряко касаят обстоятелствата
от предмета на доказване по делото. Същите установяват констатираното
местопроизшествие при извършения оглед, съдебното минало на подсъдимите,
характеристичните им данни, както и констатираните при извършените медицински
прегледи увреждания на пострадалия от процесния
инцидент.
Предявеното
по делото веществено доказателствено средство- 1 бр. ДВД диск, съдържащ презапис от
оригиналния запис на твърдия диск на видеоохранителната
система, касае пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото, като
установява механизма на причиняване на процесната
телесна повреда и авторите ѝ.
При
така установената и приета фактическа обстановка съдът намира, че четиримата
подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението обвиняемите са осъществили чрез нанасяне на удари с
ръце и крака по главата и тялото на пострадалия, както съдът е приел в
изложената от него фактическа обстановка. Пряка и непосредствена последица от
посочените действия на подсъдимите са причинените телесни увреждания- мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание, охлузване в областта на носа, кръвонасядания и отоци в областта на лицето, охлузвания на
шията, кръвонасядане в поясната
област, охлузвания по пръстите на лявата ръка, причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, които се квалифицират като
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Налице е причинно-
следствена връзка между поведението на обвиняемите и настъпилия вредоносен
резултат, а именно установените травматични увреждания.
Деянието
е извършено виновно от подсъдимите, при форма на вина пряк умисъл и е
квалифицирано по чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Четиримата подсъдими са осъществявали действия, които са от естество да предизвикат по отношение
на пострадалия предвидените в закона общественоопасни
последици. Четиримата подсъдими са съзнавали, че нанасят удари по главата и
тялото на пострадалия и са предвиждали, че от тях ще настъпи увреждане, като са
целели настъпването именно на този резултат. Всеки един от четиримата подсъдими
е съзнавал, че и другите нанасят удари по главата и тялото на пострадалия и е
предвиждал, че от тях ще настъпи увреждане, като е целял настъпването именно на този резултат.
Налице
е в случая и квалифициращият признак хулигански подбуди, визиран в чл.131 ал.1
т.12 от НК. Съдебната практика е
изяснила безпротиворечиво смисъла на квалификацията
„хулигански подбуди”- едно деяние е такова, когато е предшествано или
съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши,
когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. Хулиганските подбуди като субективен елемент от
фактическия състав на престъплението се обективират в
изпълнителното деяние на престъпните прояви, в предшестващите и последващи
същите събития и действията на подсъдимия. В конкретния случай не се установи
между пострадалия и четиримата подсъдими да е имало конкретен, личен конфликт,
който да е предшествал престъпното им поведение. Влошените отношения в случая
са били налице между брата на пострадалия- св. А.Б. и роднините на подс. Ч.В.А.. Установи се и наличие на конфликт между
пострадалия и св. Я.В.А.. Обаче влошени отношения и наличие на минали конфликти
лично между пострадалия и някой от четиримата подсъдими не се установиха по
делото. От друга страна е безспорно установено по делото, че инцидента с пострадалия е станал на публично
място в присъствието на много други хора, по инициатива на подсъдимите. Трима от подсъдимите са
пресрещнали целенасочено пострадалия, с цел да му търсят сметка за изказани от
него думи по повод на техен близък. Подобна причина не може да се счете като
личен мотив. Последвалите действия на четиримата подсъдими по отношение на
пострадалия, а именно нанасянето на побой на публично място пред множество
хора, представляват именно непристойно поведение и незачитане на установените
норми в обществото и правата и интересите на гражданите. От друга страна дори
да се приеме, че пострадалият е изрекъл някакви обидни думи към близък на
подсъдимите, които да са провокирали последните и да са им дали мотив за
подобно поведение, то оскърбленията, телесните повреди или други действия,
извършени по лични причини не изключват хулиганските подбуди, когато са
извършени публично, в присъствието на много хора- в случая на центъра на
селото, пред множество лица, и изразяват едновременно с това умисъл на дееца за
явно неуважение към гражданите, пренебрежение към обществените правила и
човешката личност, за което се съди по действията на четиримата подсъдими.
Поради
изложеното съдът призна подсъдимите Ч.И.А., Я.И.А., Ч.В.А. и И.Ч.А. за виновни
по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
във вр. с чл.130, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
За
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с
чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите Я.И.А., Ч.В.А. и И.Ч.А., съдът взе предвид, че същите са
неосъждани, от извършеното от тях престъпление не са настъпили имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване по делото и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Ето защо, съдът
намира, че са налице императивните предпоставки на чл.78а
от НК за освобождаване на посочените трима подсъдими от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на
това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Определяйки размера на
наказанието съдът взе предвид, че извършеното от подсъдимите деяние засяга
телесната неприкосновеност на пострадалия, на когото са причинени значителни по
брой телесни увреждания, включително и по жизненоважни части от тялото като
главата. С оглед на това, но и предвид самопризнанието на подсъдимите Я.И.А. и
Ч.В.А., както и добрите им характеристични данни, които съдът отчита като
смекчаващи отговорността им обстоятелства, на посочените подсъдими следва да
бъде наложено наказание над минималния, визиран в закона размер, но под средния
такъв, а именно глоба в размер от по 2000 лв. за всеки един от двамата. По
отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. И.А., съдът взе предвид освен, че се касае за деяние
срещу телесната неприкосновеност на пострадалия, така и личния принос на този
подсъдими към общия престъпен резултат, като отчита, че за разлика от
многократно нанесените удари от останалите трима подсъдими, то подс. И.А. е допринесъл към достигнатия престъпен резултат,
нанасяйки само два ритника по пострадалия. Същият има добри характеристични
данни, пенсионер е, поради което на същия следва да се наложи административна
наказание глоба в минималния, предвиден от закона размер от 1000 лв. Така
определените по вид и размер наказания съдът намира съответни на извършеното от
посочените трима подсъдими и достатъчни, за да въздейства предупредително и
превъзпитателно спрямо тях.
По
отношение вида и размера на наказанието, което следва да се определи на подс. Ч.И.А., съдът отчете степента на общества опасност на
деянието и дееца. Престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК не е тежко, по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, но доколкото
представлява посегателство срещу телесната неприкосновеност на личността,
същото не може да се отчете като такова с ниска степен на обществена опасност.
В конкретния случай съдът взе предвид, че на пострадалия са причинени множество
увреждания. От друга страна, подс. Ч.И.А. веднъж е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК с решение по НАХД № 210/2017 г. по описа на КрлРС, влязло в сила на 10.06.2017 г., като към инкриминираната
дата- 03.04.2018 г. не е бил изтекъл предвидения в чл.86 ал.1 т.3 от НК срок за
заличаване на последиците на наложеното административно наказание. Това
обстоятелство съдът отчита и като лоши характеристични данни по отношение на
този подсъдим. Отчитайки изложените обстоятелства, съдът намира, че за
осъществяване целите на индивидуалната и генерална превенция на Стайков следва
да се определи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК. Като най- подходящо
измежду предвидените в закона и съответно на извършеното от подсъдимия, съдът
намира наказанието лишаване от свобода в близък до минималния, предвиден в
закона размер, а именно четири месеца. Тъй като подс.
Ч.И.А. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
съдът намира, че за постигане целите на наказание и преди всичко за поправяне
на подсъдимия не е наложително да изтърпи така определеното му наказание,
поради което на осн. чл.66 от НК изпълнението на
същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. С така определеното по вид и размер наказание
спрямо подс. Ч.И.А. съдът счита, че се изпълнят
индивидуалната е генерална превенции, визирани в чл.36 от НК, като ще се
въздейства превъзпитателно и предупредително по отношение на подсъдимия, за да
спазва в бъдеще установения обществен ред.
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно
чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК е противоправно
деяние, извършено от подсъдимите виновно. Безспорно установено по делото
е, че в резултат от извършеното от подсъдимия посегателство, на пострадалия са
причинени множество травматични увреждания- мозъчно сътресение без пълна загуба
на съзнание, охлузване в областта на носа, кръвонасядания
и отоци в областта на лицето, охлузвания на шията, кръвонасядане
в поясната област, охлузвания по пръстите на лявата
ръка, причинили са му разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, които се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК. Налице е причинно- следствена връзка между поведението на
подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат, а именно установените травматични
увреждания. Възстановителният период на пострадалия е траел около две
седмици и е бил съпроводен с изпитани от същия болки и страдания. Поради
уврежданията същият не е ходил на работа две седмици. Същият е имал и субективни оплаквания за по- дълъг период от
време, което обаче, съобразно заключението на вещото лице- медик не се е
отразило на трудоспособността му.
Видно
от гореизложеното са налице законовите предпоставки за реализиране на деликтната отговорност- действие, противоправност
на деянието, причинени вреди, вина и причинна връзка между деянието и
причинените вреди, поради което е налице основание да се ангажира отговорността
на подсъдимите за причинените от тях неимуществени вреди. Съдът като взе
предвид, че подлежат на обезщетяване всички причинени неимуществени вреди и
същите следва да се да се репарират по справедливост, съобразно чл.52 от ЗЗД,
както и обема на травматичните увреждания, претърпените болки и страдания от
пострадалия намира, че подсъдимите Ч.В.А., Я.И.А., Ч.И.А. и И.Ч.А. следва да
заплатят солидарно на С.Л.Б., сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за причинените му болки и страдания от престъплението по чл.131
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на причиняване на уврежданията- 03.04.2018 г.
до окончателното им изплащане, като за сумата от 5000 лв. до пълния предявен
размер от 10000 лв. следва да бъде отхвърлен предявения граждански иск на
неоснователен и недоказан.
Предвид
установената вина на всеки един от подсъдимите в извършване на престъплението,
за което им е повдигнато обвинение на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на
всеки един от тях следва да бъдат оставени съответната част от направените по
делото разноски от съдебното и досъдебно производство, както и от частния
обвинител и граждански ищец, а именно всеки един от подсъдимите следва да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна
сметка на ОД на МВР- гр. П. сумата от 29,33 лв. /
двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, представляващи дължимата от
всеки един подсъдим част за заплатено
възнаграждение на вещо лице, изготвило съдебно- медицинска експертиза по делото
в досъдебното производство; следва да заплати по бюджета на съдебната власт, по
бюджетна сметка на КрлРС общо сумата от 127,50 лв.
/сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, от които сумата от 50
/петдесет/ лв., представляваща дължимата от всеки един подсъдими част от
държавната такса върху уважения граждански иск, както и направените в съдебното
производство разноски по делото в размер от 47,50 лв. /четиридесет и седем лева
и петдесет стотинки/, представляваща дължимата от всеки един подсъдим част от
изплатеното възнаграждението на вещо лице, изготвило видеотехническа
експертиза по делото, сумата от 5,00 лв. /пет лева /, явяващи се дължимата от
всеки един подсъдим част от заплатените пътни разноски за вещо лице, изготвило видеотехническа експертиза по делото, сумата от 25 лв.
/двадесет и пет лева/, представляваща дължимата от всеки един подсъдим част от
заплатено възнаграждение и пътни разноски за вещо лице, за защита на
съдебномедицинска експертиза в съдебното производство; както и всеки един от
подсъдимите следва да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С.Л.Б.,
ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща дължимата от него част
за заплатено от Б. възнаграждение на повереник.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ