Решение по дело №672/2023 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 221
Дата: 16 ноември 2023 г.
Съдия: Здравка Запрянова
Дело: 20235140200672
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Кърджали, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200672 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********/ 20.04.2023г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- К. към ОДМВР- Кърджали, с
което на основание чл.184 ал.5 вр.ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 100.00лв. на А. А. Ю. от с.П., общ.К. с ЕГН ********** за
извършено нарушение на 03.04.2023г. в 21,10ч. на път трети клас № *** в
община К. в участъка от пътя между гр.К. и механа „Р.“ на чл.106 ал.1 от
ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
Ю., който обжалва издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си. В ход по същество моли съда да отмени наказателното
постановление като излага подробни съображения за неговата
незаконосъобразност.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
и не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното
постановление като излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното: На 03.04.2023г. свидетелят З. Б.
управлявал лек автомобил марка „Т. А.“ с рег.№ ******, когато около 21ч. се
придвижвал в посока от гр.К. към с.Ж. На излизане от града на пътното
платно забелязал две крави, които успял да подмине. Продължил движението
си и вече извън границите на гр.К. от дясната му страна от храстовите площи
извън платното за движение внезапно излязло домашно животно крава, което
продължило движението си и по пътното платно. Свидетелят З. Б. направил
опит да заобиколи животното, но не успял, при което последвал удар между
лекия автомобил управляван от него и кравата. При произшествието
животното било ударено в главата, в резултат на което то отскочило и
паднало на пътното платно, а по управляваното от свидетеля Б. моторно
превозно средство имало материални щети, които били по преден десен
калник, десен фар, преден капак, предно панорамно стъкло, дясно огледало и
други. Тогава водачът З. Б. сигнализирал за случилото се на ЕЕН ***, поради
което на место пристигнал свидетелят С. С., който бил на работа като младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“- К. и бил изпратен от дежурния
във връзка с настъпилото ПТП на изхода на гр.К. в близост до ресторант „Р.“.
Там той установил лекия автомобил марка „Т. А.“ с рег.№ ******, който бил
блъснал домашно животно, което заварил в средата на дясната пътна лента в
посока към гр.А. На место свидетелят С. изпробвал водача З. Б. за употреба на
алкохол като уредът не отчел такова наличие. След това полицейският
служител съставил акт за установяване на административно нарушение срещу
свидетеля Б. за движение с несъобразена скорост по чл.20 от ЗДвП, а след
това и снимал удареното животно и ушната му марка. После била извършена
справка за собствеността на домашното животно, при която се установило, че
негов собственик е жалбоподателят А. Ю.. По този повод на 06.04.2023г.
свидетелят С. С. в присъствието на колегата си И. Г. съставил и връчил акт за
2
установяване на административно нарушение по чл.106 от ЗДвП, който
нарушителят Ю. отказал да подпише. На 20.04.2023г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган
възприел напълно фактическите констатации, изложени и в акта за
установяване на административно нарушение. При тези факти е прието, че А.
А. Ю. е нарушил чл.106 от ЗДвП като оставя животно без надзор в обхвата на
пътя и без да е направлявано, като впоследствие то пресича платното за
движение и е блъснато от движещия се лек автомобил, при което настъпва
ПТП с материални щети.
Видно от справка за движение животно с идентификационен номер
BG ******* е със собственик А. А. Ю. с ЕГН ********** от с.П., общ.К., от
дата 04.08.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С. С., И. Г. и З. Б., както и от писмените доказателства- акт за
установяване на административно нарушение серия GA № ****** от
06.04.2023г., както и от Справка за собственост на животно с ушна марка №
******* и другите писмени доказателства приети по делото.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена до административно наказващия
орган на датата 28.07.2023г., а обжалваното наказателно постановление е
връчено лично на 17.07.2023г., т.е. в законоустановения 14- дневен срок по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че
при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и
при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съгласно чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както в
акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържат описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая в акта за
установяване на административно нарушение е възприето от контролния
орган, че жалбоподателят на 03.04.2023г. около 21.10 часа на път трети клас
№ *** в участъка от пътя между гр.К. и механа „Р.“ като собственик на
домашно животно ги оставя без надзор в обхвата на пътя и без да е
направлявано, вследствие на което пресича платното за движение и е
блъснато от лек автомобил, при което настъпва ПТП с материални щети. В
3
наказателното постановление административно наказващият орган е
възпроизвел същото словесно описание на нарушението и го е подвел под
правната квалификация на чл.106 ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че така
изложените в акта и наказателното постановление факти са несъставомерни
по възприетата правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.106 ал.1
от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни
или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не
създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в
обхвата на пътя. Видно от изложеното по-горе, не са изнесени такива факти и
не е описано подобно деяние, извършено от жалбоподателя Ю. именно като
водач на животно. Допуснатите нередовности в съставения акт и
наказателното постановление, предвид липсата на основни реквизити в тях,
представляват съществени нарушения на процесуалните правила.
Неспазването на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя А. Ю. да разбере какво точно нарушение
му се вменява да е извършил, съответно на това да организира защитата си, с
оглед обстоятелството, че нарушителят се защитава на първо място по
фактите, а след това по правната им квалификация. Въпреки, че изложеното е
достатъчно за отмяната на наказателното постановление, по същество съдът
намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното
нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП. Тази норма има за адресати на въведените
с нея задължения водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на
животни или на стада. Видно от акта и атакуваното постановление
отговорността на жалбоподателя е ангажирана като собственик на въпросното
животно, но законът не предвижда такава отговорност за собственика. Субект
на нарушението по чл.106 от ЗДвП може да бъде само лице, което отговаря на
легалната дефиниция за водач, дадена в § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, а именно
„водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. В случая не се установи на
процесната дата и място А. Ю. да се е намирал изобщо в района на
нарушението, да е водил или карал посоченото в наказателното
постановление животно, поради което и не може да е извършител на
вмененото му административно нарушение. Предвид изложеното, издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
4
да бъде отменено.
От жалбоподателя не са претендирани разноски по делото, поради
което не следва да има произнасяне в тази посока. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********/ 20.04.2023г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- К. към ОДМВР- Кърджали, с
което на основание чл.184 ал.5 вр.ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 100.00лв. на А. А. Ю. от с.П., общ.К. с ЕГН ********** за
извършено нарушение на 03.04.2023г. в 21,10ч. на път трети клас № *** в
община К. в участъка от пътя между гр.К. и механа „Р.“ на чл.106 ал.1 от
ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5