№ 4510
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110126387 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „С.В.” АД срещу Р. Р. Х. иск за
установяване на парично притезание, удостоверено в заповед за изпълнение от 17.06.2020г.
по ч.гр.д. № 68309/2019г. по описа на СРС, 57-ми с-в, както следва:
-сумата от 1014,55 лв. представляващо претендирана продажна цена за потребена
вода за периода от 12.06.2019г. – 12.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й заплащане.
Ответникът оспорва предявените искове, твърди, че не е потребител на услугите на
ищеца, прави възражение за давност, както и за недоказаност на иска относно количеството
ползвана вода и съответно правилното отчитане на същото и формиране на цената.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД
За да се приеме, че в правната сфера на ищеца е възникнало притезателното право да
получи плащане по предявените претенции е необходимо кумулативното установяване при
условията на пълно доказване на следните материални предпоставки: между страните
1
съществува договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги за процесния период,
изпълнение на задълженията на ищеца по него за доставяне на такива на ответника, обема
на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи издадена въз основа на законова делегация от чл.138 от ЗВ:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой е страна по
облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между
доставчика и титуляра на правото възниква облигационното правоотношение.
За доказване правото на собственост на ответницата по делото от „С.В.” АД е
представено извлечение от справка от Служба по вписванията – София за осъществени
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на ответника, с които се
легитимира като собственик на процесния имот. Това отбелязване в Служба по вписванията
за разлика от нотариалния акт и писмения договор по чл. 18 от Закона за собствеността, не
представлява пряко доказателство за придобиване на право на собственост, но не може да
бъде пренебрегнато, а следва да се цени в съвкупност с всички събрани по делото
доказателства, както и предвид липсата на оспорване от страна на ответника.
Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля,
изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които
се признават такива права, освен в хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписванията,
подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира
разпоредбата на чл. 113 ЗС.
Предвид горното съдът приема, че вписването е вид официално удостоверяване, че
съществува именно нотариален акт, в който е обективирано придобитото право на
собственост върху имота от ответника.
Ето защо при извършване на съвкупна преценка на изявленията на самия ответник и
2
извършеното вписване в Служба по вписванията, съдът приема, че по делото е доказано при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът за процесния период се легитимира
като собственик на процесния имот и отговоря за задължението.
С оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съдът приема за доказано, че ответникът е
потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги за процесния период.
От заключениетопо СТЕ, която съдът цени като обективна и компетентна се
установява, че имотът е водоснабден, както и че в същия няма монтирани уреди за
търговско измерване на количеството вода за периода 18.09.2016 г. – 12.11.2017 г., поради
което ВиК услугите са начисляват на база, а за периода от 19.10.2017 г. – 23.04.2019 г. след
монтирането на водомери, отчитането е било извършвано по реални отчети, като е
установено, че общото количество потребена вода за периода 18.09.2016 г. – 12.06.2019 г. е
491,90 куб. метра. Посочено е, че за периода 18.09.2016 г. – 23.04.2019 г. доставените ВиК
услуги са на стойност 1348,41 лева, като е отчетено, че по партидата е налице старо салдо,
както и корекции поради смяна на собственост.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период са издадени 2 броя
фактури, по които липсва плащане и които установяват изискуема главница за потребени и
неплатени ВиК услуги за процесния период в размер на 1014,55 лв. Посочено е, че част от
задълженията представляват старо салдо, че са извършени частични плащания, както и че
поради смяна на собственост са сторнирани с кредитни известия задълженията по фактури,
издадени в периода от 02.09.2016 г. до 04.06.2019 г. в общ размер на 2119,87 лева.
Възраженията на процесуалния представител на ответника във връзка със съдебно-
счетоводната експертиза са неоснователни. Обстоятелството, че за конкретен период в
имота не са били налични редовни уреди за търговско измерване, съответно изчисленията са
правени на база, не може да доведе до извод за неоснователност на претенцията. В противен
случай за доставчика на ВиК услуги би било невъзможно да установи наличието на
задължение от страна на потребителя, поради липсата на редовни уреди за търговско
измерване. Количеството вода за периода 18.09.2016 г. – 12.11.2017 г., през който в имота
няма монтирани уреди за търговско измерване, е отчетено съгласно правилата на чл. 39, ал.
5 и 6 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ответникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност, което следва да
бъде разгледано, предвид установената основателност на иска.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за предоставена услуга по доставяне на вода са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
3
давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай
следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Съгласно действалите
през исковия период чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобР. от КЕВР с решение № ОУ-
2/13.07.2016г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, такова се извършва в края на
всеки месечен период.
В настоящият случай заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е
подадено на 27.11.2019 г., когато е прекъснато теченето на давността. Предвид този момент,
всички изискуеми задължения до м.11.2016 г. следва да се считат за погасени по давност.
Съгласно заключението на изготвената комплексна експертиза за месеците 09.2016г. и
10.2016г. са фактурирани главници в общ размер на 129,52 лв. Тези суми следва да бъдат
изключени от дължимите вземания като погасени по давност. Тоест, остатъчната неплатена
сума в размер на 1014,55 лв. следва да се намали с горепосочената сума от 129,52 лв. или
общо дължимо остава задължение в размер на 885,03 лв.
По тези съображения искът следва да бъде отхвърлен за погасените по давност суми
и да бъде уважен в останалата му част.
По разноските:
Цена на предявения иск: 1014,55 лв.; Уважен размер: 885,03 лв.; Отхвърлена част:
129,52 лв.
Разноски на ищеца:
В исковото производство: ДТ – 75лв.; Депозит за комплексна експертиза – 500 лв.;
юрисконсултско възнаграждение – 100 лв.
В заповедно производство /съгласно т. 12 от ТР 4/2013г. от 18.06.2014г./: ДТ– 25 лв.;
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.
Общо – 750лв., от които дължими съобразно уважената част от иска са: 654,25 лв.
Разноски на ответника: Депозит за комплексна експертиза – 50 лв.; адвокатско
възнаграждение – 380 лв., което не подлежи на намаляване, или общо 455лв., от които
дължими съобразно отхвърлената част от иска са: 58,09 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на Р. Р.
Х. с ЕГН: ********** и с адрес: ..., че дължи на „С.В.” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес
на управление гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 17.06.2020г. по ч.гр.д. № 68309/2019г. на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав,
както следва:
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 885,03 лв., представляваща претендирана
продажна цена за потребена вода за периода от 18.09.2016г. – 23.04.2019г. за обект с
клиентски №********** с адрес: гр. София, ж.к. Света троица, бл.319, вх.А, ет.5, ап.10,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.11.2019 г. до окончателното й
изплащане., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 885,03 лв. до пълния предявен размер
от 1014,55 лв., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Р. Р. Х. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ... ДА ЗАПЛАТИ на „С.В.” АД
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление гр. София, гр. ... на основание чл.78 ал.1 от
ГПК разноски по делото в размер на 654,25 лв.
ОСЪЖДА „С.В.” АД ЕИК: ... със седалище и адрес на управление гр. София, гр. ...,
ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. Х. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ... на основание чл.78 ал.3 от
ГПК разноски по делото в размер на 58,09 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5