РЕШЕНИЕ
№ 54
град Велико Търново, 11.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 775/2020г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.76, ал. 5 от Закон за
здравното осигуряване/ЗЗО/.
Образувано по жалба вх. № 4803/17.12.2020г. в АСВТ, подадена
чрез упълномощения адвокат от името на индивидуална практика за първична
извънболнична медицинска помощ, регистрирана по ТЗ с фирма ЕТ „АИППМП ЛК - д-р К.А.“,
с ЕИК ********* представлявана от д-р К.А.
Б., със седалище и адрес на управление ***.
Оспорва се Заповед за
налагане на санкция № РД-09-1142/23.11.2020г. на директора на РЗОК Велико
Търново, с която е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 50,00лв.
на изпълнителя на медицинска помощ.
Оспорващият твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, защото не е
допуснато нарушението по чл.122, ал.2 от НРД 2020-2022г. Въпреки издаденият
болничен лист, д-р А.е изпълнявала задълженията си по сключения договор с НЗОК.
Не е била налице промяна в графика, за да се налага уведомяване на РЗОК за
отсъствие или промяна. Издадената Заповед за санкция е необоснована, защото
видно от издадената Покана за възстановяване на суми за периода на БЛ д-р А.е
работила. Изпълнявала е задълженията си по договора с НЗОК като е преглеждала и
лекувал пациенти. По тези съображения оспорващият иска от съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна Заповедта на директора на РЗОК.
В открито съдебно заседание оспорващият не се явява. Представлява
се от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата, пледира за отмяна на
Заповедта и присъждане на разноски за производството по представен списък.
Ответникът
по оспорването – директорът на РЗОК
Велико Търново, чрез надлежно упълномощения процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Съображенията му са отразени в писмени
бележки. Счита че, Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената
писмена форма, при спазване на процедурата за това. Съдържа фактическите и
правни основания за постановяването й. Независимо дали се касае за отсъствие
или промяна в графика изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да уведоми
РЗОК, което д-р А.признава, че не е сторила.
ПП на ответника моли съда да отхвърли оспорването. Претендира
в полза на бюджета на РЗОК В. Търново да бъде присъдено ***ско възнаграждение в
размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер на 200лв. Възразява за прекомерност
на АВ, претендирано от жалбоподателя.
Жалбата срещу Заповедта на директора на РЗОК Велико
Търново е подадена в преклузивния срок
по чл. 149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на оспорващия на 26.11.2020г./вж.
л.34/, а Жалбата е депозирана пред РЗОК на 07.12.2020г. Оспорващият е надлежна
страна в процеса, която притежава правен интерес от обжалването. Като адресат
на акта, неговите законни интереси са засегнати неблагоприятно от същия. Издаденият
индивидуален административен акт/ИАА/ представлява годен обект на съдебен
контрол, съгласно чл.76, ал.5 от ЗЗО.
Делото е
подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице
пречки за постановяване на акт по същество. Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Съдът разпредели доказателствената тежест като указа на ответника,
че следва да установи пред съда
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената Заповед,
както и
изпълнение на законовите изисквания при издаването ѝ. На
жалбоподателя указа, че следва да подкрепи с доказателства твърдението си в
жалбата, че въпреки издаденият болничен лист не е била налице промяна в графика
на ЛЗ, т.к. д-р А.е работила и е изпълнявала задълженията си по договора с
НЗОК.
Делото е основано предимно на писмени доказателства. Представените
с административната преписка и тези от жалбоподателя в о.с.з. не са оспорени от
страните по реда на чл.193 от ГПК. В хода на съдебното следствие е разпитан
един свидетел – д-р И.И., чиито показания съдът кредитира с доверие, т.к.
кореспондират с представените писмени доказателства и в частност Епикриза на
л.19 от делото.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички
събрани по делото доказателства. Прецени същите по отделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл.
168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това, съдът
намери за установено следното по фактите:
1. На 23.12.2019г. е сключен между Националната здравно
осигурителна каса/НЗОК/ и Българския лекарски съюз/БЛС/ Национален рамков договор за медицинските
дейности за 2020г.-2022г./обн. ДВ бр.7
от 2020г./, който е в сила считано от 01.01.2020г. Приложим за процесния
период.
2. Между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК-ВТ и
оспорващия, действащ в качеството на ЕТ „АИППМП
ЛК - д-р К.А.“, с ЕИК ********* представлявана от д-р К.А. е сключен индивидуален Договор за оказване на
първична извънболнична медицинска помощ - №040135/10.02.2020г. Съгласно чл.57 от
същия, Договорът е сключен за срока на действие на НРД за медицинските дейности
за 2020-2022г. и е в сила до приемането на нов НРД или анекс към него. Към
момента на подписване на индивидуалния Договор, при издаване на оспорената
Заповед и при приключване на устните състезания, оспорващото ЛЗ има редовна
регистрация в Регистъра на лечебните заведения, воден от МЗ при съответния
Районен център по здравеопазване.
3. Със Заповед № РД
09-660/19.08.2020г. директорът на РЗОК – Велико Търново, на основание чл.72,
ал.2 от ЗЗО е разпоредил да бъде извършена
тематична проверка на адреса на лечебното
заведение за изпълнението на цитирания по-горе индивидуален договор, в частност
относно отчетена дейност в период на ползване на обезщетения от НОИ за временна
неработоспособност, в периода от 01.03.2020г.-29.07.2020г. по повод писмо с
приложена Справка от Управителя на НЗОК.
4. Проверката е извършена в периода 19.08-18.09.2020г. и
включва документална такава в интегрираната информационна система/ИИС/ на НЗОК
и проверка на място на адреса на лечебното заведение/ЛЗ/.
5. За резултатите от
проверката е изготвен Протокол № ПМ90/ 18.09.2020 г., подписан от д-р Ю. Н.и
Ив. Р.. Връчен на жалбоподтелката на 23.09.2020г.
6. В протокола са
отразени следните констатации:
6.1. На 17.08.2020г. в
НОИ е постъпил на името на д-р К.А.болничен
лист за временна нетрудоспособност за периода 24.06.2020г.-24.07.2020г.,
вклч.
6.2. Според ИС на НЗОК за същия период от д-р К. А.са
отчетени медицински дейности по 409
амбулаторни листа за извършение медицински прегледи на ЗОЛ. Същите са отчетени
и заплатени от Касата в размер на
общо 2 707,30лв. В тази връзка е съставен и връчен и Протокол за
неоснователно получени суми/вж. л.15/.
6.3. За периода на БЛ не е установено и д-р К. А.не твърди да
е подава уведомление до РЗОК за настъпили промени, свързани с отсъствието й или
промяна в графика на прием на пациенти на ЛЗ.
7. Описаните обстоятелства проверяващите квалифицират като
нарушения на чл.122, ал.2 от НРД за МД за 2020-2022г., във връзка с
декларацията по чл.117, т.4 от Приложение №9 към НРД.
8. В хода на проверката доктор А.представя в РЗОК по е-поща Становище от 21.08.2020г., към което
прилага Епикриза за порведена операция на дясното око в МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов”
В. Търново на дата 24.06.2020г. по премахване на катаракта и БЛ № Е
20201461921, издаден от същото ЛЗ. Признава, че не е подала уведомително писмо
за същата дата до РЗОК, но посочва, че не се осигурява във фонд „Общо
заболяване и майчинство” на НОИ, поради което не е получавала обезщетение за
временна нетрудоспособност. Има сключена застраховка „Живот” със ЗК „Алианс
България” и издадения БЛ й е необходим да го представи пред застрахователя.
9. На 30.09.2020г. чрез упълномощения адвокат д-р А.подава
Възражение до РЗОК срещу Протокола от проверката от 18.09.2020г. В него се
посочват същите факти като в становището и се акцентира на това, че макар да не
се е съобразила с предписанието за домашно лчение, д-р А.е спазвала стриктно
графика за обслужване на пациентите си, поради окето не е налице соченото
нарушение.
10. С това на практика се оспорват констатациите на длъжностното лице, че д-р А.не е извършвала
медицински дейности в периода ан БЛ. Поради това, директорът на РЗОК е изпратил
спора на Арбитражна комисия, на основание чл.75, ал.1 от ЗЗО.
11. Видно от
извлечение от Проткол № 1/13.10.2020г./л.26/, Арбитражната комисия, определена
със Заповед № РД-18-33/09.10.2020г. не излиза с Решение по оспорените
констатации от Протокола от 18.09.2020г., т.к. е налице равен брой гласове 3:3
за двете тези.
12. Административното производство, по което е образувано
настоящото дело, е приключило с постановяване на оспорваната Заповед за
налагане на санкции № РД-09-1142/23.11.2020г., с която на основание чл.74, ал.5
от Закона за здравното осигуряване и чл.432,
ал.3 от НРД МД 2020-2022г. на ЛЗ е
наложена санкция – „финансова
неустойка” в размер на 50лв., поради това, че не е изпълнил задължението си да
уведоми РЗОК за настъпили промени, свързани с изпълнението на индивидуалния
договор, сключен с касата.
13. От фактическа страна оспорената Заповед е основана на
констатациите на длъжностните лица, извършили проверката, че д-р А.е била във
временна неработоспособност за процесния период и не е имала право да извършва
медицински дейности по договора с Касата. От правна страна, директорът на РЗОК
В. Търново е намерил правомощието си да наложи санкция за нарушение при
изпълнението на сключения индивидуален договор, квалифицирано по чл.122, ал.2
от НРД МД за 2020-2022г., тъй като за отсъствието си по повод операция на окото
д-р А.не е уведомила РЗОК, както и за промяната в графика на ЛЗ.
14. В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана
д-р И.И., която освен колега на жалбоподателя е и офталмолога, който е
проследил състоянието й след операцията и е капала капки в окото й. Д-р И.
твърди пред съда, че д-р А.се е чувствала добре и не е имало причини да
отсъства от работа. Напротив преглеждала е пациенти, т.к. след такава операция
за премахване на катаракта на окото този
вид труд за работа на бюро с компютър не е противопоказан. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля, т.к. същите са логични, непротиворечиви и
основани на непосредственото възприятие на лицето. Показанията са дадени под
страх от наказателна отговорност, за която свидетелят е предупреден. Но
всъщност тези показания кореспондират с писмените, представени с АП. Така в Епикризата
на л.19 от делото е записано, че след операцията на 24.06.2020г. лицето се
изписва кл. здраво – „изход от заболяването - здрав“ и БЛ не е издаван.
Преглеждането на пациенти е подкрепено и от представената от Касата Покана за
възстановяване на суми/вж. л.32/. Поради това, съдът прие, че за периода от
24.06.2020г. до 24.07.2020г., за който е издаден БЛ, д-р К. А.е изпълнявала задълженията си по
Договора с Касата като е приемала и преглеждала пациенти, за което са изготвени
и подписани Амбулаторни листи.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в
отношенията между договорни партньори – НЗОК, представлявана от директора на
РЗОК В. Търново и ЛЗ – изпълнител на извънболнична първична медицинска помощ, представлявано
от д-р А.. По повод изпълнението на сключения индивидуален договор на ЛЗ Касата
има контролни функции, т.е. надмощно положение. Издавайки процесната Заповед за
налагане на санкция, директорът на РЗОК действа като административен орган, в
хипотезата на §1, т.1 от ДР на АПК, т.е. упражнява предоставени му със закон/в случая ЗЗО и НРД/ властнически правомощия.
Със Закона за
изменение и допълнение на АПК/обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. / е
регламентиран нов институт за националното ни право – "административният
договор". С § 129 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г. / е изменена
разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от
Закона за здравното осигуряване и е предвидено, че договорът,
сключен между НЗОК, съответно РЗОК по чл. 45 от ЗЗО,
и физически или юридически лица е
административен договор. В чл. 45, ал. 4 от същия закон е предвидено, че по
отношение на тези административни договори приложение намират нормите на чл. 19а и сл. от АПК.
Разпоредбата на чл. 19ж от АПК,
в сила от 01.01.2019 г., изрично предвижда, че споровете относно
действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните
договори се решават от компетентния административен съд. В същото време,
съгласно § 149, ал. 4 от
ПЗР на ЗИД АПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г., в сила 01.01.2019 г. /
съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение,
изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди
влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват
по реда на Гражданския
процесуален кодекс пред гражданските съдилища.
Предвид горното процесният индивидуален договор с НЗОК е
административен договор, чието изпълнение в случая следва да се прецени от
настоящия административен съд. Спорните правоотношения се развиват на територията на страната и са
изцяло в юрисдикцията на националния съд. Не е налице от фактическа страна
привръзка, осбосноваваща прякото приложение на норми на Европейското право към
конкретния казус.
Според конкретното предметно
съдържание на спора, приложим материален закон при издаване на акта е Закона за
здравното осигуряване/обн. ДВ бр.70/1998г./ с последващи изменения и
допълнения.
Рамката на правоотношенията между страните по индивдуалния договор е
зададена основно с Национален рамков договор за медицински дейности за 2020г.-2022г., сключен между НЗОК
и БЛС на 23.12.2019г. и приложенията към него. Страните по правоотношението са
обвързани и от клаузите на индивидуалния Договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ №040135/10.02.2020г.
Правните норми са съобразени от съда в приложимата към датата на
постановяване на оспорения акт редакция, съгласно чл.142, ал.1 от АПК.
Нормата на чл. 122. От НРД МД 2020-2022г. гласи следното:
„Ал.1 – „ При промяна на всяко от
обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 117
– 121,
изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 5 календарни дни да уведоми
РЗОК и да изпрати копие от съответния документ на хартиен носител или в срок до
3 работни дни по електронен път.
Ал.2 При промяна на графика за обслужване
на пациентите изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 3 календарни
дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна
поща, подписан с електронен подпис.
Ал.3 При отсъствие изпълнителят на
медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на
отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща,
подписано с електронен подпис. Отсъствието следва да бъде обявено на видно
място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ.“
Нормата на чл.117, т.4 от НРД МД гласи, че ЛЗ следва да представи
декларация на хартиен и електронен носител по образец, посочен в приложение № 9,
относно: осигуряване на достъп до медицинска помощ извън обявения работен
график на ЗОЛ съгласно Наредба № 9 от
2019 г.; график за обслужване
на пациентите; изискуемото оборудване, обзавеждане и нает персонал по чл. 138
(за лечебните заведения – изпълнители на ПИМП);
Разпоредбата на чл.432, ал.3 от НРД МД 2020-2022г.
предвижда, че в случай че
арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 от ЗЗО или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието
решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана
заповед, с която може да наложи санкциите.
При дължимата служебна проверка на законосъобразността на оспорвания
акт по чл. 168 от АПК съдът следва да прецени дали при издаването на
административния акт са спазени изискванията за законосъобразност, във вр. с
чл.146 от АПК. Дали органът, постановил съответния акт е разполагал с
правомощие за това; дали е спазил изискването за писмена форма и реквизити на
акта, т.е. мотивиран ли е актът от фактическа и правна страна; спазени ли процесуалните правила при издаването му;
правилно ли е приложен материалния закон;
разпоредените с акта последици съобразени
ли са с целта на закона.
Оспорената по делото Заповед № РД-09-1142/23.11.2020г. /л.28/ е
издадена от материално компетентен орган предвид нормата на чл.74, ал.5 от
Закона за здравното осигуряване и чл.432,
ал.3 от НРД МД 2020-2022г. Същите предоставят на директора на съответната
Районна здравноосигурителна каса правомощието да налага санкции на ЛЗ за
неизпълнение/нарушение по Договора с Касата. Представените по делото писмени
доказателства подкрепят извода за валидност на оспорения акт, което не се
оспорва от жалбоподателката.
Не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед по смисъла на
чл.146, т.2 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити. Мотивирана е от фактическа и правна страна. Фактите от значение за
случая са изяснени, като конкретно са посочени тези от тях, които са установени
и са послужили на административния орган да приложи своето правомощие да наложи
санкцията.
Съдът намира, че е спазена процедурата при извършване на проверката,
направени са необходимите справки от ИИС на НЗОК, извършена е проверка на място
в ЛЗ. Съставени са необходимите документи, които са връчени на д-р А., като й е
предоставена възможност да възрази, от което тя се е възползвал. Възражението е
представено на Арбитражната комисия, която не е постигнала решение. Заповедта е издадена в хипотезата на чл.432,
ал.3 от НРД МД 2020-2022г.
Всичко това мотивира настоящият състав да приеме, че не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения
административен акт. Същият е издаден при безспорно изяснена фактическа
обстановка.
Независимо от изложеното и при безспорно изяснена фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира оспорения ИАА за материално незаконосъобразен, поради
следното:
Не е спорно между страните, че д-р А.е претърпяла операция за
премахване на катаракта/перде на едното око. Показанията на свидетеля и
приложените писмени доказателства сочат, че преди операцията и след това д-р А.не
е отсъствала от работа и е преглеждала пациенти, т.е. изпълнявала е реално
задълженията си по индивидуалния договор за медицински дейности, сключени с
Касата, която й е заплатила извършените дейности за периода, съвпадащ с този по
издадения БЛ, въз основа на документи в т.ч. АЛ, подписани то пациентите й.
Поради това съдът приема за недоказано твърдението на АО, че са били налице обстоятелства по изпълнението
на Договора, за които доктор А.не е уведомила РЗОК. Издаденият БЛ не е с цел
отчитане на временна нетрудоспособност и ползване на обезщетение от фонд на
НОИ, т.к. д-р А.е самоосигуряващо се лице, което е избрало да не се осигурява
за този риск и е сключила вместо това договор със ЗК за застраховка „Живот“.
Тези обстоятелства не се оспорват. Именно пред застрахователя е искала да
представи този БЛ жалбоподателката. Същата не е получавала обезщетение от НОИ.
Настоящият състав не споделя тезата на ответника, че тъй като е налице
нарушаване на нормите по отношение режима на възстановяване на здравето, посочен в БЛ , то следа да се
счете, че ЛЗ не е осъществявало дейност по договора с касата. В случая се касае
за правен извод, а не за подкрепена с доказателства фактическа констатация. Щом
същата не е доказана не е налице
твърдяното от РЗОК нарушение на договора като основание за налагане на
санкцията. Твърденията на жалбоподателката се потвърдиха пред съда. Издаденият
БЛ в конкретния случай не е доказателство, че д-р А.е отсъствала и не е
спазвала графика за прием на пациенти. Наличието на издаден болничен лист не е
елемент от фактическия състав на нарушението и сам по себе си не поражда
задължението за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и реално
изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване на извънболнична
медицинска помощ. Поради което съдът прие, че АО не е доказал фактите, от които
черпи правомощието си да наложи санкция като процесната.
По изложените мотиви съдът намира, че жалбата следва да се уважи с
произтичащите от това последици – отмяна на оспорения акт и присъждане на
сторените от оспорващия разноски за производството.
При този изход на делото, по искане от оспорващата страна, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да ѝ бъдат присъдени разноски по
делото. Доказателства за сторени такива има съответно: заплатена държавна такса
в размер на 50/петдесет/ лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат – 400лева
–платени в брой по представения ДПЗС.
Съдът намира, че АВ не е прекомерно, видно от обстоятелството, че е под
минимума, предвиден в чл.8, ал.3 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предл.
2-ро от АПК, VII-ми адм. състав
на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на изпълнител на извънболнична медицинска помощ, регистриран
по ТЗ с фирма ЕТ „АИППМП ЛК - д-р К.А.“, с ЕИК ********* представлявана от д-р К.А. Б., със седалище и
адрес на управление ***, Заповед за налагане на санкция № РД-09-1142/23.11.2020г.,
издадена от директора на РЗОК Велико Търново, с която на ЛЗ е наложена санкция
„финансова неустойка“ в размер на 50,00лв.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса да заплати на ЕТ „АИППМП ЛК
- д-р К.А.“, с ЕИК ********* представлявана от д-р К.А. Б., със седалище и
адрес на управление гр. Полски Тръмбеш, разноски за производството в размер на 450,00лв./четиристотин и петдесет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: