РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Карлово , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № . от 25.02.2021 г. на Началник Група на
РУ гр. Карлово към О.Д. на М.В.Р, на А. Ц. Ц., ЕГН **********, от с. В. обл.
П. К. К.Т.З. №. са наложени административни наказания на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1
от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от същия закон. Със същото наказателно постановление били
отнети и 16 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, като
оспорва извършването на твърдяното нарушение.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с
процесуалния си представител адв. Р.- упълномощен. Поддържа жалбата и
1
пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище по жалбата в приложено по делото
писмено становище. Счита жалбата за неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което
прави искане същото следва да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи
се в показанията на разпитаните по делото свидетели- Б.Н. като
актосъставител и Г.Г. като свидетел по акта, както и свидетелите Д. П. И А. Г.,
доведени по почин на жалбоподателя, и В.Б.- полицейски служител,
установил нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № . от 25.02.2021 г. , разписка за връчване на
наказателно постановление, АУАН № ./04.12.2020 г., талон за изпращане на
медицинско изследване № ./04.12.2020 г., обяснения от А.Ц., Заповед за
ПАМ, удостоверение за преминали последваща проверка анализатори за
алкохол в дъха, справка от ЦБ КАТ за собственост, справка за нарушител,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.,
заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г.,
съдът намери за установено следното:
На 04.12.2020 г. жалбоподателят Ц. чакал приятелката си да приключи
работа в заведение в с. В. П. обл. Консумирал алкохол. Около 18 часа му
свършили цигарите и решил да отиде до бензиностанцията до с. В.Л., на
гл.път С-Б. за да си закупи. Качил се на товарен автомобил „Нисан Навара“ с
рег. №***, собственост на неговата приятелка- св. П.и потеглил към
бензиностанцията. Тъй като употребил алкохол, управлявайки посочения
2
автомобил по път III-641, при км.5+800м. Ц. се разсеял и се блъснал в спрял
отстрани на пътя друг автомобил. След произшествието, жалбоподателят
тръгнал с автомобила си през полето, но закъсал. Оставил автомобила на
полето и се прибрал пеша вкъщи, където вече била и св. П. Същата му
предоставила една чаша ракия за успокоение. След това, двамата, заедно с
техен познат се върнали на местопроизшествието, като междувременно
жалбоподателят пил и бира. На местопроизшествието били заварени от св. Б.,
който бил изпратен да вземе отношение по случая до идване на дежурния
автопатрул, зает с друго произшествие. Жалбоподателят бил отведен в РУ-
Карлово за извършване на проба за алкохол с техническо средство.
При извършената проба за наличие на алкохол с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с номер ARDM 0250 било установено наличие на
алкохол в издишания от жалбоподателя въздух 1,15 промила. На същият бил
издаден талон за медицинско изследване на кръвта, който Ц. отказал да
получи, като собственоръчно отбелязал в него че не желае да бъде изследван
с доказателствен анализатор и да му се извърши медицинско и химическо
изследване. Дал и писмени обяснения по повод произшествието.
Въз основа на констатираното оправомощено длъжностно лице, счело,
че жалбоподателят е осъществил нарушения на чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 04.12.2020 г., в 18,30 часа, в О.К., път трети клас
№ 641, при км.5+800м., с посока на движение от с. В. към с. В.Л., управлявал
на товарен автомобил„Нисан Навара“ с рег. № ****, собственост на Д.Г. П.,
ЕГН **********, който бил категория N1 без да използва обезопасителен
колан, с който било оборудвано МПС. От проверката било установено, че
водачът управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с номер
ARDM 0250, определящо концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух, а именно 1,15 промила. Водачът лъхал на алкохол.
Водачът приел показанията на техническото средство и не желаел да даде
кръвна проба. Бил издаден талон за изследване № ./04.12.2020 г.
Така съставения АУАН бил подписан без възражения от
жалбоподателят.
3
Въз основа на така съставения АУАН, при идентични с него
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му,
индивидуализация на извършителя, било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни
наказания на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50
лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от
ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от същия закон, както и били
отнети 16 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
08.03.2021 г., а жалбата срещу него- депозирана на 15.03.2021 г.
При така установената от фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи от правна страна:
За да е осъществен фактическият състав на нарушението по чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП следва да е установено качеството на водач на лицето и точната
концентрация на алкохол към момента на управлението. Именно това са
релевантните факти, касаещи състава на деянието. Съдът намира за безспорно
доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС и то след употреба на
алкохол. При извършената проверка от страна на контролните органи с
техническо средство, същото е показало 1,15 на хиляда количество алкохол в
издишания въздух. Събраните по делото доказателства обаче установяват, че
не това е точната концентрация на алкохол у жалбоподателя, с която е
управлявал процесното МПС, доколкото същият употребил алкохол и след
като е причинил ПТП, но преди да бъде подложен на изследване с
техническото средство, като е пил ракия и бира. Показанията на свидетелите
П.и Г.а в тази насока са безпротиворечиви помежду си и необорени от
останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че същият не е
употребил алкохол след произшествието не е вписал изрично в приложените
към преписката обяснения. В този смисъл и установената концентрация на
алкохол от 1,15 промила, съдът намира, че не следва да бъде приета за
относима към фактическия състав на процесното нарушение, тъй като в
момента на изследването нарушителят не е имал качеството водач на МПС, а
и е употребил алкохол след преустановяване на управлението и преди
4
изследването му с техническо средство. От значение за фактическият състав
на деянието би била концентрацията на алкохол, с която Ц. е управлявал
лекият автомобил след тръгването му от с. В.. Тази концентрация обаче не би
могла да се установи по делото. Не е налице способ да се установи
действителното фактическо състояние на концентрацията на алкохола към
момента на управлението. Доколкото концентрацията на алкохол, установена
по надлежен ред е съществен елемент от обективна страна на фактическия
състав на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и в конкретния случай същата
не може да бъде установена, а установената такава е неотносима към
ангажиране на административно- наказателна отговорност по отношение на
жалбоподателя, съдът намира, че не са събрани доказателства от обективна
страна да е осъществено твърдяното нарушение.
Доказателства относно констатацията в АУАН, че жалбоподателят е
управлявал без обезопасителен колан, с който процесното МПС е било
оборудване също се явява недоказана, при положение, че актосъставителят и
свидетелят по акта не са били очевидци на произшествието, други
доказателства по делото, че е било налице това обстоятелство липсват
събрани, а в действителност такива доказателства биха могли да бъдат само
обясненията на нарушителя, а такива липсват депозирани такива. Евентуални
устни самопризнания на лицето в тази насока, неподкрепени от останалите
доказателства не биха могли да обосноват ангажиране на административно-
наказателна отговорност за конкретното деяние.
Поради гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и необосновано, издадено при липса на
доказателства, установяващи твърдените нарушения.
По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . от 25.02.2021 г. на Началник
Група на РУ гр. Карлово към О.Д. на М.В.Р, с което на А. Ц. Ц., ЕГН
**********, от с. В. обл. П. К. К.Т.З. №. са наложени административни
5
наказания на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50
лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от
ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от същия закон, както и са
отнети 16 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6