*3
гр. Б. , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200501169 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от „В.к.
ЕООД Б., с ЕИК *, с адрес гр.Б., ул.А.Ч., представлявано от инж. Р.Н.Д. - управител,
чрез адв. П.П., вписан в САК, с адрес за получаване на съобщения и книжа гр.С.,
ул.К.Б., 61, вх.Б, ет.1 срещу Решение № 1560/13.08.2020г., постановено по гр.д. №
8/2020г., по описа на Районен съд - С..
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния
закон. Релевират се доводи, че съдебното решение е недопустимо, тъй като съдебния
състав си е позволил да се произнесе по непредявено възражение, като е анализирал
неотносими към правния спор обстоятелства и се е произнесъл по легитимността на
ищеца като ВиК оператор. Навежда се, че разглеждайки по същество този въпрос,
първоинстанционният съд е преминал рамките на конкретното производство /без да
изследва изобщо наличието на договорна връзка, за което са представени достатъчно
доказателства и аргументи, като е навлязъл в предмета на съвсем друг спор и
процедура.
Заявени са доводи, че първоинстанционното съдебно решение не съответства на
приетите доказателствени материали. Твърди се, че в мотивите си съдът неправилно е
изложил, че не е представено Приложение I към Договор от 18.04.2016г., съдържащо
списък на предоставените от АВиК активи за стопанисване на ВиК Б. ЕООД. Излага
се, че видно от протокола за проведеното първо открито съдебно заседание по делото
същият документ е приет като доказателство от съда, но въпреки това същия не е
обсъден в мотивите на решението, не е преценен от съда при формиране на правните
1
му изводи.
На следващо място се поддържа, че решението на РС С. не съответства на
приложимите правни норми. Излага се, че ответникът в качеството си на потребител на
ВиК услуги, доставяни от ВиК ЕООД Б. с абонаментен номер * следва да заплаща
дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги, съгласно чл.33, ал.2 от общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите в 30 - дневен срок от датата
на фактурирането. Сочи се, че описаното легитимира правната връзка между страните
в производството и прави доказано основанието на предявения иск от страна на ищеца.
Заявено е, че именно такъв извод липсва в първоинстанционното решение, което е
неправилно, както защото липсва анализ на твърденията в исковата молба, така и
защото съдът се е позовал на неточна информация.
Излага се, че в първоинстанционното производство не е имало спор по
отношение на предоставените кубици вода, като е установено, че издадените фактури
за имот, находящ се на адрес с.И., общ. С. не са заплащани от ответника за процесния
период от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. Посочва се, че издадените фактури не са
оспорвани нито по предвидения в общите условия ред, нито пред съда, като не са
оспорени и показанията и отчетите на водомера, който е отчел разходваните
количества, съобразно които са издадени процесните фактури.
Твърди се, че неправилно е уважено възражението на ответника за липсата на
сключен договор с ищеца.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е приложил правилно
материалния закон, в резултат на което е приел, че ВиК ЕООД Б., няма право да
получава заплащане на извършените дейности от дружеството по доставяне на вода за
абоната - ответник, с място на изпълнение в община С.. Заявено е, че съгласно чл.198а
от Закона за водите в границите на една обособена територия само един ВиК оператор
може да осъществява дейностите по ал.1 с изключение на случаите по ал.6. Твърди се,
че непосредственото стопанисване на Вик системите, експлоатацията, отговорността за
поддръжката, предоставянето на ВиК услуги на потребителите е възложено на ВиК
ЕООД Б., за което е сключен нарочен договор по реда на чл.198п от Закона за водите.
Сочи се, че релевантно в случая е дали ВиК операторът е успял да предостави
услугата, както и това, че не е установено друг да е предоставял водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния имот в процесния период.
Чия собственост са били ВиК мрежите и съоръженията, включени в активите на
общината и кога са подписани протоколите по предаването им няма отношение към
факта на предоставената услуга, чието заплащане се претендира от ответника. Излага
се, че същественото задължение на ищеца в случая е именно предоставянето на ВиК
услуги на ответника, като е безспорно дозано по делото от събраните писмени
доказателства, че това е факт, считано от 01.01.2019г. за територията на община С..
Наведените са доводи, че съдът е излязъл извън рамките на очертания правен
спор, като е разгледал обстоятелства по спор, чийто предмет е административно
производство по управлението на ВиК системите.
По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на
атакувания съдебен акт, като се претендира заплащане на разноски, за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия Д.К., чрез пълномощника му адв. В.Г., с който се оспорва изцяло
2
въззивната жалба. Посочва се, че наведените в жалбата възражения и твърдения са
недоказани и неоснователни, с оглед на което се иска същата да бъде оставена без
уважение. Изложено е, че пред съда в първата инстанция жалбоподателя не е успял да
докаже, че е легитимен оператор на ВиК услуги на територията на Община С., както и
че отговаря на условията на Закона за водите. Изложено е, че пред първата инстанция е
установено, че процедурата по §9 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите не е завършена,
поради това ВиК съоръженията на територията на община С. все още са в актива и на
разпореждане на ВиК С. ООД, с. М.. Излага се, че към момента на подаване на
исковата молба публичните активи ВиК съоръжения не са отписани от баланса на
търговското дружество, което прави ВиК С. ООД единствен и законен оператор на ВиК
услуги на територията на Община С.. Сочи се, че поради тези факти, всички аргументи
на жалбоподателя се явяват неоснователни и неправилни.
Излага се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при
постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, и събрани
доказателства.
С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Направено е искане за осъждане на жалбоподателя да заплати направените пред
въззивната инстанция разноски, включително за адвокатски хонорар по реда на чл.38
от Закона за адвокатурата.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й,
поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС С. е валидно и
допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или
недопустимост на решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна поради следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд,
който обаче е достигнал до грешни правни изводи.
Установява се по делото, че с решение на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР, сега Комисия по енергийно и водно регулиране -КЕВР) №
ОУ - 09 от 11.08.2014г. - т. 3 са били одобрени Общи условия за предоставяне на В и
К услуги на потребителите от В и К оператора В.к. ЕООД – Б..
С решение № РД- 02- 14- 2234 от 22.12.2009г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство на Република България, обнародвано в ДВ
бр.7/26.01.2010г., стр.44, на основание § 34 от ПЗР на ЗИД Закона за водите, във вр. с
чл. 198а от Закона за водите (ЗВ) са били обявени обособените територии на действие
на В и К операторите с обхват на обособените територии и техните граници, като в т. 3
3
на решението е посочена обособената територия на В.к. ЕООД – гр. Б., включваща и
община С. с 6 829 жители, с граници: обособените територии на К.в. ЕООД - К., “В и К
-Б.” ЕООД - гр. Б., В. ЕООД – гр. В., “В и К- К.” ЕООД - гр.К., У. ЕООД - гр. С., “В и
К” ЕООД - гр.П. и държавна граница с Република Македония.
На 18.04.2016 год. между “Асоциация по В и К” на обособената територия,
обслужвана от “ВиК” ЕООД – Б., представлявана от Б.М. и “В и К” ЕООД – гр.Б.,
представлявано от инж. Р.Д., на основание чл. 198п, ал. 1 от ЗВ е бил сключен Договор
за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на който
Асоциацията е възложила, а операторът е приел за срока на действие на договора да
предоставя услугите в обособената територия; да стопанисва, поддържа и експлоатира
публичните активи (“активите, посочени в приложение І, както и всички други активи,
намиращи се в обособената територия и необходими за предоставяне на услугите,
които съгласно договора или действащото право са или ще станат собственост на
държавата или общините - членове на “Асоциацията по В и К” - т. 1. 1 от Договора) и
да упражнява всички права и да изпълнява всички задължения, възложени на
оператора по действащото право. Обособената територия по този договор е била
описана в приложение ІІІ (сред която е и територията на община С.), която се
променила със сключването на анекс към договора. Съгласно чл. 15, договорът е
влязъл в сила на 01.06.2016г. и е бил със срок от 15 години. Съгласно чл. 4.1 от
договора, Асоциацията е предоставяла на оператора изключителното право да
стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични
активи, при спазване изискванията и ограниченията на Закона за водите и ЗООС.
Съгласно буква (Г) от преамбюла на договора, публичните активи, намиращи се на
обособената територия трябвало да бъдат предадени на Оператора за стопанисване,
поддръжка и управление поетапно, в зависимост от момента на приключване на
процедурите по § 9 от ПЗР на ЗИДЗВ (обнародван в ДВ, бр.103 от 29.11.2013год.) и
ПЗР на ЗИДЗВ (обнародван в ДВ, бр. 58 от 2015г.). В чл. 4.1. буква “а”, било
уговорено, че от името на своите членове Асоциацията по ВиК предоставяла на
оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички
съществуващи и бъдещи публични активи, а в буква “г” на същия член било
уговорено, че операторът използвал публичните активи само за предоставянето на
услугите по договора.
В чл. 4.4. от договора, озаглавен “Предоставяне на Публичните активи” и по –
точно в буква (а) от договора е било посочено, че страните потвърждават, че всички
публични активи, посочени в Приложение І към датата на влизане в сила на договора,
са били предоставени на оператора за ползване. В буква (б) на чл. 4.4. е било посочено,
че ако някоя от страните идентифицира Публични активи, съществували преди датата
на влизане в сила на договоар, които са от съществено значение за предоставяне на
услугите и не са били посочени в Приложение I или още не са предоставени на
Оператора, Асоциацията по ВиК ги предоставяла на оператора във възможно най-
кратък срок по своя собствена инициатива или след получаване на писмена молба от
оператора и той е бил длъжен да приеме тези активи. Посочено е, че това правило в чл.
4. 4(б) се прилагало и към Публичните активи, за които към датата на сключване на
договора не са били съставени протоколи за разделяне по смисъла на § 9 от ПЗР на
ЗИД на ЗВ (Обн. Дв, бр. 103 от 29.11.2013г.) и по тази причина не са били включени в
Приложение I. В чл. 4.4. (г.) на Договора е посочено, че предоставянето на публичните
активи по чл.4.4 (б) щяло да се смята за извършено след изпълнение на процедурите,
предвидени в действащото право и с изпращане на писмено уведомление от
Асоциацията по В и К до оператора, в което ново идентифицираният актив се описвал
4
с характеристиките, посочени в Приложение І.
На 09.10.2018г. е било сключено допълнително споразумение № 1 към
гореописания договор във връзка с промяна на границите на Обособената територия,
обслужвана от В.к. ЕООД - гр. Б., чрез присъединяване на Община П. към обособената
територия. С това допълнително споразумение са изменени и чл. 4. 4. ”б”, изр. 2 от
договора, като е бил разширен обхвата на приложението му и е бил измене и чл. 4. 4.
”г”, изр. 4, като е било предвидено с всяко отделно прието уведомление, съответно с
всяко отделно допълнително споразумение, операторът да добавя към приложение І
ново приложение 1-1, 1-2 и т.н., в което се посочвали отделно активите, добавени към
приложение І и което приложение следвало да се изпрати на председателя на
Асоциацията по ВиК в срок от 30 работни дни (нова б.”д” на чл. 4. 4).
На 30.06.2016г. било проведено заседание на Общинския съвет - С.. На това
заседание е било прието Решение № 107, с което дейностите по стопанисване,
поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите на територията на община С. да се
извършва от В.к. ЕООД- гр. Б. – т. 1 от Решение № 107 и с т. 2 е било прието до
започване на действията по стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К
системи и съоръжения от В.к.ЕООД- гр. Б., същите да продължат да се извършват от
действащия ВиК оператор “ВиК-С.” ЕООД. На същото заседание ОбС е приел и
решение № 108, с което по т.1 е дал мандат на представител на община С. за участие в
извънредно заседание на Общото събрание на Асоциацията по ВиК на обособена
територия, обслужвана от “ВиК” ЕООД гр. Б. на кмета на общината Е.Д.И. и по т.2 от
решението оправомощил представителя на Община Струмани да подкрепи и да
гласува положително по точките от дневния ред на заседанието на Общото събрание,
сред които и обсъждане и съгласуване на Бизнес плана за развитието на оператора за
регулаторния период - 01.01.2017г. - 31.12.2021г. – т. 3.1 от Решение № 108 на ОбС.
На 18.07.2016г. и на 09.10.2018г. са били проведени извънредни заседания на
Общото събрание на Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от В.к.
ЕООД- Б., на които е присъствал и кметът Емил Илиев като представител на община
С., в качеството й на член на Асоциацията. На тези заседания на Общото събрание е
било прието и решение за съгласуване на Бизнес плана на В.к. ЕООД – гр. Б. за
предоставяне на В и К услуги на обособената територия за регулаторния период 2017-
2021г.
На 27.12.2018г. е било проведено заседание на Общински съвет С., в което точка
1 от дневния ред е била “Предложение относно преминаване на публични активи – В и
К мрежи и съоръжения в управление на Асоциацията по В и К Б. и предоставянето им
на “В и К” ЕООД-Б.”. Видно е от протокол № 46 от заседанието, че точка 1 от дневния
ред е била отпаднала. На 10.01.2019 год. от кмета на Община С. и на 23.01.2019 год.
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като представител на
Държавата е бил подписан окончателен протокол за разпределение на собствеността на
активите –В и К системи и съоръжения, публична държавна собственост и публична
общинска собственост, на основание чл.13, чл.15 и чл.19 от Закона за водите, на
територията на община С. към 31.12.2017г., към който са приложени и предварителни
списъци за активите, които вече не са активи на “В и К” С.”-ЕООД на територията
на община С., сред които са и следните активи: вътрешен водопровод И., канализация
И., външен водопровод П.- И., С., М., водоем И. и преминаващ водопровод с.И..
Съгласно този окончателен протокол общата стойност на активите публична държавна
собственост на територията на община С. е 0,00лв., а общата стойност на активите
5
публична общинска собственост на територията на община С. е 18 281 364,59лв.
Този окончателен протокол е изпратен до община С. с писмо от 30.01.2019г. на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство, като копие от
писмото е изпратено и до “ВиК С.” ООД- с.М., община С., до “ВиК”-ЕООД-Б. и до
Областния управител.
На 18.02.2019 год. копието на протокола е било получено от В.к. ЕООД – Б..
На 10.05.2019г. с писмо с изх. № РД – 08-115, управителят на ищцовто
дружество е уведомил председателя на асоциацията по В и К, че с горецитираното
писмо на МРРБ са информирани, че окончателиня протокол за разпределение на
собствеността на активите – В и К системи и съоръжения на територията на община С.
е бил подписан, поради което законинят представител на ищцовото дружество е
поискал от Председателя на Асоциацията по Ви К да им предостави копие на
подписания окончателен протокол за разпределение, ведно с приложените списъци на
активи публична общинска собственост с оглед предоставяне на Услугите съгласно
Договора и на територията на Община С.. В отговор на това писмо на 14.05.2019
год. със свое писмо с изх. № 100.00-29 (1), постъпило при ищеца на 15.05.2019 год.,
Председателят на Асоциацията изпратил копие на окончателен протокол за
разпределение на собствеността на активите – ВиК системи и съоръжения между
Държавата и Община С., ведно с приложените списъци на активи публична общинска
собственост.
На 17.10.2019г. ищцовото дружество с писмо с изх. № РД- 08-253, изпратило на
председателя на Асоциацията по В и К –Б. допълненно Приложение I 1-32 с активи
публична общинска собственост, находящи се на територията на Община С.. От
приложение 1- 32, подписано от инж. Р.Д. – управител на ищцовото дружество е
видно, че под т. 5 и т. 6, т. 39 – водопровод И. – С. - М. – Д.; - Водоем- И. – т. 42 са
отбелязани Канализация И. и Вътрешен водопровод – И., външен водопровод П.- И.,
С., М., водоем И., преминаващ водопровод с.И. и водохващане И..
На 11.02.2019 год. ищцовото дружество, като доставчик е издало фактура №
********** с получател – ответника по делото с абон. № * за услугата вода от 25 куб.
на стойност от 38, 87 лева с ДДС за периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019 год.
На 06.03.2019 год. ищецът като доставчик е издал фактура № ********** с
получател – ответника по делото с абон. № * за услугата вода от 25 куб. на стойност от
38, 63 лева с ДДС за периода от 31.01.2019г. до 28.02.2019 год.
На 03.04.2019 год. ищецът, като доставчик е издал фактура № ********** с
получател – ответника по делото за услугата вода от 25 куб. на стойност от 38, 33 лева
с ДДС за периода от 28.02.2019г. – 31.03.2019г.
До ответника от страна на ищеца е била изпращана покана за доброволно
плащане на задължениято по описаните фактури, но пратката е била отказана от
ответника.
На 17.06.2019 год. ищцовото дружество е депозирало заявление пред РС- С.
срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК за сумата от 113, 76 лева, за доставена ВиК услуга за имот, находящ
се в с.И., общ. С. за периода от 01.01.2019г. – 31.03.2019г., за сумата от 2, 07 лева за
лихви за забава за периода от 13.03.2019 год. до 13.06.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 13.06.2019г. до изплащането й, както и за разноските по
6
делото.
По така подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 672/ 2019г. по описа
на РС –С.. На 04.07.2019 год. съдът се е произнесъл по заявлението и е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 1760 срещу ответника Д.К. за следните суми:
- сумата от 113, 76 лева за неизплатена сума за предоставени ВиК услуги за периода от
01.01.2019г. до 31.03.2019г., сумата от 2, 07 лева за лихви за забава за периода от
13.03.2019г. до 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
17.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева за
направените разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. На 21.11.2019 год. заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника.
На 27.11.2019г. длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение. На 11.12.2019 год. на заявителя “В и К –Б.” ЕООД е било връчено
съобщение, че от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е било
подадено възражение. Настоящият иск е бил предявен на 07.01.2020 година.
При тези факти, първоинстанционният съд достигнал до краен извод, че
предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил. За да стигне до този правен
резултат, първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, е спорно дали „В и К” ЕООД в процесния период 01.01.2019г.
до 31.03.2019г., е легитмния оператор да предоставя ВиК услуги на потребителите,
включително и на ответника по делото- С.Х.Д., като при изводите си
първоинстанционният съд е обвързал доводите си за легитимността за предоставянето
на ВиК услуги, със законосъобразното прехвърляне на активите, регламентирани в § 9
от ПЗР на ЗИДЗВ, доколкото доставката на вода до абоната се извършва чрез
наличните водопроводни съоражения. Първоинстационният съд е изложил правни
доводи, поради които е приел че получаването на активите съгласно предвиденото с
разпоредбите на Закона за водите може да се счита че е настъпило най- рано на
18.10.2019г., като преди тази дата ищецът В.к. ЕООД- Б., не е можел да изпълнява
задълженията си съгласно сключения с Асоциацията по В и К договор, поради което за
него не е възникнало и правото да иска от ответника заплащането на доставени В и К
услуги за този период.
От правна страна въззивният съд приема следното:
В делото е спорен въпросът дали ищецът е В и К операторът, който е
предоставял съответните В и К услуги на територията на община С. в процесния
период. Разрешението на този спор зависи от това дали публичните активи, в случая
публични общински активи - В и К съоръжения на територията на община С., са
предадени на В и К оператора „В и К“ ЕООД Б.. Видно е от клаузата на чл. 4.4. (а) от
Договора, че страните потвърждават, че всички публични активи, посочени в
Приложение I, към датата на влизане в сила на договора, са били предоставени на
оператора за ползване. В доказателствата по делото е представен и приет Списък на
активите публична държавна собственост и публична общинска собственост по
смисъла на чл. 13, чл.15 и чл. 19 от ЗВ, които са включени в баланса на „В и К С.“ ООД
или са активи на „В и К С.“ ООД на територията на община С.. Този списък е съставен
на 01.04.2014г. и преценен съвкупно с приложение III към договора, в което е
посочено, че в обособената територия на „В и К“ ЕООД Б. е включена и община С.
налагат извод,че тези публични активи са предоставени на новия В и К оператор - „В и
К“ ЕООД Б. след сключването на договора за стопанисване, поддържане и
експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни
7
и канализационни услуги от 18.04.2016г. Този извод следва от клаузата на цитирания
чл. 4.4(а) от договора. Аргумент за този извод е обстоятелството, че не е налице спор
между новия В и К оператор на територията на община С. - „В и К“ ЕООД Б. и стария
такъв „В и К С.“ ООД. Последният няма претенции, че той със собствени, респ.
включени в баланса му В и К съоръжения е предоставял на територията на община С.
В и К услуги.
Заедно с изложеното, ответникът не твърди, а няма и доказателства, той да е
плащал за същите услуги на друг В и К оператор, различен от ищеца. Не възразява, че
не са му предоставени тези услуги. Ето защо при липса на такива възражения и на
доказателства, че през процесния период друг В и К оператор е предоставял В и К
услугите на територията на община С., съдът може да изследва изпълнението, респ.
неизпълнението на задълженията по договора за стопанисване, поддържане и
експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни
и канализационни услуги от 18.04.2016г.
Съгласно чл. 198о, ал.1 от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията
на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този
закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
като съгласно правилото на ал. 2 в границите на една обособена територия тези
дейности поначало могат да се извършват само от един В и К оператор чрез възлагане
по реда на този закон и на Закона за концесиите. В случая с подписването на договора
от 18.04.2016г. на ищеца е възложено предоставянето на В и К услуги, а по силата на
списъка и приложенията към договора са предоставени съоръженията и е отпочнала
тяхната експлотация, респ. фактическото предоставяне на услугите.
Отношенията между В и К оператора - ищец и ответника са регламентирани от
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора,
одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09 от 11.08.2014г. - точка 3. Според чл.1 от тях с
тези Общи условия се уреждат отношенията между „В и К“ ЕООД Б. - от една страна в
качеството му на В и К оператор, и потребителите на предоставяните водоснабдителни
и канализационни услуги на територията, обслужвана от оператора, от друга страна.
По силата на чл. 5, т.6 от същите общи условия потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в 30 - дневен срок от датата на фактуриране. Ползваните от
ответника за процесния период В и К услуги са фактурирани на база месечен период
съответно за м. януари, м. февруари, м. март, 2019г. За всеки един месец е издадена
съответна фактура, описана като номер, дата на издаване и съдържание във
фактическата обстановка. Същите установяват ползването на В и К услуги от
ответника в собствения му имот в с. И., община С., с посочен административен адрес.
Не са ангажирани доказателства, че задълженията по фактурите са заплатени. Следва
да се отчете, че е настъпила изискуемостта на всяка една от тях, защото е изтекъл 30
дневен срок след издаване на всяка една от фактурите, преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Очевидно към исковия период процесът по прехвърляне активите по реда на §9
ПЗР на ЗИЗВ е стартирал и въззивникът се е ползвал от тях, след като по вече
изложените съображения му е възложена доставката на В и К услуги на територията на
Община С..
Уговорките досежно поетапно предаване на публичните активи, за които все
още не били съставени разделителни протоколи по см. на §9 ПЗР на ЗИЗВ, не
променят горните изводи.Те касаят отношенията между страните по договора от
8
18.04.16, респ. с трети лица, не и тези на въззивното дружество с потребителите.
Особено при категоричните и ясни клаузи, с които Асоциацията възлага В и К
услугите в обособената територия (чл.2.1 от договора) на въззивното дружество, което
по изричната уговорка в чл.2.3 разполага с изключителните права да предоставя
услугите в обособената територия за срока на договора, без каквито и да е други
условия в тази насока.Това е достатъчно основание за изключване от доставчиците на
който и да е друг оператор, след влизане в сила на договора.
Процесът по прехвърляне на активите по реда на §9 ПЗР на ЗИЗВ при така
сложилите се отношения между страните има други последици и касае други
отношения (вещноправни и пр.) не и облигационните между оператора и
потребителите. Меродавни за последните се явява наличието на подържаното
облигационно отношение с описаните права и задължения, доставките по същото на В
и К услугите, т.е. изправността на ищеца и неизпълнението на сочените задължения в
подържаните обеми през процесния период от ответника.
При тези данни РС неправилно е приел за спорно предоставянето на процесните
ВиК услуги от въззивното дружество.Още повече, че по делото не се установи
предишният оператор „С.а“ЕООД да е предоставял каквато и да е ВиК услуга през
процесния период, вкл. на въззиваемия.
По възражението на ответника, направено в заповедното производство, че не
дължи заплащане на сумите, защото не е сключвал договор за водоснабдяване на
собствения му имот с „В и К“ ЕООД Б.:
Индивидуален договор с потребител се сключва само в хипотезите по чл. 71,
ал.2 от ОУ, според който в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответния В и К
оператор заявление, в което да предложат различни условия и ако те се приемат от
оператора, се отразяват в допълнителни писмени споразумения. За всички останали
случаи общите условия влизат в сила в 1 - месечен срок от публикуването им в
централен и местен ежедневник и потребителите са обвързани от клаузите в тях.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че нови потребители по
смисъла на чл. 71, ал.3 от ОУ са такива които за първи път се включват към
водоснабдителните и канализационните системи и само за тях е предвидено
първоначално сключване на договор за присъединяване. За потребителите, които вече
са присъединени към водоснабдителните и канализационните системи, какъвто е
ответникът, не се сключва договор за присъединяване.
Изложените доводи налагат извод, че претендираните вземания са ликвидни и
изискуеми, а исковете за установяването им са основателни.
Поради изложеното в правните изводи несъгласие с мотивите на районния съд,
резултатът в спора следва да бъде променен, като се отмени атакуваното решение като
неправилно и се постанови ново по същество, с което да се отмени атакуваното
решение на С.я районен съд и се постанови ново, с което да се признае съществуването
на вземанията за главница и лихви в общ размер на 115.83 лв., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските за заповедното
производство, които са 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение,
за първоинстанционното исково производство в размер на 25 лв. държавна такса, както
и за въззивното производство 25 лв. държавна такса и 300лв. адвокатско
9
възнаграждение.
Така мотивиран, ОС - Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1560/13.08.2020г., постановено по гр.д. № 8/2020г. по
описа на Районен съд – С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. К. с ЕГН ********** от с.
И., общ. С., ул.Б. *, че дължи на В.к. ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление в Б., ул.А.Ч. * представлявано от управителя Р.Н.Д. вземанията по заповед
за изпълнение на парично задължение № 1760/ 04.07.2019 година, издадена по ч. гр.д.
№ 672/ 2019 по описа на РС- С. за следните суми: сумата от 113, 76 лева (сто и
тринадесет лева и 76 ст. ) за незаплатена сума за предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. и сумата от 2,07
лева (два лева и 07 ст.) за лихви за забава за периода от 13.03.2019г. до 13.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
17.06.2019г. - до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. И. К. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., ул.Б. * да заплати
на В.к. ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Б., ул.А.Ч. *
представлявано от управителя Р.Н.Д. разноските за заповедното производство в размер
на 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. И. К. с ЕГН ********** от с. И., общ. С., ул.Б. * да заплати
на В.к. ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Б., ул.А.Ч. *
представлявано от управителя Р.Н.Д., разноски за първоинстанционното исково
производство в размер на 25 лв. държавна такса, както и за въззивното производство 25
лв. държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10