РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 365
гр.
Пловдив, 11.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на двадесет и трети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при
секретаря М.Г. разгледа докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 2887 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.71 от Закона за водите
(ЗВ).
Образувано е
по жалба на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от инж. П.Ц.П. – председател на СД срещу
Решение № РР-3508/11.04.2019г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ /БДИБР/, с което се отказва издаване на разрешително за водовземане
от минерална вода – изключителна държавна собственост, чрез съществуващи
съоръжения от сондаж №5 – находище „Хисаря“ - № 93 по Приложение № 2 към чл.14,
т.2 от ЗВ с титуляр „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********.
Според
жалбоподателя решението е незаконосъобразно. Сочи се, че МОСВ е издало на
„СИЕНИТ ИНВЕСТ“ ООД – гр.Пловдив Разрешително за водовземане от минерална вода
№ 01610221/24.07.2009г. от същия сондаж №5 в Хисаря с разрешен дебит - 0,5
л./сек., разрешен годишен воден обем – 15 768 куб.м./годишно, с обект на
водоснабдяване – Хотелски комплекс на територията на УПИ IV -956, кв.108 по плана на гр.Хисаря с учредено право на
строеж на „Сиенит Инвест“ ООД. Отделно от това се
сочи, че с Разрешение за ползване № ДК-07-ПД-208/30.11.2010г. издадено от ДНСК са
въведени в експлоатация „Комплексна сграда“, „уличен водопровод и канал“ и
„уличен водопровод за минерална вода и помпена станция при сондаж №5“ в УПИ IV – 956, кв.266 по плана на гр.Хисар, както и че след
промяната на правно-организационната форма на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ от ООД в АД, „СИЕНИТ
ИНВЕСТ“ АД е пълен правоприемник на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ ООД, като в тази връзка жалбоподателя
се позовава на чл.264з, ал.2, изр.2 и ал.5 от ТЗ. Според жалбоподателя мотивите
на органа са несъстоятелни, тъй като там се сочат водоползватели,
на които са издадени разрешителни много след издаването на тяхното разрешително
или водоползватели с даден по-нисък обем на водоползане. Допълнително е посочено, че заявителят не
променя –параметрите на разрешителното, и че не може да бъде окачествен като
„молител, който не отговаря на условията за издаване на разрешително“ по
смисъла на чл.79 ал.4 от ЗВ. Твърди се, че при издаване на Разрешително №
31610016/21.07.2015г. и № 31610116/21.11.2018г. органът не се е съобразил с
издаденото разрешително на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ и не е отразил осъществяващото се
водоползване по същото като дебит и годишен обем. Сочи се, че не е спазен
20-дневния срок по чл.61 ал.2 от ЗВ и че не е извършено пълно обследване на
обстоятелствата, не е извършена преценка на искането в зависимост от
изискващите се съображения визирани в чл.62 от ЗВ, както и че липсва писмената
преценка на БДИБР по смисъла на чл.62 ал.6 от ЗВ. Твърди се противоречие на
отказа с чл.55 т.4 от ЗВ, както и несъобразяване с обществения интерес, тъй като изграденото
съоръжение за водовземане и водопозлване обслужва
други фирми и физически лица, както и Община Хисаря. Иска се отмяна на решението.
В с.з.,
процесуалния представител на жалбоподателя- адв. Х.,
поддържа жалбата, като посочва, че по делото липсва акт за прекратяване на
разрешителното за водоползване на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, както и че липсва
съобщаване до всички заинтересовани лица.
Ответникът –
Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ -
гр.Пловдив, чрез процесуалния представител - юриск. Б.
оспорва жалбата и моли съда да остави в сила оспорения съдебен акт.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
допустима. Административният акт е съобщен и предявен на жалбоподателя на
05.06.2019г. (видно от приложеното на лист 30 по делото известие за доставяне).
Жалбата е подадена от страна,
притежаваща правен интерес от оспорването и в срока по чл.149, ал.1 от АПК чрез
административния орган на 10.06.2019г.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на „СИЕНИТ
ИНВЕСТ“ ООД – гр.Пловдив е издадено Разрешително за водовземане от минерална вода
№ 01610221/24.07.2009г. на Министъра на околната среда и водите (лист 122-128)
с цел на използването – за отдих, от подземен воден обект – находище „Хисаря“ -
№ 93 по Приложение № 2 към чл.14, т.2 от ЗВ, от водовземно
съоръжение - сондаж №5 в Хисаря с разрешен дебит - 0,5 л./сек., разрешен
годишен воден обем – 15 768 къб.м./годишно, с
обект на водоснабдяване – Хотелски комплекс на територията на УПИ IV -956, кв.108 по плана на гр.Хисаря с учредено право на
строеж на „Сиенит Инвест“ ООД.
С Разрешение за ползване №
ДК-07-ПД-208/30.11.2010г. издадено от Началник сектор Пловдив при РДНСК – ЮЦР
(лист 12-13) е разрешено ползването на строеж: „Комплексна сграда“, „Уличен
водопровод и канал“ и „Уличен водопровод за минерална вода и помпена станция
при сондаж №5“ в УПИ IV – 956, кв.26б по плана на гр.Хисар.
След
извършена служебна справка от съда на интернет страницата на Търговски регистър
и регистъра на ЮЛНЦ, се констатира, че „СИЕНИТ
ИНВЕСТ“ АД с ЕИК ********* е обявило своя устав на 02.08.2017г., а като праводател е посочен
„СИЕНИТ ИНВЕСТ“ ООД с ЕИК *********.
На 19.01.2018 г. „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД е
изпратило до Директора на БДУВИБР доклад (лист 21-22) за изпълнението на
условията в разрешително № 0161022 от 24.07.2009г. за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. съгласно изискванията на чл.48
ал.1 т.12 от ЗВ.
Във връзка с постъпило в БДИБР
заявление с вх.№ РР-15-20/26.07.2018г. от „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД с искане за
промяна на титуляря на разрешително № 01610221/24.07.2009г. за водовземане от
минерални води с писмо изх.№ РР – 15-20(1) от 31.07.2018г. (лист 117-118),
Директора на БДИБР е уведомил директора на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, че заявлението
не следва да бъде разглеждано тъй като видно от справка в ТР, правоприемник на „СИЕНИТ
ИНВЕСТ“ ООД е „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД образувано на 02.08.2017г., като законовия
срок за смяна на титуляря на разрешителното е изтекъл. В писмото органът се е
позовал на чл.79 ал.5 от ЗВ и изрично е посочил, че в Закона за водите липсва
друга административна процедура за промяна на титуляря на разрешителното.
Със
заявление с вх.№РР-15-2/22.02.2019г. (лист 15-19), „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД е
поискало издаване на разрешително за водовземане от минерална вода –
изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения от сондаж №5 –
находище „Хисаря“ - № 93 по Приложение № 2 към чл.14, т.2 от ЗВ, с максимален
дебит на черпене – 0,5м л/сек. И годишен обем на черпене – 15 768 куб.м/г.
По делото е приложена Преценка съгласно
чл.62 ал.1 и ал.6 от ЗВ изх.№РР-15-2(1) от 11.04.2019г. (лист 38-40) на
Директора на БДИБР, която е отрицателна и е посочено, че въз основа на нея не
се открива процедура за издаване на разрешително за водовземане от минерална
вода - изключителна държавна
собственост, а се постановява Решение за отказ да се издаде разрешително.
Съгласно същата е прието, че в минерално находище „Хисаря“, Сондаж №5 има
утвърден експлоатационен ресурс от 1,9 л/с. 8и към 14.12.2018г. свободното
количество е 0,01 л/с., като не разполага със свободни ресурси за обезпечаване
на водовземането в размер на 0,5 л/с. (по постъпилото в БД ИБР заявление с вх.№
РР-15-2/22.02.2019г.). Относно възможността за съвместно използване на
съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане
е посочено, че в района на обекта има издадени разрешителни за индивидуално
водовземане на съществуващи предприятия и обекти, но не са постъпвали искания
за ползване на воден обект за изграждане на водовземно
съоръжение. Относно съответствието на заявеното водно количество със заявените
цели на водовземането е посочено, че необходимото водно количество за „Други
цели“ от минерално находище „Хисаря“, сондаж №5, съгласно представената
обосновка на водните количества отговаря на заявеното. В преценката изрично е
посочено, че при водовземане от сондаж №5 ще бъдат нарушени придобити права на
други водоползватели, както и потребностите на водоползвател и ще се нарушат обществени интереси. По
делото няма данни така изготвената преценка да е сведена до знанието на
заявителя.
Въз основа
на преценката е издадено и оспореното Решение №РР-3508/11.04.2019г.
По делото са
приложени още: Договор за продажба на недвижим имот общинска собственост по
реда на чл.35 от ЗОС (лист 42-43); Скица № 275 (лист 52) на Община Хисаря; Инвестиционен
проект (лист 55); Обяснителна записка (лист 56-64);п Удостоверение за въвеждане
в експлоатация №16 от 15.12.2014г. (лист 73);
От страна на
ответника в хода на съдебното производство по делото са представени: Заповед №
РД – 175/24.04.2000г. на МОСВ и № РД09-369/28.04.2000г. на МЗ за утвърждаване
на експлоатационните ресурси за находище „Хисаря“ (лист 115-116); Разрешително
за водоползване № 0114/05.03.2002г. на МОСВ (лист 176-177); Разрешително №
01610039/03.01.2007г. за водовземане от минерална вода, издадено от МОСВ (лист
150-155); Разрешително № 01610003/06.07.2007г. за водовземане от минерална
вода, издадено от МОСВ (лист 195-200); Разрешително № 01610287/04.12.2009г. за
водовземане от минерална вода, издадено от МОСВ (лист 156-162); Разрешително №
3610016/28.05.2011г. за водовземане от минерална вода, издадено от директора на
Басейнова дирекция за управление на водите ИБР (лист 180-186); Решение №
РР-2478/21.07.2015г. на директора на БДИБР за прекратяване действието на
разрешително № 31610016/28.05.2011г. за водовземане от минерална вода, издадено
от директора на БДИБР (лист 164-165); Решение № РР-2680/17.11.2015г. на
директора на БДИБР за продължаване срока на действие на разрешително №
0114/05.03.2002г. последно изменено и продължено с решение № РР-26/23.02.2009г.
на МОСВ (лист 167-170), ведно с приложение към него (лист 171-175); Решение №
РР-3009/09.01.2017г. на директора на БДИБР за продължаване срока на действие на
разрешително № 01610039/03.01.2007г. за водовземане от минерална вода, издадено
от МОСВ (лист 141-144), ведно с приложение към него (лист 145-149); Решение №
РР-3084/20.04.2017г. на директора на БДИБР за продължаване срока на действие на
разрешително № 01610003/06.07.2007г. за водовземане от минерална вода, издадено
от МОСВ (лист 130-132), ведно с приложение към него (лист 133-137); Разрешително
за водовземане от минерална вода №31610116/21.11.2018г. (лист 188-194); Съобщение
за публично обявяване за открита процедура по издаване на разрешително за
водовземане от минерални води, съгласно чл.62а ал.3 от ЗВ (лист 205) на кмета
на община Хисаря (лист 207); Съобщение за публично обявяване издаване на
разрешително за водовземане от минерални води, съгласно чл.62а ал.3 от ЗВ (лист
205) на кмета на община Хисаря.
По делото е
назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.
Д.Н., който за да изчисли свободния разполагаем ресурс от Сондаж №5 – находище
Хисаря - №93, в табличен вид е изброил издадените разрешителни за водовземане
от минерални води, техните титуляри и разрешено водно количество л/сек. От заключението
се установява, че свободният разполагаем ресурс от Сондаж №5 – находище Хисаря
- №93 е 0,01 л/сек. при стойност на утвърдения локален експлоатационен ресурс
на сондажа 1,90 л/сек., тъй като с издадените 7 бр. разрешителни от Сондаж №5 е
раздадено водно количество в размер на 1,89 л/сек.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено, прието без възражения от страните.
С
оглед на установеното от фактическа страна Съдът стига до следните правни изводи:
На
първо място следва да се обсъди възражението
на жалбоподателя, че след промяната на правно-организационната форма на „СИЕНИТ
ИНВЕСТ“ от ООД в АД, „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД е пълен правоприемник на „СИЕНИТ
ИНВЕСТ“ ООД, и че съгласно чл.264з, ал.5 от ТЗ, разрешения, лицензии или
концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, преминават върху
новоучреденото дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не
предвиждат друго. Тук е необходимо да се съобрази, че доколкото чл. 79 от
Закона за водите предвижда друго, по отношение на разрешителното за
водовземане, то приложение намира именно ЗВ. Съгласно чл.40 ал.2 от ЗВ, индивидуално право за използване на
водите и водните обекти, предоставено с административен акт на индивидуално
определено лице, не може да се прехвърля на трети лица, а съгласно чл.79 ал.1 т.3 от ЗВ, действието
на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по
решение на органа по чл. 52, ал. 1 при
прекратяване на юридическото лице, като в ал.2 на чл.79 е предвидено, че в
случаите по ал. 1, правоприемниците на лицата по т. 3, в срок до три месеца
уведомяват писмено органа по чл. 52, ал. 1
дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. В случая след извършена служебна справка на интернет страницата
на Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ, съдът констатира, че „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД с ЕИК ********* е обявило
своя устав на 02.08.2017г., а като праводател е
посочен „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ ООД с ЕИК
*********. Следователно тримесечният срок за уведомяване на органа по чл.52
ал.1 от ЗВ, че правоприемникът „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД желае да се ползва от правата по
издаденото разрешително на „СИЕНИТ
ИНВЕСТ“ ООД е започнал да тече на 02.08.2017г., а видно от приложеното на лист
117-118 по делото писмо на Директора на БДИБР, такова по своята същност
заявление от страна на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“
АД с искане за промяна на титуляря на разрешително № 01610221/24.07.2009г. за
водовземане от минерални води е входирано в БДИБР на 26.07.2018г. – почти една
година след настъпилото правоприемство (изтекъл е период от време, неколкократно по-дълъг от предвидения в закона за
упражняване на правото 3-месечен срок). Както е
посочено и в писмото с изх.№ РР – 15-20(1) от 31.07.2018г. законовия срок за
смяна на титуляря на разрешително № 01610221/24.07.2009г. е изтекъл. А съгласно
чл.79 ал.5 от ЗВ, при
неспазване на срока по ал. 2 разрешителното се смята за прекратено от датата на
възникване на обстоятелствата по ал. 1 и се издава ново разрешително по общия
ред, като в случая видно и от самите действия на жалбоподателят е подадено заявление с вх.№РР-15-2/22.02.2019г. за издаване на ново
разрешително. И независимо, че заявителят не е променил параметрите на
разрешително № 01610221/24.07.2009г. за водовземане от минерални води, то
заявлението следва да се разгледа по общия ред предвиден в ЗВ, както е
процедирал органа в процесния случай.
Съгласно
чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ (ред. ДВ –
бр. 61/2010 г.),
разрешителното се издава от директора на басейновата
дирекция - във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни
обекти. След като конкретният
случай не попада в нито една от изброените други хипотези, компетентен да се
произнесе по искането за издаване на разрешително за водовземане от минерална
вода чрез съществуващо съоръжение, материално и териториално е компетентен
Директора на БДИБР. А съгласно чл.68 т.3а от ЗВ, органът по чл.52, ал.1 отказва
издаване на разрешително, когато по реда на чл.62 е установена невъзможност за
задоволяване на искането. Настоящия случай е именно такъв, следователно решението е издадено от компетентен орган.
Същото
е издадено в писмена форма и съдържа
всички изискуеми реквизити съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически
и правни основания. Спазени са административно-производствените правила, като решението
се предхожда от преценка съгласно чл.62, ал.1 от ЗВ, на която се основава. В
този смисъл напълно неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е
извършена преценка на искането в зависимост от изискващите се съображения
визирани в чл.62 от ЗВ. Видно съдържанието на приложената на лист 119-120 по
делото преценка, органът е обсъдил подробно всяка една от осемте точки на чл.62
ал.1 от ЗВ.
Що
се отнася до възражението, че не е спазен срокът по чл.61 ал.2 от ЗВ, съгласно
който органът по в 20-дневен срок от подаване на заявлението проверява съдържанието
на заявлението и приложенията към него, както и извършва преценката по чл.62,
ал.1, следва да се отбележи, че в действителност заявлението е подадено на
22.02.2019г., а преценката е от 11.04.2019г., т.е. след 20-дневния срок, но съдът
счита, че това нарушение не съществено и не опорочава процедурата по издаване
на оспорения административен акт.
Относно
съответствието с материалния закон съдът счита следното:
Издаването
на разрешително за водовземане и/или ползване по Закона за водите е предмет на
специално производство, изчерпателно уредено от Глава четвърта на закона. То
преминава в две фази. Целта на първата е преценката за наличието на правото на
заявителя и специфичните изисквания на чл.60 от Закона за водите за откриване
на процедурата по издаване на разрешителното. Изричната разпоредба на чл.61
ал.4 от Закона за водите предвижда, че процедура не се открива в случай, че не
бъдат изпълнени изискванията за съдържание на заявлението и представяне на
посочените приложения в указаните в закона срокове. В настоящия случай няма
данни процесното заявление да не е отговаряло на изискванията за съдържание или
да не са били представени съответните приложения.
При
преценката по чл.62 ал.1 от ЗВ органът
по чл.52 ал.1 от ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила
планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените
интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на
водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда,
регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;
възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане
съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по
количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на
водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за
водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от
Закона за водите. В разпоредбата на чл.68 от Закона за водите изчерпателно
са посочени случаите, в които органът постановява отказ за издаване на
разрешително. След преценка на описаните по-горе изисквания, административният
орган се е произнесъл с Решение за отказ за издаване на разрешително, в който
като правно основание са посочени чл.68 т.3а от ЗВ във връзка с чл.62 ал.1 т.5,
чл.55 т.1 т.2 и т.4 от ЗВ.
Като мотиви
на отказа за издаване на разрешителното за водовземане е посочено, че
заявлението на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД за издаване на ново разрешително за
водовземане от минерална вода – изключителна държавна собственост е за
необходимо водно количество от 0,5 л/с., като със заповед № РД – 175/24.04.2000г.
на МОСВ и № РД09-369/28.04.2000г. на МЗ са утвърдени локални експлоатационни
ресурси за Сондаж №5 от находище „Хисаря“ в рамките на Qекспл. = 1,9 л/с.
и свободният разполагаем ресурс от сондаж №5 – находище „Хисаря“ - № 93 по
Приложение №2 към чл.14 т.2 от Закона за водите е 0,01 л/с. Посочено е, че
сондаж №5 не разполага с достатъчно свободен ресурс за да се удовлетвори
искането със заявлението на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД. В мотивите е изложено, че при
водовземане от сондаж №5 ще бъдат нарушени придобити права на други водоползватели, както и потребностите на водоползвател и ще се нарушат обществени интереси. Органът
е и посочил, че не разполага с обективна възможност да удовлетвори искането.
Според чл.62
ал.1 т.5 от ЗВ, органът по чл.52 ал.1 от ЗВ е задължен да съобрази наличните водни ресурси по
количество и качество. Съгласно приложените
по делото заповед № РД – 175/24.04.2000г. на МОСВ и № РД09-369/28.04.2000г. на
МЗ (лист 115-116) утвърдените локални експлоатационни ресурси на минерална вода
за Сондаж №5 от находище „Хисаря“ е 1,9 л/с. Според заключението на вещото лице
по приетата по делото експертиза, след като са взети предвид издадените 7 броя разрешителни
за водовземане от минерални води, техните титуляри и разрешено водно количество
л/сек., за Сондаж №5 – находище Хисаря - №93, свободния разполагаем ресурс от е
0,01 л/сек. при стойност на утвърдения локален експлоатационен ресурс на
сондажа 1,90 л/сек., тъй като с издадените 7 бр. разрешителни от Сондаж №5 е
раздадено водно количество в размер на 1,89 л/сек.
По
заявлението на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД е налице и отрицателна преценка по чл.62 от
ЗВ, която е неразделна част от преписката по заявлението, и според която това
подземно водно тяло не разполага със свободни ресурси за обезпечаване на заявеното
от „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД водовземане в размер на 0,5 л/с.. Т.е. налице е
отрицателно условие по чл.68 т.3а от ЗВ, съгласно която при установена по реда
на чл.62 от ЗВ невъзможност за задоволяване на искането се отказва издаването
на разрешително. За пълнота следва да се отбележи, че при тези условия
административният орган действа при обвързана компетентност и е задължен да
издаде решение за отказ.
От изложеното
следва, че оспореното решение е материално законосъобразно.
При така
установената фактическа обстановка Съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите
правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с относимите материалноправни
норми, както и с целта на закона.
От ответника
не са претендирани разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът, ХV състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от инж. П.Ц.П. – председател на СД срещу
Решение № РР-3508/11.04.2019г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което се отказва издаване на разрешително
за водовземане от минерална вода – изключителна държавна собственост, чрез
съществуващи съоръжения от сондаж №5 – находище „Хисаря“ - № 93 по Приложение №
2 към чл.14, т.2 от ЗВ с титуляр „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/