№
гр.
Варна, 12.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 16833 по описа на ВРС за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от ищеца „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу ответника Г.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** в условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във чл. 9, ал.1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от
593,14 лв. (петстотин деветдесет и три лева и 14 стотинки), представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем „Вивакредит
План „ № 5399970/30.11.2017 г., сключен между ответника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД,
ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени от страна на „ВИВА КРЕДИТ”
ООД в полза на „Агенция за събиране на вземанията” с Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми;
сумата от
85,01 лв. (осемдесет и пет лева и 01 стотинки), представляваща договорна лихва
за период от 30.12.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 27.08.2018
г.(падеж на последната вноска);
сумата от
252,00 лв. (двеста петдесет и два лева), представляващи такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода за периода от
29.01.2018 г. до 27.08.2018 г. /падеж на последна вноска/;
сумата от
75,00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания;
сумата от
70,00 лв. (седемдесет лева), представляваща такса разходи за дейност на
служител;
сумата от
202,00 лв. (двеста и два лева) за периода от 28.02.2018 г. до 27.08.2018 г.
/падеж на последна вноска/ представляващи неустойка по договора за кредит;
сумата от
38,97 лв. (тридесет и осем лева и 97 стотинки), представляващи лихва за забава
за периода от 3.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението,
за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 3584/09.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 6771/2019 г.
на ВРС. Претендират се и направените разноски в производството по ч.гр.д.№
6771/2019 г. на ВРС и в настоящото производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
На 30.11.2017
г. между „Вива кредит” ООД, като заемодател и Г.И.Г.
като Заемател бил сключен договор за паричен заем №:
5399970, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предвид
разпоредбите на договора, страните се съгласили, че сключват договора на
основание предложение за сключване на договор, направено от Заемателя. Съгласно
сключения договор Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
Заемателя заемна сума в размер на 600,00лв., а Заемателят се задължил да върне
същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва в размер на 105,15 лв., на 9
равни месечни погасителни вноски, в размер на 78,35 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил 30.12.2017 г., а падежът на последната
погасителна вноска бил 27.08.2018 г. Така, страните са договорили общият размер
на плащанията да е 705,15лв. С подписването на договора за заем, Заемателят
удостоверил, че е получил от Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът
има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.
На основание
сключения договор за заем и Тарифа на „Вива кредит“
ООД, относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и
осемнадесетия ден забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 10,00
лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава
Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният
размер на начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в
размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00
лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начисляват, за да
покрият направените разходи от страна на Заемодателя за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника
била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на
175,00 лв. Също така, страните договорили, че при забава на плащането на която
и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължи на
Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжникът
била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне
и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.;
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна
история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното в чл. 4, ал. 2 от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 283,50 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на
31,50 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Ищецът излага
още, че подписвайки договора за кредит, Заемателят заявил, че преди подписване
на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем,
предоставяна от кредитора, което обстоятелство било декларирано от Заемателя в
попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за
комуникация от разстояние, за която услуга
Заемателят се е задължил да заплати такса в размер на 283,50 лв., която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в
размер на 31,50 лева, били включени в размера на всяка погасителната вноска и
се дължали на съответните падежни дати на погасителните вноски. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплати Заемателя станала в размер на 141,35 лева,
която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата
за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Освен
горното, в чл. 1, ал. 3 от Договора, страните постигнали съгласие, че при
забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора,
Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 03.09.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, чийто общ размер възлиза на 38,97 лева, който представлява
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му
длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата,
която е платена до момента била в размер на 240,00лв., с която ищецът твърди,
че са погасени, както следва: такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит: 31,50 лв., такса разходи за събиране на просрочени
вземания: 100,00 лв., неустойка: 81,50 лв., договорна лихва: 20,14 лв.,
главница: 6,86 лв.
Сочи, че така
описаното вземе му е прехвърлено от кредитодателя на основание сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2013 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.09.2018 г. между „ВИВА
КРЕДИТ” ООД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Прилага към исковата
молба Потвърждение за сключената цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
уведомително писмо до длъжника от стария кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането на новия кредитор и ищец в настоящото производство, които моли да се
считат за връчени на ответника с връчването на преписа от исковата молба.
Ответникът не е депозирал отговор в предоставения му съгласно чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 3584/09.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. №6771/2019
г. по описа на ВРС е разпоредено длъжникът Г.И.Г. да
заплати на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 593.14 лв. /петстотин деветдесет и три
лева и четиринадесет стотинки/ – главница по Договор за паричен заем №
5399970/30.11.2017 год. между „Вива кредит” ООД и Г.И.Г.;
сумата 85.01 лв. /осемдесет и пет лева и една стотинка/ - договорна лихва за
периода от 30.12.2017 год. до 27.18.2018 год.; сумата 252.00 лв. /двеста
петдесет и два лева/ - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит за периода от 29.01.2018 г. до 27.08.2018 г.; сумата 75.00 лв.
/седемдесет и пет лева/ - такса разходи за събиране на просрочени вземания;
сумата 70.00 лв. /седемдесет лева/ - такса разходи за дейност на служител;
сумата 202.00 лв. /двеста и два лева/ - неустойка за периода от 28.02.2018 год.
до 27.08.2018 год.; сумата 38.97 лв. /тридесет и осем лева и деветдесет и седем
стотинки/ - лихва за забава за периода от 03.09.2018 год. до 07.05.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане, вземането за което е
прехвърлено с договор за цесия от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит” ООД и „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на който
е „А.з.с.н.в.” АД, понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/ и Приложение № 1/03.09.2018
год., както и сумата 76.32 лв. /седемдесет и шест лева и тридесет и две
стотинки/ - държавна такса в размер на 26.32 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ..
С исковата молба по делото е представен
Договор за кредит №5399970 от 30.11.2017 г. г. (л.6) между „Вива
кредит” ООД и Г.И.Г., съгласно който се предоставя на ответника заем в
размер на 600,00 лв., който трябва да се погаси чрез 9 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 109,85 лв. Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксираният
годишен лихвен процент по заема в размер на 40,29%, годишният процент на
разходите за заема е 49,45% (т.8), а общата дължима сума от заемателя е в
размер на 988,65 лв., включена с такса експресно разглеждане, уговорена в чл.
2, ал.2 от договора срещу такса в размер на 283,50 лв. Съгласно чл.4 от договора
заемателят се задължава в срок до 3 дни от усвояване на сумата да предостави
подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на неизпълнение на
това задължение дължи неустойка в размер на 283,50 лв., която ще се заплаща
разсрочено с всяка погасителна вноска, към които се добавя сума в размер на 31,50
лв., като месечната вноска става в размер на 141,35 лв., а общата дължима сума
по кредита 1272,15 лв. Съгласно приложената тарифа на „Вива
кредит” ООД е уговорено, че на четвърти и осемнадесети ден забава на плащането
на погасителна вноска по договора заемателя дължи заплащането на 10,00 лв., а
на единадесетия и двадесет и пети ден забава на 15,00 лв., като максималният
размер на всички начислени разходи не
може да надвишава 175,00 лв. При забава с повече от 57 календарни дни за
плащане, на която и да е погасителна вноска по договора се заплаща на петдесет
и осмия ден забава еднократно сума в размер на 70,00 лв., представляваща
направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи дейността на
служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В
чл. 3 от договора са посочени и датите, на които се дължат погасителните
вноски, без да е посочено как се формира размерът на всяка една от
погасителните вноски – или какъв е размерът на главницата и какъв на лихвата.
Към договора е приложено предложение за сключване на договор за паричен заем.
Представен
е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г.,
както и че е подписано приложение №1 от 03.09.2018 г., с които вземането на „Вива кредит” ООД към Г.И.Г., ЕГН ********** по договор за
кредит №5399970 от 30.11.2017 г. на обща стойност 1272,15 лв. е прехвърлено на
ищеца. Към исковата молба е приложено Уведомително писмо 969766 от „Вива кредит” ООД до Г.И.Г., с което последният се уведомява
за прехвърляне на вземанията на „Вива кредит”
ООД в полза на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД.
От така
изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни
норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК. Предявен е след успешно
провеждане на производство по чл.410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на
чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на
установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на
основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Вива кредит” ООД и ответника е възникнала валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на
който на ответника е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането
ѝ на 9 равни месечни вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения
размер, наличието на валидна клауза на неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, изпадането на заемателя в забава,
че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на
който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че
цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.
От
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и „Вива кредит” ООД в качеството
му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.01.2013 г., както и че е подписано приложение №1 от 03.09.2018
г., с които вземането на „Вива кредит” ООД към Г.И.Г.,
ЕГН ********** по договор за кредит №5399970 от 30.11.2017 г. на обща стойност
1272,15 лв. е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква
цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Към
исковата молба е приложено Уведомително писмо 969766 от „Вива
кредит” ООД до Г.И.Г., с което последният се уведомява за прехвърляне на
вземанията на „Вива кредит” ООД в полза на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД. Същото е подадено чрез „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, упълномощено от цедента с изрично писмено пълномощно, също приложено към
исковата молба. В настоящия случай,
въпреки че по делото не бяха представени доказателства ответникът да е уведомен
за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на настоящото
производство, съдът намира, че последният е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Цедираното
вземане произтича от сключен между ответника Г.И.Г. и „Вива кредит” ООД договор
за кредит №5399970 от 30.11.2017 г., приложен на л. 6 от делото, по силата на
който ответникът е получил в заем сумата от 600,00 лв. (чл.2, ал.1 от договора). Видно от чл. 2,
ал.2 от договора с подписването на
договора заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума от 600 лв. С
оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати съгласно договора за заем. Ответникът следва да заплати и законната лихва за забава върху просрочената главница,
считано от падежа на всяко от плащанията до подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда.
Претенцията
на ищеца освен главница и договорна лихва включва и неустойка. Доколкото
процесният договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителсия кредит, както и на Закона за защита на
потребителите, то съдът следва служебно да съобрази разпоредбите на двата
закона и да изследва действителността на клаузите на договора.
Съгласно
чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от сключването му да
предостави подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на
неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 283,50 лв., която
ще се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска от 109,85 лв., към които се
добавя сума в размер на 31,50 лв.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящото производство от
ищеца не бяха представени доказателства за предоставянето на кредитополучателя
на погасителен план. Посочени са само падежните дати на вноските, като техният
окончателен общ размер е фактически посочен в чл. 3, ал. 2 от договора и
възлиза на 283,50 лв.
Ищецът
– цесионер претендира и заплащането на такса за експресно разглеждане на
документи, при заплащането на която кредитодателят
разглежда с приоритет конкретната заявка за отпускане на потребителски кредит
пред другите. Т.е. клаузата в договора за кредит, с която се уговоря таксата за
експресно разглеждане, само уточнява насрещната престация на едната страна като
елемент от облигационно правоотношение касаещо разглеждането на заявката за
кредит. Следователно макар и да е обективирана в договора за кредит уговорката
за такса възниква за услуга, която не е обусловена от самия договор за кредит,
доколкото такъв може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът е
осигурил предимство на конкретния потребител при влизането в преговори по
отпускане на заем. Липсата на връзка между основанието, въз основа, на което
възниква вземането на кредитната институция за такса експресно разглеждане и
самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на противоречие с
чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по договор за
потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, но свързани с договора за потребителски кредит.
Констатираното несъответствие с императивната норма на ЗПК е основание за
отхвърляне на иска за сумата от 252,00 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на документи.
Чл.
16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредитор да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Същевременно в заявлението се твърди, че претендираното вземане за неустойка,
произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която такава се дължи, в
случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора
обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на две физически лица.
Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник
и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на
неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК,
която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това
неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на
главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по
този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите ѝ обезпечителни и
обезщетителни функции и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане
влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Отделно
от горното, за пълнотата на изложението следва да се отбележи, че Законът за
защита на потребителите в чл.143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146,
ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. В настоящия случай няма данни за индивидуално уговаряне
на условията и клаузите по процесния договор за заем, нито се установява
възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение.
Напротив – последица от тази клауза е възможността на кредитора да увеличи
своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Макар да е уговорена
като санкционна, тъй като се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
заплащането на неустойката е добавено към заплащането на погасителните вноски,
по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и води
до скрито оскъпяване на кредита. По този начин тази неустойка по същество е
допълнение към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за
заемодателя. Поради това тази сума би следвало да бъде включена в годишния
процент на разходите. С оглед на това се налага изводът, че с клаузата на чл.4
от договора за заем се цели заобикаляне на установения в чл.19, ал.4 от ЗПК
праг на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размер на законната
лихва. Тази клауза е неравноправна и
недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така
и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Тя противоречи на
добрите нрави като уговорка във вреда на потребителя, целяща заобикалянето на
императивната правна норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което е нищожна и на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК и като такава не поражда права и задължения за
страните по договора за заем.
Съобразно твърденията на ищеца вземането
за такса разходи за извънсъдебно събиране е възникнало под
условие за настъпил падеж на главните задължения. Същевременно съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за
такса разходи. Така с уговарянето на таксата, на практика се постига
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително
плащане, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл.
33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Освен това твърдените разходи на кредитодателя –
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др., по естеството си са такива по управление на
кредита. Поради това заплащането им от потребителя, съответно претендирането им,
колидира и със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съобразно
която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. По
изложените съображения искът в частта, с която са претендирани
вземанията за непогасени разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просроченото вземане следва да бъде
отхвърлен.
На основание изложеното по-горе
предявеният от ищеца иск се явява
основателен за сумата от 1 000,00 лв., представляваща неплатена главница по договора; сумата от 191,84 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 21.07.2017 г. до 06.07.2018 г., сумата от 52.70 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху непогасената главница от 1000 лв. за периода
от 22.07.2017г (датата на допускане на забавата
на погасителна вноска) до 16.06.2018г (датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, поради което и следва да бъде уважен
за тези суми. За сумата от 913,90 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и за сумата от 45,00 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение искът се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, направените
от него разноски в производството, съобразно на уважената част от иска. По
делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 323,68
лв. и претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв.
В
случая ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт, поради което намира
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която „в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“. Въз основа на
законовата делегация по чл. 37, ал. 1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната
помощ е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1
от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът с оглед на
фактическата и правна сложност на настоящия правен спор, намира, че на ответника
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.,
поради което, предвид липсата на минимално определен размер на възнаграждението
в чл. 78, ал.8 от ГПК същият следва да бъде определен по справедливост от съда.
Или
общо претендираната сума за разноски е в размер на 373,68 лв. От тази сума съразмерно на уважената част от исковете на
ищеца се следва сума от 203,61 лева.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса – 26,32 лв. и юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лв., като съразмерно
на уважената част от исковете тези разноски възлизат общо на 42,00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 искове
с правно основание чл. 422 от ГПК, че ответникът Г.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца: сумата от 593,14 лв. (петстотин деветдесет
и три лева и четриринадесет стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем „Вивакредит План» № 5399970/30.11.2017 г., сключен между ответника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „ВИВА
КРЕДИТ” ООД в полза на „Агенция
за събиране на вземанията”
с Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/
от 22.01.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми; сумата от
85,01 лв. (осемдесет и пет
лева и една стотинка), представляваща
договорна лихва за период от 30.12.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до
27.08.2018 г.(падеж на последната
вноска) и сумата от 38,97 лв. (тридесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки),
представляващи лихва за забава за периода от
03.09.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда 06.075.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ за сумата от 252,00 (двеста петдесет и два) лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода за периода от 29.01.2018 г.
до 27.08.2018 г. /падеж на последна вноска/, сумата от 75,00 (седемдесет
и пет) лв., представляваща
такса разходи за събиране
на просрочени вземания, сумата от 70,00 (седемдесет)
лв.,
представляваща такса разходи
за дейност на служител и сумата от 202,00 (двеста и два) лв. за периода
от 28.02.2018 г. до 27.08.2018 г. /падеж на последна
вноска/, представляващи неустойка по договора за
кредит
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3584/09.05.2018 г. по ч.гр.д.№
6771/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 203,61 лева (двеста и три лева и шестдесет
и една стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, както и сумата от 42,00
(четиридесет и два) лева, представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 6771/2019 г.
на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: