№ 999
гр. Плевен, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500452 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.577 вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от И.А. - Нотариус
с рег.**********, с район на действие при РС-Никопол против определение
№22/07.06.2022г., постановено от Съдия по вписванията при РС-Никопол, с
което е отказано вписването на нот. акт за покупко-продажба на недвижими
имоти №70, том4, рег.№2416, н.д.№471 от 07.06.2022г.
Оплакванията в жалбата са, че определението е незаконосъобразно, тъй
като неправилно Съдия по вписванията приема, че декларацията на чл.264,
ал.1 от ДОПК не е в необходимата форма, тъй като не е датирана от лицето,
което я е подписало. Заявява, че същата е нотариално заверена, като
нотариалната заверка е достатъчна да удостовери факта, че пред съответното
длъжностно лице се е явила деклараторката на посочената дата и е подписала
съответното волеизявление. Счита, че е проявено лично отношение към
нейната работа, тъй като постановените откази са изключително много. Моли
отказа да бъде отменен, като се укаже постановяване на вписване.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва отказа
на съдията по вписванията лице, с оглед на което разглеждането й е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество,жалбата е основателна, предвид следните
1
съображения:
Дължимата проверка, която следва да извърши съдията по вписванията
е регламентирана в чл.32а от ПВп и т.6 от Тълкувателно решение №7 от
25.04.2013г. по тълк.д. №7/2012г., ОСГТК на ВКС. Съдията по вписванията
проверява наличието на следните предпоставки: 1. дали актът подлежи на
вписване, 2. съставен ли е съобразно изискванията за форма, 3. има ли
необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота,
съгласно чл.6 от ПВп, както и спазени ли са нормативните изисквания,
относно задължителните приложения към всеки акт: скица-копие от
кадастралната карта, съгласно чл.6, ал.3 от ПВп и доказателства за
изпълнението на изискванията на чл.264 от ДОПК.
В случая Съдията по вписванията е приел, че е представена декларация
по чл.264, ал.1 от ДОПК, но същата не отговаря на изискванията на чл.264,
ал.3 от ДОПК, защото не е датирана от лицето, което я е подписало.
Тези изводи са неправилни и представляват превратно тълкуване на
закона.
Съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК „Прехвърлянето или учредяването на
вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на
писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно
ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.“ В ал.3 е
предвидено, че декларацията се подава по утвърден образец.
С въвеждането на това изискване законодателят, въздига защитата на
публично-правните интереси, свързани със събиране на данъци и други
публични задължения над частните интереси на отделния гражданин. Целта е
да не се разрешава разпореждане с имот, при наличие на неизплатени
задължения. Имотът, като част от патримониума на едно лице, винаги е по-
добра възможност за удовлетворяване на вземания, отколкото евентуално
налични парични средства или друго имущество. Поради това и се
ограничава правото да се разпорежда със собствеността си върху недвижими
2
имоти на всеки, който дължи данъци, мита и т.н., докато не ги заплати.
Именно, поради това и законодателят въвежда изискването за подаване на
декларация за липса на такива задължения. Същата следва да е по утвърдения
образец, но нейното съдържание, както и отделни реквизити, не са вменени
като задължителни от законодателя. Същевременно не се изключва
възможността, съдържанието на самата декларация да бъде установено и с
изходящ от самата данъчна служба документ.
В случая, видно от приложената преписка, към молбата за вписване на
нотариалния акт е представена декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК по
утвърдения образец от прехвърлителя С.Д., както и удостоверения за данъчни
оценки на имотите - предмет на договора за покупко-продажба, издадени
съответно за: ПИ с идентификатор 51723.130.10 на 27.05.2022г., валидно до
31.12.2022г.; за ПИ с идентификатор 51723.110.12 на 17.05.2022г., валидно до
31.12.2022г.; за ПИ с идентификатор 51723.52.31 на 17.05.2022г., валидно до
31.12.2022г. и за ПИ с идентификатор 51723.43.8, валидно до 31.12.2022г., в
които е отразено, че всички съсобственици, включително и прехвърлителката
нямат непогасени задължения. Представен е и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти №70,том4, рег.№2416, н.д.№471 от
07.06.2022г., с който С.Д. продава на С.Х., собствените си идеални части. При
така представените по преписката писмени доказателства следва да се
приеме, че са изпълнени изискванията на чл.264, ал.1 от ДОПК. От
издадените от Община Никопол удостоверения за данъчни оценки на
имотите, които са валидни до 31.12.2022г., по несъмнен начин се установява,
че за същите няма непогасени задължения. При това положение не са налице
пречките по чл.264, ал.1 от ДОПК за извършване на разпоредителни сделки с
тях, независимо че действително в декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК,
подписана от прехвърлителелката не е вписала собственоръчно дата. Тази
дата обаче се установява от извършената нотариална заверка на подписа на
декларацията и вписването в регистъра за удостоверяване. Това е и смисълът
на самото удостоверяване съгласно чл.569, т.2 от ГПК. Правно ирелевантна
би били поставената от лицето дата, при положение, че удостоверяването на
нейния подпис е извършено на 31.05.2022г. от компетентното длъжностно
лице при Община гр.Гулянци.
Поради това и съдът счита, че когато се касае за нотариално заверена
декларация по чл.264, ал.1 от ГПК, липсата на саморъчно поставена от
подателя дата, не представлява порок, обуславящ неизпълнение на чл.264,
3
ал.1 от ДОПК, съответно препятствие за извършване на вписването на акта.
Ето защо определението на Съдия по вписванията при РС-Никопол, с
което е отказано вписването на нот. акт за покупко-продажба на недвижими
имоти №70, том4, рег.№2416, н.д.№471 от 07.06.2022г., следва да бъде
отменено и да се постанови вписване на съответния акт.
Тъй като позитивните актове в охранителното производство не
подлежат на обжалване, следва, че и настоящето определение, с което се
разпорежда извършване на заявеното вписване, не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложеното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно определение №22/07.06.2022г., постановено
от Съдия по вписванията при РС-Никопол, с което е отказано вписването на
нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти №70, том4, рег.№2416,
н.д.№471 от 07.06.2022г.
ПОСТАНОВЯВА вписване на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти №70, том4, рег.№2416, н.д.№471 от 07.06.2022г. по описа
на Нотариус И.А. – Нотариус с рег.**********, с район на действие при РС-
Никопол.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на
вписването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4