№ 1490
гр. Варна, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900095 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на СВ. АНДР.
Н. с ЕГН ********** от гр.В., ул.К. **, ап.** чрез пълномощник адв. Ст. Р.
гр.В. бул.С. ** бл.* ап.*, с която срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Възраждане ул.Св.София 5 и В. С. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес
гр.В., З. В., е предявен иск за прогласяване за нищожна до размера на ½
идеална част на законната ипотека върху жилищен имот по нотариален акт №
102, том втори рег. № 2989 дело №171/2003г. на Нотариус № 190 на НК, акт
№ 190 том ХХIХ вх. рег. № 10202/26.06.2003г. на СВп Варна, вписана по
молба на ОББ АД на 26.06.2003г. том втори №34 рег. № 10270 и подновена на
19.08.2013г. том седми №118, рег. №13371, поради противоречие с нормите
на чл.170 ЗЗД във вр.чл.167 ал.3 ЗЗД, изразяващо се в обстоятелството, че
ответникът В. С. Д. никога не е бил собственик на ½ ид.част от имота.
В исковата молба ищцата твърди, че с Решение № 519/18.04.2016г.,
постановено по гр.д. No 1865/2015г. на ВОС, гр.отд., девети състав, влязло в
законна сила на 09.05.2016г. е прието, че ищцата СВ. АНДР. Н. с ЕГН
********** е собственик на 1/2 идеална част от посочения по-горе недвижим
имот, за която част ответникът В. С. Д. се е легитимирал като собственик по
силата на презумпцията за съвместен принос и прекратяване на брака, поради
придобиване изцяло с лични средства на ищцата на апартамент - мезонет №
10 на четвърти и пети етажи, в жилищна сграда, намираща се гр.Варна, ул.
„Кавала" No 42, със застроена площ 249 кв.м. Имотът е придобит чрез
покупко-продажба, обективирана в нот.акт No 190, том 29, дело 6778, вх. рег.
№ 10202 от 26.06.2003г. на СВ - Варна. Сочи се, че доколкото
установителният иск по чл.23, ал.1 от СК има обратно действие /ех tunc/
означава, че още от момента на придобиването му през 2003г. описаният
недвижим имот е изключителна собственост на СВ. АНДР. Н.. Счита се, че
законната ипотека върху посочения жилищен имот Акт № 103, том
1
втори/2003г., вписана с молба от ОББ АД в книгите за вписване на
26.06.2003г., том II, No 34, вх. рег. 10270, и подновяването на законната
ипотека с молба от ОББ АД, вписана в книгите за вписване на 19.08.2013г.,
том VII, No 118, вх. рег. 13371 на СлВп - Варна са нищожни до размера на 1/2
идеална част поради противоречие с нормите на чл.170 ЗЗД вр. чл.167, ал.З
ЗЗД, изразяващо се в обстоятелството, че В. С. Д. никога не е бил собственик
на 1/2 идеална част от описаният имот.
В отговора на исковата молба ответникът ОББ АД гр.София оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Счита, че за ищцата липсва активна
процесуална легитимация за упражняване на иска, доколкото същата не е
собственик на ипотекирания имот, тъй като с решение № 58/14.04.2016г. по
гр.д. № 370/2015г. по описа на ВАпС, ГО, влязло в законна сила на
06.10.2017г. съдът е постановил отнемане в полза на държавата от В. С. Д. и
СВ. АНДР. Н., на осн.чл.10, чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) по ½
ид.част от процесния имот. Позовава се на Определение № 447 от
30.04.2010г. по гр.д. № 439/2010г. на ВКС, като счита, че съдът следи
служебно относно наличието на правен интерес за водене на иска. По
отношение неоснователността на иска, на първо място, сочи че, на осн.чл.298,
ал.1 от ГПК като трето лице, която не е участвало като страна в
производството по гр.д. № 1865/2015г. по описа на ВОС, на осн.чл. 298, ал.1
от ГПК, силата на присъдено нещо по посоченото решение не се разпростира
върху ответника. На следващо място счита, че решението по иска с правно
основание чл.23 от СК не може да бъде противопоставено на кредитора, тъй
като банката не е била страна в процеса. Счита, че меродавен момент за
притежаване на правото на собственост е моментът на завършване на
фактическия състав на учредяването на ипотеката, т.е. нейното вписване в
Служба по вписванията. Сочи, че ипотечното право не се засяга, щом е било
вписано преди исковата молба, при отпадането му поради симулация, крайна
нужда, разваляне на договора или относителна недействителност.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва въведените от
ответника ОББ АД гр.София с отговора на исковата молба възражения. Счита,
в случай, че държавата предяви претенции срещу ½ от процесния имот, то за
ищцата остана открит пътя за защита по реда на чл.124, ал.1, респ.чл.108 от
ЗС, в които производства ще доказва правата си на действителен собственик
на имота.
С отговора на ДИМ ответникът ОББ гр.София поддържа възражението
си за недопустимост на иска. Заявява искане за привличане на Държавата в
качеството й на трето лице-помагач, с оглед защита правата и законните й
интереси в процеса. Настоява се за неоснователност на претенцията за
нищожност на ипотеката, обоснована с липса на вземане спрямо ищеца.
В срока по чл. 373, ал.2 от ГПК ответникът В. С. Д. признава иска.
Твърди, че сделката с ОББ АД била симулативна. Ищцата не била страна по
договора за кредит, както и не е полагала подпис в допълнителното
2
споразумение от 20.02.2012г. в присъствието на ищеца. През 2012г. двамата
вече не били съпрузи. Сочи, че обжалва влязлото в сила решение на
Апелативен съд Варна, с което процесният имот е отнет в полза на държавата,
като придобит със средства от престъпна дейност.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не се спори по делото, а се установява и от ангажираните по делото
писмени доказателства, че ищцата СВ. АНДР. Н. и вторият ответник – В. С.
Д. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 30.04.2002г. (л.20), е прекратен
с развод на 24.11.2006г. (л.26 и сл.)
Установява се, че въз основа на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 25.06.2003г., обективиран в нот.акт № 102 том втори рег.
№ 2989 дело №171 от 2003г. на нотариус № 190 на НК, вписан в СВп АВп
вх.рег. 10202 от 26.06.2003г. ак №190 том XXIX дело № 6778/03 (л.19) В. С.
Д. е придобил в условията на СИО недвижим имот, представляващ мезонет №
10 на четвърти и пети етажи, в жилищна сграда, намираща се гр.Варна, ул.
„Кавала" No 42, със застроена площ 249 кв.м. за сумата от 161 500 лева, от
които 61 500 лева, собствени на купувача и 100 000 лева от предоставен
ипотечен кредит на купувача от ОББ АД гр.София.
Представен по делото е договор за предоставяне на кредит обезпечен с
ипотека от 25.06.2003г., по силата на който ОББ АД гр.София, като кредитор,
предоставя на В. С. Д., като кредитополучател, кредит в размер на 100 000
лева за доплащане покупката на апартамент-мезонет, находящ се в гр.Варна
(21 и сл.). Задължения към кредитора в качеството на съдлъжник по договора
е поела съпругата СВ. АНДР. Н.-Д.а. За обезпечаване на кредита банката
вписва законна ипотека върху закупения със средствата от кредита недвижим
имот (чл.16). Представени са доказателства за вписване на законната ипотека
на 26.03.2003г. том втори №34 вх. рег. 10270 в СВп АВп Варна и за
подновяване на вписването на 19.06.2013г. във вх.рег. № 13371 №118 том
седми 2013г.
С влязло в законна сила на 09.05.2016г. решение № 519 от 18.04.2016г.,
постановено по гр.д. № 1865 от 2015г. по описа на ВОС, е прието за
установено по отношение на В. С. Д., че СВ. АНДР. Н. е собственик на ½
ид.част от недвижим имот – мезонет, находящ се в гр.Варна, за която
ответникът се е легитимирал като собственик по силата на презумпцията
съвместен принос и прекратяване на брака, като придобит изцяло с лични
средства на ищцата, на осн.чл.124 от ГПК вр.чл.23, ал.1 от СК (л.17 и сл.).
Представен по делото е изпълнителен лист № 278 от 16.06.2017г.
(л.83), издаден въз основа на влязло в законна сила на 10.04.2017г. решение №
215 от 21.03.2017г., постановено по т.д. № 242/2016г. по описа на ВОС (л.85),
с който В. С. Д. е осъден за заплати на ОББ АД, дължими по договор за
кредит обезпечен с ипотека, сключен на 25.06.2003г., изменен с
3
допълнителни споразумения, съответно от 22.11.2004г. и от 20.02.2012г.,
суми в размер на 78 176.52 лева, главница, 2 151.66 лева, договорни лихви за
периода от 02.08.2012г. до 15.10.2013г., съгласно чл.5 от договора, разноски
за вписване на ипотека в размер на 540 лева, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба на 25.02.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД,
както и сумата от 5 436.21 лева, разноски по делото, съобразно уважената
част от исковете.
Представени са доказателства (л.28), удостоверяващи, че по
образуваното въз основа на посочения изпълнителен лист пред ЧСИ рег. №
807 изп.д. № 20158070402211 е насрочена публична продан на мезонет №10,
находящ се в гр.Варна за периода от 25.01.2021г. до 25.02.2021г.
Представено е уведомление (л.111) до СВ. АНДР. Н. за преобразуване
на изп.дело № 2211/2015г. в изп. № 20218920400468 и за продължаване на
изпълнението по него.
Представено по делото е решение № 58 от 14.04.2016г., постановено по
в.гр.д. № 370/2015г. по описа на Апелативен съд Варна, влязло в законна сила
на 06.10.2017г. (установено при извършена служебна справка), съгласно
чийто диспозитив в полза на Държавата, на осн. чл.10, чл.4, ал.1 и ал.2 от
ЗОПДИППД (отм.) от С.Н. и В. С. Д. са отнети по ½ ид.части от процесния
недвижим имот.
С определение №60175 от 16.06.2021г., постановено по гр.д. №
1247/2021г. по описа на ВКС, четвърто гр.отделение (л.7 от ч.т.д. №384/2021г.
по описа на Апсъд Варна), образувано въз основа на молба от В.Д. по чл.303
и сл.ГПК за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 2291/2010г. по описа
на ВОС, като ответник по молбата за отмяна е конституирана С.А..
Претенцията, заявена с исковата молба, е с правно основание чл.26, ал.1
от ЗЗД във вр. чл.170 ЗЗД във вр.чл.167 ал.3 ЗЗД, като съобразно твърденията
на ищеца ипотеката е нищожна, доколкото ответникът В. С. Д. никога не е
бил собственик на ½ ид.част от имота.
Ипотеката представлява обезпечение на вземане с недвижим имот,
собственост на учредителя, върху който кредиторът може да насочи
принудителното изпълнение, независимо чие притежание е в момента и
независимо от несеквестируемостта му, както и да се удовлетвори по
предпочитание от получената цена.
Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху
имоти, които към момента на сключването на сделката принадлежат на
лицето, което я учредява, като това правило изключва правната възможност
лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да
учреди валидно договорна ипотека върху същия имот.
От естеството и предназначението на законната ипотека следва, че и тя
(подобно на договорната – чл. 167, ал. 3 ЗЗД) може да се учреди само върху
4
имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради
това, въпросът относно собствеността е преюдициален относно
действителността на законната ипотека. Ако последната е учредена върху
имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято
тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е
недействителна по аргумент и на основание чл. 170 ЗЗД.
Доколкото за установяване правата на ищцата върху процесния имот се
налага събиране на доказателства, то въпросът за наличието на правен
интерес за воденето му е предмет на разглеждане в хода на производството по
делото. Ищцата има правен интерес да отрече действителността на законната
ипотека, вписана върху недвижимия имот и така да го защити от евентуално
принудително изпълнение за събиране на обезпеченото вземане на ответната
банка, като правният й интерес е обусловен от претендираното от нея вещно
право върху имота. Посоченото обуславя принципно допустимостта на
заведената искова претенция.
В хода на производството са събрани доказателства, удостоверяващи,
че към датата на завеждане на настоящата искова претенция, вкл. към
настоящия момент, имотът, в неговата цялост, е излязъл от патримониума на
ищцата и втория ответник по силата на конститутивното действие на
постановения по в.гр.д. № 370/2015г. съдебен акт по реда на ЗОПИППД
(отм.). Тъй като в същото време се установява факта на успешно проведен от
ищцата иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК по отношение на имота, то
са налице данни за конкуренция на права по отношение на същия, който
въпрос може да бъде решен единствено чрез провеждане на исково
производство по реда на чл.124, ал.1 ГПК, съотв.чл.108 от ЗС. Доколкото,
обаче, към настоящия момент ищцата не се легитимира като собственик на
процесния имот, то и не би могла да претендира права върху него, като се
изхожда от целта на настоящия иск, а именно да не се увредят интересите на
действителния собственик на имота, съотв. да не се допусне съответното
имущество на длъжника да служи като обезпечение на кредитора.
Като преждевременно заведен искът се явява недопустим, съотв. като
недопустимо образуваното съдебно производство по него следва да бъде
прекратено.
Проверка за допустимост на иска може да бъде извършвана по всяко
време, докато е висящо делото, тъй като за допустимостта на иска съдът следи
служебно в течение на производството. В конкретния случай, това налага
отмяна на протоколното определение, с което съдът е дал ход по същество на
делото, и прекратяване на производството по заявената искова молба като
образувано по недопустим иск.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК предвид резултата по спора и направеното
искане в полза на ответника ОББ АД гр.София следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от изложеното, съдът :
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание,
проведено на 21.10.2021г., с което е даден ход по същество на производството
по т.д.№ 95 по описа за 2021г. на ВОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 95 по описа за 2021г. на ВОС.
ОСЪЖДА СВ. АНДР. Н. с ЕГН ********** от гр.В., ул.К. **, ап.**, да
заплати на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане ул.Св.София 5
съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6