№ 191
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. И.а
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500169 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. В. ИВ. с постоянен адрес с.Б.,
Община К. и настоящ адрес в София, против решение № 139/27.05.2021г. по
гр.д.№ 791/20г. на Рс-К., с което е признато за установено,че дължи на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК *** сумата 1 707.62лв.,произхождаща от незаплатени мобилни
услуги,ведно със законната лихва,считано от 17.02.2020г., и ответникът е
осъден да заплати разноски в размер на 777.83 лв. Излагат се доводи за
необоснованост,процесуална и материална незаконосъобразност на
решението и се претендира неговата отмяна с отхвърляне на
иска.Въззъвникът твърди,че вземането е недоказано и погасено по
давност.Вземанията на ищеца за главниците били за периодични плащания и
се погасявали с кратката тригодишна давност.Вземанията за лихви се
погасявали с тригодишна давност по закон.Начислените лихви били
прекомерни.
Въззиваемата страна „Й.Б.“ ЕАД,ЕИК *** оспорва жалбата.Ответникът
не представил никакви доказателства за заплащане на процесните услуги.Що
се отнася до възражението за изтекла давност, действително приложимата
разпоредба била чл.111,б.“в“ ЗЗД,но тя била прекъсната с предяваването на
иска съгласно чл.116,б.“б ЗЗД и не течала ,докато трае процеса съгласно
чл.115,ал.1,б.“ж ЗЗД-. разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК искът за установяване
съществуването на вземането се смятал предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Вземането
1
по първата хронологически издадена фактура станало изискуемо преди
изтичане на три години от датата на иницииране на заповедното
производство.По делото били претендирани мораторни лихви,считано от
подаване на заявлението.Таксите за услугите били дължими по силата на
предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца,независимо
дали са провеждани повиквания от потребителя на услугата.Лизинговите
вноски хсъщо били дължими,тъй като договорът за лизинг на устройството
имали значението на предавателно-приемателен протокол. Срокът на всеки от
договорите за лизинг бил изтекъл към момента на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, от което следвало,че падежът на всички лизингови вноски бил
настъпил и те са станали изискуеми.Неустойките също били дължими,както и
разликата между стандартната и преференциалната страна на мобилните
устройства.неустойките били в размер на три месечни абонаментни такси и
удовлетворявали присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.ретендира съдебни разноски.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима и
основателна.
Производството е образувано по искова молба на „Т.Б.“ ЕАД,ЕИК ***
чрез адв. В.Н. ,с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1,т.1 ГПК..Твърди
се,че с Б. В. ИВ. има сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* за 24 месеца с 40% промо отстъпка.Поради неплатени
вноски било сключено допълнително споразумение на 11.07.2016г. за срок от
24 месеца,по което също имало неплатени суми.. Било сключено
допълнително споразумение на 25.10.2016г. ,ведно с договор за лизинг на
устройство с цена 128.57лв.,платимо чрез 23 лизингови вноски
.Потребителят не плащал задълженията си и затова била начислена разликата
между цената на устройството и преференциалната цена.На 05.01.2017г. било
сключено ДС за номер +359********* за срок от 24 месеца ,по което също
имало неизплатени суми.На същата дата бил сключен договор за лизинг на
устройство с цена 381.57 лв.,дължима на 23 лизингови вноски.Разликата
между редовната и преференциалната цена била 36.33лв..На 23.04.2017г. бил
сключен договор за допълнителен лизинг на друго устройство с цена 124.19
лв.,платим на 23 лизингови вноски.На същата дата по предпочетен номер
+359********* било предоставено устройство по преференциална
цена,надвишаваща цената на устройството без абонамент с 220.03 лв.За
всички дължими суми от абонаментни такси,лизингови вноски,лихви,
неустойки,разлика в цената на предоставените устройства,били издадени
фактури, като първата е № ********** от 01.05.2018г. за отчетен период
01.04.2018г.-30.04.2018г. и падеж 16.05.2019г.мобилният оператор е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на
09.12.2019г.,в чиято обстоятелствена част подробно са описани фактурите по
периоди и падежи.Претендира се парично вземане ,възлизащо на сумата
1 707.62 лв. и законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането.Издадена е заповед№ 109 от 17.02.2020г. по ч.гр.д.
№ 139/2020г. на КРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
2
,за сумата 1707.62лв. главница, произтичаща от неплатени месечни
абонаменти,ползвани услуги,лизингови вноски,суми за мобилни устройства и
неустойки,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
09.12.2019г. до окончателното плащане на вземането, ведно с разноски по
делото: 34.15 лв.държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение.Депозирано било възражение в законния срок.
Към исковата молба са приложени всички описани договори,
допълнителни споразумения и фактури.
Ответникът е депозирал в законния срок отговор по чл.131 ГПК вх.№
3457/09.12.20г. по описа на КРС,в който заявява следното:“ Не съм съгласен с
горепосочената сума и с лихвите посочени към тях.Не може сметката да е 60
лв., а лихвата на 60 лв. да е 80 лв.Не дължа горе посочената сума“.В
разпореждане № 738 от 30.10.2020г. по чл.140 ГПК съдът изрично е указал на
ответника,че в писмения отговор следва да посочи доказателствата и
конкретните обстоятелства,които ще доказва с тях, и да предсатви всички
писмени доказателства, с които разполага.Указано е също,че ако в
едномесечния срок не вземе становище,не направи възражения,не посочи
доказателства,не представи писмените доказателства или не упражни правата
си по чл.211, ал.1,чл.212 е чл.219, ал.1 ГПК, губи възможността да направи
това по-късно.Указана му е и възможността да ползва правна помощ.В
отговора си ответникът не излага конкретика нито за възраженията си по
фактическите твърдения на ищеца, нито относно правните си
аргументи,включително за изтекла давност.Ето защо съдът обосновано е
постановил изцяло позитивно решение.Фактическите твърдения на ищеца в
исковата молба напълно съответстват с данните по заповедното производство
и приложените към исковата молба писмени доказателства.Успешно е
проведено пълно главно доказване.Настоящият състав приема като правилни
и съответстващи на закона и константната съдебна практика правните доводи
на въззиваемата страна,подробно изложени по-горе.Решението е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивникът следва да заплати
на въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното производство в
размер на 349.53 лв. адвокатско възнаграждение съобразно приложения
договор за правна защита и съдействие № 448/11.04.2022 .В
списъка,предоставен пред настоящата инстанция,с включени и разноските
пред първата инстанция,но по тях първоинстанционният съд се е произнесъл
като е уважил претенцията в пълния размер от 777.18лв.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139 от 27.05.2021г.по гр.д.№ 791/2020г.
на РС-К..
ОСЪЖДА Б. В. ИВ. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Б., Община
К. ,да заплати на „Й.Б.“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.София,ж.к.Младост4,Бизнес парк София, сграда 6,п.к. 1766 ,съдебни
3
разноски за въззивното производство в размер на 343.53 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4