Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.05.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на двадесети
май две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4526 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4526/2019 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №40366 от 06.08.2018 г постановено по гр.д.№31048/2017 г на СРС , 67 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание
чл.422 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД срещу Л.С.Л.
ЕГН ********** *** , да бъде признато за установено
срещу Л. , че същата дължи разликата над 2,86 лева до предявения размер от
257,34 лева – лихви за забава
върху незаплатена топлинна енергия за ап.№27 в гр.София ж.к.*****за периода 31.01.2014 г – 22.02.2017
г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение от 07.03.2017 г по ч.гр.д.№11869/17 г на СРС , 67 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските
;
- и по въззивна жалба на Л.С.Л. ЕГН ********** *** срещу
посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за
установено по иск “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ срещу Л. , че същата
дължи сумата от 1403,99 лева незаплатена топлинна енергия за описания
имот за периода м.01.2014 г – м.04.2016 г ; и сумата от 6,12 лева за
дялово разпределение за описания имот за периода 01.2014 г – 04.2016 г ; ведно
със законната лихва върху сумите от 27.02.2017 г до окончателното им заплащане ;
за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение от 07.03.2017 г по ч.гр.д.№11869/17 г на СРС , 67 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските
.
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като съгласно
чл.32 ал.1 от ОУ ответникът е длъжен да заплаща месечните сметки в 30-дневен
срок от изтичане на периода , за който се отнасят .
Въззивникът Л.С.Л. излага доводи за недопустимост и
неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/. Решението на СРС е
недопустимо , защото исковата молба касае доставена топлинна енергия за периода
м.01.2014 г – м.04.2016 г, а с допълнителна молба от 09.01.2018 г е уточнено ,
че се претендират и суми по обща фактура от 31.07.2017 г касаеща отоплителен
сезон м.05.2013 г – м.04.2014 г . В влязло в сила решение е установено , че не
се дължат суми за периода м.11.2006 г – м.12.2013 г т.е. и за част от периода
на фактурата от 31.07.2017 г е формирана СПН . Дължимите суми преди 27.02.2014
г са погасени по давност в 3-годишен давностен срок , защото с издаването на
обща фактура не се променя срока за плащане на задълженията . Ищецът не е
представил доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата си
.
Въззивникът Л.С.Л. е подала и писмен отговор на
въззивната жалба на “Т.С.” ЕАД. Правилно СРС е приел ,
че потребителят на топлинна енергия дължи лихви за забава само след изтичане на
30-дневния период от публикуване на фактурата за целия период на отчитане .
Отделно , по делото липсват доказателства , че фактурите са публикувани на
интернет страницата на ищеца , съответно за изпадане на ответника в забава
.
Третото лице “Н.” ЕАД не взема становише
по въззивната жалба.
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е
връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 13.08.2018 г и е обжалвано
в срок на 29.08.2018 г /по време на съдебната ваканция сроковете са били
спрени/. Въззивната жалба е връчена на Л. на 30.10.2018 г , поради което
насрещната въззивна жалба от 01.11.2018 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивниците за обжалване на
посочените части от решението на СРС .
След преценка на оплакванията в жалбите и доказателствата
по делото , въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
По жалбата на Л.Л.
Видно от процесната заповед за изпълнение ищецът е
претендирал сумата от 1549,30 лева за доставена топлинна енергия за периода м.01.2014
г – м.04.2016 г . Искът по чл.422 ГПК е предявен също за сумата от 1549,30
лева главница , но с молба от 09.01.2018 г ищецът е посочил , че в сумата
от 1549,30 лева е включена и сума по фактура №********** от 31.07.2014 г ,
която е изискуема на 15.09.2014 г . С молба от 02.04.2018 г ищецът е посочил ,
че фактура №********** от 31.07.2014 г е на стойност 723,21 лева и касае
отоплителен период 2013 – 2014 г .
За да уважи иска за сумата от 1403,99 лева главница
за периода м.01.2014 г – м.04.2016 г СРС е кредитирал СТЕ на вещото лице В.В..
Сумата е по-малка от претендираната сума от 1549,30 лева и според вещото лице
не включва изравнителни сметки от 2013 г , които евентуално са намерили
отражение във фактура №********** от 31.07.2014 г . При тези данни решението на
СРС е допустимо и правилно. Липсва произнасяне за суми и задължения извън
процесния период посочен в заповедта за изпълнение / за 2013 г/ , а
твърденията кои суми са включени в процесния период м.01.2014 г – м.04.2016 г касаят
само правилността на решението . При липса на претендирани задължения от 2013 г
е неоснователно и евентуалното възражение за погасителна давност.
По жалбата на „Т.С.” ЕАД
За да присъди само 2,86 лева лихви за забава СРС е
констатирал , че по ОУ /2014 г / лихви за забава се дължат само след издаване
на фактурата за изравнителната сметка / чл.33 ал.4 във вр.ал.1 от ОУ/ . Следователно
лихви за забава в случая се дължат само върху прогнозните сметки издадени при
действието на ОУ /2008 г / и същите определени от СРС в размер на 2,86 лева .
Въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД е бланкетна. В нея са
цитирани явно неотносими ОУ считано от 2002 г . Липсват същински доводи за
неправилност на решението на СРС , не са коментирани наличните доказателства ,
нито е проследено действието на различните ОУ с оглед конкретния случай и
период на доставки . Съдът приема , че не дължи излагане на мотиви по отношение
на подобна бланкетна жалба и в тази част решението на СРС трябва да бъде
потвърдено .
Налага се извода , че решението на СРС
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част. С оглед
отхвърляне на въззивните жалби на страните не се следват разноски .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №40366 от 06.08.2018 г постановено по гр.д.№31048/2017 г на СРС , 67 състав ; в частта , с която е отхвърлен
иска на “Т.С.”
ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД срещу Л.С.Л.
ЕГН ********** *** , да бъде признато за установено
срещу Л. , че същата дължи разликата над 2,86 лева до предявения размер от
257,34 лева – лихви за забава върху незаплатена топлинна енергия за
ап.№27 в гр.София ж.к.*****за периода 31.01.2014 г –
22.02.2017 г ; както и в частта , в която е признато за установено по иска за “Т.С.” ЕАД *** с правно
основание чл.422 ГПК във вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ срещу Л.С.Л. ЕГН ********** *** , че същата дължи сумата от 1403,99
лева незаплатена топлинна енергия за описания имот за периода м.01.2014 г –
м.04.2016 г ; и сумата от 6,12 лева за дялово разпределение за описания
имот за периода 01.2014 г – 04.2016 г ; ведно със законната лихва върху сумите
от 27.02.2017 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение от 07.03.2017 г по ч.гр.д.№11869/17 г на СРС , 67 състав .
Решението е
постановено при участието на “Н.” ЕАД като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******** .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален
интерес под 5000 лева /чл.280 ал.2 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.