Р Е Ш Е Н И Е
№……..../……..2017 г.
гр. П.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
трети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети август две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН
ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 793 по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Несияновна Т., ЛНЧ **********,
постоянно пребиваваща в Република България, с адрес: гр. П., ул. “Димитър
Чивгънов“ № 6, чрез адв. С.П., срещу Д.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за
делба на следните недвижими имоти: нива, находяща се в землището на с. П.д.,
общ. П., местност „***”, с площ от 11680 кв.м., имот № 019024, при граници:
имоти с № 018023, 000023, 019025, 019041, 019042; и дворно място, находящо се в
гр. П., на ул.***, цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087,
включващ поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м., с
жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: от две страни улици и имоти
XII-1483, XI-1472 и XIV-2087.
В исковата молба ищцата твърди,
че с ответника Д.Б. са бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на 13.06.2004 г.
и прекратен с Решение на ПРС № 33/17.09.2013 г. Излага, че по време на брака си
са придобили следните недвижими имоти: нива, находяща се в землището на с. П.д.,
общ. П., в местността „***”, с площ от 11 680 кв.м., имот № 019024, при
граници: имоти с № 018023, 000023, 019025, 019041, 019042, закупена на
28.12.2004 г.; и дворно място, находящо се в гр. П., на ул***, цялото от 340 кв.м.,
съставляващо поземлен имот № 2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в
квартал 101, с площ от 270 кв.м., с жилищна сграда и стопанска постройка, при
граници: от две страни улици и поземлени имоти XII-1483, XI-1472 и XIV-2087,
закупено на 01.04.2005 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника и насрещен иск, с които оспорва иска за
делба. Твърди, че той е изключителен собственик на процесните недвижими имоти,
придобити по време на брака му със С.. Навежда, че към момента на придобиването
на имотите страните са били в брак по-малко от една година, като ищцата била
едва на 22 г., а ответникът на 37 г., като той е работил в Испания, преди и
след сключване на брака. От брака си страните нямат родени деца. Средствата за
придобиването на имотите били изцяло негови, с произход трудови възнаграждения
от работата му в Испания, частен бизнес в България, наеми от друг недвижим
имот, като част от тях били дарени от майка му за покупката на нивата. Твърди,
че ищцата не знаела за съществуването на нивата до изготвяне на справката от
Агенция по вписванията, по настоящото дело. Твърди, че жилищният имот в гр. П.,
на ул. ***, е придобит формално по време на брака му с ищцата, но платен изцяло
преди това по сключения предварителен договор.
С насрещния иск е направено искане
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Д. е
индивидуален собственик на процесните имоти, тъй като били придобити по време
на брака му със С. изцяло с лични средства.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, в който твърди, че искът е
недопустим, тъй като процесните имоти били придобити по време на брака, при
наличие на съпружеска имуществена общност без това да е станало на абсолютно
лично основание, каквито са дарението и наследяването. Не били посочени
доказателства, оборващи презумпцията на чл. 21, ал. 1 от СК, за наличието на
съпружеска имуществена общност. Липсвало
доказателство за изцяло личен принос на Б. в придобиването на имотите. Твърди
се, че Т. била участвала със задължението на съпрузите по чл. 17 от СК, според
който „съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и
съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието
на семейството”. През цялото време на брака тя е работила по трудово
правоотношение и допринасяла материално, с личен труд и грижи за домакинството.
В хода на устните състезания процесуалният представител на С.Т. излага, че
двата недвижими имота са придобити в режим на СИО. Посочва съдебна
практика, като значението и формите на приноса следвало да се тълкуват във
връзка със задълженията по чл. 17 от СК,
а именно, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно
своите възможности, имущество и доходи
да осигуряват благополучие на семейството. Излагат
се доводи, че къщата е била негодна за живеене и ищцата е имала активно участие
както чрез труд, така и чрез средства и
като тя през цялото време е знаела, че като чужда гражданка не може да
придобие имоти в България и се е съгласила недвижимите имоти да бъдат на името
на съпруга й. Прави искане да бъде допусната до делба недвижими имоти придобити
по време на брака при квоти 50/50.
В хода на устните състезания процесуалният представител на Д.Г.Б. излага
подробни съображения за липсата на съвместен принос по повод придобиването на
двата недвижими имота.
По делото са представени и писмени бележки от процесуалният представител на
Д.Б., в които отново се излагат подробни съображения за липсата на съвместен
принос по повод придобиването на двата недвижими имота. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
писмени доказателства - Решение № 33/17.09.2013 г. по гр. дело N 19/2013 г. по
описа на ПРС и Решение
N 40/14.10.2013 г. по гр. дело N 19/2013 г. по описа на ПРС, се установява, че
страните са сключили граждански брак на 13.06.2004 г., който е прекратен
по взаимно съгласие на 17.09.2013 г., на основание чл. 50 от СК.
Не се спори между страните и че по време на
брака са сключени два договора за покупко-продажба, обективирани в нотариален
акт N 77, том V, рег. N 4300, дело N 808/28.12.2004 г. и в нотариален акт N 29,
том II, рег. N 1365, дело N
217/01.04.2005 г., по силата на които Д.Б. е закупил процесните два недвижими
имота: нива, находяща се в землището на с. П.д., общ. П., в местността „***”, с
площ от 11 680 кв.м., за сумата от 934 лв.; и дворно място, находящо се в
гр. П., цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087, включващ
поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м., с жилищна сграда
и стопанска постройка, за сумата от 2800 лв.
От представената по делото скица (л. 17), се установява, че
поземлен имот № XIII 2087, с площ от 340 кв.м., находящ се в гр. П., е със
следните граници: от две страни улица и поземлени имоти XII-1483, XI-1472 и
XIV-2087, като в имота има построени две сгради.
От представената по делото скица (л. 18), се установява, че нива
с № 019024, находяща се в землището на с. П.д.,
общ. П., в местността „***”, е с площ от 11 680 кв.м., при граници: нива N
019023, полски път N 000023, нива N 019025, нива N 019041, нива N 019042.
От представените по делото удостоверения за данъчни оценки
(л. 19 - 20) се установява, че данъчната оценка на нивата е 1569.80 лв., а на поземления
имот № 2087, ведно с жилището и другите постройки, е в общ размер на 5302.80
лв.
От представената по делото справка за актуално състояние на
всички трудови договори на С.Т. се
установява, че същата е с регистрирани трудови договори от 28.09.2006 г.
От представената по делото справка от „Банка ДСК“ АД се
установява, че С.Т. е изтеглила на 01.03.2007 г. сумата от 3900 лв.
От представената по делото вносна бележка № 48/11.01.2012 г., се установява, че Г. П. е
изтеглила сумата от 682.15 лв.
От представените по делото вносни бележка № 50/11.01.2012
г., № 49/11.01.2012 г., № 41/15.01.2012 г. се установява, че С.Т. е внесла
сумите от 1102.05 лв., 100 лв. и 810 лв. по кредитната си сметка.
От представената по делото вносна бележка № 16/201.01.2012 г., се установява, че Г. П.
е внесла сумата от 2343.22 лв. по кредитната сметка на С.Т..
От представената по делото вносна бележка № 15/20.01.2012 г., се установява, че Г. П. е
изтеглила сумата от 1266.85 лв. от Банка ДСК.
По делото са представени и уведомително писмо до С.Т. с изх.
№ 383/30.04.2010 г., покана – уведомление до С.Т. от Банка ДСК, договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от
07.02.2008 г.
Свидетелката Г. П. (майка на С.Т.) посочва, че дъщеря й работила в частна школа по балет, в
училище като преподавател по танци, в компютърна зала, като танцьорка в Планета
Пайнер в гр. Търговище и в гр. Русе. Доходът и бил добър, като от работата си
като танцьорка получавала между 100 - 150 лева на ден. През това време страните
строили къща и всички пари давали за строителни материали, за обзавеждане, за
хладилници, за пердета, за цимент, за камъни, за плочки за строежа на къща, за
хранителни стоки. По време на брака С. не си е купувала кола, имот, нито е
ходила на курорт без съпруга си. Тя се е грижела винаги в къщи да има храна,
чистела, готвела. Когато купили къщата тя била купчина камъни, след което я
съборили, като лично дъщеря й работила на строителния обект. Виждала е лично дъщеря й да купува материали за
къщата - пердета, хладилник, всякакви там джунджурии, а за строежа – плочки,
цимент, фасаген, керемиди. Ищцата теглила кредит за строежа на къщата, който
след това изплащала, като накрая свидетелката изплатила последните вноски. Свидетелката
посочва, че къщата е купена след брака, през 2007 г. Първоначално живеели в кв.
С., в гр. П., преди брака. Дъщеря й не е живяла в П.д., като при покупката на
къщата не знае тя да е давала пари,
както и за покупката на нивата. Дали има придобита нива също не знае. Не знае Д.
да обработва земи. Кредитът от 4000 лв. заминал за къщата. Нямали претенции за
земята.
Свидетелката Ж. Т. Б. (без родство със страните) посочва,
че познава страните, тъй като семейството й продало на Д. стара къща, която
била над 100 г., находяща се на „ул. ***, сега „ул. ***“. Къщата била в много
лошо състояние, не можело да се живее в нея и била за основен ремонт. През пролетта на 2004 г. уговорили с Д. да
продадат къщата, тъй като им трябвали пари. За целта сключили предварителен
договор, по силата на който продавачите се задължили да прехвърлят имота за
определен срок, който не бил спазен от тяхна страна. Спомня си, че това се
случило през пролетта на 2004 г., май месец, тъй като имали изтеглен кредит,
който трябвало да погасят. Предварителният договор бил сключен, защото не могли
да прехвърлят имота веднага, тъй като имали проблеми. Преди да го прехвърлят Д.
им дал уговорената сума за къщата в размер на 3000 лева. Свидетелката посочва,
че предварителният договор го унищожила скоро, след като мъжът и починал през
2014 г.
Свидетелката П. П. Г. (майка на Д.Б.) излага пред съда, че С. въобще
не е знаела, че свидетелката купува ниви. Нивата тя е купила, тъй като сина й бил
в Испания. Нивата я платила след като продавача натрупал задължения в кръчмата през
2003 година. Обадила се на Диян в Испания и той се съгласил да купят нивата. С.
въобще не знаела, че се купуват ниви, свидетелката ги подарила лично на сина си.
Свидетелката ходила при нотариуса, като С. не била с тях. Последната не е имала
нищо, нито пари е давала, нито е полагала труд.
Свидетелят А. Ж. Б. (без родство със страните) посочва,
че семейството му продало на Д. имота през 2003 г. - 2004 г. С Д. се познавали
отдавна, като преди много години той видял къщата, разбрали се за цената, а
прехвърлянето на собствеността станало по-късно. Парите за къщата били платени
през 2004 г., а прехвърлили собствеността след година и половина. Не си спомня
за предварителен договор. Сумата за имота била 3000 лева, за тази сума се
разбрали, като Д. дал парите напред, тъй като имал нужда от пари и след това
изповядали сделката.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за
делба с правно основание чл. 34 от ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, като
производството е във фазата по допускане на делбата, както и с иск за
преобразуване на лично имущество по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК.
1. По насрещния иск по чл. 23,
ал. 1 от СК.
По делото се установи, че страните са сключили граждански брак на 13.06.2004
г., прекратен на 17.09.2013 г. По време на брака са сключени двата договора за
покупко-продажба, обективирани
в нотариален акт N 77, том V, рег. N 4300, дело N 808/28.12.2004 г. и в
нотариален акт N 29, том II, рег. N
1365, дело N 217/01.04.2005 г., по силата на които Д.Б. е закупил процесните два
недвижими имота: нива, находяща се в землището на с. П.д., общ. П., в
местността „***”, с площ от 11 680 кв.м., за сумата от 934 лв.; и дворно място,
находящо се в гр. П., цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087,
включващ поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м., с
жилищна сграда и стопанска постройка, за сумата от 2800 лв. Следователно, в настоящия
случай приложимия материален закон е сега действащият СК от 2009 г., а не този от
1985 г. (отм.), тъй като макар и придобиването на имотите да е станало при
действието на СК от 1985 г. (отм.), то прекратяването на брака е станало при
действието на СК от 2009 г., т.е. той е бил заварен по смисъла на параграф 4,
ал. 1 от ПЗР на СК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Следователно за да
възникне съпружеска имуществена общност е необходимо наличието на следните
материални предпоставки: наличие на граждански брак между страните по делото;
придобиване на имущество по време на брака; и това да е в резултат на съвместния
принос на съпрузите.
Съвместният принос може да се изрази във влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, като той се
предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 2 и 3 СК).
Следователно
установеният принцип в СК
за общност на вещните
права, придобити през време на брака, е съвместният принос.
Ако единият от съпрузите няма принос в придобиването, то и съответните вещни права не са станали общи, а
принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Тъй
като съвместният принос се предполага до доказване на противното, процесуалното
задължения (доказателствената тежест) за опровергаването й принадлежи на ищeца - арг. чл. 154, ал. 2, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК.
С претенцията по чл. 23, ал. 1 от СК, ищецът сезира съда с
положителен установителен иск за пълна трансформация на лично имущество по
отношение на придобитите по време на брака на страните недвижими имоти, в режим
на съпружеска имуществена общност, като той цели да бъде признат личния
характер на придобитото имущество, с което да го изключи от съпружеската
имуществена общност. За да се уважи насрещния установителен иск по чл. 23, ал.
1 от СК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и пряко доказване следните
правнорелевантни факти: 1. придобивната стойност на имотите съобразно вида на
възмездната сделка с вещно-правен ефект; 2. размерът на вложените средства,
които имат личен произход по смисъла на чл. 22 от СК и са еквивалентни на придобивните
стойности на спорните имоти; и 3. влагането към момента на придобиване на имуществото.
Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при условията на пълно и
пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични средства в
придобиването на конкретната вещ (така Решение № 249 от 27. 12. 2011 г. по гр.
д. № 1037/2010 г., ІІ г.о., Решение № 355 от 9. 01. 2012 г. по гр. д. №
430/2011 г., ІІ г. о. и Решение № 259 от 21. 10. 2011 по гр. д. № 96/2011 г.,
ІІ г. о.).
1.1 По отношение на дворното място, находящо се в гр. П., с
площ от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087, включващ поземлен имот №
XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м., ведно с построената в него жилищна
сграда и стопанска постройка:
На първо място, съдът следва да отбележи, че моментът на
прехвърляне на правото на собственост (подписването на договора за
покупко-продажба) може да не съвпадне с факта на плащането на цена по договора.
В настоящия случай, независимо, че продавачите са подписали договора за
покупко-продажба на 01.04.2005 г., т.е. по време на брака между страните, сумата
от 2800 лв., явяваща се продажна цена по договора, е заплатена лично от Д.Г.Б. на свидетелят А. Ж. Б. още преди сключване на гражданския брак между
страните, и представлява лични средства на самия ищец по насрещния иск.
Свидетелката Б., която е била един от продавачите на въпросния
имот и лично е присъствала на преговорите между страните, установи по делото,
че именно през пролетта на 2004 година, през месец май, Д. е отишъл в дома им и
се договорили къщата да му бъде продадена, като поискали парите да им бъдат
дадени по-бързо, защото им трябвали. Тогава сключили и предварителен договор,
който по-късно самата тя унищожила. Това се потвърждава и от показания на св. Б.,
който заяви в с.з. на 16.08.2017 г., че е продал на Д. въпросния имот през 2003
г. - 2004 г., като парите Д. ги е дал през 2004 година, а прехвърлянето на
собствеността станало по-късно, след година и половина. Сумата за имота била
3000 лева, като била дадена напред, тъй като имали нужда от пари и след това
изповядали сделката. Свидетелката Б. посочи, че имотът не бил прехвърлен веднага
и в определеното между страните време по предварителния договор.
Изложеното от свидетелите се потвърждава и от приложения по
делото нотариален акт N 29,
том II, рег. N 1365, дело N
217/01.04.2005 г., от които се установява,
че договорът за покупко-продажба е сключен през 2005 г., като ищцата не е присъствала
при изповядване на сделката и не фигурира като купувач в самия договор, което
обстоятелство съдът приема за още една допълнителна индиция (указание,
доказателствен факт) за липсата на участие в придобиването на имота. Отделно от
това се потвърдиха и твърденията на ищеца по насрещния иск, че е имал средства
да закупи имота тъй като е работил в Испания. Това се установи както от
свидетелките показания на неговата майка – св. Г., посочвайки, че през 2003 г.
синът й работил в Испания, след което се върнал в България през 2004 г., така и
от показанията на св. Б. и от майката на С. (л. 92).
Изводът, че дворното място е закупено с лични средства на Д.
не се разколебава и от свидетелските показания на св. П., които съдът цени
съобразно правилата на чл. 172 от ГПК. От показанията й се установи, че С. е работила
на различни места, получавала е парични средства, но не и за закупуването на
дворното място, с намиращата се в него къща, а за нейното последващо обновяване
и обзавеждане. Изложеното, че тя се е грижела за семейството също не променя
направените изводи, тъй като това е станало по време на тяхното съжителство
след сключване на брака и няма отношение към придобиване на средствата за
закупуване на имота и тяхното плащане на продавачите, тъй като това е станало
преди сключване на брака. По отношение на изложеното, че ищцата е теглила кредит
за строежа на къщата, не се установи тези средства да са отивали за строежа или
за обзавеждането на къщата. От представените по делото писмени доказателства
дори се установява, че сумата по кредита е изтеглена много след изповядване на
договора за покупко-продажба (през март 2007 г.), и тя няма как да е била
използвана за закупуването на имота. От друга страна, по делото липсват и доказателства,
които да свържат тези средства с влагането им в самия ремонта на къщата.
С оглед на изложеното следва да бъде приет за основателен и напълно
доказан искът по чл. 23 от СК, като се признае на ищеца, че е изключителен
собственик на посочения недвижим имот.
1.2 По отношение на имот № 019024, находящ се в землището на
с. П.д., общ. П., в местността „***“, с площ от 11680 кв.м.
Съдът намира, че макар и закупен по време на брака на
страните, този имот също представлява лично имущество на Д.Г.Б..
Съгласно Решение № 222 от 24.06.2011
г. на ВКС по гр. д. № 982/2010 г., I г. о., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, “не съществува законова
презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него, а не за
семейството, поради което обстоятелството, на кого е дарена парична сума или
имот, подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че
дарението е направено в нейна полза“. „Тоест, съпругът, който твърди, че паричните
средства са дарени само на него, следва да докаже това свое твърдение, а този,
който твърди, че паричните средства са дарени на семейството, също да докаже
това”.
От свидетелските показанията на св. Г., които съдът цени с
оглед на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установи, че С. въобще не е
знаела за придобиването на този имот. Към въпросната нива е проявила интерес
именно св. Г., която е изразила желание да я закупи на сина си. След като
получила неговото одобрение, свидетелката заплатила цената на купувача, като по
този начин направила дарение на сина си.
От показанията на свидетелката се установи, че нивата е платена на продавача след
като той натрупал задължения през 2003 година и предложил да продаде имота. След
завръщането си от Испания през 2004 г. имотът бил прехвърлен на името на Д.. По делото се установи, че
С. не
е знаела за тази нива, не е присъствала при изповядване на сделката, не е
записана като купувач на имота. Това се потвърждава и от показанията на св. П., която заяви пред съда, че
дъщеря й не е живяла в П.д., не знае тя да е давала пари за покупката на нивата,
като дори споделя, че не е знаела за съществуването на тази нива и нямат
претенции за нея.
Следователно, след като фактът на приноса в придобиването на
определени вещни права е от обективно естество и когато бъде опровергано
предположението за наличие на принос на двамата съпрузи, то следва да се
приложат именно правилата, уреждащи личната собственост на съпрузите за
придобити по време на брака имущества. По делото се установи, че средствата за
закупуването на нивата са предоставени изцяло от майката на Б., под формата на дарение, единствено на него, а не и общо на двамата (сега
бивши) съпрузи, което обстоятелство изключва приноса на С..
В случая не може да се приеме, че дарението се отнася и за С., и насрещният
иск следва да бъде изцяло уважен, като се приеме за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е изключителен собственик на имота.
2. По иска по чл. 34 от ЗС.
Искът за делба е преобразуващ и за да бъде уважен следва да
са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1.
ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху
включените в делбената маса имоти; 2. предметът на делбата да бъде годен обект
на правото на собственост; 3. в производството по делба да участват като страни
всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без
участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал.
2 от ЗН във връзка с чл. 34, ал. 2 ЗС.
С оглед на изцяло уважения иск по чл. 23, ал. 1 от СК, съдът
намира, че искът по чл. 34 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло, доколкото ищцата С.Т. не успя да докаже първата
материална предпоставка, а именно, че е носител на съответна идеална част от
правото на собственост върху включените в делбената маса имоти,
поради което и тя не
притежава активна материална легитимация в настоящия процес.
С оглед изхода на спора, С. Н. Т. следва да
бъде осъдена да заплати на Д.Г.Б. разноските, направени в настоящото
производство в размер на 368.73 лв. (300 лв. – адвокатско възнаграждение, 43.73
лв. – държавна такса, 25 лв. – държавна такса), както и да заплати в полза на
държавата, по сметка на ПРС, държавна такса в размер на 25 лв., на основание
чл. 9 от Тарифата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Несияновна Т.,
ЛНЧ **********, постоянно пребиваваща в Република България, с адрес: гр. П.,
ул. ***, че Д.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е изключителен собственик на следните недвижими
имоти: нива, находяща се в землището
на с. П.д., общ. П., в местността „***”, с площ от 11680 кв.м., имот № 019024,
при граници: имоти с № 018023, 000023, 019025, 019041, 019042; дворно място, находящо се в гр. П., на
ул***, цялото от 340 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2087, включващ
поземлен имот № XIII-2087, в квартал 101, с площ от 270 кв.м., с жилищна сграда
и стопанска постройка, при граници: от две страни улици и имоти XII-1483,
XI-1472 и XIV-2087,
на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Т., ЛНЧ **********, постоянно пребиваваща в Република
България, с адрес: гр. П., ул. “Д. Чивгънов“ № 6, чрез адв. С.П., срещу Д.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ИСК ЗА ДЕЛБА на следните недвижими имоти: нива, находяща се в землището на с. П.д.,
общ. П., в местността „***”, с площ от 11 680 кв.м., имот № 019024, при
граници: имоти с № 018023, 000023, 019025, 019041, 019042; дворно място, находящо се в гр. П., на ул***, цялото от 340 кв.м.,
съставляващо поземлен имот № 2087, включващ поземлен имот № XIII-2087, в
квартал 101, с площ от 270 кв.м., с жилищна сграда и стопанска постройка, при
граници: от две страни улици и имоти XII-1483, XI-1472 и XIV-2087.
ОСЪЖДА С. Н. Т., ЛНЧ **********, постоянно пребиваваща в Република България, с
адрес: гр. П., ул. *** да заплати на Д.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 368.73 лв. (триста шестдесет и
осем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща направени в настоящото
производство разноски.
ОСЪЖДА С. Н. Т., ЛНЧ **********, постоянно пребиваваща в Република България, с
адрес: гр. П., ул. ***, да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен
съд - П., държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 9 от
Тарифата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: