Решение по дело №3409/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 939
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20192330103409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №939/20.12.2019г.

 

                                гр.Ямбол........20.12........2019 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.....................................девети...декември……….................................

  През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.....................и в присъствието на

  Прокурора.............................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова.................................гр.д.№ 3409

  за 2019 година...........................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София против Е.Г. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 220, ал.1 от КТ сумата от 2195,42 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по допълнителни споразумения № *** г. и № *** г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК- 22.04.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 303,11 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането по чл. 220, ал. 1 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение - 12.12.2017 г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.04.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Твърди се, че от 20.06.2010 г. страните са били в трудови правоотношения, прекратени по молба на ответника-работник по негова молба със заповед № *** г. Прекратяването на трудовия договор е станало без ответника да е отработил двумесечното си предизвестие, поради което се претендира обезщетение за неспазено предизвестие, което е в размер 3000 лв., но след направени удръжки от 804,58 лв. се желае присъждане на размера 2195,42 лв. Г. е бил поканен да заплати сумата, но въпреки, че същата е получена лично, той не я е заплатил, поради което се претендира и лихва за забава за периода от деня на прекратяване та трудовото правоотношение 12.12.2017 г. до подаване на заявлението на 22.04.2019 г.

 В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от ответника Г. чрез неговия пълномощник и се възразява по допустимостта на иска, по които възражения съдът се е произнесъл при насрочване на делото като не ги е уважил. В останалата част оспорването е за неоснователност на иска за обезщетение, тъй като не е ясно как е изчислен размерът му, а предвид трудовия договор и допълнителните споразумения към него, размерът следва да е друг. Относно искът за лихва за забава се счита, че началната дата на периода за начисляване следва да бъде момента на получаване на поканата, а не момента на прекратяване на трудовото правоотношение. По тези съображения се желае отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител. Пет дни след приключване на съдебното дирене от ищеца е депозирана молба – списък с разноски и представени доказателства, за които съдът се е произнесъл, че не приема предвид късното им представяне още повече, че видно от щемпела върху плика, същите са изпратени на 12.12.2019 г., т.е. три дни след съдебното заседание.

Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, но чрез пълномощника си поддържа становището взето в отговора на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Сънфудс България“ ЕООД гр.София и длъжник Е.Г. ***, с което се претендира съдът да разпореди последният да заплати сумата 6 395.42 лв. с лихва 882.99 лв. от 12.12.2017 г. до 22.04.2019 г. В пояснението по т.9 б.“в“ от заявлението е уточнено, че претендираната сума представлява неустойка по договор за повишаване на квалификацията за *** от 01.10.2016 г. в размер 1 800 лв. и договор за повишаване квалификацията за *** от 01.01.2017 г. в размер 2 400 лв. към трудов договор № *** г. и обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал.1 от КТ във връзка с условия, предвидени в допълнителни споразумения № *** г. и № *** г. към трудовия договор в размер 2 195.42 лв. Съдът е уважил това заявление като е издал заповед за изпълнение на парично задължение № *** г., с която е разпоредил длъжникът Г. да заплати на кредитора - заявител всички претендирани суми по заявлението включително и разноски – ДТ 146 лв. и 564 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Г. е депозирал възражение, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение за неустойки. Възразява се срещу размера на обезщетението за неспазено предизвестие, както и за изчисляване на лихвата за забава от прекратяване на трудовото правоотношение до подаване на заявлението за изпълнение. Във връзка с дадените от съда указания, заявителят е предявил настоящия установителен иск, с който претендира да се приеме за установено по отношение на длъжника наличието на задължението му за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор и за лихва върху същото в периода от прекратяване на трудовия договор до завеждане на заявлението в съда. Представени са доказателства за това, че за останалата част от вземането по заповедта за изпълнение, заявителят е депозирал установителния си иск пред Софийски районен съд.

За установяване на претенцията си в настоящото производство, ищецът е представил трудов договор от *** г., сключен между „ Сънфудс България“ ЕООД като работодател и Е.Г.Г. като работник с който същият е назначен като *** в ресторант „Р.“ с почасово трудово възнаграждение 250 лв. на час за дневен труд и 3,12 лв. за час нощен труд, както и 0,6 % за продължителна работа за всяка година трудов стаж. С допълнително споразумение № *** г. към трудовия договор, страните са изменили същия за това, че Г. приема да извършва работа на длъжност „***“, която отговаря по длъжностно разписание на длъжността „***“, както и с друго място на работа с основно трудово възнаграждение 820,46 лв. и допълнително трудово възнаграждение 29,54 лв. Съгласно последното сключено между страните допълнително споразумение № *** г. към трудовия договор Г. е назначен освен на друга длъжност и му е определено основно трудово възнаграждение в размер 965,25 лв. и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа и професионален опит в размер на 3,6 % - 34,75 лв. В същото допълнително споразумение, съгласно чл.11.1 страните са договорили, че всяка от тях може да прекрати трудовото правоотношение с два месеца писмено предизвестие. Съгласно чл.11.2 страната, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на БТВ за неспазения срок на предизвестието като в случай, че служителят е страната, която не спазва срока на предизвестие, същият дава съгласие дължимото към работодателя обезщетение да бъде удържано от последното му трудово възнаграждение, полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск или от други суми, които му се дължат от работодателя.

С молба № *** г. Г. е поискал от “Сънфудс България“ ЕООД да бъде прекратен трудовия договор, считано от 12.12.2017 г., както и че молбата следва да се приема за двумесечно предизвестие. Посочил е още, че е съгласен при неизпълнение от негова страна на предизвестието да му бъде удържана сума за обезщетение от работната заплата. Със заповед № *** г. на основание чл. 326 ал.1 във вр. с чл. 326 ал.2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение с Е.Г. на длъжност „***“ поради подадено предизвестие от негова страна. В заповедта е посочено, че на Г. следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за 8 работни дни – 600 лв., а следва да му бъде удържано обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за два месеца неспазено предизвестие – 3 000 лв. Съгласно заповедта, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 12.12.2017 г.

Във връзка с претенцията си за лихва за забава, ищецът е представил покана за доброволно изпълнение, която е отправил до Г. чрез „***“ и с която се претендира заплащане на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, включително и за обезщетението по КТ. Видно от известието за доставяне, поканата Г. е получил лично на 09.11.2018 г.

Както съдът посочи по – горе изпратените от ищеца след приключване на производството по делото писмени доказателства, включително и договор за правна защита и съдействие, съдът не приема и не обсъжда като късно представени след приключване на производството по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.220 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

 Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от заявител в заповедно производство в дадения му от съда едномесечен срок след депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, че не дължи сумата по вземането. Искът е предявен за една част от вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно за 2 195,42 лв. - обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва, както и за сумата 303,11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от обезщетение за периода 12.12.2017 г. – деня на прекратяване на трудовото правоотношение до 22.04.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Разгледан по същество съдът намира искът за частично основателен по следните съображения:

Съгласно чл. 220 ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на БТВ на работника за неспазения срок на предизвестието. В настоящия случай, както е прието и с доклада на съда, безспорно е обстоятелството, че страните са били в трудови правоотношения, прекратени, считано от 12.12.2017 г. Съгласно последното сключено допълнително споразумение на 01.01.2017 г. между работодателя и работника срокът на писменото предизвестие преди прекратяване на трудово правоотношение за всяка от страните е договорен на два месеца. Безспорно е също така, че за ответника Г. е възникнало задължението му за това обезщетение спрямо работодателя, тъй като същият не е работил двумесечния срок на предизвестие, а в молбата подадена от него за прекратяване на трудовия договор същият е изразил съгласие да му бъде удържана сумата за обезщетение за предизвестието от работната заплата. Предвид момента на прекратяване на трудовия договор - 12.12.2017 г. е ясно, че Г. не е работил двумесечния срок на предизвестието, тъй като е депозирал молбата си за прекратяване на трудовия договор предния ден на 11.12.2017 г. Относно размера на претендиранато обезщетение, единствените данни за БТВ на ответника се съдържат в представените от ищеца трудов договор и две допълнителни споразумения, от които съдът приема за меродавно действащото към момента на прекратяване на трудовия договор, а именно допълнително споразумение от 1.01.2017 г. Видно от същото, трудовото възнаграждение на Г. е в общ размер 1 000 лв. В такъв случай дължимото по чл. 220 ал.1 от КТ обезщетение следва да бъде в размер 2 000 лв. Както и самият ищец излага в твърденията си по исковата молба, същият е направил удръжка в размер 804,58 лв., поради което обезщетението за неспазено предизвестие, дължимо от Г., съдът приема, че следва да е 1195,42 лв. До този размер съдът намира искът за основателен, а над него до претендирания от 2 195,42 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По  отношение на претенцията  за лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, съдът приема, че същата, както и претенцията за главното задължение е частично основателна. Вземанията по текстовете от КТ относно обезщетенията са изискуеми от деня, в който страната по прекратения трудов договор е могла да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на прекратяване на трудовото правоотношение, но тъй като вземането е парично и безсрочно, в рамките на една договорна отговорност съгласно чл.84 ал.2 от е нужна покана от кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъсняло изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. По делото се представиха доказателства, че работодателят е отправил, а ответникът Г. е получил покана за плащане на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ на 9.11.2018 г., от който ден същият е в забава до деня на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 24.04.2019 г. Лихвата за забава, изчислена върху дължимата главница от 1195,42 лв. за периода 9.11.2018 г. – 24.04.2019 г. е в размер 55,43 лв., до който искът е основателен, а до размера 303,11 лв. същия следва да се отхвърли.

При този изход на делото и при положение, че съдът уважава предявения в общ размер 2 498,53 лв. установителен иск до размера на общо 1250,87 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски /в които е включен единствено размера на платената ДТ без късно представеното доказателство за адвокатско възнаграждение/ в размер 44,90 лв. В заповедното производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част, а именно 25,01 лв., като същите са изчислени отново при направени разноски от ДТ 49,97 лв. съразмерно на претенцията за обезщетение и лихви, тъй като не е ясно от общия размер адвокатско възнаграждение каква е относимата част към вземането за обезщетение и лихва. Тъй като искът е уважен частично, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 224,71 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                               РЕШИ:

 

УВАЖАВА предявеният от „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 48 против Е.Г.Г. с ЕГН ********** ***, к-с „*** иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 220 ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.Г. дължи на „Сънфудс България“ ЕООД гр.София сумата 1 195,42 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, както и сумата 55,43 лв., представляваща лихва за забава за периода 09.11.2018 г. – 24.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда на 24.04.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС като искът по чл.220 ал.1 от КТ в разликата над 1 195,42 лв. до размера на 2 195,42 лв., както и искът по чл.86 от ЗЗД в разликата над 303,11 лв. до размера на 55,43 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Е.Г.Г. с посочени данни да заплати на „Сънфудс България“ ЕООД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 25,01 лв. и в установителното производство в размер 44,90 лв.

ОСЪЖДА „Сънфудс България“ ЕООД гр.София да заплати на Е.Г.Г. с посочени данни направените по делото разноски в размер 224,71 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: