№ 174
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110211482 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Г. Б., с адрес гр. София, ж.к. „****“, бл. 90, вх. Г, ет. 5, ап.
83, срещу наказателно постановление № 21-4332-013015/28.06.2021 г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
В жалбата са изложени твърдения за допуснати при издаването на АУАН и
наказателното постановление съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се компетентността на наказващия
орган и добросъвестността на актосъставителя при събирането на доказателствата в
административната фаза на процеса. Прави се искане наказателното постановление да бъде
отменено.
За проведеното на 13.12.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. ОПП СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Б. се
представлява от адв. В., който в дадения ход по същество пледира в насока отмяната на НП.
Депозира и писмени бележки, в които, освен доводите в жалбата, застъпва, че фактическата
обстановка е била възприета неправилно от актосъставителя и наказващия орган.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 15.06.2021 г. около 21:30 ч. в гр. София жалбоподателят Г.Б. управлявал лек
автомобил „********“ с ДК № ****. До него на предната дясна седалка на автомобила се
намирала свид. И.Б.. Автомобилът се движел по бул. „Ломско шосе“ с посока от кв.
„Надежда“ към „Околовръстен път“. На кръстовището между бул. „Ломско шосе“ и ул.
„Обелско шосе“ Б. предприел извършването на маневра по завиване на ляво, като не
пропуснал насрещно движещия се по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от
„Околовръстен път“ към кв. „Надежда“ лек автомобил „*****“ с рег. № *******, управляван
от свид. М.А., при което реализирал пътно-транспортно произшествие между двата
автомобила. В резултат от ПТП водачите на автомобилите и пътниците в тях получили
различни по вид телесни увреждания.
В близост до местопроизшествието в същото време, независимо един от друг, се
намирали свидетелите Р.Т. и Д. М., които обаче не възприели непосредствено сблъсъка
между автомобилите. Освен тях, в близост до мястото на настъпване на ПТП се намирал и
свид. А.И., старши полицай при 09 РУ-СДВР, който за времето от 19:00 ч. на 15.06.2021 г.
до 07:00 ч. на 16.06.2021 г. бил назначен като АП-203 заедно с колегата му полицай Ю. П..
Чувайки сблъсъка между автомобилите, посочените свидетели се приближили до
местопроизшествието, като възпрели взаимното им месторазположение в резултат от
настъпилия помежду им удар, и нанесените материални щети. Свид. И. и колегата му
оказали помощ на пострадалите и извикали „Бърза помощ“. В проведен разговор между
жалбоподателя и свид. И., Б. му споделил, че е извършвал маневра ляв завой като не видял
автомобила насреща му, тъй като последният се движел бързо.
На място пристигнали медицински екипи, които откарали пострадалите в различни
лечебни заведения за оказване на медицинска помощ.
Пристигнал и екип на ОПП СДВР, група „Тежки произшествия“, в състав свидетелите
М.Ц. и Б.Г.. Те извършили оглед на местопроизшествието, снели обяснения от Б. и
съставили констативен протокол № К-260/15.06.2021 г. за настъпилото ПТП. Изготвили
необходимия брой фотоснимки, и свид. Г. посетил находящите се в близост две
бензиностанции, с цел евентуалното установяване и изземване на видеозаписи от
видеокамери, на които да е заснето настъпването на ПТП, но такива не били установени.
На 19.06.2021 г. жалбоподателят бил призован в ОПП СДВР. Явил се с баща си - свид.
Г.Б., и в присъствието на последния и на свид. Б.Г., свид. М.Ц. му съставил АУАН бл. №
415421/19.06.2021 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП,
обстоятелствата на което описал подробно. При връчването на АУАН жалбоподателят
вписал, че има възражения. Допълнителни писмени възражения депозирал и в
законоустановения срок.
2
Въз основа съставения АУАН и въз основа материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация
съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП
наложил на жалбоподателя Б. глоба в размер на 200 /двеста/ лв. Депозираните срещу АУАН
възражения били преценени като неоснователни.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите М.Ц., Г.Б., Р.Т., М.А., И.Б., Д.
М., Б.Г. и А.И., писмени - протокол за ПТП; сведение от Г.Г. Б.; докладна записка до
Началника на 09 РУ-СДВР; справка-картон на Г.Г. Б.; заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.
и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, и веществени -
предоставен от ОПП СДВР снимков материал.
Времето и мястото на настъпване на процесното ПТП, както и посоката на движение
на двата автомобила-участници в него, се изясняват безпротиворечиво посредством всички
приобщени по делото доказателствени източници. Деформациите, причинени на
автомобилите в резултат от удара, се установяват еднозначно, посредством обективираните
в протокола за ПТП констатации и снимковия материал. От показанията на свидетелите Т.,
М. и И. е изводимо, че управляваният от свид. М.А. автомобил преди удара се е движел с
относително висока скорост, но без да се установява с категоричност дали е била над
максимално допустимата за процесния участък от пътя.
Същевременно противоречия се констатират между показанията на свидетеля М. от
една страна, и тези на А., Г., И. и Ц. от друга, по отношение механизма и причините за
настъпване на ПТП. Последното налага по-подробното обсъждане и анализ на тези елементи
от фактическата обстановка, и съпоставката на депозираното от свидетелите с останалите
приобщени в хода на съдебното следствие доказателствени източници.
Преценявайки доказателствената съвкупност в нейната цялост, съдът прецени, че по
отношение обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП следва да кредитира
изложеното от втората група цитирани свидетели - А., Г., И. и Ц., доколкото техните
показания в съответните части кореспондират с констативния протокол за ПТП, със
снимковия материал и с декларираното лично от жалбоподателя в писменото сведение, че
ПТП настъпило, докато извършвал маневра „ляв завой“ с управлявания автомобил. Същото
обстоятелство Б. е заявил още на местопроизшествието и пред свид. И., на когото споделил,
че докато завивал на ляво, не видял насрещно движения се автомобил. Посоченият
механизъм на настъпване на ПТП, възприет от актосъставителя, категорично кореспондира
и с местоположението на щетите по двата автомобила, които се установяват от снимковия
материал.
Предвид това, и доколкото свид. М. не е очевидец на настъпването на ПТП, нито
притежава специални знания и умения в съответната област, съдът не кредитира
3
показанията му в частта, обективираща субективните му разсъждения за причините за
настъпването на удара, като счита, че обективни данни и находки за това управляваният от
свид. А. автомобил да се е отклонил от собствената си лента за движение и да е навлязъл в
лентата за движение на Б., в която да е настъпил ударът, по делото не се събраха.
Относно показанията на свид. Б. следва да се отбележи, че предвид липсата на ясен
спомен в частта относно настъпване на ПТП, съдът не ги взе предвид при формирането на
изводите си.
Материалната компетентност на свид. Ц. като актсъставител, и компетентността на
наказващия орган по издаване на наказателното постановление, следват съгласно заеманите
длъжностни и правомощията, делегирани им по силата на заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. С оглед на това възражението за
липса на компетентност на АНО по издаване на НП е неоснователно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, в законоустановените ред и форма, при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, и не страдат от сочените в жалбата процесуални пороци. Както в АУАН, така и в
НП, обективните признаци на осъщественото от Б. поведение, реализирало състава на
нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, са описани подробно и ясно. Посочени са също мястото и
времето на извършването му.
Твърденията за допуснати от страна на актосъставителя процесуални нарушения,
свързани с приобщаването в административната фаза на процеса на относими доказателства,
са неоснователни, доколкото посредством показанията на свид. Г. се изясни, че
видеокамери, които да са заснели настъпването на ПТП, не са били установени, и доколкото
разпоредбите на ЗАНН не вменяват на актосъставителя задължението да провежда разпит на
свидетели, сочени от лицето, срещу което съставя АУАН. Наказващият орган от друга
страна няма задължението да обсъжда релевираните срещу АУАН възражения, а следва
единствено да преценява основателността им, което е и направил в случая. С оглед на това
съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на НП.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
При установената фактическа обстановка, която коресподира с възприетата от
актосъставителя и наказващия орган, съдът прие, че жалбоподателят Б. е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП който задължава водачите на
нерелсови пътни превозни средства при завиване наляво за навлизане в друг път да
пропуснат насрещно движещите се пътни превозни средства. Именно при предприета
маневра завой наляво, при която жалбоподателят не е пропуснал движещия се срещу него
направо лек автомобил, управляван от свид. А., се е стигнало до настъпване на
произшествието. Произшествието е настъпило, тъй като жалбоподателят не е изпълнил
4
задължението си да пропусне движещия си направо автомобил, отнемайки предимството му.
Обстоятелството дали последният се е движел бързо, е ирелевантно, доколкото не дерогира
законовото задължение, вменено съгласно нормата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Последното
означава, че водачът, който има намерение да извърши маневра по завиване на ляво, следва
да се въздържа от това, докато не се убеди, че с действията си няма да застраши превозните
средства, които се движат направо. Още повече, че наличието на усложнена пътна
обстановка, каквато се твърди да е съществувала - липса на маркировка и лоша видимост в
тъмната част на денонощието, е предполагала вниманието на жалбоподателя да бъде още по-
изострено, тъй като намерението му реално е свързано със създаване на препятствие за
останалите участници в движението. Извършването на такава преценка е изцяло в неговите
субективни възможности. Предвид това в процесната хипотеза не се касае за случайно
събитие, настъпването на което да е било извън волята му, за да бъде прието, че не е бил
длъжен и не е можел да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
В случая нарушението е осъществено от Б. при непредпазлива форма на вината,
доколкото, макар произшествието да не е настъпило умишлено, водачът е могъл
своевременно да възприеме другия автомобил и е бил длъжен да го пропусне, но въпреки
това не го е направил, и е предприел левия завой. Освен това той е бил длъжен и е могъл да
предвиди общественоопасните последици от неизпълнението на това си задължение, което
обаче не е сторил, в резултат от което се е стигнало до реализиране на процесното ПТП.
Наложената за извършеното нарушение глоба е индивидуализирана от наказващия
орган в предвидения съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. Ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП
абсолютен размер от 200 лв., предвид което за съда не съществува възможност да измени
наказателното постановление в санкционната част.
С оглед обстоятелството, че неизпълнението на задължението по чл. 37 ал. 1 ЗДВП от
страна на Б. е довело до реализиране на ПТП, в резултат от което са причинени телесни
увреждания на повече от две лица и материални щети, нарушението не може и не следва да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано - постановено при правилно приложение на материалния
закон, при изяснена фактическа обстановка и при съобразяване с процесуалните правила.
Като такова следва да бъде потвърдено в цялост, а депозираната срещу него жалба -
оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-013015/28.06.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Г.Г. Б., ЕГН
********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, за което на
5
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6