Р Е
Ш Е Н
И Е № 920
гр. Бургас, 12 юли 2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни, през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2836 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.215, ал. 1 и 5 от ЗУТ във вр.
чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена
от ЕТ “Бенмар- Б.Б.“, ЕИК ********, гр. Бургас,
ул.“Лермонтов“№13, ет.3, представляван от Бенчо Георгиев Бенчев, чрез
процесуален представител адв. Н.Д., против заповед № ДК-11-Б-5/ 03.12.2021г.,
издадена от началник на РДНСК – Бургас, с която е отменено разрешение за строеж
№ 128/16.11.2021г., за строеж: „Силозно стопанство в имот с идентификатор
40021.150.24- етапно строителство. І-ви етап- Разтоварище с приемна шахта за зърно
и един силоз. ІІ-ри етап- Втори силоз“, издадено от главен архитект на Община
Карнобат, ведно с одобрените инвестиционни проекти.
Жалбоподателят иска отмяна на
заповедта. Счита същата за издадена при неправилно приложение на материалния
закон и аргументира позицията си.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа
жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски.
Подробни съображения в подкрепа на позицията си излага в писмени бележки.
Ответникът по оспорването, чрез процесуалния си представител гл.експерт К.,
иска постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а оспорения акт- оставен в сила. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Заинтересованата страна главен архитект на Община Карнобат, не се явява и
не изразява становище по съществото на спора.
Жалбата е допустима. Подадена е от лица с правен интерес от оспорването-
адресат на акта и в предвидения от закона, срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 15.11.2021г. ЕТ“Бенмар- Б.Б.“ подал до главния
архитект на Община Карнобат заявление вх.№53-00-150 за съгласуване и одобряване
на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж.
Със заявлението поискал да бъде
разгледан и одобрен проект за строеж: „Силозно стопанство в имот с
идентификатор 40021.150.24- етапно строителство. І-ви етап- Разтоварище с
приемна шахта за зърно и един силоз. ІІ-ри етап- Втори силоз“ и да бъде
издадено разрешение за строеж.
Към заявлението приложил документ
за собственост, копие от инвестиционния проект в обхват и съдържание,
определени с Наредбата за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти по
чл.139, ал.5 от ЗУТ, становище от РИОСВ, оценка за съответствие по чл.142, ал.6
от ЗУТ, съгласувателно писмо с
електроразпределително дружество и
становище за съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормите за
пожарна безопасност.
На 16.11.2021г., главен архитект на Община Карнобат
издал разрешение за строеж № 128/16.11.2021г., за строеж: „Силозно стопанство в
имот с идентификатор 40021.150.24- етапно строителство. І-ви етап- Разтоварище
с приемна шахта за зърно и един силоз. ІІ-ри етап- Втори силоз“, въз основа на одобрените
на 02.11.2021г. инвестиционни проекти.
На 19.11.2021г. главният
архитект на Община Карнобат изпратил до началника на РДНСК Бургас, издаденото
разрешение за строеж, ведно с относимите към него документи. Документите били
получени от адресата на 22.11.2021г.
На 26.11.2021г. комисия, извършила проверка на разрешението за строеж по
реда на чл.156, ал.2 от ЗУТ. Резултатите от проверката изложила в констативен
протокол (л.29).
Според този документ, одобрените инвестиционни проекти не съответстват на
одобрения ПУП-ПРЗ- нарушена е максимално допустимата височина до 10м. Не е
представена част ВиК и/или становище относно водоснабдяването на обекта-
задължително за обекти извън границите на урбанизирани територии.В издаденото
разрешение за строеж не е вписано условието за етапно строителство.
На 2.12.2021г. гл. архитект на Община Карнобат издал Заповед №7, с която
допуснал поправка на явна фактическа грешка в издаденото разрешение за строеж-
поправил датата на одобряване на инвестиционните проекти от 02.11.2021г. на
16.11.2021г.; текста от ред 11,12,13 и 14 от разрешението да строеж: „…. обект:
„Силозно стопанство в имот с идентификатор 40021.150.24- етапно
строителство. І-ви етап- Разтоварище с приемна шахта за зърно и един силоз.
ІІ-ри етап- Втори силоз“, находящ се в ПИ с идентификатор 40021.150.24 по КК и
КР в землището на с.Крумово градище, местност „Перетлика“, община Карнобат,
обл.Бургас“ заменил с текста: „…. обект „Силозно стопанство в имот с
идентификатор 40021.150.24, съответстващ на упи І- 150024, кв.150- етапно
строителство. І-ви етап- Разтоварище с приемна шахта за зърно и един силоз.
ІІ-ри етап- Втори силоз“, находящ се в ПИ с идентификатор 40021.150.24 по КК и
КР в землището на с.Крумово градище, местност „Перетлика“, община Карнобат,
обл.Бургас“; заменил текста на ред 17, като посочил, че разрешението за строеж
се издава вместо „ на осн. чл.148, ал.2 и 4 от ЗУТ“ на „осн. чл.148, ал.2 и 4
от ЗУТ, чл.152, ал.2, във вр. с чл.161, ал.1 от ЗУТ“.
Заповедта била изпратена на началника на РДНСК Бургас на 3.12.2021г. и
получена от него на 9.12.2021г.
Въз основа на установеното с констативния протокол, началникът на РДНСК
издал оспорената заповед, с която отменил
разрешение за строеж № 128/16.11.2021г.
Посочил, че със заповед № РД-83/17.02.2015г. на кмета на община Карнобат е
одобрен подробен устройствен план /ПУЛ/- план за регулация и застрояване /ПРЗ/
за ПИ 150024 по КВС- стопански двор, местност „Перетлика“, землище на с.
Крумово градище, община Карнобат. Съгласно одобрения ПУП-ПРЗ за ПИ 150024 е
предвидена устройствена зона „Пп“, с показатели, както следва: височина- от 1
до 3 етажа (от 4 до 10 м), плътност на застрояване 60- 80 %, Кинт-1,5,
минимално озеленяване-20%. Заповед № РД-83/17.02.2015г. на кмета на Община
Карнобат за одобрение на ПУП-ПРЗ е влязла в законна сила на 09.03.2015г., съгласно
акт за приключило обявяване на кмета на Община Карнобат.
Според инвестиционните проекти и от изготвената от консултанта оценка за
съответствие по чл. 142, ал. 2 от ЗУТ е предвидено изграждане на силозно
стопанство- два силоза от поцинкована ламарина, с диаметър на всеки силоз
15,48м, обем З140м3 и обща височина 19,60м, метална елеваторна кула за
захващане на елеватор и метална пасарелка за зареждане на силозите, разположена
над тях. Височината на всеки един от предвидените силози е 19.60м, като общата височина
на силозите, елеватора и металната пасарелка е 23,20м, с което се надвишава
максимално допустимата височина до 10м, съгласно одобрения ПУП-ПРЗ на ПИ 150024 по КВС-
стопански двор, местност „Перетлика“, землище на с. Крумово градище, община
Карнобат, т.е. проекта не съответства на предвижданията на ПУП така, както
изисква нормата на чл.145, ал.2 от ЗУТ.
Приел за нарушена и разпоредбата на чл.148, ал.9, т.1 от ЗУТ, тъй като с
разрешението за строеж е допуснат строеж в условията на етапно строителство,
без да е посочено точното правно основание.
Констатирал, че към представените проекти липсва проект по част „В и К“,
което преценил като нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от
Наредба №4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти във вр.
с чл.60, ал.2 от ЗУТ, тъй като се касае до строителство при хипотезата на
чл.59, ал.1 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно техническа
експертиза.
Според заключението на вещото лице, предвижданията за имот с идентификатор
№40021.150.24 по КККР в землището на с. Крумово Градище, местност „Перелика”,
община Карнобат, област Бургас са:Трайно предназначение на територията –
Урбанизирана; Начин на трайно ползване
— За стопански двор - съгласно скица на поземлен имот №15-970052-19.10.2020 г.
за имот с идентификатор №40021.150.24, съгласно ПУП-ПРЗ Устройствена зона ПП с
показатели: височина — от 1 до 3 етаж /от 4 до 10 м/, плътност на застрояване -
60- 80%, КИН - 1,5 мин. Озеленяване 20%. Посоченият имот представлява
урбанизирана територия от чл.8, т.1 на ЗУТ. Съгласно оценката за
съответствие на проектната документация, липсва част водоснабдяване и
канализация с мотивация, че при необходимост вода ще се ползва от съседен имот
с резервоар за П.П. нужди 108 мЗ. Водата ще се ползва за пожарогасене, за което
е предоставена декларация от собственика на водоема. Резервоара е на 50 м от
силозите при допустим максимум 150м. Осигурена е площадка за засмукване на вода
с ППА /противопожарен агрегат/ от резервоара. В обекта ще се съхранява
мотопомпа с С2=600л/мин. и Н=40м. височина. Вътрешно водоснабдяване не се
изисква. Според вещото лице, липсата на част ВиК е пропуск. Би следвало да има
част ВиК в проектната част на която следва да бъдат ситуирани: Площадката за засмукване с ППА от
резервоара; Трасето на шланга за засмукване от ППА до резервоара от Наредба №4
за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти- чл.78, т. 1.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че през 2015 г. е издадена
заповед на кмета за ПУП-ПРЗ на община Карнобат, която включва и този процесен
имот и там са указани показателите за него- устройствена зона предимно
производствена, с показатели – височина от 1 до 3 етажа, от 4 м до 10 м, плътност
на застрояване 60%-80%, коефициент на интензивност 1,5, озеленяване 20 %. В
самия проект фактически тези показатели не са спазени. Там височината не е до
10 м, а е над 20 м., т.е. има противоречие между представените в одобрения
проект показатели и изработения проект, който впоследствие следва да се
изпълнява като строителство. Противоречието на предвиденото строителство е във
височината.
Според вещото лице, липсата на проект за ВиК е пропуск, защото е
предвидено се да се вземе вода на 50 м
от водовземна кула, без да е ясно по какво трасе ще мине засмукващият шланг.
Този шланг трябва да има техническа характеристика дали ще има тази
проводимост, дали няма да има. Трябва да има площадка, където ще бъде поставен
противопожарният агрегат и това за мен е също пропуск.
Вещото лице посочва, че в
процесния имот няма сграда и няма нужда от сградно водоснабдяване, но има нужда
от вода за противопожарни нужди, защото тези съоръжения са с много голяма
височина и трябва да е ясно дали ще може противопожарния помпен агрегат да
изтласква вода до тази височина. Всички тези неща би трябвало да се обосноват в
наличието на един проект за водоснабдяване. От канализация няма нужда.
Категорично заявява, че се касае до урбанизирана територия за предимно
производствени дейности, извън регулацията на населените места, тъй като за
имота има одобрен ПУП, съответстващ на ОУП.
ІІ. ПРАВОТО:
Заповедта е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма.
Нормата на чл. 156, ал.
1 от ЗУТ предвижда, че в 14-дневен срок
от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 органите на Дирекцията за
национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност
на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154,
ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж
в случаите по чл. 147, ал. 1. Според ал.2 на текста, органите на Дирекцията за национален
строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения
за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с
предвижданията на действащия подробен устройствен план.
Според чл. 156, ал.
5 от ЗУТ, при констатиране на нарушения
по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на
издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал.
4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено
от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или
заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни
проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
В случая, издател на оспорения
административен акт е инж. Янчо Райков – началник на РДНСК – Бургас. Със
заповед № РД – 13 – 171/13.06.2019 година на началника на ДНСК, началниците на
РДНСК са оправомощени да издават заповеди по чл. 156, ал.
3 от ЗУТ(т.13). Със заповед № РД – 13 –
055/25.03.2021 година на началника на ДНСК т.13 на заповед № РД – 13 – 171/13.06.2019
е изменена, като началниците на РДНСК са оправомощени да издават заповеди по
чл.156, ал.5 от ЗУТ, каквато е процесната (лист 79-84). От съдържанието на
цитираните заповеди съдът приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, с делегирани правомощия от органа, компетентен по закон да
издава актове по чл. 156, ал.
6 от ЗУТ.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи извод за
незаконосъобразност.
Разрешението за строеж е
постъпило за служебен контрол в РДНСК – Бургас на 22.11.2021 година, а
заповедта, с която е контролирана неговата законосъобразност е издадена в
рамките на срока по чл. 156, ал.
1 от ЗУТ.
Съдът намира, че оспорената
заповед, е издадена при правилно приложение на материалния закон, макар не на
всички посочени в нея основания.
1.по
отношение несъответствието на инвестиционният проект с предвижданията на ПУП, с
оглед изискването чл.145, ал.2 от ЗУТ
Според посочената норма,
съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на
съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и
нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели.
Изискването е кумулативно, т.е. проектите трябва да съответстват както на
предвижданията на ПУП, така и на правилата и нормативите за разполагане на
застрояването и устройствените показатели.
В случая предвижданията на
действащия за процесния имот ПУП са: устройствена зона „Пп“, с
показатели: височина- от 1 до 3 етажа (от 4 до 10 м), плътност на застрояване
60- 80 %, Кинт-1,5, минимално озеленяване-20%.
По отношение на височината на застрояване с одобрения инвестиционен проект
се предвижда изграждане на силозно стопанство- два силоза от поцинкована
ламарина с обща височина 19,60м, метална елеваторна кула за захващане на
елеватор и метална пасарелка за зареждане на силозите, разположена над тях.
Височината на всеки един от предвидените силози е 19.60м, като общата височина
на силозите, елеватора и металната пасарелка е 23,20м.
Стойността на посочения параметър потвърждава в заключението си и вещото
лице. Този факт не оспорва и жалбоподателят.
При това положение без съмнение е налице противоречие с предвижданията на
ПУП по отношение на характера на застрояването.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в случаите
на изграждане на съоръжения, каквото е процесното, ПУП не предвижда пределно
допустима височина, каквато се предвижда за жилищно застрояване и че такава
височина не предвиждат правилата и нормативите, регламентирани с Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони тогава, когато се касае до строителство в
предимно производствена устройствена зона, в каквато зона попада имота на
жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗУТ изрично регламентира компонентите, които подробния устройствен план
определя за поземлени имоти, урегулирани за застрояване. Тази норма не
разграничава имотите, попадащи в производствена устройствена зона от тези,
предвидени за жилищно строителство.
Според цитираната норма с ПУП се
определят: 1. конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото
застрояване; 2. максималната плътност на застрояване; 3. максималната
интензивност на застрояване; 4. минималната свободна дворна площ; 5.
минималната задължително озеленена дворна площ; 6. начинът и характерът на
застрояване; 7. линиите на застрояване.
Тук следва да се посочи, че
нормите на Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони детайлизират само компонентите по т.1 до 5 на
ал.1 на чл.18.
Начинът и характера на застрояване са отделни показатели, уредени с
разпоредбите на чл.21,22 и чл.23,24 от ЗУТ, те не попадат в обхвата на
посочената наредба.
Характера на застрояване се изразява с показателя височина.
Според нормата на чл.23, ал.1 от ЗУТ характера за застрояване може да бъде:
ниско застрояване - с височина до 10 м; средно застрояване - с височина до 15 м
и високо застрояване - с височина над 15
м.
В случая, с действащия по отношение на процесния имот ПУП, е предвидено
ниско застрояване- с височина до 10м.
Именно
на това предвиждане инвестиционния проект за процесния строеж не съответства.
По
делото няма спор, за съответствието на проекта с устройствените нормативи,
предвидени за съответната устройствена зона с Наредба № 7, т.е. налице е спазване на правилата
и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели.
Както вече бе посочено
обаче, това съответствие не достатъчно за неговата законосъобразност, тъй като
проекта противоречи на предвижданията на ПУП по отношение на характера на
застрояване.
След като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на
нормата на чл.145, ал.2 от ЗУТ- съответствие с предвижданията на ПУП, издателят
на оспорения акт правилно е преценил незаконосъобразност на одобрения
инвестиционен проект.
2.по
отношение на нарушението по чл.148, ал.9, т.1 от ЗУТ
Съдът намира, че по отношение
на разрешението за строеж не е налице соченото нарушение.
Вярно е, че разпоредбата на чл.148, ал.9, т.1 от ЗУТ изисква в разрешението
за строеж да са вписани всички фактически и правни основания за издаването му.
Вярно е, че в случая като правно основание за издаване на разрешението за
строеж е била посочено само нормата на чл.148, ал.2 и 4 от ЗУТ, при
положение че се касае до разрешено етапно строителство.
Този пропуск обаче не може да
предпостави самостоятелен извод за незаконосъобразност на разрешението за
строеж.
От една страна, защото
фактическите основания за издаването му са достатъчно ясни и не предизвикват
никакво съмнение относно факта, че строителството ще се извършва на етапи. От
друга, защото този порок е отстранен със Заповед №7/2.12.2021г., издадена от гл. архитект на Община
Карнобат, която не е била отменена по предвидения от закона ред и следва да се
цени при хипотезата на чл.142, ал.2 от АПК.
3.по отношение на
нарушението по чл.60, ал.2 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.3, ал.1,
т.2, б.“а“ от Наредба №4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти- липса на проект по част „В и К“.
В тази връзка съдът намира
възраженията на жалбоподателя за основателни.
Разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗУТ изисква по отношение на строежи в случаите по чл.58 и 59 застрояването да
се разрешава само когато за обектите са
осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп.
Издателят на оспорения акт
приема, че в случая нормата е приложима при хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗУТ,
т.е. касае се до застрояване извън границите на урбанизираните територии, като
посочва, че „ПИ с идентификатор 40021.150.24 по КККР на с. Крумово градище
попада извън регулацията на населеното място, което се потвърждава и от
текстовата част към одобрения ПУП-ПРЗ за същия имот, в която е записано, че „ поземлен
имот 150024 е разположен в стопанския двор на около 40м. северно от
строителните граници на с. Крумово градище“, от което следва, че имотът попада
извън границите на урбанизираната територия на с. Крумово градище“.
Тази теза не може да бъде
споделена.
Административният орган
неправилно приема идентичност на съдържанието на понятията „строителни граници
на населено място“ и „урбанизирана територия“.
За да се приеме, в случая,
нарушение на разпоредбата на чл.60, ал.2 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗУТ следва да бъде доказано, че
процесния имот не представлява урбанизирана територия и е неурегулирана такава,
доказателства за което по делото няма.
Според разпоредбата на чл. 7 от ЗУТ, според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за
пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната
са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални
паркове извън границите на населените места и селищните образувания),
земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии
за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на
транспорта.
Вещото лице сочи, че процесния
имот представлява
урбанизирана територия за предимно производствени дейности, извън регулацията
на населените места, тъй като за имота има одобрен ПУП, съответстващ на ОУП.
Отделно от това, според
представената по делото скица на имота, същият има трайно предназначение
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване стопански двор. Скицата е издадена
въз основа на данни, съдържащи се в кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Крумово Градище, одобрени със Заповед РД-18-705/14.03.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК.
Както правилно отбелязва
жалбоподателят, позовавайки се на разпоредбата на чл.115, ал.2 от ЗУТ, данните за трайното предназначение и начина
на трайно ползване на поземлените имоти и сградите и съоръженията на
техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се извличат от
кадастралната карта и имотния регистър.
За имота има влязъл в сила
подробен устройствен план, поради което по отношение на него са неприложими
разпоредбите на чл.58-60 от ЗУТ, регламентиращи застрояване в неурегулирани
територии. Според разпоредбата на §5, т.3 от ДР на ЗУТ, "неурегулирана
територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с
подробен устройствен план.
При това положение следва да се
приеме, че за да бъде разрешено строителство в процесния имот не е задължително
за обектите да бъде осигурено водоснабдяване.
Съдът намира, че не е налице и
неизпълнение на задължението по чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба №4/2001г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти.
Нормата на чл. 3 от цитираната
наредба е диспозитивна, т.е. изброените проектни части не са задължителни, а по
арг. от чл. 4 от Наредбата преценката за това какви части да бъдат включени в
проекта е предоставена на инвеститора, който определя и възлага фазите на
проектиране и частите на проекта за всяка отделна фаза в зависимост от
спецификата и вида на обекта, като при възлагане на частите на проекта се
спазват изискванията за задължителен минимален обхват и съдържание съгласно
изискванията на наредбата.
В случая, с оглед спецификата и
вида на обекта, не е задължително изготвянето на проект по част „ВиК“.
Според заключението на вещото
лице, в процесния имот няма сграда и няма нужда от сградно водоснабдяване, няма
нужда от канализация.
Съдът не възприема заключението
на вещото лице, че проект по посочената част е изискуем, тъй като има нужда от вода за
противопожарни нужди.
По делото е налице становище за съответствие на инвестиционния проект с
правилата и нормите за пожарна безопасност (л.48), подписано от началника на
РСПБЗН- Карнобат, според което изискванията за пожарна безопасност са спазени. Компетентният
орган изрично е посочил, че предвид функционалните показатели на строежа и
съгласно приложение №1 към чл.3, ал.1 от Наредба Із-1971 за СТПНОБП не е
необходимо изграждането на инсталации за пожарогасене. Становището е дадено в
съответствие с изискването на чл.144, ал.1, т.7 от ЗУТ и е една от
предпоставките за съгласуване на инвестиционния проект, тъй като в случая се
касае до строеж от първа категория.
Въпреки изложените в т. ІІ, 2 и 3 на настоящото решение съображения, съдът
намира, че Разрешение за строеж № 128/16.11.2021г. е незаконосъобразно и като
такова правилно, с оспорената заповед, е
отменено, тъй като категорично е доказано несъответствие на инвестиционния
проект с предвижданията на ПУП относно характера на застрояване.
Предвид изхода на спора на
ответника следва да се присъдят разноски за възнаграждение на юрисконсулт,
което съдът определя в размер на 100лв.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172 АПК, Административен съд – град Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“Бенмар- Б.Б.“, ЕИК *******, гр. Бургас, ул.“Лермонтов“№13, ет.3, представляван от Бенчо Георгиев
Бенчев, подадена чрез процесуален представител адв. Н.Д., против заповед №
ДК-11-Б-5/ 03.12.2021г., издадена от началник на РДНСК – Бургас, с която е
отменено разрешение за строеж № 128/16.11.2021г., за строеж: „Силозно
стопанство в имот с идентификатор 40021.150.24- етапно строителство. І-ви етап-
Разтоварище с приемна шахта за зърно и един силоз. ІІ-ри етап- Втори силоз“,
издадено от главен архитект на Община Карнобат, ведно с одобрените
инвестиционни проекти.
ОСЪЖДА ЕТ“Бенмар- Б.Б.“,
ЕИК *******, гр. Бургас, ул.“Лермонтов“№13, ет.3, представляван от Бенчо Георгиев
Бенчев да заплати на ДНСК гр. София сума в размер на
100лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС гр. София в 14 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: