Определение по дело №96/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 679 от ТЗ за отмяна на решения, взети на проведено на 22.07.2014 г. събрание на кредиторите на длъжника „В.” Е. Г. К..

В Кърджалийския окръжен съд в срок и по реда на чл. 679 от ТЗ е постъпило от „П. И. Б.” , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Г. С., бУ. „Д. Ц. № *, представлявано от изпълнителните директори Д.К. и В.Х., чрез юрисконсулт Б.М., искане за отмяна на решенията, взети на проведеното събрание на кредиторите на 22.07.2014 г. Решенията се атакуват като незаконосъобразни и неправилни, които съществено ощетявали кредитора „П. И. Б.” . Поддържа се в искането, че съгласно разпоредбата на чл. 676 ал. 4 от Търговския закон, участието в събранието и вземането на решение се извършва по реда на чл. 670 ал. 1, който изисквал кредиторите да участват лично или чрез пълномощник с изрично писмено пълномощно. За да се приеме едно пълномощно за изрично, същото следвало да се отнася за конкретното действие, което следва да се извърши от пълномощника. В случая, до участие в събранието с право на глас бил допуснат А. П. като процесуален представител на „С. Х.” О., от който било представено общо пълномощно за участие в производството по Н. по т. д. № 275/2013 г. и не представлявало изрично пълномощно по смисъла на чл. 676, ал. 4 във връзка с чл. 670, ал. 1 от ТЗ и не била формирана воля на упълномощителя за вземане на решение по точките от дневния ред. Неправилно били допуснати до участие с право на глас кредиторите „С. Х.” О., „П. В.” и „Би Е. Е. В. П.” О. (н), тъй като съгласно разпоредбата на чл. 673, ал. 2 от ТЗ, в събранието имали право да глас единствено кредиторите с приети вземания, чиято дефиниция била дадена в чл. 693 от ТЗ. В настоящия случай, срещу вземанията на посочените кредитори били заведени отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 673, ал. 3 от ТЗ, за съда била предвидена възможност да предостави право на глас на кредитор с прието вземане, срещу което е заведен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, но съгласно константната съдебна практика, това представлявало правна възможност, но не и задължение на съда. Дори да се приемело, че съдът е длъжен да предостави правото на глас, той не можел да направи това служебно като било необходимо до началото на събранието, от кредиторите да е подадена молба да им бъде предоставено право на глас, която да бъде разгледана от съда, каквато не била подадена. Не били направени и от процесуалните представители на кредиторите устно или писмено искания да им бъде предоставена възможност да гласуват в събранието. Тези нарушения опорочавали взетите решения по дневния ред. Поддържа се и това, че съгласно чл. 676, ал. 3 от ТЗ, решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако не се изисква квалифицирано като в случая, решенията от събранието на кредиторите били взети с гласовете на „С. Х.” О. (с 1.11% от общия размер на вземанията), „Би Е. Е. В. П.” /в Н. (48.79%) или общо 49.90 % от всички вземания на кредиторите на длъжника. Твърди се и, че единствените вземания, които попадали в хипотезата на чл. 673 ал. 2 от Т3, били на „П. И. Б.” и на НАП, които представлявали 100 % от общия размер на вземанията с право на глас и били единствените кредитори, които можели да гласуват в събранието при съответните квоти- 98.36 % за „П. И. Б.” и 1.64 % за НАП. В съдебно заседание искането се поддържа чрез процесуалният представител ю. к. Б.М..

Кредиторите „С. Х.” О. Г. П. и С. Д. Г., се представляват в съдебно заседание от А. Б. П., който твърди, че по делото съдията- докладчик на 22.07.2014 год. констатирал, че той е упълномощен, поради което не се налагало този кредитор да иска да му бъде дадено право на глас. Сочи също, че „П. И. Б.” била кредитор, който е включен в списъка с неприети вземания. Възраженията, които се гледали по делото, били направени и на 22.07.2014 г., по които съдията- докладчик се произнесъл. Поддържа се и, че в чл. 673, ал. 3 от ТЗ, не се предвиждал конкретен акт на съда, с който да бъде дадено право на глас. В искането имало и неверни твърдения като това, че решенията от 22.07.2014 г. били взети с гласовете на „БИ Е. Е. В. П.” О. и „С. Х.” О., тъй като на събранието бил и представителят на „П. В.” , при което всички решения били взети най- малко с 51 % право на глас, каквото било изискването на закона. В искането на „П. И. Б.” нямало основание, което да обоснове защо интересите му са накърнени.

Кредиторът „П. В.” Г. П., се представлява от А. М.Ц.. В писмено становище поддържа, че искането за отмяна на решенията на ОС на кредиторите е неоснователно, за което излага подробни съображения. Счита, че аргумента, че на събранието на кредиторите, проведено на 22.07.2014 г., А. П. гласувал на основание на пълномощно, дадено му от кредитора „С. Х.” О. по т. д. 275/2013 г. по описа на ОС- К., което било общо за участие в производството по Н., а не изрично за участие в събранието на кредиторите, бил неоснователен. ТЗ не предвиждал да има няколко събрания на кредиторите, а само едно, което може да провежда заседания в различни моменти, съобразно необходимостта от вземане на решения по въпросите от компетенцията на събранието на кредиторите в производството по Н.. А. П. бил упълномощен да взема участие като процесуален представител на кредитора „С. Х.” О. в събранието на кредиторите на длъжника в производството по Н., водено по т. д. № 275/2013 г. по описа на ОС- К.. И след като процесуалният представител имал правото да участва в събранието на кредиторите на длъжника, това му право не било ограничено със срок, освен ако изрично кредиторът не установи такъв. В случая, такъв срок нямало. Посочва се, че в чл. 670 от ТЗ била предвидена формата на пълномощното, а правомощията на пъÙномощника се определяли от чл. 34 от ГПК, приложим на основание препращащата норма на чл. 621 на ТЗ. Нито едно от действията по посочената разпоредба, за които законът предвиждал изрично пълномощно, не можело да бъде приравнено на действие, свързано с вземане на решения за избор на синдик и определяне на възнаграждението му. Във връзка с възражението на искателя за незаконно даване право на глас на кредитори с приети вземания, но оспорени с иск по чл. 694 от ТЗ, се посочва, че с определение № 496/23.05.2014 г. на ОС- К., вземанията на кредиторите „П. В.” , „С. Х.” О., „Би Е. Е. В. П.” Е. ( в Н.) били включени в списъка по чл. 692 ал. 4 от ТЗ, което презумирало основателността на вземанията. И тъй като към момента на провеждането на събранието, вземанията на кредиторите, против които били подадени възражения, били включени в списъците на приетите от С. и от съда вземания по чл. 686 и по чл. 692 ал. 4 от ТЗ, тези кредитори следвало да се определят като кредитори с „приети вземания” по смисъла на чл. 693 от ТЗ и нямало основание техните гласове да не се зачитат при определяне на мнозинството. Кредиторите с оспорени вземания нямали право да участват в събранието и техните гласове не следвало да се зачитат при определяне на мнозинството само, ако съдът се е произнесъл по възраженията и вземанията са изключени от списъка на приетите от С. вземания и са придобили характера на „неприети вземания”. Твърди се, че нито едно от делата, заведени от кредитор с неприети вземания- какъвто бил „Р. К.” не било приключило. В съдебно заседание се излагат сходни съображения. Твърди се и, че решенията от събранието на кредиторите касаят попълване органите на управление на масата на несъстоятелността- назначаване на синдик и определяне на неговото възнаграждение, при което не ставало ясно какъв интерес на жалбоподателя бил засегнат.

Кредиторът „БИ Е. Е. В. П.” О. /в Н. - Г. К., се представлява от С. Д. З. М.- И., от която е постъпило и писмено становище с В. № 2884/04.09.2014 г., в което сочи, че в заседанието на 22.07.2014 г. било депозирано изрично писмено пълномощно от „С. Х.” за адвокат П., даващо му право да извършва конкретно действие- в случая избор на синдик. Във връзка с възражението на ПИБ, относно липсата на право да участват в ОС на кредиторите „С. Х.”, „П. В.” и „Би Е. Е. В. П.” О. - (в Н.), се поддържа, че право на глас имат кредитори с приети вземания, каквито били посочените. Разпоредбата на чл. 673, ал. 3 ТЗ не изисквала изричен акт на съда за предоставяне право на глас на кредитор с прието вземане. Моли да се отхвърли искането за отмяна на решенията, взети от общото събрание на кредиторите на „В.” О., проведено на 22.07.2014 г. Съображенията се поддържат в съдебно заседание.

Длъжникът „В.” Е.- Г. К., не се представлява.

От призованите кредитори, в откритото съдебно заседание се представляват следните: Кредиторът- молител „П. И. Б.” - Г. С., се представлява от ю. к. Б.М.; Кредиторът „С. Х.” О.- Г. П., се представлява от А. Б. П.; Кредиторът С. Д. Г., се представлява от А. Б. П.; Кредиторът „П. В.” - Г. П., се представлява от А. М.Ц.; Кредиторът „БИ Е. Е. В. П.” О. /в Н. - Г. К., се представлява от С. Д. З. М.- И..

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първото събрание на кредиторите на „В." Е., било свикано редовно чрез обявяване в Търговския регистър на решение № 225/21.11.2013 г., постановено по делото, с което е открито производство по Н. и е определена датата на първото събрание на кредиторите. Събранието било насрочено на 17.12.2013 г. от 14 ч. в залата на Окръжен съд- К., при дневен ред- 1.Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предложение до съда за назначаването му и 3. Избор на Комитет на кредиторите. Видно от протокола от първото събрание на кредиторите, същото е било проведено на посочената дата, място и час. Установява се, че на събранието, след поименно повикване на посочените в списъка, изготвен от временния синдик се явили: Кредиторът „ПИБ" , с вземане в размер на 49 453 919.26 лв., съставляващо 31.498 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т.1 от ТЗ, който се представлявал от ю. к. В. Котларски с редовно пълномощно; Кредиторът „БИ Е. Е. В. П.” /в Н., с вземане в размер на 64 876 070 лв., съставляващо 41.322 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, се представлявал от С. Д. З. М.- И. и А. Б. П., с редно пълномощно; Кредиторът „П. Х. С. Б.” Е. /в Н., с вземане в размер на 20 826 211.98 лв., съставляващо 13.265 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, се представлявал от С. С. М. Ж.; Кредиторът „П. В." , с вземане в размер на 19 105 900 лв., съставляващо 12.169 % от общия размер на вземанията по списъка по чл.668, т.1 от ТЗ, се представлявал от А. М. Ц., редовно упълномощен; Кредиторът „С. Х.” О., с вземане в размер на 2 602 053 лв., съставляващо 1.657 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, се представлявал от А. Б. П., редовно упълномощен; Кредиторът НАП, с вземане в размер на 114 627.71 лв., съставляващо 0.073 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, се представлявал от Ел. И.- старши публичен изпълнител с юридическо образование.

Кредиторите Д. С. Д., с вземане в размер на 3 409.95 лв., съставляващо 0.002 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, Й.И. В., с вземане в размер на 2 035.21 лв., съставляващо 0.001 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ и С. Д. Г., с вземане в размер на 16 000 лв., съставляващо 0.010 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, не са се явили и не са изпратили представител. На първото събрание на кредиторите е присъствал временния синдик Г. Н. Г.. След като съдът по несъстоятелността е намерил, че съгласно чл. 670, ал. 1, във вр. с чл. 669, ал. 2 от ТЗ, първото събрание на кредиторите на „В.” Е. е законно и може да взима валидни решения, е провел същото при дневен ред- Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ; Избор на постоянен синдик и Избор на Комитет на кредиторите.

Видно от протокола от събранието на кредиторите, проведено на 22.07.2014 г., чиито решения се атакуват, е било проведено на посочената дата, място и час. Събранието на кредиторите на „В.” Е., било свикано редовно чрез обявяване в ТР на 30.06.2014 г. на определение на съда № 627/30.06.2014 г., постановено по делото. Кредиторите на дружеството били редовно поканени чрез обявяване в ТР под № *2208 на определението на съда. Определението било обявено в Търговския регистър на посочената дата- 30.06.2014 г., т. е. повече от седем дни преди съдебното заседание, поради което и на основание чл. 675, ал. 2 от ТЗ, съдът е приел, че всички кредитори се смятат за редовно уведомени. Установява се, че на събранието, след поименно повикване на посочените в списъка, се явили кредиторите: „С. Х.” О., с вземане в размер на 3 016 854.62 лв., съставляващо 1.11 % от общия размер на приетите вземания, представляван от А. Б. П., с редовно пълномощно по делото; „П. В.” , с вземане в размер на 19 105 900.00 лв., съставляващо 7.01 % от общия размер на приетите вземания, представляван от А. М. Ц., редовно упълномощен; БИ Е. Е. В. П.” /в Н., с вземане в размер на 132 954 022.00 лв., съставляващо 48.79 % от общия размер на приетите вземания, представляван от С. Д. З. М.- И. и „П. И. Б.” Г. С. с предоставено право на глас с протоколно определение на съда от открито съдебно заседание, проведено на 08.07.2014 г., с вземане в размер на 96 523 707.27 лв., съставляващо 35.42 % от общия размер на приетите вземания, представлявана от ю.к. В. Котларски с пълномощно по делото.

Кредиторите „П. Х. С. Б.” Е. /в Н., с вземане в размер на 19 269 286.00 лв., съставляващо 7.07 % от общия размер на приетите вземания, С. Д. Г., с вземане в размер на 23 094.57 лв., съставляващо 0.01 % от общия размер на приетите вземания и НАП Г. С. с вземане в размер на 1 605 105.74 лв., съставляващо 0.59 % от общия размер на приетите вземания, не са изпратили представител.

Съдът е обявил регистрацията на участниците в събранието на кредиторите за приключена и след като е приел, че събранието е редовно свикано, е пристъпил към провеждането му. Съдът докладвал, че събранието на кредиторите е свикано служебно от съда, с дневен ред по чл. 657, ал. 6 от ТЗ- Избор на нов синдик и Определяне на текущо възнаграждение на С..

Съдът дал думата на участващите в събранието кредитори за предложения по съдържанието на дневния ред, но нови предложения не са постъпили. Представителя на ПИБ направил възражение, че А. П. не е представил изрично лично пълномощно, каквото изисквала разпоредбата на чл. 676, ал. 3, във вр. с чл. 670, ал. 1 от ТЗ, поради което не можел да участва в заседанието. В искането за отмяна на решенията на събранието на кредиторите от 22.07.2014 г. кредиторът ПИБ поддържа възражението. Поддържа се, че в събранието на кредиторите неправилно били допуснати с право на глас и кредитори с оспорени вземания.

Съобразно разпоредбата на чл. 679 ал.1 от ТЗ, по искане на длъжника или на кредитор, съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите. Доколкото искането е направено от кредитор и в срока по чл. 679 ал. 2 от ТЗ, съдът приема, че същото е допустимо и следва да се разгледа по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 676 от ТЗ събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас по чл. 673, ал. 3. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е предвидено друго. Съгласно ал. 4 на сочената разпоредба в събранието на кредиторите участието на кредиторите се извършва по реда на чл. 670, ал. 1, а именно- участието на кредиторите в първото събрание е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно, а когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа. В тази връзка настоящият състав на съда приема, че посочените разпоредби в случая са спазени и съдът по несъстоятелността законосъобразно се е произнесъл и е приел в изричен свой акт в събранието на кредиторите на 22.07.2014 г., че възраженията на представителя на кредитора ПИБ са неоснователни и е оставил същите без уважение. Правилно съдът е приел във връзка с оспорената легитимация и участието на пълномощника на „С. Х.” О. в събранието на кредиторите на 22.07.2014 г., че по делото е приложено пълномощно от „С. Х.” О., с което А. П. е упълномощен да представлява дружеството по делото по Н., както в първото събрание на кредиторите, така и в следващите събрания на кредиторите /том І- ви стр. 204 от делото/. Следва да се посочи, че това упълномощаване, наред с другите възложени права, е изрично, както за първото събрание на кредиторите, така и за следващите събрания, и е относимо за цялото производство по Н., поради което пред съда по Н. не е стоял въпроса за даване право на глас на този кредитор. Дори и да се е приеме, че се касае за хипотезата за даване на право на глас, следва да се посочи, че след като кредиторите са допуснати до гласуване, то явно е, че такова право е предоставено със съгласието на съда. В тази връзка следва да се посочи и това, че Законът не изисква да е налице нарочен акт на съда за предоставяне право на глас. Освен това, кредиторът ПИБ не е поставил въпроса за участието на кредитора „С. Х.” О. и за легитимацията на А. П. преди провеждане на събранието на кредиторите, а едва след приключване на регистрацията на участниците в събранието на кредиторите. Това пасивно поведение следва да се приеме като непротивопоставяне на участието на този кредитор и като мълчаливо съгласие, че той има това качество и съответно правото да гласува на това събрание. За пълнота следва да се посочи и това, че съгласно разпоредбата на чл. 673, ал.2 ТЗ право на глас в СК имат само кредиторите с приети вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ, като съдът може да предостави право на глас и на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694 ТЗ, като изцяло в преценката на съда по несъстоятелността е дали да допусне този кредитор до участие в събранието на кредиторите.

Законосъобразно съдът се е произнесъл и по отношение на възражението на представителя на „П. И. Б.” за това, че в заседанието на кредиторите не следвало да бъдат допуснати до участие кредиторите с приети вземания, които били оспорени. Съдът по несъстоятелността е приел, че това възражение е неоснователно, доколкото меродавният момент, спрямо който се преценява дали да бъдат допуснати до участие представители в първото събрание на кредиторите, е този на провеждане на събраниет¯. Посочил е, че е налице императивна разпоредба на закона- чл. 673, ал. 2 от ТЗ, съгласно която след приемане на вземанията, право на глас в събрание на кредитите имат тези, които са с приети вземания, а настъпилата след провеждане на събранието на кредиторите промяна в кръга на кредиторите, поради изгубване на качеството „кредитор” на някой от тях, била лишена от правнорелевантно значение и нямала ретроактивно действие. Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 673, ал. 3 от ТЗ, касаеща приетите и неприети парични вземания, за които се водят искове по чл. 694 от ТЗ, не посочва критерий, по който съдът да направи своята преценка относно това дали да предостави или не правото на глас на тези кредитори. Поради това кредиторите, за чиито приети вземания са подадени искове по чл. 694 от ТЗ и тези с вземания, които не са приети, но също са предявили искове, имат право да участват в гласуването, тъй като това са изискуемите от закона предпоставки за наличие на право на глас на кредитора към този момент и изцяло в преценката на съда по несъстоятелността е дали да допусне този кредитор да участие в събранието на кредиторите.

Що се касае до оплакването за съществено ощетяване на банката- кредитор, следва да се посочи, че в случая няма твърдения в какво се изразява това ощетяване, нито са изложени доводи в тази връзка, а и доказателства не са представени. Следва да се посочи, че Законът няма предвид предполагаемо увреждане на кредиторови интереси, а винаги конкретно увредени интереси, за които трябва да има твърдения, съответно и доказателства.

Впрочем, доколкото атакуваните решения са взети в съответствие с очертаните правни норми, то същите в своята цялост са законосъобразни. Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че решенията на събранието на кредиторите проведено но 22.07.2014 г. са законосъобразни, поради което искането за отмяната им следва да се остави без уважение като неоснователно. Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „П. И. Б.” Г. С., с ЕИК *, за отмяна на решенията, взети на проведено на 22.07.2014 г. събрание на кредиторите на длъжника „В.” Е. Г. К..

Определението да се впише в книгата по чл. 634в ал. 1 от ТЗ.

Определението е окончателно.

Съдия: