Р Е Ш Е Н И Е
№
20.05.2021 година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря И.В., и с участието на прокурор при ОП- Шумен Я.Н., като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 414 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на искова молба депозирана от К.И.С. ***,
чрез адв.Д.д.от ШАК, препратена по подсъдност от Административен съд Варна и
съдържаща иск срещу Затвор- гр.Варна, като териториална служба към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с
искане за осъждането на ответната страна да ѝ заплати обезщетение в
размер на 15 000лв., представляващи претърпени неимуществени вреди в следствие
на незаконосъобразно бездействие на ГД“ИН“, която не е осигурила адекватно и
ефективно медицинско обслужване на сина ѝ И.К.П., починал на 14.08.2020г.
в Затвора гр.Варна от сърдечен инфаркт. Съдът, като провери редовността и
допустимостта на постъпилата искова молба, намери, че същата не отговаря на
законовите изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.203 и чл.205 от АПК и чл.129 ал.1 и ал.2, във връзка с
чл.127 ал.1 т.2 и т.5 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК и с
Разпореждане от 11.11.2020г. остави жалбата без движение, с указание за
конкретизиране на ответник и посочване на акт, действие или бездействие, от
който са причинени вреди на ищеца и датата на увреждането. На 17.11.2020г. е
депозирана нова молба, с която са указанията на съда, като искът е насочен
срещу надлежния ответник- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София
и са конкретизирани незаконосъобразните бездействия на служители на дирекцията
осигуряващи медицинско обслужване на лишените от свобода, изразени в неосигуряване
на адекватно и ефективно медицинско обслужване на осъдения И.П.по чл.5 ал.1 от
Наредба №2/22.03.2010г. и в съответствие с медицински стандарт „Кардиологоия“ и
основните принципи на медицинската помощ- своевременност, достатъчност,
качество, осъществени в периода на изтърпяване на наказанието до датата на
смъртта- 14.08.2020г. и довели до настъпване на твърдените неимуществени вреди
по отношение на ищцата от датата на увреждането- 14.08.2020г. до 06.10.2020г.,
когато ѝ е поставена диагноза от психиатър в размер на 15 000лв.
изразяващи се в негативни емоции- ищцата изключително много се разстроила от
загубата на сина си, постоянно изпитвала напрежение, плачела през целия ден,
всяка нощ го сънувала и се събуждала, чувайки го да вика, постоянно мислела за
случилото се, без да може да си даде обяснение за внезапната му смърт. След
като потърсила психиатрична помощ ищцата била диагностицирана с „Умерено тежък
депресивен епизод“ и ѝ била предписана медикаментозна терапия.
В съдебно заседание ищцата се явява лично
и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата
молба и претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по
настоящото производство. Адв.Д. сочи допълнителни аргументи, че ако ГД „ИН“
бяха спазили всички изисквания за осигуряване на едно адекватно медицинско
обслужване, инфарктът на сина на доверителката му е можело да бъде
предотвратен. Ищцата С. заявява, че вече девет месеца всяка нощ се събужда,
отива в стаята на сина си и стои там с часове. Продължава да приема изписаните
медикаменти от психиатър.
Ответникът, ГД „ИН“, редовно
уведомена, не изпраща представител в открито съдебно заседание. На 26.04.2021г.
юрисконсулт Св.С.- старши юрисконсулт в Областна служба „ИН“-гр.Варна, надлежно
упълномощена, депозира писмено становище, в което поддържа отговора на исковата
молба от 16.12.2020г., като оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди, че служителите на ответника са изпълнили всички свои регламентирани
задължения и не са допуснали нарушения при изпълнението им. Настъпилата смърт
на осъденото лице е следствие на внезапно и остро състояние на здравето, което
не е обвързано с действията на служителите и не е изпълнен състава на чл.1 от ЗОДОВ. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура- Шумен
дава становище за недоказаност на иска по основание, понеже от събраните по
делото доказателства не се установява причинно-следствена връзка между действия
или бездействия на затворническата администрация и настъпилия резултат.
С оглед предпоставките за процесуална
допустимост на иска по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, настоящия
съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима– същата е подадена от лице, което твърди настъпили
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия от страна на
административен орган. В този смисъл не се споделят направените възражения в отговора
на ответника, че искът е недопустим понеже ищцата не била лишена от свобода или
настанена в място за лишаване от свобода, за да има правен интерес от иска. Разгледана
по същество исковата молба е неоснователна,
поради следните съображения от фактическа и правна страна:
От събраните по делото доказателства
се установи безспорно, че И.К.П. бил осъден с Присъда № 10/15.04.2016г. по НОХД
№ 499/2015г. на Окръжен съд Шумен на „лишаване от свобода“ в размер на 15г. за
извършено от него престъпление по чл.116 ал.1 т.3 от НК. На 07.05.2020г.,
осъденият бил преведен от Затвор- гр. Ловеч в Затвор- гр.Варна, където на
14.08.2020г. починал. Бил съставен Акт за смърт №1634/17.08.2020г.,
препис-извлечение от който е приложен към исковата молба. По отношение на
получения сигнал за починало лице било образувано досъдебно производство №
956/2020г. по описа на Трето РУ-гр.Варна за престъпление по чл.127 ал.1 от НК/склоняване към самоубийство и последвало такова/, по което били разпитани
ищцата и майка на И.П., която свидетелства, че синът ѝ не е споделял
никога с нея, че страда от сърдечно заболяване, знаела, че не взима лекарства,
че се чувства физически добре, тренира и се надява да започне скоро работа.
Разпитани били и служители в Затвора-гр.Варна, три лица изтърпяващи наказание и
били събрани писмени медицински документи, представени и по настоящото дело,
както и докладни записки и фиш на център за спешна медицинска помощ на екип,
посетил Затвора- Варна и констатирал смъртта. Била назначена и изготвена
Съдебно-медицинска експертиза на труп № 88/2020г. от доц. д-р И.Б.със
заключение относно причината за смъртта- запушване с тромб на дясна венечна
артерия на сърцето, прекъснало неговото кръвоснабдяване и довело до масивен пресен
инфаркт на миокарда. И.П.е имал подобен инцидент с преживян инфаркт и
съществуваща хипертонична болест, като това е намалило кампенсаторните
възможности на сърцето и е довело до невъзможността да се преодолее втори
инфаркт. С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от
13.10.2020г., прокурор при РП-гр.Варна, приел, че предвид събраните
доказателства, липсва деяние, което осъществява престъпление и на осн. чл.199,
чл.243 ал.1 т.1, във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК прекратил досъдебното
производство. Същото е изискано и приложено по настоящото съдебно производство.
За изясняване за обективната истина по
делото относно релевантния въпрос за здравословното състояние на И.П., от трите
пенитенциарни заведения, където изтърпявал наказанието си осъденият са
представени и приети медицински документи, касаещи здравословното му състояние,
както и медицинското му досие. От приложените Епикризи от Психиатрично
отделение- СБАЛЛС- Ловеч на стр.154-157 по делото, се установява, че в периода
2017г.- 2018г. осъденият бил приеман за лечение с диагноза „Личностно
разстройство- емоционално нестабилен тип, Бордерлайн вариант. Разстройство в
адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите“, като било изписано
медикаментозно лечение с лекарствени препарати- Еспритал, Ксанакс, Ремирта. От
медицинска справка на психиатър д-р Б.П., приложена на стр.151 по делото, се
установява, че след постъпването на осъдения в Затвора- гр.Варна били
регистрирани три негови посещения при психиатър, документирани с Амб.лист №
275/13.05.2020г., №281/20.05.2020г. и № 346/15.07.2020г. с оплаквания свързани
с безсъние, зависимост към бензодиазепини, тревожност. Пациентът приемал
Триттико 100мг./вечер и нямал оплаквания от медицинско естество.
От Епикризи, издадени от МБАЛСМ „Пирогов“- София, отделение по
неврохирургия, /стр.160-163/ е видно, че в периода 2004г.- 2008г., И.П.е бил диагностициран с „Херния дискалис L5-S1 синитра“ и последващ рецидив на болестта, която
била установена с магнитно-резонансно изследване на лумбални прешлени. Било
извършено хирургично лечение.
От справка от Затвора- Ловеч и ЗО „Атлант“/стр.161/ за периода от
01.05.2018г.- до 31.05.2019г. се установява, че на лишения от свобода били давани
обезболяващи Аналгин, Беналгин, Нимезил и др. и антибиотици- Рудожил.
От служебна справка на сайта на
Административен съд- Ловеч, се установи, че с влязло в сила съдебно решение по
адм.д.№48 от 11.10.2019г. е бил отхвърлен иск на осъдения срещу ответника по
настоящото дело- ГД „ИН“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
следствие на неправилно оказано стоматологично лечение за периода от
09.03.2017г. до 11.02.2019г.
От служебна справка на сайта на
Административен съд- Шумен, се установи, че с влязло в сила съдебно решение по
адм.д.№34 от 02.08.2018г. е бил отхвърлен иск на осъдения срещу ГД „Охрана“ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие на незаконосъобразни
действия на ответника изразени в ползването на помощни средства „белезници на
краката“ по време на съдебни заседания пред Окръжен съд- Шумен. В съдебния акт
е направен подробен анализ на здравословното състояние на И.П.към 15.04.2016г.,
като е прието, че липсва медицинска документация индикираща сериозни
здравословни проблеми.
По делото е назначена, изслушана
и приета към доказателствения материал съдебно-медицинска експертиза,
заключението на която кореспондира със събраните по делото доказателства,
поради което съдът я кредитира с доверие, като обективна и компетентно дадена,
въпреки направеното оспорване от ищцовата страна. Вещото лице- специалист по
Кардиология и Инвазивна кардиология д-р Д.К. след проверка на база събраните по
делото доказателства и находящата се в Затвора- гр.Варна медицинска документация
дава заключение досежно причината за смъртта на И.П., извършвани профилактични
дейности, съобразно медицинския стандарт „Кардиология“, съществуваща методика в
ГД „ИН“, протоколи и алгоритми за предпазване от инфаркт на лицата, изтърпяващи
наказание и как е отразена смъртта, съобразно изискванията на Наредба № 2 от
22.03.2010г. Като приложение към заключението си, вещото лице представя липсващ
по делото Амбулаторен лист № 007491 от 01.06.2020г./стр.346/ издаден от личния
лекар на Затвора Варна др.Р. за преглед на И.П., който е без оплаквания, ръст
188см. и тегло 75кг. и му е извършена кардиограма с вписани нормални стойности.
Бил направен очен преглед и уринен анализ, който бил в норма. Било издадено
медицинско направление № 00328 с назначени кръвни изследвания за биохимия с
кодове- 0101, 0121, 0120 и 0119, които не били изготвени, поради отказ на
лицето да даде кръв по данни на личния лекар. Според експертизата, причината на
смъртта на И.П.е остро запушване на дясна коронарна артерия и причинения в
резултат на това остър инфаркт на долната стена на сърцето. Били са извършвани
профилактични прегледи, като липсват данни за предходна на направената с Амб.лист
№ 007491
от 01.06.2020г. кардиограма и кръвни изследвания, освен последно назначените и
неизвършени по същия Амб.лист. Починалият е бил безсимптомен по отношение на
сърдечно-съдово заболяване, като при многократните прегледи и измерване на
артериално налягане, най-високата измерена еднократно стройност е била 145/85mmHg, като останалите измервания са били в норма. Не е
бил регистриран с диагноза хипертонична болест и преди началото на изтърпяване
на наказанието по присъдата. При такива пациенти не е задължително извършването
на оценка на сърдечно-съдовия риск, провеждане на първична и вторична
профилактика, извършване на високо специализирани прегледи и процедури по
коронарна ангиография и поставяне на стенд. При наличните данни, пациентът може
да се причисли към лек до умерен риск по таблици за оценка на сърдечно-съдовия риск. В документацията няма
данни починалият да е имал предходен миокарден инфаркт, като такъв е установен
при аутопсионно изследване и вероятно е протекъл безсимптомно преди известен
период от време. Починалият е получавал адекватни медицински грижи, предвид
многократните му посещения в медицинските центрове на затворите по повод
главоболие, зъбобол и радикулитни заболявания. По отношение на медицинския
стандарт Кардиология, И.П.е бил с умерен риск като мъж над 45г., допълнен с контролируем
рисков фактор- тютютнопушене. Разпитан в съдебно заседание, експертът отговаря
на допълнителни въпроси, като посочва, че много често специалистите установяват
в практиката си безсимптомно запушване на дясна артерия и инфаркт на миокарда в
долна част на сърцето, като при стандартно ежегодно извършване на кардиограма
това не винаги може да бъде констатирано. При скрининг може да бъдат проследени
нивата на холестерола и да се прецени единствено рискът за сърдечно заболяване,
но не и хипертонична болест на сърцето, за която трябва да има оплаквания.
Приеманите от осъдения антидепресанти биха могли да се отразят на сърдечния
ритъм само при предозиране, което е можело да бъде установено от пациентът, но
същия е нямал оплаквания. Евентуално по кръвни изследвания на пациенти в риск,
др.К. би назначил като първична профилактика по препоръки на сърдечните
дружества медикамента „Статин“ и „Аналгин“ при висок холестерол, но рискът за
развитие на инфаркт си остава еднакъв както при здрави хора, така и при болни и
няма установена причина точно кога и дали ще се прояви инфаркт.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по
мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по
чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от бездействия
на служители в ГД„ИН“ в гр.Шумен, където е нейното местоживеене, следователно
при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа
предявения иск е Административен съд- Шумен.
Съобразно правилата на чл.205 от АПК,
искът е предявен срещу надлежен пасивно легитимиран ответник, като
производството следва да бъде прекратено по отношение на ответника посочен в
първоначалната искова молба- Затвор- гр.Варна, като териториална служба към
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Съгласно чл.12 ал.1 и ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/, Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", е юридическото лице, осъществяващо прякото ръководство и
контролът върху местата на лишаване от свобода и пробационните служби.
Съгласно
разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ сочи, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност; 2. настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността е безвиновна, като съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
С оглед посоченото в иска основание за
настъпилите вреди, първият елемент от фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата в лицето на ответника, който следва да е осъществен,
е наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от
администрацията на ГДИН, осигуряващи
медицинско обслужване на лишените от свобода. В конкретния случай се
претендира, че настъпването на неимуществени вреди по отношение на майката на
починалото лице и ищца по делото са последица от незаконосъобразни бездействия
на служители на ГД "ИН", които не са осигурили адекватно и ефективно
медицинско обслужване на осъдения И.П.. Съгласно чл.256 АПК бездействието
представлява неизвършване на фактически действия, които административният орган
е длъжен да извърши по силата на закона. Наличието на незаконосъобразно
бездействие означава административният орган, респ. длъжностно лице при
съответната администрация, да е задължен по силата на нормативен акт да извърши
определени фактически действия.
Съгласно чл.81 ал.1 от Закона за
здравето, всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ,
като това право се осъществява при прилагане на следните принципи:
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Медицинското
обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10 раздел I от ЗИНЗС, глава
III от ППЗИНЗС и издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието,
на основание чл.128 ал.3 ЗИНЗС, Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно
разпоредбата на чл.128 ал.1 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на
лишените от свобода. В чл.129 ал.1 и ал.2 ЗИНЗС е регламентирано, че
медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински
центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за
лишаване от свобода по реда на чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения,
които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ,
която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Съгласно
чл.5 ал.1 от Наредба №2, при осъществяване на медицинското обслужване в местата
за лишаване от свобода се спазват правата на пациента и Кодексът на
професионалната етика, като качеството на медицинската помощ, оказвана в
лечебните заведения в местата за лишаване от свобода, съответства на
медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени
от министъра на здравеопазването.
С нормата на чл.133 ал.1 ЗИНЗС е
регламентирано създаването на медицински центрове към затворите,
затворническите общежития и поправителните домове, в които съгласно чл.134 ал.1 ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска
помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване;
профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за
поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от
свобода. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода, се извършва когато в лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение или са
необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135 ал.1 ЗИНЗС/.
Анализът на посочената нормативна
уредба води до извод, че нормативно установеното задължение на администрацията
на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на
физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на
наложеното им наказание. Това задължение произтича от основно право на лицата,
изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, регламентирано с
нормата на чл.3 ал.1 ЗИНЗС, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по смисъла на ал.2, включително
на поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи
се в лишаване от медицинско обслужване. По отношение на понятието „медицинското
обслужване“ липсва легална дефиниция, но настоящият състав приема, че същото може
да бъде извлечено от понятието за "медицинска помощ" по смисъла на §1
т.9 от Закона за здравното осигуряване, която представлява система от
диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани
от медицински специалисти. Следователно съдържанието на административното
задължение за осигуряване на медицинско обслужване се свързва от една страна с
изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните
заболявания, така и с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране
и лечение при възникване признаци на заболявания.
По категоричен начин, видно от
приложените епикризи и амбулаторни листи е установено по делото, че И.П.е бил с
добро общо физическо здравословно състояние и без диагностицирано сърдечно-съдово
заболяване, както преди началото на изтърпяване на присъдата, така и към датата
на смъртта- 14.08.2020г. Видно от медицинските документи, осъденият е
хоспитализиран нееднократно през процесния период за лечение на психиатрично
заболяване, като с оглед на заключението на експерта, няма данни лечението на
същото да се е отразило на физическото му състояние. Не се установи другите
оплаквания, поради които е посещавал многократно медицинските центрове към
затворите, да са свързани с причината за смъртта- остър инфаркт на долната
стена на сърцето. В амбулаторните листове от извършени прегледи липсват
индикации за болест на сърцето, както от посочените стойности на артериално
налягане, така и от извършената пред смъртта кардиограма. Амбулаторният лист
представлява първичен медицински документ, съгласно действащия НРД за съответната
година и се съставя при преглед на пациент при общопрактикуващ лекар или
специалист от извънболничната помощ. По своята правна същност Амбулаторният
лист е официален удостоверителен документ и се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на отразените в него факти и същите се считат
за установени от съда до доказване на противното. В настоящия казус
медицинските документи не бяха оспорени по надлежния ред и съдът приема, че
отразените в тях данни по отношение на снети стойности на артериално налягане и
извършена кардиограма са достоверни. По отношение на издаденото направление за
кръвни изследвания на 01.06.2020г., доколкото отказът от даване на кръвна проба
не е документиран и липсва такова нормативно изискване, данните от личния лекар
в този смисъл не могат да бъдат подкрепени от други доказателства по делото,
дори при евентуален разпит на др.Р.. Поради което, съдът приема, че кръвни
изследвания са били надлежно назначени на осъдения, но не са били реализирани. В
Наредба №2 липсва изискване към ежегодните профилактични прегледи при всички
пациенти да се извършват кръвни лабораторни изследвания. С оглед на
заключението на СМЕ, съдът приема, че пациентът е бил безсимптомен и при него
не е било задължително извършването на оценка на сърдечно-съдов риск чрез
измерване и проследяване на нивата на холестерол при биохимичен скрининг на
кръвта, още повече, че това изследване не дава сигурна рискова стратификация,
както вещото лице посочва в съдебно заседание.
Следва да се
посочи, че съгласно практиката на ВАС по глава VI на Наредба № 2/2010г., в
която по императивен начин е определен обхватът на упражняваните от служителите
на сектор "Медицинско обслужване" дейности, свързани с упражняване на
лекарска практика, тези дейности не съставляват административна дейност по
смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. По аргумент от чл.129 ал.3 от ЗИНС и чл.66 и сл.
от Наредба № 2/2010 г., администрацията на затвора няма правомощия на контрол
върху дейността на съответния лекар и същата не подлежи на преценка в
настоящото решение. Именно медицинските специалисти са тези, които определят диагнозата
на лишените от свобода и най-подходящото за всеки конкретен случай лечение.
Правомощията във връзка с медицински въпроси, които съставляват административна
дейност по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са единствено регламентираните в
чл.128 и следващите от ЗИНЗС/ Решение № 8452 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д.
№ 15459/2013 г., III о./
По отношение на твърденията за
несъответствия на предоставеното медицинско обслужване с медицински стандарт
„Кардиология“ не се сочат конкретни такива в исковата молба. В чл.80 от Закона
за здравето е посочено, че качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните
заведения. Стандартът е нормативно
определена съвкупност от
приоритетни изисквания за качествено
предоставяне на здравна
услуга (условия, персонал, средства,
процеси, резултати) и за професионално
поведение на нейните
изпълнители. Към настоящия момент няма действащ стандарт „Кардиология“
след отмяната на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински
стандарт "Кардиология" с Решение № 149 от 9.01.2017 г. на ВАС. В отменената
наредба в раздел 1, т.2.1, както и в проекта, качен за обществено обсъждане на
сайта на Министерство на здравеопазването на 18.06.2018г., като ключов елемент
е приета първичната
профилактика, която представлява оценка на нивото на сърдечно-съдов риск при
здрави индивиди, която се извършва главно от лечебни заведения за
специализирана извънболнична медицинска помощ. Няма предвидени задължителни
елементи на профилактика чрез физикално изследване на сърцето и допълнителни
диагностични инвазивни методи, като преценката е на медицинския специалист,
подчинена на алгоритмите за добра клинична практика. В стандарта е предвидено
изискване за лечебните заведения за извънболнична помощ, които осъществяват кардиологични
дейности да поддържат минимално оборудване апаратура– сертифициран многоканален
ЕКГ апарат, апарат за измерване на артериално налягане и др., каквито са били
налични в медицинското заведение към Затвора- Варна. Поради което, съдът
намира, че не се установяват бездействия на администрацията на Затвора, в
нарушение на медицинския стандарт „Кардиология“.
От доказателствата се установява, че по
отношение на И.П.е своевременно извършвано необходимото медицинско обслужване,
съобразно заболяванията му, осъденият редовно е посещавал профилактични
прегледи и е осигурявано предписаното му лечение. Не се установяват предпоставките на чл.132 и чл.135 от ЗИНЗС за изпращане на лишения от свобода в специализирана кардиологична болница
за активно лечение към местата за лишаване от свобода или извън тях, тъй като
не са констатирани остри и обострени хронични заболявания, които не могат да
бъдат лекувани амбулаторно, опасност за живота и влошаване на здравословното
състояние или неустановена диагноза. /Решение № 6668 от 7.05.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 813/2018 г., III о./
За да е налице бездействие при
осигуряване на адекватно и ефективно медицинско обслужване трябва лишеният от
свобода обективно да има нужда от определени диагностични, лечебни и/или
профилактични дейности във връзка с негово обективно състояние. Такова обективно
състояние с клинични признаци на сърдечно-съдово заболяване не се установява да
е налице в случая- липсват данни за посочените от вещото лице предшестващи с
дни настъпващия инфаркт оплаквания от задух, стягане в гърдите и болка и
измерените медицински показатели на артериално налягане, ЕКГ, тегло и ръст са
били в норма. По делото не са доказани, че са допуснати незаконосъобразни
бездействия, както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни
медицински грижи и диагностициране в съответствие с медицинските стандарти и с основните
принципи на медицинската помощ т.е. не е налице първият задължителен елемент от
сложния фактически състав по възникване отговорността на държавата. Поради това
не следва да се обсъжда наличието на другите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, а
исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на претендираните
съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен, съдът осъжда ищеца
да заплати в полза на юридическото лице- ответник възнаграждение, ако същото е
било защитавано от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. С оглед изхода на спора основателно се явява, своевременно направеното
искане от страна на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, представляващи
юрисконсулско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.24 от Наредбата на правната помощ в размер на 80.00 лева.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява
производството
по делото в частта му относно предявена искова претенция от К.И.С. *** срещу
Затвор- гр.Варна, като териториална служба към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Отхвърля
предявения
иск от К.И.С. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София, за
осъждането на ответната страна да ѝ заплати обезщетение в размер на 15
000лв./петнадесет хиляди лева/, за претърпени неимуществени вреди в периода от
14.08.2020г. до 06.10.2020г. в следствие на незаконосъобразно бездействие на ответника,
който не е осигурил адекватно и ефективно медицинско обслужване на сина ѝ
И.К.П., починал на 14.08.2020г. в Затвора- гр.Варна от сърдечен инфаркт, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
К.И.С. с ЕГН: ********** *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“- гр.София, бул“Ген.Н.Столетов“ №21 съдебни разноски в размер на 80.00лв. /осемдесет лева./
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България град София в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част в
7-дневен срок.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с
чл.138 ал.1 от АПК.
Съдия: