Р E Ш Е Н И Е
№ 2091
гр.
Пловдив, 18 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение, XVIII състав, в публично съдебно заседание на четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1771 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.145 от АПК във връзка с Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
Образувано по жалба от
Б.Л.Б., ЕГН ********** чрез адвокат М.А.-пълномощник срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-2369-0068/25.06.2020
година на Началника на Първо Районно
управление – София при СДВР – „забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и чужбина за срок от една година“.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че жалбоподателят
не е нарушил разпоредбата на чл.21 т.2 и т. 3 от ЗООРПСМ, съответно не са
налице основанията за налагане на процесната ПАМ. Иска отмяна на обжалвания
акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. М.А. по изложените
съображения. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник на Първо РУ - СДВР, в писмено становище от
процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Посочва доводи в
насока, че обжалваната заповед е законосъобразна, мотивирана и в производството
е спазена процедурата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира,
че като подадена от лице с пряк и непосредствен правен интерес, против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в предвидения за това срок,
жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на процесното оспорване е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 20-2369-0068 от 25.06.2020 г. на Началника Първо РУ -
СДВР, с която, на основание чл. 41, т.1 от Закона за опазване на обществения
ред при провеждането на спортни мероприятия, вр. с чл.30, ал.1, т.1, предл.
второ ЗООРПСМ, вр. чл.21, т.2 т. 3 от същия закон, на жалбоподателя е наложена
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от
една година.
За да
пристъпи към налагане на тази ПАМ, АО е приел, че на 24.06.2020 г. около 20.40
часа в гр.София, стадион „Българска армия“ при провеждане на футболната среща
между отборите на ПФК“ЦСКА“-София и ПФК“Ботев Пловдив“ при осъществяване на
пропускателен режим на спортното съоръжение жалбоподателят извършва противообществена
проява/спортно хулиганство/ по смисъла на ЗООРПСМ, изразяваща се в това, че
отказва да изпълни полицейско разпореждане, отдадено то полицейски служител Н.
Йорданов и преодолява заградителното съоръжение и влиза в сектор „Б“ на
стадиона без да му е извършена проверка, с което е нарушил нормата на чл.21,
т.2 , т. 3 от ЗООРПСМ, поради което на основание чл. 41, т.1 от Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, вр. с
чл.30, ал.1, т.1, предл. второ ЗООРПСМ, вр. чл.21, т.2 т. 3 от същия закон, му
е наложено оспорената ПАМ, изразяваща се в забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
Като
доказателство по делото е представена единствено процесната заповед за налагане
на ПАМ, както и АУАН № 2369/23.06.2020г., посредством който е установено
нарушение на чл.21, т.2 и т. 3 от ЗООРПСМ. От страна на ответника не са
представени други доказателства макар и с разпореждането за насрочване на
делото изрично да са му дадени от страна на съда указания по разпределението на
доказателствената тежест и изрично да е задължен в проведено открито съдебно
заседание на 29.09.2020г. АО да представи освен пълната административна
преписка по издаването на процесната ПАМ, а така и видеозаписи от охранителните
камери на проведената футболна среща на 24.06.2020г. на стадион „Българска
армия“. Предвид липсата на процесуална активност от страна на ответника при
изрично дадени му от страна на съда указания за представяне на административната
преписка и указания по разпределението на доказателствената тежест, съдът
приема за недоказано извършването на процесното нарушение на база на дадените в
хода на съдебното производство свидетелски показания на св.И.Н., който под
страх от наказателна отговорност заявява, че е участвал в охраняването на
стадиона по време на футболната среща, но не е виждал жалбоподателя да не
изпълнява полицейско разпореждане и да преодолява заграждение, а единствено е
свидетел при съставяне на АУАН № 2369/23.06.2020г. Представеният АУАН не може
да наведе съда на различни изводи, тъй като същият е издаден в друго
производство, административнонаказателно производство, както и с оглед
обстоятелството, че АУАН по ЗООРПСМ не се ползва с материална доказателствена
сила за разлика от АУАН по ЗДвП.
По
делото беше разпитан в качеството на свидетел В.Н., който заявява, че е бил с Б.
през цялото време преди и по време на мача. Категорично твърди, че
загражденията не могат да бъдат прескочени, понеже преди това трябва да се
влезе във физически контакт с полицай. Б. влязъл на стадиона по-късно понеже
отишъл да урежда плащането на транспорта на публиката.
Предвид показанията на св.Н. и св.Наумов, дадени под страх от
наказателна отговорност, съдът приема, че жалбоподателят не е извършил
описаното по процесната заповед нарушение, съответно не са налице основания за
налагане и на процесната ПАМ, което налага нейната отмяна.
Процесната заповед не е издадена на основание законовата норма, уреждаща
случая. Това е чл. 25 , ал. 1 от ЗООРПСМ, който гласи, че за извършени
противообществени прояви по чл. 21, т.1-10 се налага глоба от 1000лв до 2000лв.
и забрана за посещение на спортни мероприятия в страна и в чужбина за срок от 1
до 2 години. Поради тази причина, съдът намира, че при налагане на процесната
ПАМ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване
на правно основание за издаване на заповедта.
Описаната в заповедта фактология
води до налагане на принудителна административна мярка по чл. 25, ал.1 от
ЗООРПСМ, но в заповедта тази норма не посочена. Волята на издателя следва да е
еднозначна и недвусмислена, т. е. следва изрично и точно да се впише за кое
административно нарушение и кой е неговият извършител, за което се налага
конкретната мярка. Следователно изложените мотиви в заповедта не съответстват
на действителността и не кореспондират със събраните по делото доказателства. В
нормата на чл. 21 ЗООРПСМ се съдържат различни хипотези, поради което следва
изрично да се отбележи коя хипотеза е нарушена и за всяка да се наложи на
правното основание, предвидената за нея принудителна административна
мярка.
С оглед горното
съдът намира, че издаденият административен акт, като незаконосъобразен, следва
да бъде отменен, а жалбата, като основателна да се уважи.
При този изход на спора на
жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които се установиха в
размер на 10 лева-внесена ДТ.
Водим от
горното, Административен съд Пловдив, XVIIІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-2369-0068/25.06.2020г.
на Началника на Първо Районно управление
– София при СДВР – „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
чужбина за срок от една година“.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи, да заплати на Б.Л.Б., ЕГН ********** сумата от
10/десет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р.България в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/