Решение по дело №215/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

 

гр. Ловеч, 12.07.2019 год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,граждански състав,в публично заседание на осми юли през две хиляди и деветнайсета година, в състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА,като разгледа докладваното от председателя гр.д.№215/2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производството с правно основание чл.150,във вр.с чл.156 от ЗЗД, вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

 

 

Подадена е искова молба от Й.В.Р.-Д. ***,чрез адв.В.А..-ЛАК,против „Централна Кооперативна банка”АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.София-1086, р-н „Слатина”, ул.”***, с посочено правно основание чл.150 от ЗЗД и цена на иска 38 478.08лв. и чл.86 от ЗЗД-с цена 9 320.25лв. Позовава се на подсъдността по чл.113 от ГПК. Излага,че е клиент на ответника и има открита депозитна сметка в клона на банката в гр.Троян от преди 2009г. По сметката й са постъпвали и теглени различни суми, като тази сметка винаги е била активна. Твърди,че има качеството на „потребител" по смисъла на чл.113 от ГПК. Работила е няколко години в тази банка преди 2009г. На 26.05.2009г. подписала с ответника споразумение за уреждане на отношения, породени от липси на средства в банкови сметки на клиенти. Споразумението е изготвено на основание констатациите в доклад вх.№ 043-В-132-********** от 21.04.2009г. на служба „Вътрешен одит" при банката за дейността на Клон Троян на „ЦКБ”АД. По силата на т.3,ал.1 от него е предвидено съгласно чл.6,ал.1 от Наредба №3 на БНБ за паричните преводи и платежните системи, учредяване на залог в полза на ответника върху нейни парични средства, в размер 50000 /петдесет хиляди/ лева за обезпечаване на всички вземания на ответника, породени от удовлетворяването на всички претенции от страна на клиенти на „ЦКБ" АД - клон Троян, за настъпили до датата на подписването на споразумението липси, ако се установят такива, на средства от банкови сметки на клиенти. Обяснява,че заложените пари в размер 50 000 лева имала от продажбата на наследствен апартамент. Сумата била в нейна лична депозитна сметка в Банката с IBAN ***. Съгласно споразумението парите следвало да служат като залог-обезпечение на цитираните вземания на банката, при което парите са нейна собственост и следва да бъдат по нейната сметка. По силата на т.3,ал.2 от споразумението и на основание чл.6 от Наредба № 3/29.09.2005г. на БНБ за паричните преводи и платежните системи, дала съгласие банката да задължи служебно сметката й IBAN ***.1, с оглед надлежното предоставяне на сумата в залог на „ЦКБ”АД. Твърди,че веднага след подписването на споразумението- на 28.05.2009г., ответникът е извършил преводно нареждане за цялата сума 50 000 лв. от цитираната банкова сметка, ***, а именно: IBAN ***: BG *********. Счита,че към този момент не е било налично обезпечено главно задължение в размер 50 000 лева, което да бъде обезпечавано и такъв превод не е бил нужен. Не е имало претенция от страна на клиент за липса от банковата му сметка, която да не е била удовлетворена. Имало извършена подробна ревизия на сметките в клона на банката в гр.Троян, която установила реално какви липси има от сметки на клиенти и съобразно тази ревизия всички липси са възстановени. Задълженията й били установени и с няколко експертизи, извършени по НОХД №566/2011г. на ТРС, по което е била подсъдима и осъдена.

Обяснява,че получила 3 бр. уведомления от банката за извършени плащания от нейните пари, общо в размер 6770.96лв. Последното е от 24.10.2011г., след което не е уведомявана за плащане на суми. Тези задължения също са били известни към дата 28.05.2009г. и включени в цитирания доклад на отдел „Вътрешен одит" на банката, но не в НОХД № 566/2011г. на ТРС, поради което от банката са преценили да ги платят по-късно от нейните пари. Обяснява,че многократно е писала молби и нотариални покани до банката за информация за средствата й, но не получила отговор. Поради тези откази подала жалба до Районна прокуратура-Троян за изчезването на парите й. С Постановление от 05.01.2015г. по преписка с вх. № 1090/2014г., РП-Троян отказала да образува досъдебно производство, тъй като няма достатъчно данни за извършено престъпление. От постановлението и извършената проверка е видно, че с парите й са удовлетворени претенции за 6 770.96 лева, а останалата част е по индивидуална сметка в размер на 43 229.04 лева. Твърди, че няма и никога не е имала достъп до тази сметка.

С Нотариална покана с  per.№ 5061, т. 2, акт 39 от 13.10.2016г. на Нотариус Борис Кожухаров с per. № 337 на НК с район - PC-Троян, дала срок на ответника да извърши проверка и я уведоми има ли сметки на клиенти на банката, които са открити преди 26.05.2009г. и ако има, да се установи има ли претенции на клиентите към нея. Със същата покана отправила и предизвестие за прекратяване на договора за залог, доколкото такъв е сключван, както и оттеглила всички пълномощия към банката, във връзка със сумата 50000 лв. Отговор от банката не последвал. Обяснява,че правила опити и за доброволно уреждане на спора, но от страна на ответника липсва желание за решаване на въпроса, поради което за нея остава само възможността да предяви претенцията си по исков път.

Твърди,че не са налични претенции на клиенти за липси от техни сметки, които да не са удовлетворени от ответника, поради което не е налице главно задължение, за да бъде обезпечавано със залог. Счита,че при липсата на главно задължение отпада и нуждата от каквото и да било обезпечение, включително и чрез залог, съгласно чл. 150 от ЗЗД.

Поради отказа на ищеца за доброволно уреждане на спора предявила частичен иск само за част от вземането й в размер 4500 лева, тъй като нямала финансова възможност за внасяне на дължимите такси за пълния размер на претенцията, която била в размер 43 229.04 лева. Пред РС-Троян било образувано  гр.д.№124/2018г., по което е постановено решение №51/08.02.2019г., влязло в сила на 07.03.2019г. С решението РС-Троян е приел за установено, че след като е платила всичките си задължения по липси на клиенти от банковите им сметки по одиторския доклад от 21.04.2009г., не са налице претенции на клиенти, които не са удовлетворени, то е изпълнила изцяло задължението си по споразумението от 26.05.2009г., а задържането на парите й от страна на ответника, е незаконно и неоправдано. РС-Троян осъдил ответника да й плати исковата сума в размер 4500 лв., като частичен иск, както и законната лихва от предявяването на иска. В настоящия процес се позовава съгласно чл.298,ал.1 от ГПК на силата на присъдено нещо, формирана по гр.д.№124/2018г. на РС-Троян, според което е прието, че в полза на ответника не е налице обезпечено задължение и залогът върху парите й е без предмет. Обяснява,че преди постановяването на решението по това производство ответникът й изпратил писмо изх. № 9864/21.01.2019г., с което признава, че при него има нейни 42 978.08 лв., по принцип е съгласен да се върне голямата част от парите по посочена от банкова сметка, ***, за неопределен срок част от сумата в размер 4000 лв., без да посочва конкретно основание. Обяснява,че след влизане в сила на решението по гр.д.№124/2018г. на РС-Троян отправила до банката поредната писмена покана с обратна разписка и отново предложила да й плати присъдените суми по делото и да възстанови цялата сума по посочена сметка, като предоставила на ответника срок от седем дни. Ответникът получил писмото на 15.03.2019г., но в срока до 22.03.2019г. не превел цялата сума, а само част от присъдените суми по гр.д.№124/2018г. на РС-Троян. До момента останалите пари не са получени по посочената от нея в поканата банкова сметка ***: ***, видно от представеното извлечение от сметката.

Счита,че е налице отказ на ответника да изпълни доброволно задължението си. Твърди,че в момента незаконно задържа собствената й сума в размер 38 478.08 лева. Вече близо 10 години ползва парите й,като не начислява никаква лихва. Обяснява,че е имала периоди на остра нужда от парични средства за лечение и се молила на банката за поне частично освобождаване на сумата й, но получавала откази. Служители на ответника й заявили, че сумата е нейна, неоснователно се задържа, но такава била политиката на банката - нищо да не се връща без съдебно дело.

Твърди,че ответникът е в забава от момента на изтичането на едномесечния срок от получаването на нотариалната покана за връщане на парите-19.10.2016г., която Нотариална покана е с per.№ 5061,т.2,акт 39 от 13.10.2016г. на Нотариус Борис Кожухаров с № 337 в НК и район на действие PC-Троян, изпратила с посочена банкова сметка, ***. От момента на забавата - 20.11.2016г., един месец след получаването на нотариалната покана, до завеждането на иска - 10.04.2019г., върху главницата от 38 478.08 лева ответникът й дължи обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва, която изчислена с електронен калкулатор е в размер на 9 320.25 лева и ответникът следва да й плати.

По изложените съображения счита,че има правен интерес да предяви правата си пред съда,поради което моли да се постанови решение, с което ответникът бъде осъден да й плати сумата 38 478.08 лева /тридесет и осем хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и осем стотинки/ лева, представляваща нейни пари, задържани от ответника в неговата банка като залог за обезпечение за плащане на липси от сметки на клиенти от преди 26.05.2009г., по постигнато между тях споразумение от 26.05.2009г., заедно със законната лихва върху тази сума след завеждането на делото до пълното изплащане на сумата. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати и сумата 9320.25 лева /девет хиляди триста и двадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 38478.08 лева /тридесет и осем хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и осем стотинки/ лева, считано от 20.11.2016г. до 10.04.2019г. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Изразява съгласие след завеждането на делото спорът да се реши чрез споразумение в интерес и на двете страни. Представя писмени доказателства и има искания за събиране на нови.

В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор от ответника „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.„***, представлявана от пълномощника Т.М.Е.-М..

Представя и моли да се приемат като доказателства по делото документи, удостоверяващи погасяване на претендираното вземане и заплащане в полза на ищеца на пълния размер на сумата, предоставена в залог, претендирана частично по гр.д. 124/2018г. по описа на PC - Троян и окончателно по гр.д. №215/2019г. по описа на ОС-Ловеч. Представя Платежно нареждане с реф.№79000П-АЙ-5498/22.03.2019г., за превод от „ЦКБ”АД по банкова сметка *** Й.Р.-Д. с IBAN ***, на сумата в размер на 5 880 лева, представляващи погасяване на 4 500 лева-главница и 1 380лева.-разноски, присъдени съгласно Решение по гр.д.№124/2018г. на РС-Троян. Представя и Платежно нареждане с реф. №79000П-АЙ-7404/09.05.2019г. за превод от „ЦКБ”АД по сметката на ЧСИ Румен Димитров с per.№ 880 на КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, съгласно покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20198800400264, образувано на основание изпълнителен лист, издаден по гр.д.№124/2018г. по описа на PC-Троян, на сумата в размер на 1 032,88 лева, която представлява законната лихва върху главницата, присъдена с Решението по гр.д.№124/2018г. на РС-Троян, както и разноските по изпълнителното дело. Обяснява,че с тези плащания са погасени всички вземания за главница, лихви и разноски, присъдени с Решението по гр.д.№124/2018г. по описа на PC-Троян, както и разноските в изпълнителното производство. След плащането на 4 500 лева от сумата, предадена в залог, при „ЦКБ”АД е останала налична сума по залога в размер на 38 478.08 лева, която е претендирана като главница по настоящото дело.

Сочи,че с платежно нареждане с реф. № 79000П-АЙ-7869/20.05.2019г., за превод по банкова сметка *** Й.Р. - Д. с IBAN *** „ЦКБ”АД са преведени 37 848, 88 лева с основание „възстановяване остатък от сума, предадена в залог и прихващане на обезщетение по чл. 221, ал.2 от Кодекса на труда". Пояснява,че остатъкът на сумата, предадена в залог, възлизаща на 38 478,08 лева, е прихванато насрещно задължение на ищцата към „ЦКБ”АД в размер на 629,20 лева, представляващо обезщетение по чл. 221,ал.2 от КТ, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, дължимо от служителя при дисциплинарно уволнение, наложено на Й.Р.-Д. със Заповед №186/14.04.2010г. на изпълнителните директори на „ЦКБ" АД.

Твърди,че в резултат на описаните плащания „ЦКБ”АД е превела по сметката на ищцата, посочена в писмо с вх. № 41774/15.03.2019г. в „ЦКБ” АД и в нейна полза, респ. е върнала целият остатък на сумата, предоставена в залог от Й.Р.Д. на „ЦКБ”АД, съгласно Споразумение от 26.05.2009г. с нотариално удостоверяване на подписите на страните с per. №2117/26.05.2009г. и нотариално удостоверяване на датата с per. № 2118/26.05.2009г., извършени от Нотариус с per. № 101 на НК.

Обяснява,че задължението на „ЦКБ”АД към Й.Р.-Д. е намалено/прихванато/ с насрещното задължение на ищцата, за което Банката има право и упражнява възражение за прихващане при условията на чл.103 и сл. от ЗЗД.

За установяване по основание и размер на насрещното задължение на Й.Р. - Д. към „ЦКБ”АД представя и моли да бъдат приети писмени доказателства,с които обосновава твърдението,че вземането й ликвидно и изискуемо. Излага,че при наличие на две насрещни, ликвидни и изискуеми вземания „ЦКБ”АД е упражнила право на прихващане на насрещните задължения до размера на по-малкото от тях и е заплатила остатъка в размер на 37 848.88 лева по сметка на ищеца. Ищецът е уведомена за упражненото право на прихващане и за плащането на останалата част от сумата  по нейната сметка с писмо с изх. № 79660/23.05.2019г.на „ЦКБ”АД.

По изложените съображения моли предявеният иск е правно основание чл.150 от ЗЗД и цена 38 478.08 лева да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане за сумата 37 848. 88 лева и прихващане за сумата от 629,20 лева, извършени надлежно от ответника „ЦКБ”АД.

По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД счита,че е неоснователен и недоказан. Развива,че на 26.05.2009г, между „ЦКБ"АД и Й.Р.- Д. е сключено Споразумение с нотариално удостоверяване на подписите на страните с per. №2117/26.05.2009г. и нотариално удостоверяване на датата с per, № 21 18.26.05.2009г., извършени от Нотариус с per.№101 в НК, с което Й.Р. - Д. е поела задължение за обезвъзмездяване на вреди, които е причинила по време на работата си като служител в банката. Вредите се изразяват в липсващи суми по влогове на клиенти (по разплащателни, депозитни и спестовни сметки), които ищецът е присвоявала, като е извършвала неразрешени платежни операции от сметките на клиенти без тяхното знание и съгласие. В представения от ищеца по гр.д.124/2018г. на PC–Троян- Протокол -опр.№102/04.08.2011г., постановено по НОХД №566/2011г. по описа на PC-Троян, Й.Р.-Д. се признава за виновна за това, че при условията на продължавано престъпление, действайки с пряк умисъл, като длъжностно лице - касиер в „ЦКБ” АД- Клон- Троян, е присвоявала чужди пари, собственост на вложители в банката, за което е съставяла неистински документи. В наказателното производство е обсъдено и ценено, като предмет и условие на постигнатото в наказателния процес споразумение и обстоятелството, че обвиняемата е депозирала при банката сумата от 50 000 лева за обезщетяване на вредите от своите действия (стр.З от Протокол - опр. №102/04.08.2011 г.). На основание и съгласно т.3,ал.1 от Споразумението, копие от което е представено от ищеца, като приложение към исковата молба, в полза на „ЦКБ” АД е учреден залог на пари, а именно- на 50 000лева. Съгласно изискванията на чл.156 и сл.от ЗЗД споразумението за залог на пари е сключено в писмена форма с достоверна дата и нотариална заверка на подписите на страните- удостоверени с per.№2117 и №2118 от 26.05.2009г. от Д. Ж. - Нотариус с per. № 101 в НК. Залогът е реален и учреден с предаване на сумата от залогодателя Й.Р.-Д. на залогоприемателя „ЦКБ”АД.

Твърди,че споразумението, инкорпориращо договор за реален залог на пари,подписано на 26.05.2009г. между „ЦКБ”АД- в качеството на залогоприемател и Й.Р. – Д.-в качеството на залогодател, е валидно и противопоставимо, сключено в предвидената от закона писмена форма с достоверна дата и нотариално удостоверяване на подписите на страните. Сумата, предмет на залога, е предадена на залогоприемателя „ЦКБ”АД, с което е осъществен фактическият състав, пораждащ реалния залог, съгласно разпоредбите на ЗЗД. Залогът е учреден за обезпечаване на всички вземания на банката за вреди, представляващи липсващи суми от влогове на клиенти, открити в „ЦКБ”АД. Вредите са причинени умишлено от самия залогодател - Й.Р. - Д., която е присвоила сумите по чужди влогове, като е извършвала неразрешени операции по банковите сметки на клиентите. Твърди,че договорът за залог по естеството си и поради обезпечителния си характер, не може да бъде едностранно прекратен от страна на залогодателя, тъй като той не е носител на потестативното право едностранно да предизвика промяна и в частност прекратяване на договорното правоотношение. В този смисъл, твърдяното от ищеца изявление за едностранно прекратяване на договора за залог от залогодателя, приема за недопустимо и като такова не може да осъществи целените правни последици за прекратяване на обезпечителното правоотношение. По същите аргументи счита,че и нотариалната покана от 19.10.2016г. не е годна да породи задължение у заложния кредитор (”ЦКБ”АД) да върне предоставеното му в залог и да го постави в забава, въз основа на което се основава предявения иск за обезщетение за забава.

Възразява,че към исковата молба не са представени доказателства за връчване на Нотариалната покана и получаването й от „ЦКБ”АД на 19.10.2016г., както се твърди от ищеца,а това е от значение за установяване на факта на забава. Затова моли искът по чл.86 от ЗЗД да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, а в случай, че аргументите за неоснователност не бъдат приети, моли да се съобрази обстоятелството, че на 20.05.2019г. е извършено пълно погасяване и връщане от „ЦКБ”АД на Й.Р.Д. на сумата, предоставена в залог.

По изложените съображения моли да се отхвърлят предявените срещу „ЦКБ”АД искове- претенцията с правно основание чл.150 от ЗЗД- за заплащане на сумата 38 478,08 лева - като погасен, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД - като неоснователен и недоказан. Моли да се присъдят на „ЦКБ”АД всички направени деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение, съобразно тарифата. Предвид това, че сумата предоставена в залог от Й.Р.-Д. е върната от „ЦКБ”АД, независимо от потенциалните претенции на нейни клиенти за липси на суми от банковите им сметки, причинени умишлено от ищеца и предвид усилията за извънсъдебно решаване на спора, вкл. видно от последното писмо до Й.Р.-Д. с изх. № 79660/23.05.2019г. от „ЦКБ”АД, моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник адв.В.А.-ЛАК,като  заяви,че оттегля претенцията си с правно основание чл.150,вр.с чл.156 и чл.79 от ЗЗД-за главница в размер на 38 478.08лв.,с оглед извършеното в хода на процеса плащане от ответника.Заяви,че не оспорва извършеното от ответника прихващане на сумата 629.20лв.,като обезщетение на работодателя на основание чл.221,ал.1 от КТ. Подържа претенцията си за присъждане на законна лихва върху претенцията с правно основание чл.150 и чл.156,чл.79 от ЗЗД за времето от подаване на исковата молба до извършеното плащане на 20.05.2019г. Поддържа и претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода от получаване на нотариалната покана от ответника- 20.11.2016г.до предявяване на исковете-10.04.2019г., в размер на 9 320.25лв. Поддържа и претенцията за възстановяване на направените в производството разноски за всички  претенции.

Ответникът  не изпрати представител в съдебно заседание.

С оглед оттеглянето на иска с правно основание чл.150,вр.с чл.156 и чл.79 от ЗЗД,по реда на чл.232 от ГПК съдът прекрати производството  по делото по тази претенция.

От събраните по делото писмени доказателства- Споразумение от 26.05.2009г., Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 05.01.2015г., по ПП. №1090/2014г. на РП-Троян, Молби от Й.В.Р.-Д. до „ЦКБ”АД с- вх.№ 810-В-С01-**********/29.03.2013г., вх.№810-В-С01-**********/06.10.2011г.,вх.№810-В-В810--21567/13.02.2012г., вх.№810-В-С01-**********/10.05.2012г., вх.№810-В-СОЗ-**********/07.11.2013г.,Нотариална покана с per.№5061,т.2,акт 39 от 13.10.2016г. на Нотариус с per.№337 в НК и район на действие PC-Троян,Решение № 51/08.02.2019г.,пост.по гр.д.№124/2018г. на РС-Троян, Писмо-покана от 12.03.2019г. с обратна разписка,Писмо с изх.№9864/21.01.2019г. от „ЦКБ”АД, Извлечение от сметка IBAN: ***, Справка за изчислена законна лихва от „Електронен калкулатор", Писмо до „ЦКБ”АД с вх.№41774/15.032019г., Платежно нареждане с № 79000П-АЙ-5498/22.03.2019г., Платежно нареждане с № 79000П-АЙ-7404/09.05.2019г, Покана за доброволно изпълнение по изп. дело №20198800400264 по описа на ЧСИ Румен Димитров, Платежно нареждане с № 79000П-АЙ-7869/20.05,2019г.,Трудов договор №26/17.11.1993г.,между „ЦКБ"АД и Й.В. Маринова, Допълнително споразумение №1628/04.06.2008г. към Трудов договор № 26/17.11.1993г., Допълнително споразумение №2305/01.12.2009г. към Трудов договор № 26/17.11.1993г., Заповед № 186/14.04.2010г. на изпълнителните директори на „ЦКБ"АД. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" на служителя Й.В.Р. – Д., Справка за размера на задължението по чл.221,ал.2 от КТ, дължимо съгласно Заповед №186/14.04.2010г. на изпълнителните директори на „ЦКБ”АД, Протокол - опр. №102/04.08.20111г., постановено по НОХД №566/2011г. по описа на РС - Троян,Пълномощно,Писмо с изх.№79660/23.05.2019г.на „ЦКБ”АД до Й.В.Р.-Д. и известие за доставянето му на 28.05.2019г.,както и гр.д.№124/2018г.по описа на РС-Троян, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта.

Предявен е осъдителен иск,правният интерес за който е обусловен от заявеното твърдение за наличие на изискуемо вземане. Съдът намира,че страните са надлежно ангажирани при представените доказателства за сключено Споразумение от 26.05.2009г., на което ищецът основава претенцията си. При тези констатации съдът приема, че искът е допустим.

 

По същество.

 

Не се спори по делото,че ищецът Й.В.Р.-Д. е учредила в полза на ответника „ЦКБ”АД реален залог на сумата от 50 000лв. Учредяването на заложното право е обективирано със Споразумение от 26.05.2009г.,по силата на което ищецът-залогодател се е съгласила да предостави като залог сумата 50 000лв. Като основание за това е посочено- „..за обезпечаване на всички вземания на Банката, породени от  удовлетворяване на всички претенции от клиенти на „ЦКБ”АД-Клон-Троян,за постъпили до датата на подписване на споразумението липси на средства от банковите им сметки. Споразумението е подписано и от двете страни. Съгласно чл.3,т.2 от него ищецът е дала съгласие банката да задължи служебно сметката й с предоставената сума от 50 000лв.,въз основа на учредения залог. Не се спори, че на 28.05.2009г. банката е извършила превод на тази сума по друга сметка, от която са извършвани плащанията на ощетените вложители.

По отношение съществуването на заложното право е налице обвързващо произнасяне на РС-Троян с Решение №51/08.02.2019г.,пост.по гр.д.№124/2018г., по което  ищецът е предявила частичен иск  за заплащане от „ЦКБ”АД на сумата 4 500лв.,представляващ част от сумата 43 229.04лв.-залог, съгласно Споразумението от 26.05.2009г. за уреждане на отношения,породени от липси на средства в банкови сметки на клиенти. РС-Троян е приел,че частичният иск е основателен,като в мотивите се е позовал на заключението на назначената съдебна експертиза,установила,че за периода от 28.06.2009г.до изготвяне на заключението-16.11.2019г. от сметката са изплатени общо 7 021.92лв. на клиенти с отчетени липси. По делото не е установено да има неудовлетворени претенции на ощетени вложители. РС-Троян е приел,че ищецът е погасила всички задължения по липси от банковите сметки на клиенти, с което е изпълнила изцяло задълженията си по Споразумението от 26.05.2009г. Прието е,че е погасено вземането,за което е учреден залогът, поради което и заложното право вече е без предмет. Решението е влязло в законна сила,като необжалвано на 07.03.2019г. и е издаден изпълнителен лист за присъдените суми.

При съобразяване на постановеното в т.2 от ТРеш.№3/2016г. от 22.04.2019г., пост.по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС,където се приема,че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, съдът приема,че е налице обвързваща и настоящия процес сила на присъдено нещо от решението, постановено по частичния иск. В производството по гр.д.№124/2018г.на РС-Троян съдът е установил спорното право–юридическите факти, от които произтича, в какво се състои, определил е правната му квалификация и страните по него. С оглед на това произнасянето на съда обхваща цялото вземане,а като последица това решение се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на непредявената част от вземането, включително,по отношение на правопораждащите спорното право факти.

При тези констатации в настоящето производство следва да се приеме,че погасяването на вземането на „ЦКБ”АД към Й.В.Р.-Д., по Споразумението от 26.05.2009г. и съответно на основание чл.150 от ЗЗД погасяването на заложното право на този кредитор върху остатъка от предоставената в залог сума, е признато със силата на присъдено нещо. 

По делото са представени молби от Й.Р.-Д. до „ЦКБ”АД-от 06.11.2011г., от 13.02.2012г., от 10.05.2012г., от 29.03.2013г., от 07.11.2013г., с които многократно е заявявала пред банката искане да й се върне остатъка от сумата,предмет на залога.Няма данни кредиторът да е отговарял на искането й. Представена е и Нотариална покана  от 13.10.2016г.-рег.№5061,т.2,акт 39 на Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян, с която отново е заявила пред „ЦКБ”АД искането си,като е определила 1-месечен срок  за връщане на остатъка. Направила е и изявление,че по реда на чл.87,ал.1 от ЗЗД,че при неизпълнение в дадения срок, разваля „безвъзмездния договор за залог”.  Видно от нарочното отбелязване върху нотариалната покана, била е връчена надлежно от нотариуса на „ЦКБ”АД с разписка,получена на 19.10.2016г. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника,че няма доказателства в тази насока.

Не се спори,че с Платежно нареждане с реф.№79000П-АЙ-5498/22.03.2019г. „ЦКБ”АД  е извършила превод по банкова сметка *** Й.Р.-Д. с IBAN ***, на сума в размер на 5 880 лв., представляващи погасяване на 4 500 лева-главница и 1 380лева.-разноски, присъдени съгласно Решение по гр.д.№124/2018г. на РС-Троян. Също с платежно нареждане с реф. №79000П-АЙ-7404/09.05.2019г. за превод от „ЦКБ”АД по сметката на ЧСИ Румен Димитров с per.№ 880 на КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, съгласно покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20198800400264, образувано на основание изпълнителен лист, издаден по гр.д.№124/2018г. по описа на PC-Троян, е преведена и сумата в размер на 1 032,88 лева, която представлява законната лихва върху главницата, присъдена с Решението по гр.д.№124/2018г. на РС-Троян, както и разноските по изпълнителното дело.

Не се спори,че с платежно нареждане с реф. № 79000П-АЙ-7869/20.05.2019г., за превод по банкова сметка *** Й.Р. - Д. с IBAN *** „ЦКБ”АД са преведени 37 848, 88 лева с основание „възстановяване остатък от сума, предадена в залог и прихващане на обезщетение по чл. 221, ал.2 от Кодекса на труда в размер на 629,20 лв., в размер на едно брутно трудово възнаграждение, дължимо от служителя при дисциплинарно уволнение, наложено на Й.Р.-Д. със Заповед №186/14.04.2010г. на изпълнителните директори на „ЦКБ" АД.С писмо с вх.№79660 от 23.05.2019г. Банката уведомява ищеца за описаните  плащания и заявява позиция,че е върнала целия остатък на сумата по учредения залог. Уведомлението е получено от ищеца на 28.05.2019г.

След оттегляне на иска с правно основание чл.150,вр.с чл.156 от ЗЗД, предмет на настоящето разглеждане е претенцията за присъждане на законна лихва върху  този иск с начало от предявяване на исковата молба -10.04.2019г-до изплащането на сумата-20.05.2019г. Съдът е сезиран и с претенцията по чл.86 от ЗЗД за изплащане на мораторна лихва в размер на 9 320.25лв.,за периода от 20.11.2016г.(получаване на нотариалната покана) и предявяване на иска-10.04.2019г.Претендират се и направените по делото разноски.

По основателността.

Съобразявайки установеното по-горе,съдът приема,че е като последица от погасяване на обезпеченото вземане, и заложното право е било погасено,по правилото на чл.150 от ЗЗД. По предназначение си залогът следва обезпеченото вземане и се погасява, ако то се погаси.

Спорен остава въпросът кога е погасено заложното право,тъй като този момент е определящ за претенцията за присъждане на обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че това е станало след изтичане на срока, даден с нотариалната покана,като счита,че тогава е заявил валидно разваляне на договора за залог-20.11.2016г.

Ответникът твърди,че залогодателят не притежава право да разваля договора за залог,тъй като не е носител на  материалното право.

Съдът споделя тезата на ответника,като намира,че залогодателят не може да упражни надлежно право на разваляне на договора за залог.Титуляр на това право е кредиторът ,в чиято полза и за обезпечение на чието вземане,е учреден залогът. Изявление в този смисъл не е правено от „ЦКБ”АД. Погасяването на заложното право е признато едва с постановеното по гр.д.№124/2018г.на РС-Троян Решение №51/08.02.2019г. ,а с оглед влизането му в сила-считано от 07.03.2019г.,съгласно отбелязването върху акта. От този момент може да се приеме за установено със силата на присъдено нещо между страните, че заложното право е погасено и задържането на остатъка на сумата е неоснователно. Съответно от този момент е възникнало правото на ищеца да претендира връщане на остатъка. Установява се че Й.В.Р.-Д. е отправила искане към „ЦКБ”АД да й се върне както присъдената по гр.д.№124/2018г.на РС-Троян сума,така и остатъка- „..да ми преведете в едноседмичен срок цялата останала сума,заедно със законната лихва за забава..”. Искането е получено в банката на 15.03.2019г.,като срокът за изпълнение е изтекъл на 22.03.2019г.

При тези констатации съдът намира,че „ЦКБ”АД е изпаднала в забава за връщане на остатъка от сумата по залога, в размер на  37 848.88лв., считано от 22.03.2019г. Размера на този остатък не се оспорва от ищеца,като изрично заяви,че приема извършеното прихващане със сумата 629.20лв.-обезщетение по реда на чл.221,ал.2 от КТ. Затова и претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва следва да се приеме за основателна за периода от 23.03.2019г. до подаване на исковата молба-10.04.2019г. За установяване на размера й съдът използва изчисленията на електронен калкулатор, които прилага към решението,а именно- 199.76лв. Искът до пълния претендиран размер на 9320.25лв.и за периода от 20.11.2016г.до 22.03.2019г., като неоснователен и недоказан,следва да се отхвърли.

Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата по иска с правно основание чл.150 и чл.156 от ЗЗД,тъй като погасяването на това задължение е станало в хода на съдебния процес. Затова следва да се присъди и законната лихва върху сумата 37 848.88лв.,за периода от подаване на исковата молба-10.04.2019г. до плащането на 20.05.2019г.

По изложените съображения „ЦКБ”АД с ЕИК ********* следва да се осъди да заплати на Й.В.Р.-Д., сумата 199.76лв., представляваща мораторна лихва,за периода от 23.03.2019г.до 10.04.2019г., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземане в размер на 37 848.88лв.,а иска до пълния претендиран размер на 9320.25лв.и за периода от 20.11.2016г.до 22.03.2019г.,като неоснователен и недоказан,следва да се отхвърли. „ЦКБ”АД следва да се осъди да заплати и законната лихва върху претенцията с правно основание чл.150,вр.с чл.156 от ЗЗД, в размер на 37 848.88лв.,за периода от 10.04.2019г.до 20.05.2019г.

По разноските.

С оглед изхода на спора и при съобразяване,че плащането на основното задължение се извърши в хода на съдебния процес, съдът приема,че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото,съответно за извършването на разноските на ищеца,поради което ги дължи включително и по претенцията с правно основание чл.150 от ЗЗД.

От ищеца са представени доказателства за направени разноски- заплатена държавна такса от 1911.93лв. и изплатен адвокатски хонорар от 2484лв.-общо 4 395.93лв. При съобразяване степента на уважаване на претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД,то на възстановяване от ответника подлежи сумата 3076лв.

От ответника се претендира определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед степента на отхвърляне на претенцията по чл.86 от ЗЗД и нормата на чл.78,ал.8,вр.с ЗПП и Наредба за правната помощ- чл.25,съдът определя възнаграждението в размер на 250лв., които ищецът следва да  заплати.

По изложените съображения,съдът

 

 Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.„***, представлявана от пълномощника Т.М.Е.-М., ДА ЗАПЛАТИ на Й.В.Р.-Д. с ЕГН**********,с адрес ***, сумата 199.76 (сто деведесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва,за периода от 23.03.2019г.до 10.04.2019г., представляваща обезщетение за забавено плащане на вземане в размер на 37 848.88лв.,а иска до пълния претендиран размер на 9320.25лв.и за периода от 20.11.2016г.до 22.03.2019г.,като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.„***, представлявана от пълномощника Т.М.Е.-М., ДА ЗАПЛАТИ на Й.В.Р.-Д. с ЕГН**********,с адрес ***, законната лихва върху претенцията с правно основание чл.150,вр.с чл.156 от ЗЗД в размер на 37 848.88лв., за периода от 10.04.2019г.до 20.05.2019г.

ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.„***, представлявана от пълномощника Т.М.Е.-М., ДА ЗАПЛАТИ на Й.В.Р.-Д. с ЕГН**********,с адрес ***, сумата 3076 (три хиляди и седемдесет и шест лева),представляваща разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА Й.В.Р.-Д. с ЕГН**********,с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.„***, представлявана от пълномощника Т.М.Е.-М., сумата 250(двеста и петдесет лева)р,представляваща разноски по съразмерност.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :