ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр. София, 22.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно заседание на 21.02.2024 г, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С участието на секретаря Елеонора Г., като
разгледа т.д. 1708/2024 г. по описа на СГС, намери следното:
Производството
е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът
на Л.Г.Р. АД е изготвил списъци на
приетите и неприетите от синдика вземания, предявени от кредиторите, които са обявени
в търговския регистър на 22.12.2024 г., като срещу списъка с неприети вземания
е подадено възражение с вх.№ 260019/02.01.2024 г. от НАП, с което се оспорва включването в него
на вземанията, предявени с молби за предявяване на вземания с вх. №
290029/08.11.2023 г. за местни данъци и такси и лихви върху тях, данъци върху доходите на физическите лица и
задължителни осигурителни вноски за периода м.02.2022 г. – м.08.2023 г. като
възражението е разгледано в открито заседание, което налага съдът да се
произнесе по основателността им и одобряването на списъците.
Доводите
на НАП по отношение на невключените вземания за местни данъци и такси са, че
същите са установени с акт по чл.107, ал.3 ДОПК, поради което и на основание
чл.164, ал.4 ДОПК синдикът е бил длъжен да го включи в списъка с приети
вземания, а ако счита, че актът не е влязъл в сила – да го включи под условие,
като тези вземания не могат да бъдат оспорвани. По отношение на вземанията за
данъци и осигурителни вноски върху доходите, излага доводи, че производството
по несъстоятелност е такова за универсално принудително изпълнение и
следователно след откриването му длъжникът не разполага с правото по
чл.169,ал.4 ДОПК да заявява задълженията, които иска да погаси чрез плащане,
като освен това за събирането им било започнато и индивидуално принудително
изпълнение. По отношение на неприетите вземания за лихви върху държавни такси
по съдебни дела, за които са издадени изпълнителни листове, поддържа, че
основанието за начисляване на лихви се съдържа в нормите на чл.175, ал.1 ДОПК и
чл.1, ал.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
Длъжникът
оспорва възражението, без да сочи конкретни съображения, като поддържа
изразеното от синдика становище.
Синдикът
счита възражението за неоснователно, като поддържа, че освен, че е нередовна в
частта относно местните данъци и такси, то и в частта, в която е разбираемо до
кои имоти се отнася молбата за предявяване на вземания, се претендират такива във
връзка с имоти, с които длъжника се е разпоредил преди откриване на
производството по несъстоятелност и които имоти не са предмет на уважени отменителни искове, както и относно имоти, за които
вземанията за местни данъци и такси се предявяват повече от веднъж. По
отношение вземанията за осигурителни вноски се поддържа, че същите са платени
доброволно на падежа, като не се касаело за задължения на длъжника, а за такива
на синдика ,като длъжникът бил само платец. По отношение на неприетите вземания
за лихва се поддържа, че се касае за задължения без срок, поради което и
съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да поиска изпълнение веднага, но за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, съдът намира следното:
С
молба с № 290029/08.11.2023 г. НАП е предявила публични вземания в четири пункта, съответно по т.11 публични
вземания за данък недвижими имоти и
такси битови отпадъци към Община Б. в размер на 234359,05 лв. главници и
64771,14 лв. лихви, част от които възникнали преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност; по т.2 публични вземания за данък върху
доходите на физическите лица в общ размер на 1638,81 лв. и лихви към 27.09.2023
г. - в общ размер на 144,61 лв.; по т.3 –публични вземания за задължителни
осигурителни вноски в размер на 6232 лв.
и 550,15 лв. лихви, а по т. 4 – публични вземания за държавни такси по съдебни
дела в общ размер на 44547,83 лв. и лихви върху тях в размер на 8468,66 лв. Тъй
като молбата е била нередовна на кредитора са дадени указания да посочи
поотделно всеки вид вземане в рамките на общите суми, за какво задължение и
какъв период се отнася, съответно лихвите върху всяко отделно вземане с
посочване на периода, за който се претендират, в отговор на които указания е
депозирана молба с вх.№ 24.11.2023 г.
Синдикът
е включил част от предявените вземания в списъка с приети вземания, обявен по
партидата на длъжника на 22.12.2023 г., а друга част в списъка с неприети
вземания, като именно последните са предмет на производството по възражението
на НАП.
За
да бъдат включени в списъка с приети вземания, предявените вземания следва да
отговарят на изискванията, поставени в чл.685, ал.2 ТЗ, включително относно
точно, ясно и пълно посочване на фактите, които са относими
към възникването на конкретното вземане и неговия размер по начин, отграничаващ ясно отделните вземания, ако са предявени
повече от едно, като представянето на доказателства за съществуването на
вземането е отделно изискване към молбата, съответно по правилата за доказването,
които са приложими и в производството по несъстоятелност, доказателствата
следва да се отнасят за вече изтвърдени факти, а не
да ги заместват. Вземанията, които не са индивидуализирани надлежно чрез
фактите от основанието им и техния размер, вземания, които са предявени общо и
без разграничаване помежду им при твърдения да се основават на различни
факти, не могат да бъдат включени в
списъка с приети вземания, тъй като не е допустимо да се добавят нови факти за
индивидуализацията им нито в производството по възражения, нито в евентуално
исково производство по чл.694 ТЗ / решение от 20.07.2021 г. по т.д.№ 2635/2020
г. на САС/. Съдът в производството по възражения или в исково производство по установителни искове може да разглежда само вземания, които
са основани на същите факти, които е разглеждал и синдика по молбите за
предявяване на вземания, в противен случай чрез последващо
предявяването и съставянето на списъците с приети/неприети вземания въвеждане
на факти, относими към основанието и размера на
вземанията, се накърняват правата на всички участници в производството, като те
се лишават от възможността да оспорват съществуване на вземания на определен
кредитор, въз основа на нововъведени от кредитора
факти.
В
случая вземанията по т.1.1-1.12 са ненадлежно индивидуализирани в молбата за
предявяване на вземания и уточняващата след указания молба, като са предявени
вземания за местни данъци и такси относно множество самостоятелни обекти, които вземания не са посочени поотделно по
вид и за всеки от имотите, нито имотите са надлежно индивидуализирани с
обичайните си характеристики като идентификатор или административен адрес,
въпреки че на кредитора са дадени изрични
указания. Така е неясно какъв
данък и каква такса се претендира за всеки имот в рамките на общо посочени суми
по няколко пункта, като липсата на индивидуализация е пречка за преценката и
дали действително имотите изобщо са
принадлежали на длъжника през посочения период поради извършени разпорежД..
На
следващо място не са представени доказателства нито за това, че имотите са
декларирани от длъжника, нито относно собствеността му, а последното
обстоятелство се оспорва.
По
отношение на вземанията по т.1.12 следва
да се посочи изрично, че съставянето на акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 ДОПК по никакъв начин не отстранява необходимостта от
индивидуализация на вземанията при предявяването им в производството по
несъстоятелност. Вземанията, установени с влезли в сила актове за установяване
на публични вземания, не могат да бъдат оспорвани по основание и размер и въз
основа на обстоятелства, осъществени преди издаването им съгласно чл.169, ал.4 ДОПК, но разпоредбата не дерогира правилата за
предявяването им, включително относно сроковете за предявяване,
индивидуализация на вземанията и представяне на доказателства относно
твърденията за установяването им с акт за публични вземания и влизането му
сила.
Следователно
вземанията по т.1.12 също правилно са включени в списъка са неприети вземания
поради липса на индивидуализация на включените в общо посочената сума отделни
вземания за данъци и такси за всеки конкретен имот и индивидуализацията на
последния, като е безпредметно да се коментира валидността на административния акт,
но за пълнота следва да се посочи, че възраженията на синдика относно влизането
му сила са абсолютно несъстоятелни. Синдикът е получил съобщение за издаването
на акта, като възраженията му относно съдържанието на пратката не отменят
извода, че е уведомен за издаването му, че не е направил възражения нито относно съдържанието на пратката, нито
относно законосъобразността на самия акт
чрез обжалването му, поради което и същият е влязъл в сила.
По
отношение на вземанията за данъци върху доходите и осигурителни вноски синдикът
е представила доказателства за заплащане на сумите, които се претендират по
подадените от нея декларации, въз основа на които се претендират вземанията,
като кредиторът не оспорва получаването на сумите, но счита и е отнесъл същите
в погашение на по-стари задължения, с доводи, че разпоредбите на чл.169, ал.3 и ал.4 ДОПК съгласно които
длъжникът може да заяви кои задължения погасява, не се прилагат при открито
производство по несъстоятелност.
Тези
доводи на НАП са в противоречие със закона и са неоснователни. При открито
производство по несъстоятелност удовлетворяването на кредиторите, включително
Държавата относно публични вземания, се извършва по специалните правила на
Търговския закон, чрез осребряване на имуществото на длъжника и разпределение
на постъпилите суми по поредност на удовлетворяване
на кредиторите следваща от установената с одобрените списъци на приети
вземания, като публичните вземания.
По
отношение на вземанията, възникнали след откриване на производството по
несъстоятелност, включително публичните, е предвидено изключение от правилото за удовлетворяване със сметка за
разпределение, като съгласно разпоредбата на чл.639 ТЗ тези вземания се
изплащат на падежа, а само ако такова не е извършено, вземанията подлежат на
предявяване по реда на чл. 688, ал.3 ТЗ
и удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1 ТЗ. Следователно правилата за
универсалното принудително изпълнение в несъстоятелността, които са специални
по отношение на индивидуалното принудително изпълнение, допускат доброволно
изпълнение чрез плащане, каквото е
извършено от синдика, само по отношение на задължения, възникнали след
откриване на производството, като няма основание тези плащания да се отнасят в
погашение на други задължения, а още по –малко на стари задължения, възникнали
преди откриване на производството, тъй
като това противоречи на чл.639 и 722 ТЗ, в който смисъл е налице и съдебна
практика на касационната инстанция / решение № 179 / 18.03.2021 г. по т.д. № 15/2020 г., ІІ т.о. на ВКС/. По тези
съображения извършените от синдика плащания на данъци и
осигурителни вноски погасяват задълженията, възникнали след откриване и
посочени в основанието за плащане, поради което и вземанията, които са предмет
на възражението са погасени и правилно са включени от снидка
в списъка с неприети вземания, който не следва да се изменя в тази част.
Възражението
е неоснователно и по отношение на вземанията за законни лихви върху присъдени
със съдебни решения вземания за държавни такси по дела. Кредиторът се позовава
на разпоредбите на чл.175, ал.1 ДОПК и чл.1,ал.1 от Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания, като и двете разпоредби
свързват дължимостта на лихвата с неплащане на
публични задължения в „законоустановените срокове“ и
„срокове за доброволно плащане“. По отношение на задълженията за заплащане на
държавни такси по делата не е установен срок за заплащане, тъй като по правило
те се заплащат предварително и съответно незаплащането им е основание да бъде
отказано разглеждането на искането, а не да се търси принудително събиране на
невнесените такси. Предвидени са и хипотези, в които държавна такса не се внася
предварително, а се присъжда със съдебния акт, с които се дава разрешение на
искането за защита и в зависимост от изхода от спора, какъвто характер имат
предявените в производството по несъстоятелност вземания. С влизане в сила на
съдебния акт без съмнение задължението за заплащане на държавна такса става
незабавно изискуемо, но доколкото не е предвиден срок за изпълнението му, то
няма основание да се приеме, че длъжникът изпада в забава със самото възникване
на задължението, без изобщо да е имал възможност да узнае какъв е крайния изход
от делото, в което е участвал, че е осъден за разноски и без да има възможност доброволно да
изпълни, както е по отношение на всички останали задължения, включително
публичните, с изключение на тези за непозволено увреждане, за които това е
оправдано, тъй като произтичат от нарушаване на забраната да не се вреди
другиму. Не съществува причина, поради която задълженията за заплащане на
съдебни такси, които не са били дължими предварително, да бъдат изключени от
възможността да бъдат платени доброволно и без последици от забавата и тъй като
не законът не определя такъв срок, няма
основание за начисляване на лихви преди определянето на срок за изпълнение,
което може да стане само с покана по реда на чл.221, ал.1 ДОПК.
В
случая липсват доказателства за отправяне на покана за заплащане на таксите
преди предявяване на вземанията, поради което и
няма основание за начисляване на законни лихви върху вземанията за държавни
такси по дела преди тази дата, а следователно и основание за изменение на
списъка с неприети вземания в тази част.
По изложените съображения
възражението следва да се отхвърли, като съставените от синдика списъци с
приети и неприети вземания се одобрят без изменение.
Воден
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението с вх.№ 260019/02.01.2024 г. на НАП .
ОДОБРЯВА без изменения списъци на
приетите и неприетите от синдика вземания
на кредиторите на Л.Г.р. АД, ЕИК *********, обявени в търговския регистър на
22.12.2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Да се извърши обявяване в търговския
регистър като на Агенция по вписванията се изпрати заверено копие от
настоящото определение, което да се
впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ