Р Е Ш Е
Н И
Е № 261704
гр. Пловдив, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 11.05.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7064 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба от Гаранционен фонд срещу Н.П.Р., с която е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 11 005.61 лева,
представляващо сбора на изплатеното от ищеца обезщетение по щета № ***, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 22.06.2020 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба и допълнителните молби
от 07.07.2020 г. о 16.07.2020 г. се излагат твърдения, че на 10.05.2012 г.
ответникът, управлявайки лек автомобил „БМВ 320 с ДНК ***, собственост на Ц. Х.
в ***
не спазва необходимата дистанция от спиращите пред него автомобили, застига и
удря лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, който в резултат на удара от своя
страна избутва спрелия пред него автомобил „Форд Фокус“, с рег. ***.
Към дата на ПТП управлявания от ответника лек автомобил не е имал валидна
застраховка „ГО“. В резултат на ПТП са причинени имуществени и неимуществени
вреди. Водачите на ударените леки автомобил респективно П. Д.
и А. К. са се обърнали за заплащане на
обезщетение към Италианското централно застрахователно бюро, което е начислило
на П. Д. – обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от процесното ПТП в размер на 2405.54 евро, а на А. К.
– в размер на 2346.40 евро. Сумите са платени на увредените лица от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи. От Италианското централно застрахователно бюро е начислена и
сума в размер на 874.14 евро – представляващи разходи за обработка и изплащане
на обезщетение по процесната щета, платена от НББАЗ. Общо заплатени суми по
щетата са в размер на 5627.08 евро с левова равностойност 11 005.61 лева.
Сумата е заплатена от Гаранционен фонд на НББАЗ. Счита, че съгласно чл.288а,
ал.3, вр. с чл.288, ал.12 и ал.14 КЗ /отм./ Гаранционния фон встъпва в правата
на увреденото и удовлетворено лице. Гаранционен фонд има задължение да
възстанови платените от НББАЗ суми при настъпило ПТП в чужбина съобразно
Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП. Сумите не са платени от ответника,
което поражда интерес от предявяване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който оспорва иска по същество. Оспорва представените
документи като неверни, оспорват се констатациите на контролните органи за
щетите. Оспорва се настъпването на неимуществени вреди за посочените в исковата
молба и допълненията към нея лица. Оспорва, в резултат на негово противоправно
поведение да са настъпили щети. Оспорва да е виновен за настъпването на ПТП.
Счита, че НББАЗ не имало основание за извършване на плащане. Прави възражение
за съпричиняване от страна на П.
Д. и А. К..
Оспорва да го обвърза процедурата, по която са определени щетите. Оспорва
Гаранционен фонд да е извършил плащане на претендираната сума. Счита, че
размера на вредите са завишени. Прави искане за привличане на трето лице –
помагач – собственика на управлявания от ответника лек автомобил – Ц. А.
Х.. Иска се
отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.288, ал.12 ЗК /отм 2016 г./
В
тежест на ищeца е да установи, че в резултат на
виновно поведение на ответника с лек автомобил „БМВ 320 с ДНК ***
е причинено ПТП на 10.05.2012 г. в ***, в резултат на
което са настъпили неимуществени вреди за
П.
Д.
в размер на 2405.54 евро, а за А. К.
– в размер на 2346.40 евро, че са направени разходи за обработка и изплащане на
обезщетение по процесната щета в размер на 874.14 евро, че на увредените са
заплатени посочените суми като обезщетения за неимуществени вреди от НББАЗ,
както и посочените разходи, възстановени от Гаранционен фонд. Oтветникът носи
насрещно доказване, а при установяване на горното следва да докаже, че е платил
претендираната сума, че е имал валидно сключена застраховка Гражданска
отговорност към датата на ПТП за процесния автомобил, възражението си за
съпричиняване.
Безспорно
между страните е че към дата 10.05.2012 г. лек
автомобил „БМВ 320 с ДНК *** не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Първият спорен по делото въпрос е дали могат да се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена стойност изготвените от
италианските органи писмени документи, в частност Доклад за пътнотранспорно
произшествие /л.4/
Видно от посочения документ полицейски служител от
италианските полицейски служби е посетил на 10.05.2012 г. място на
произшествие, находящо се в ***, установени са участниците в произшествието, а
именно лек автомобил „Форд Фокус“, с водач и собственик П. Д., лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с водач и собственик А. К. и лек автомобил „БМВ 320“, с
рег. № ***, собственост на Ц. А. Х. и с водач Н.П.Р.. Констатирани са на място
разположението на трите автомобила, както и че автомобилът, управляван от Н.П.Р. е блъснал в задната част лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, който от
своя страна по инерция е блъснал отзад лек автомобил „Форд Фокус“. Констатирано
е, че водачът Н. А. е нарушил правата за движение, като не е спазил
необходимата дистанция, поради което виновно е причинил посоченото ПТП.
Констатирано е, че има пострадали лица, откарани в спешна помощ, а именно П. Д.
и А.К.. Наред с това констатирано, че водачът Н.П.Р. не е разполагал със
свидетелство за управление на МПС, както и застраховка „Гражданска отговорност“
за л.а. „БМВ 320“, с рег. № ***.
Съдът приема, че така обсъденият документ има характер на
официален такъв по смисъла на чл.179 ГПК, доколкото е изготвен от длъжностно
лице в кръга на неговата служба по установените в съответната държава – И.,
форма и ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена стойност за посочените обстоятелства, доколкото лично и
непосредствено са възприети от полицейския служител.
С оглед изложеното съдът приема, че на 10.05.2012 г.
именно ответникът е управлявал лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № *** без
свидетелство за управление и без застраховка „Гражданска отговорност“, както е
и установен механизма на ПТП и нарушението, направено от ответника, в резултат
на което е настъпило ПТП, а именно неспазване на необходимата дистанция
Видно от представената медицинска документация по
отношение на А. К. /протокол за спешна помощ л.18/, същият е потърсил лекарска
помощ на 10.05.2012 г. в резултат от процесното ПТП, като му е поставена
диагноза *** и множество контузии, посочено е прогнозно възстановяване 5
работни дни, изписан е същия ден, предписана му е шийна яка. Предписано му е от
15.05.2012 г. почивка 20 дни /л.22/
Същото се установява и по отношение на П. Д., който също
е потърсил лекарска помощ на 10.05.2012 г., поради оплаквания с болки в шийната
област, след претърпяно ПТП. Посочено е прогнозно възстановяване 5 работни дни.
Препоръчано е носене на шийна яка /л.31/. На 21.05.2012 г. същият е отишъл на
преглед, като му е предписано 10 дни почивка и да се върне на работа на
08.06.2012 г. /грешен превод 21.03.2012 г. и 08.04.20212 г. л.48 - 50/
От приетата по делото Комплексна Съдебно автотехническа и
медицинска експертиза /л.141/ се установява, че механизма на ПТП е такъв
какъвто е описан от ищеца в исковата молба и допълнителните молби към нея, че в
резултат от ПТП на П. Д. и А. К. е причинено ***, като при първия болезнеността
е продължила по-дълго. Установява се, че травматичните увреждания са довели до
трайно затруднение на движенията и на двамата пострадали за период по-малък от
30 дни, като те са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
За вредите от процесното ПТП е заведена щета пред
Централното италианско бюро на автомобилистите /л.71/, като оттам са определили
обезщетение за неимуществени вреди за А. К. в размер на 2346.40 евро, а за П. Д.
в размер на 2405.54 лева, начислени са и такси за обработка на обезщетенията в
общ размер на 712.79 евро /л.75/ или общо е начислена сума в размер на
5 464.73 евро.
Видно от документите от работодател за двамата пострадали
/л.52 и л.55, като на л.55 погрешно е преведено А. К., вместо П. Д., видно от
документа на италиански език/ обезщетенията им са определени на база месечното
възнаграждение и социални добавки за периода, в който са били в болничен.
Обезщетенията са изплатени от страна на Централното
италианско бюро на автомобилистите, видно от платежни на л. 78.
Централното бюро на Италия е уведомило Националното бюро
на българските застрахователи за образуваната пред него щета във връзка с процесното
ПТП, като е поискало от него възстановяване
на платените обезщетения.
В тази връзка с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са
кодифицирани множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за
обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на ЕС
и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган,
който съгласно КЗ/отм./ за територията на Република България се изпълнява от
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. Съгласно т.50 от
Директивата, органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в
случай че е обезщетил увреденото лице.
По арг. от чл.286,
ал.6 КЗ функциите на Компенсационния орган се състоят в
уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и
поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция
за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави
преценка по същество. Отказите за плащане по чл. 284 се мотивират.
С оглед посочената разпоредба НББАЗ изплаща
обезщетението, така както е определено от съответния орган на държавата, в
която е извършена обезвредата, в случая в Централното бюро на Италия, като на компенсиране подлежат както
изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и
неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги /напр.
възнаграждения на вещи лица и др./, както и сумите на всички разходи, сторени
от участващите в компенсацията страни. С
постановено по реда на чл.290 ГПК Решение
№1/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/2010 г., II т. о. е прието, че когато се
дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в
чужбина, е налице чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и
увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване
на вредите и по тази причина размерът на обезщетението следва да се определи по
реда и начина, предвиден за това в държавата, в която се
извършва обезвредата. В настоящия случай, това е И.. Както беше посочено
по-горе размерът на обезщетенията се установяват от представени справки от
работодателите на пострадалите лица за дължимите им, за периода на отсъствие от
работа, плащания.
От изготвената и приета по делото Съдебно-счетоводна
експертиза /л.160/, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че на 20.05.2015 г. НББАЗ е заплатило на Централното
италианско бюро сума в размер на 5464.73 евро, с основание процесното ПТП.
Съгласно чл.288а, ал.1, т.2, б.б КЗ (отм.), Гаранционният фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато произшествието е настъпило в друга тържава – членка, причинено е
МПС, което има обичайно местонахождение в Р. България и няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, какъвто е настоящия случай. Обичайното
местонахождение на процесното МПС в Р. България се определя от наличната
българска регистрация на същото. След извършване на плащането, Фондът
встъпва в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредите на основание
чл.288а, ал.3 вр. чл.288, ал.12 КЗ (отм.). Приложението на тази законова уредба е уточнено
в чл.34, ал.3
от Правилника за устройството и дейността на гаранционния фонд,
съгласно която разпоредба Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (бюрото) в съответствие с международните
договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от
пътнотранспортни произшествия по чл.28, ал.1, т.1, буква "б",
"бб", и § 5а, настъпили в друга държава членка.
Видно от доклад и справка по образувана щета, пред
Гаранционен Фонд – София /л.88 и л.89/ е образувана щета за процесното ПТП с №
220066 от 10.07.2015 г. във връзка с платеното обезщетение от НББАЗ, като е
взето решение да се заплати на НББАЗ сума в размер на 5627.08 евро с левова
равностойност от 11 005.61 лева, при курс 1.95583 лв./1 евро.
От кредитираната от съда ССчЕ се установява, че
Гаранционен фонд – София е заплатило на 23.07.2015 г. по сметка на НББАЗ сума в
размер на 11 005.61 лева, с което възстановено, платеното от последния обезщетение
по процесната щета. Изчислена служебно от съда по реда на чл.162 ГПК левовата
равностойност на 5627.08 евро при курс 1.95583 лв./1 евро е 11 005.61
лева.
С плащането на посочената сума ищецът, съгласно чл.288,
ал.12 ЗК/отм./, встъпва в правата на увредените лица за платените суми –
обезщетение и разноски по определяне на обезщетението.
С оглед
всичко изложено съдът намира, че по делото се установи иска по основание и
размер и ще се уважи в пълен размер.
Като законна
последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.06.2020 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата
молба.
По възражението за съпричиняване, направено от ответника:
Същият не
доказа, че водачите на другите два автомобила са допринесли за настъпване на
процесното ПТП, а именно да са нарушили правата за движение. Нещо повече по
делото се установи, че съобразно механизма на ПТП, същите не е имало възможност
да реагират и да се предпазят, доколкото ПТП се случило внезапно и в задната
част на автомобилите им.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право се пораждат за
ищеца. Ищецът доказа следните разноски в
исковото производство – 440.22 лева
– платена държавна такса, 486.20 лева – депозит КСМАТЕ и 120 лева – депозит
ССчЕ. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК
са в размер на 1046.42 лева.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен
фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, ет.4, представлявано от М. М. и С. С. – И. д., сумата в размер
на 11.005.61 лева, представляващо
сбора на изплатеното от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди
по щета № ***, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 22.06.2020
г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 1046.42 лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ