ПРОТОКОЛ
№ 63
гр. Пловдив, 06.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Станислав П. Георгиев
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
и прокурора Красимир В. Папаризов
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600055 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
Жалбоподателят - обвиняемият К. Б. се явява лично и със защитника си
адв. Т.Н., редовно упълномощен.
Жалбоподателите - обвиняемите Д. К. Д. и В. Д. Д. се явяват лично и с
адв. В. Д., редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура гр. Пловдив се явява прокурор П..
В залата се явява и преводачът от *** език и обратно - Ш. Н..
Съдът като съобрази, че обвиняемият К. Б. е *** гражданин, намира, че
следва да му бъде назначен преводач, а именно явяващата се в залата Ш. Н..
Ето защо Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач от български на *** език и обратно в
днешното съдебното заседание Ш. Н..
Сне се самоличността на преводача.
Ш. Б. Н. – на ** години, ** гражданка, омъжена, неосъждана, без
родствени връзки със страните.
Разясни се на преводача наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2
от НК.
Преводач Н.: Известна ми е наказателната отговорност. Обещавам верен
превод.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
1
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Обв. К. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обв. Д. Д.: Да се гледа делото.
Обв. В. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ делото от съдията-докладчик В. Гатов.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК .
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи. Представям и моля да приемете
два протокола от оглед на веществени доказателства, вторият от които е
приключил вчера в 17:30 часа, затова ги представям сега в заверен вариант.
Представил съм копия на защитата.
Адв. Н.: Нямам искания за отводи и няма да соча доказателства. Да се
приемат представените от прокурора писмени доказателства.
Обв. К. Б.: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови доказателства.
Да се приемат представените от прокурора.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови доказателства. Да
се приемат представените от прокурора протоколи за оглед на веществени
доказателства.
Обв. Д. Д.: Нямам искания за отводи и доказателствени искания. Да се
приемат представените от прокурора доказателства.
Обв. В. Д.: Нямам искания за отводи и доказателствени искания. Да се
приемат представените от прокурора доказателства.
Съдът намира, че следва да бъдат приети и огласени като веществени
доказателства два броя протоколи за оглед, представени от държавното
обвинение и с оглед становището на страните, че нямат други
доказателствени искания и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна
страна, ще следва да се даде ход на делото по същество.
Ето защо, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ОГЛАСЯВА представените от държавното обвинение
писмени доказателства, а именно два броя протоколи за оглед на веществени
доказателства от 05.02.2024г.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Н.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни съдии,
2
оспорваме така взетата по отношение на К. Б. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ от първоинстанциония окръжен съд. Считаме, че не
са налице предпоставките на закона - чл. 63 от НПК. Подробни съображения
сме изложили в частната жалба, но ще се спра на няколко момента.
На първо място, К. е неосъждан, с чисто съдебно минало. В хода на
разследването сме дали подробни обяснения в качеството на обвиняемо лице,
по какъв повод, кога е влезнал в Република България; какво е правил и как се
е озовал на местопрестъплението на посочената дата.
Както сме посочили, моят подзащитен няма никакво отношение към
откритото на багажника на автомобила, управляван от Д. Д. – „С.“ с х.
регистрация. Той не се е качвал непосредствено преди това, не е участвал в
товаренето на процесните чанти, съдържащи пакети с наркотични вещества.
Напротив, не е оказал съпротива, изцяло е съдействал на разследващите
органи. Ето защо считам, че в това производство по отношение на мярката за
неотклонение не се доказа, че подзащитният ми е съпричастен към това
престъпление, че е имал умисъл, знание по отношение на това, че на
посочения паркинг, описан в материалите по делото, ще бъде извършвана
сделка с наркотични вещества.
Фактологията също е такава, че автомобилът след спирането си,
шофьорът е слезнал и от багажника е изхвърлил въпросните чанти на земята.
В същото време, на същото място и време е бил неговият син, който се е
намирал там - В. Д., в близост до местопрестъплението. Ето защо, няма
логика някой, който ще сключва сделка, да действа по описания и установен в
материалите по делото начин.
По отношение на обстоятелството дали моят подзащитен има опасност
да се укрие или извърши престъпление, чистото му съдебно минало и
характеристичната справка го характеризират като лице, което не е склонно
да извършва престъпление, няма данни в тази насока. Процесуалното му
поведение също е безупречно до този момент. Съдействал е на органите,
останал е на разположение. Доброволно е предоставил телефона си, с цел да
бъде отключен и разследващите органи да извлекат необходимото
съдържание. Да, той е *** гражданин и като такъв няма постоянен адрес в
Република България. Но това е нормално, не е задължително да има такъв
адрес.
В разпита си моят подзащитен заяви, че няма притеснения по воденото
разследване и няма опасност да се укрие. Считам, че по отношение на него
може да се вземе по-лека мярка за неотклонение, а именно „Парична
Гаранция“, а напускането на Република България може да се обезпечи със
забрана за напускане, като му се вземат личните документи. Моят подзащитен
има финансова възможност, а и неговите близки също ще го подкрепят и една
парична гаранция в разумен размер от порядъка на 3-5 хиляди лева няма да
затрудни финансово моя подзащитен и неговото семейство и могат да я
платят.
3
Предвид изложеното и изложените обстоятелства и в частната ни
жалба, моля за вашия акт, с който по отношение на обвиняемия К. Б. да бъде
определена по-лека мярка за неотклонение, а именно „Парична гаранция“.
Определението на Окръжен съд - Пловдив, с което е взета най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, моля да бъде отменено в тази
връзка по отношение на К. Б.. Представените доказателства в днешно съдебно
заседание по-скоро подкрепят изложената версия на моя подзащитен и
изложените от него подробни обяснения. Да, срещал се е с Д. Д. чрез друг
познат, но моят подзащитен не владее български, не е запознат в детайли с
разположението на процесните паркинги в гр. Пловдив и считам, че същият
не е имал умисъл, както бе посочено от държавното обвинение пред първата
инстанция, за извършване на това престъпление. Ето затова моля за вашия
акт.
Обвиняемият К. Б. (за лична защита): Нямам какво да кажа.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, ще се спра най-вече на
поведението на моите подзащитни. Определението на Пловдивския окръжен
съд по отношение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“
и на двамата ми клиенти е неправилно и незаконосъобразно по следните
съображения:
Доколкото настоящата инстанция следва да анализира всички
предпоставки на чл. 63 от НПК, то първата основна предпоставка, а именно
обоснованото подозрение за авторството на деянието в първоначален етап на
разследване по отношение на подзащитния ми Д. Д., действително така
разгледани доказателствата макар и на пръв поглед, все пак сочат на някакви
индиции на съпричастност към това количество наркотично вещество,
доколкото е имал контакт с чантите, които е свалил и е бил наблюдаван от
полицейски служители Д. и П., така че няма спор поне по отношение на него
за обоснованото подозрение.
Не така обаче считам, че стоят нещата по отношение на подзащитния ми
В. Д.. Представените в днешно съдебно заседание писмени доказателствени
средства от представителя на държавното обвинение също са в подкрепа на
тази наша теза, че същият няма каквото и да било отношение към държането
на процесното количество наркотични вещества. Видно от анализа на
иззетите камери от Т.ц. "Д."“ е, че действията се развиват в периода от 10 до
11 часа, като около 10.30 подзащитния ми е бил оставен от неговия баща в
близост до магазин Л., след което пътищата на двамата се разделили, като
служителите, извършили оглед на тези веществени доказателства, подробно
са анализирали маршрута на подзащитния ми В. Д. и е очевидно, че същият
се е намирал далеч от „сцената“ на местопрестъплението на разстояние не по-
малко от 100 метра, така че считам, че по отношение на него действително не
са налице доказателствени източници, на базата на които би могло да се
направи обосновано подозрение, че същият е съпричастен към това
престъпление.
4
По отношение на останалите кумулативно дадени представки за В. не са
налице няма да се спирам. По отношение на баща му, моля да погледнете в
дълбочина представената от нас медицинска документация в първото съдебно
заседание, която разгледана в цялост сочи на влошено здравословно
състояние, което считам, че в условията на арест би прогресирало и реално
представлява заплаха за живота му, тъй като страда от епилептични
припадъци, дискова херния, отстранена щитовидна жлеза и ред друга
симптоматика в резултат на тези заболявания. Същият е неосъждан на този
етап на житейския си път не е имал каквито и да е досег с
правораздавателните органи, обвързан с населеното място където живее, има
семейство и считам, че домашен арест в достатъчно степен би
неутрализирала опасността, евентуалната, от извършване на друго
престъпление и би изпълнила целите на чл. 57 от НПК и същевременно
предвид възрастта и заболяванията би била по щадяща по отношение на Д. Д..
Ето защо, моля да отмените определението на първоинстанционния съд
като по отношение на В. Д. не взимате мярка за неотклонение, а по отношение
на Д. Д. да наложите „Домашен арест“.
Обвиняемият Д. К. Д. (за лична защита): Поддържам казаното от
защитника ми. Нямам какво друго да кажа.
Обвиняемият В. Д. Д. (за лична защита): Поддържам казаното от
защитника ми. Баща ми е изгледал мен и сестра ми, изучил ни е. Не знам как
се е подвел да направи това.
ПРОКУРОР: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбите без
уважение. В ранен етап на разследване сме. Фактологията е следната:
Получена е информация в сектор БОП, че на 26-ти ще бъде извършена сделка
с наркотици. В разстоянието на магистрала Т. до К.ш. е установен автомобил
С. *, който е управляван от Д. Д.. Този автомобил паркира на паркинг в С.и.з.,
на ул. Г.Б., това е до С.з.Ф.. След това полицаите установяват Д. Д., който
вади чанти от зебло с пакети с товар. След това извършват действията по
установяване на престъплението и в автомобила се намира и обвиняемият Б.,
заедно с Д. Д.. В непосредствена близост до това място, на около 50 метра,
както и самите полицейски служители твърдят, е бил установен и В. Д.. Това
е фактологията.
Защитната позиция оттук нататък се свежда до това, че В. Д. няма
никакво участие нито в изпълнителното деяние, нито има форма на
субективна страна, т.е знание за обстоятелствата за това, което е извършил
баща му.
Д. Д., с нормална защитна позиция, предвид това, че наркотичното
вещество е намеР. буквално в ръцете му или в момента, в който го е
изхвърлил, като е установил зрително полицейските служители.
Б. – човек, който също няма никакво знание за обстоятелствата какво
правят тези наркотични вещества в колата на Д. Д..
Считам, че предвид тази сериозна защитна позиция и началния етап на
5
разследване, тя е достатъчно оборена. Обяснения единствено е дал Б., които,
дори в тази ранна фаза и достатъчно добре изградени от защитата, са
достатъчно опровергани. Неговото твърдение е, че 3 дни преди това е
направил среща, бил намерен от Д. Д., на бензиностанция и по препоръка на
негов приятел М. е бил уговорен да съдейства при пренасяне на багаж от
България до Т.. Б. заявява, че не знае български език, а Д. не знае ***, и затова
се наложило един вид преводач през телефона да е поръчителят М..
Тезата на Б. по-нататък е, че едва ли не бил помолен да отиде на този
паркинг на 26-ти и *** гражданин да предаде някакъв товар, който ще се носи
в И. на М.. Тези твърдения не издържат, защото ползата от Б. в случая не е
възможна да съществува, поради липсата на знание на български език, защото
самият М. твърди, че ще изпрати *** гражданин да пренесе товара. Ако
говорим за чисто физическа помощ при претоварването, касае се за 20 кг
товар и поради това също не е логично да се извика трети човек, в лицето на
Б., да помага при пренасянето на този багаж.
Друго нелогично е, че той в деня, в който да допуснем, че е трябвало да
извърши тази логистична помощ, е оставил автомобила си Р., както той
твърди, на доста сериозно разстояние от мястото, където е извършен опитът
за претоварване на наркотичните вещества. Това е на около 10 минути път
пеша и няма логика човек, който е добросъвестен, да не отиде със своя
автомобил до мястото, да помогне, ако М. е възложил това нещо, да се
приключи срещата и оттам нататък да си върви всеки по пътя. Това,
естествено, не е станало така. Няма логика, ако Б. е извършил това, което е
дал в обясненията си, в неговия телефонен апарат, предаден доброволно,
какво правят тези снимки на телефонния апарат на същия паркинг, които са
извършени 2 часа преди деянието. Не 3 дни преди това, когато е бил заведен
уж от Д., а сутринта преди извършване на деянието. Това са 4 снимки в 9 ч.,
които няма какво да правят в телефонния му апарат, защото самият той не
твърди, че сутринта е бил там и че го е снимал този паркинг. Той твърди нещо
съвсем различно.
В момента се извършва дактилоскопна експертиза. Ще бъде извършен и
оглед на записващи устройства от камери, които са от 25-ти. Там също ще
има интересни находки по отношение на разследването. Но дори това, което
ви казах до момента, е достатъчно да обоснове предположението за участие
на Б. от това, което ще придобие от Д. Д..
Затова представих и протоколите за оглед, защото от тях е видно
активното участие на В. Д. в логистиката на извършването на това
престъпление. Двамата обвиняеми - баща и син, са отказали да дават
обяснения, което е тяхно право и в известна степен това някак си разширява
версиите, по които трябва да работи разследването. Но фактите са следните:
Д. Д. е управлявал автомобил, който е на сина му – *. Дотук няма нищо лошо,
това са баща и син и е нормално всеки да управлява автомобила на други. Но
за мен много важно е обстоятелството, че от огледа на ВД се вижда, че В. Д. е
6
много преди пристигането на баща му със С.-а на мястото на произшествието.
Камерите го заснемат как непрекъснато обикаля, как се оглежда точно в този
район, как всеки автомобил, който преминава, възбужда неговото внимание и
подозрение. Засечени са и телефонни разговори, които са фиксирани като
часове преди извършване на деянието. След това на камерите се виждат
срещи и разминавания между Д. Д. и В. Д.. Самите полицейски служители са
установили това неговото общо казано кръжене около мястото на извършване
на деянието, което за мен означава точно едно - знание за това какво ще се
случи на този паркинг и опит да осигури сигурността на сделката, която
предстои между баща му и Б.. Това са нещата, които са установени до
момента и са видни от всичко останало, най-вече от огледите на ВД.
Касае се за предаване на 20 кг марихуана на стойност 400 000 лева.
Очевидно, ако квалификацията издържи, тя ще е тази по чл. 354 а ал. 2 НК,
особено големи размери, което предвижда наказание Лишаване от свобода от
5 до 15 години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв. Към момента логиката на
разследването изисква всички да са с една и съща мярка за процесуална
принуда.
По отношение на Б., очевидно е, че предвид множеството преминавания
през границата, че е чужд гражданин, с липса на адрес в страната,
установената налична френска виза, липсва възможност да бъде ограничен от
разследването, освен с тази мярка, която е определена от
първоинстанционния съд. Наред с това сериозната конспиративност, част от
която описах пред вас, сочи на опасност да извърши друго престъпление.
Очевидно се касае за дейност, която не се извършва за първи път, а и предвид
количеството наркотично вещество, което еднократно е било предмет на
сделката.
На практика, след като позицията по отношение на Д. Д., е да, той е
съпричастен, но сложете му Домашен арест, защото е в лошо здравословно
състояние, всъщност здравословното му състояние е такова, че през 2019 г.,
приложен е протокол от ЯМР, от който е видно двигателни заболявания,
които по-нататък не са констатирани. Епикризата установява състояния на
сърцето, свързани с възрастта, типично за хора на тази възраст, за които се
предвижда медикаментозно лечение и не съставлява причина за друга мярка
за неотклонение. Няма пречка при влошено състояние тя да бъде изменена,
няма пречка да бъде и назначена експертиза със задача дали състоянието му
позволява да остане в Ареста.
Затова считам, че предвид ранния етап на разследването и
представените доказателства от органите на ДП, мярката за неотклонение
следва да бъде потвърдена, в който смисъл моля за вашия съдебен акт.
Даде се последна дума на обвиняемите:
Обвиняемият К. Б.: Искам да бъда освободен.
Обвиняемият Д. К. Д.: Искам да бъда освободен. Съжалявам много, че
7
направих това.
Обвиняемият В. Д. Д.: Ако може да е по-лека мярката.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемите по ДП
№ 52/24г. по описа на Сектор ** към Отдел ** при ГДБОП – МВР Д. К. Д., В.
Д. Д. и ***я гражданин К. Б..
Срещу определението са постъпили жалби от защитниците на
обвиняемите с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност и
искане да бъде отменено и спрямо всеки един от обвиняемите да бъде взета
по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемите са извършили престъплението и с поведението си са очертали
опасност да извършат други престъпления.
Всеки от защитниците на обвиняемите застъпва тезата за липса на
данни, които да обосноват реална опасност обвиняемите да се укрият или
извършат престъпления. Не се спори за наличието на обосновано
предположение за авторството по отношение на обвиняемия Д. Д.. Според
защитниците обосновано предположение за съпричастност на другите двама
обвиняеми – Б. и В. Д. не може да бъде направено.
Обвиняемите молят за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че същото следва да бъде потвърдено, а жалбите срещу него - оставени без
уважение.
Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че е налице
обосновано предположение обвиняемите да са осъществили престъпния
състав, по който им са повдигнати обвинения. Този извод се налага от анализа
на събраните доказателства, в частност от показанията на свидетелите Д., П. и
Р., както и от протоколите за претърсване и изземване и приложената
експертна справка, които удовлетворяват, макар и в минимална степен
хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК. В тази връзка първата инстанция е
изложила убедителни съображения, които настоящата инстанция споделя
напълно и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Обоснован е и изводът на Окръжния съд, че е налице реална опасност
обвиняемите да извършат престъпление. Правилно решаващият съд е
8
преценил, че е налице тази опасност, като е съобразил количеството и вида на
откритите наркотични вещества, механизма на извършване на
инкриминираното деяние, създадената добра организация, проявената
конспиративност и предварителната планираност на престъпните действия.
Вярна е преценката на Окръжният съд, че по отношение на ***я
гражданин Б. е налице реална опасност да се укрие. Тя произтича от фактите,
че Б. е гражданин на Република Т., че няма постоянен адрес в България и е
лице с очевидна трансгранична мобилност, които факти обосновават извода,
че при по – лека мярка за неотклонение обвиняемият може да се укрие и да
осуети разследването срещу него.
Обобщено, наличието на обосновано предположение за
съпричастността на тримата обвиняеми към деянията, за които са обвинени и
съществуващата опасност да извършат престъпление очертават наличност на
предпоставките, визирани в чл.63, ал.1 НК и пред първата инстанция не е
оставала друга процесуална възможност освен да ги задържи под стража,
както и правилно е сторила.
Това диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното
определение и налага потвърждаването му.
Възраженията за липса на доказателствена обезпеченост на извода за
авторството на деянието по отношение на обвиняемите В. Д. и К. Б. не могат
да бъдат споделени. В процесуалния етап, на който се намира
предварителното разследване и при характера на настоящото производство,
свързан с разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на
обвиняемите, е достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да
може да бъде изградено обосновано предположение за съпричастността им
към деянията, за които са обвинени, като закона не е поставил условие тези
данни да са от характера или идентични с доказателствата, обуславящи
произнасяне на присъда. Показанията на свидетелите, протоколите за
претърсване и изземване, експертната справка за изследване на
инкриминираните наркотични вещества и приложените по делото писмени
доказателства макар и в минимална за този етап от досъдебното
производството степен обосновават извода за съпричастност на обвиняемите
към деянията, в които са обвинени. Дали и доколко тези обвинения ще бъдат
подкрепени с достатъчно убедителни доказателства или ще бъдат
разколебани е въпрос, който следва да бъде решаван при по-нататъшния ход
на разследването по делото.
Семейното положение на обвиняемите и здравословното състояние на
обвиняемия Д. Д. не са обстоятелства, които да променят горните изводи и да
доведат до вземане на по – лека мярка за неотклонение спрямо когото и да
било от тях.
Ето защо Апелативният съд
9
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 139/30.01.2024г. по чнд № 269/24 г.
на Окръжен съд гр. Пловдив.
Определението е окончателно.
Обвиняемият К. Б.: Не желая да бъда снабден със заверен превод на
определението на съда.
Съдът, като съобрази положения от преводача труд намира, че на
преводача Ш. Н. следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 150
лева, за което СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер.
Разноските за преводача в размер на 150 лв. на основание чл.189, ал.2
НПК остават за сметка на Апелативен съд Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:37 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10