№ 963
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Десислава Николова Въззивно гражданско
дело № 20211000503842 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивни жалби и на двете срещупоставени
страни по делото срещу Решение № 266053 от 11.10. 2021г. , постановено от
Софийски градски съд, ГО I- 11 състав, по гр.д.№ 8281/2019 г.
Въззивната жалба с вх.№ 356562 /19.10.2021 г. на ответника -
Прокуратурата на Република България - е насочена срещу частта от
решението, с която предявеният срещу него иск е уважен до размера от
10 000 лева. Съдържа оплаквания за недопустимост на решението, като
постановено по недопустим иск, заявен по реда на ЗОДОВ ,чието приложение
като общ закон е изключено от специалния закон - Закона за политическата и
гражданската реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ ) и от ищец, който
не разполага с процесуална легитимация, тъй като не е носител на правото на
член 6,§1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи : висящото досъдебно производство няма качество на дело относно
определяне на неговите граждански права и задължения; ищецът е имал право
да сезира гражданския съд с иск за вреди от деликта, осъществен чрез
деянията – предмет на разследване по посоченото досъдебно производство и
да установи в производството по него всички факти от значение за вземането
1
му за обезщетение за вреди, но не го е упражнил. В алтернатива се поддържа
оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение по
член 172 от ГПК - обсъждане на показанията на свидетеля ( ищец по
висящ спор със същия ответник по иск със същата правна квалификация за
вреди от същото увреждащо деяние ), без да се отчитат неговата
пристрастност и заинтересованост във вреда на ответника. Оспорват се като
необосновани изводите, че разследването е продължило извън разумния срок
( по липса на прилагане на копие на следственото дело в цялост и посочени
от съда след обсъждане на доказателствата конкретни факти за неизвършени ,
но дължими от правозащитните органи след 15.12.2012 г. процесуални
действия ) и че те ( а не осъществената репресия съгласно заключението по
съдебно – психологическата експертиза ) са причина за претърпените от
ищеца неимуществени вреди . Изводите са изведени в нарушение на
материалния закон, защото не са обсъдени всички законови критерии :
поведението на останалите пострадали като причина за затрудненото
установяване на адресната им регистрация с цел провеждане на разпити и
връчване на постановленията за спиране; многократно подаваните от някои
от тях, в т.ч. от ищеца, молби за ускоряване на производството по реда на
член 368 и 369 от ГПК и поведението на органите на разследването във
връзка с необходимостта от извършване на множество процесуални действия
( по изготвяне на поръчки за международна правна помощ до Република
Турция, от които три са останали неизпълнени, а четвъртата е в процес на
изпълнение понастоящем ) за разкриване на обективната истина и изпълнение
на указанията на ВКС при многократното връщане на делото за
допълнително разследване . Присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение не съответства на изискването за справедливост по член 52 от
ЗЗД. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска в
уважената с него част.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият – ищец отговаря, че
жалбата е неоснователна по подробно изложените доводи .
Въззивната жалба с вх.№ 358760 /27.10.2021 г. на ищеца Ф. Х. Ю. е
насочена срещу решението в частта, с която предявеният от него иск е
отхвърлен за горницата над 10 000 лева до 100 000 лева. Съдържа оплаквания
за постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния закон –
2
член 235,ал.2 и ал.3 от ГПК и член 236,ал.2 от ГПК, изразяващи се в:
необсъждане на всички доводи и доказателства по фактите от значение за
решаване на въпроса какъв е размерът на справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди ( при позоваване на решението по делото
Apicella срещу Италия), в т.ч. настъпилите след предявяването на иска факти
( относими към продължителността на досъдебното производство ) , както и
при допуснати нарушения на материалния закон - член 2б,ал.2 от ЗОДОВ -
необсъждане на всички посочени в това правило критерии и несъобразяване
на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти, по които се дължи
преценка дали е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок . Настоява се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
иска в цялост .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, доводите, изразени от въззиваемия - ищец в отговора на въззивната
жалба и от двете страни в откритото съдебно заседание и съобразно член 269
от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо.
Всички възражения срещу допустимостта на иска са неоснователни.
Твърдените от ищеца факти за настъпването на вредите в периода 30.01.1991
г. - 21.06. 2019 г., преди и след влизане в сила на 15.12.2012 г. на
материалноправната норма на член 2б,ал.1 от ЗОДОВ ( обн, Дв,бр. 98/ 2012
г.), са относими не към допустимостта на иска, а към правната му
квалификация. Всъщност искът съчетава правните основания по член 49 от
ЗЗД и по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ - за реализиране отговорността на държавата
за вреди, причинени от : виновни действия и бездействия на длъжностни лица
при изпълнение на възложено им ръководство на разследването и от действия
и бездействия на ответния държавен орган , като нарушаващи правото на
ищеца по член 6,§1 от КЗПЧОС на разглеждане на наказателно дело в
разумен срок. Процесуално легитимиран ответник ( и по двете основания ), в
качеството му на процесуален субституент на държавата, е Прокуратурата на
Република България.
С оглед твърденията в исковата молба, че ищецът е носител на
претендираното право, той е процесуално легитимиран по иска също. Ако
поради неосъществяването на правопораждащ факт, правото не съществува,
искът е неоснователен, а не недопустим.
3
Няма опора в закона отводът за недопустимост на иска поради
наличието на друг ред за реализиране на отговорността на държавата за
вредите – реда по ЗПГРРЛ ( обн. Дв,бр. 50 от 25. 06.1991 г. ). Двата закона
имат различно приложно поле. ЗПГРРЛ урежда правото на еднократно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са причинени от
незаконна репресия на лицата заради техния произход или религиозни
вярвания в периода 9.09.1944 г - 10.11.1989 г. в различни случаи, един от
които е по член 1, т.7 – на насилствена промяна на имената, без оглед
установяване дееца на репресията и при определен с подзаконов нормативен
акт един и същ размер на обезщетението за съответните категории
правоимащи лица. С предявения иск се претендира отговорност на държавата
за други вреди – от забавено разследване на инкриминираните репресивни
действия, извършени по време на възродителния процес .
По правилността на обжалваното решение въззивният съд намира
следното : първоинстанционният съд е приел, че по образуваното на
30.01.1991 г. досъдебно производство сл.д.№ 1/1991 г. на Прокуратурата на
въоръжените сили, преобразувано в сл.д.№ 780- II/1998 г., сега ДП № II – 048
от 1999 по описа на Софийска военно – окръжна прокуратура, се разследват
извършените по време на възродителния процес престъпления; повдигнати са
обвинения срещу петима обвиняеми за извършено престъпление по член
162,ал.1 от НК – съучастие в проповядване и подбуждане към национална
омраза в периода 1984 – 1988 г. , а след преквалификация – за престъпление
по член 387,ал.2 във връзка с ал.1 и член 20,ал.2 от НК – съучастие в
злоупотреба и превишаване на власт с цел постигане на консолидация на
българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското
малцинство в страната посредством принудителна смяна на имената,
принудително затваряне в лагери, принудително преместване от работа и
дисциплинарно уволнение на несъгласните със смяната лица ; разследването е
прекратено спрямо част от обвиняемите ( спрямо двама – поради смърт ) и е
продължило само спрямо един от обвиняемите само, на чийто разпит на
7.12.2012 г. е направено искане за прекратяване на разследването поради
изтичане на давността за наказателно преследване ; досъдебното
производство е продължило 28 години и 5 месеца, а при приспадане на
времетраенето на двете съдебни производства ( н.о.х.д №1/1994 г. по описа
на ВС, ВК и н.о.х. д №1/1998 г. по описа на ВКС, ВК), образувани след
4
внасяне на обвинителен акт, прекратени с оглед връщане на делото на
Прокуратурата на въоръжените сили за доразследване - 26 години и 7
месеца; ищецът има качеството на пострадал и „ жертва “ на престъпното
деяние – предмет на повдигнатото обвинение - по смисъла, изведен от
практиката на ЕСПЧ по член 6,§1 от ЕКЗПЧОС - от 9.04.1985 г. до 9.04.1987
г. е бил въдворен в ТВО – Белене и в затвора в Бобов дол ; от 9.04.1987 г. до
30.06.1988 г. е принудително заселен по силата на административна мярка по
член 39, ал.1, т.1 от ЗНМ в село Шишковци – Кюстендилско, а през юни 1989
г. е експулсиран заедно със семейството му в Република Турция .
Освен тези установени факти, релевантен за отговорността на държавата
е фактът за връзката на обусловеност между наказателното производство и
гражданските права на ищеца. В решението липсват констатации за него,
макар в исковата молба ищецът да го е твърдял, а ответникът да го е оспорил
и да поддържа това оспорване във въззивната жалба.
Съдебната практика ( част от нея са решение № 60265/ 20.12.2021 г. по
гр.д.№ 1701/2021 г. на IV ,г.о. и решение № 72/ 1.06.2022 г. по гр.д. №
4037/2021 г. на III, г.о. ) приема, че сезираният с иска по член 2б,ал.1 от
ЗОДОВ съд прилага правилата на Конвенцията, като ги тълкува автономно,
т.е. според практиката на ЕСПЧ ; член 6,§1 от Конвенцията е приложим по
отношение на всяко лице, защитата на чиито граждански права е обусловена
от висящото досъдебно производство ; преценката за това дали правата са
граждански се извършва според материалното им съдържание и последици,
определени въз основа на приложимото вътрешно право и целта на
Конвенцията. Това лице е пострадалият от престъплението – предмет на
разследването - дори при отсъствие на искане за присъждане на обезщетение
в това производство.
При това разбиране за приложимостта на член 6,§1 от Конвенцията в
гражданския му аспект въззивният съд приема, че престъплението - предмет
на разследване, засяга основни, конституционно защитени права на ищеца,
като правото на етническа принадлежност, име, труд и др. Изходът от
наказателното производство има значение както за признаването им, така и за
правото на ищеца да получи обезщетение за вредите, които е претърпял от
тяхното нарушаване. С оглед фазата, до която е достигнало наказателното
производство, измененията в процесуалната уредба – член 60,ал.1 от НПК (
5
отм., ред., Дв ,50 от 2003 г. ) и член 84,ал.1 от НПК ( нов ) в сила от
29.04.2006 г., ищецът не е могъл да го предяви чрез иск в същото
производство. Пред надлежното упражняване на правото на иск на деликтно
основание по реда на ГПК съществува абсолютна процесуална пречка по член
182, ал.1,б. „д“ от ГПК ( отм. ), респ. по член 229,ал.1,т.5 от ГПК, а пред
доказването на фактите за увреждащото деяние и авторството му –
затруднение, предпоставено от усложнената фактическа обстановка,
обуславяща инкриминираните деяния. Следователно досъдебното
производство, непреминало в съдебна фаза, е дело „ по определяне на
гражданските права “ на пострадалия по смисъла на член 6,§1 от
Конвенцията.
Предмет на дължимата по предявения иск преценка е дали
разследването е проведено в разумен срок, а не дали е проведено обективно и
непредубедено. След 15.12.2012 г. вината на лицата от състава на
разследващите органи няма правно значение, тъй като отговорността по
ЗОДОВ не е виновна. Преценката за спазването на разумния срок се
извършва по критериите по член 2б,ал.2 от ЗОДОВ. Един от тях е общата
продължителност на досъдебното производство към датата на предявяване на
иска. Продължаващата след нея висящност не съставлява факт по член
235,ал.3 от ГПК. Вредите, за които се претендира обезщетение, са
възникнали, според твърденията в исковата молба, до подаването й. Ако
поради неприключването на разследването и в следващ период, за ищеца
произлязат нови вреди, то тези факти могат да бъдат наведени като основание
на нов иск.
В нарушение на закона съдът е приспаднал продължителността на двете
съдебни производства, образувани при двукратното внасяне на обвинителен
акт - н.о.х.д №1/1994 г. по описа на ВС, ВК и н.о.х. д №1/ 1998 г. по описа на
ВКС, ВК. Действително ищецът не твърди да има забавяния в тях, но
приключващите ги съдебни актове задължават прокурора да отстрани
допуснатите процесуални нарушения със следващи действия по
разследването. Наказателното производство в досъдебната му фаза
продължава да е висящо .
Събрани по делото са доказателства за постановени в различни периоди
от време и от различни органи и длъжностни лица актове по разследването и
6
за изготвен от Инспектората на ВСС акт № Ж – 18-1044/ 6.03.2019 г. за
резултати от проверка по сл.д.№ II – 048/ 199 г. по описа на СВОП, който е
източник на достоверна информация. Сведенията в тях за движението и
администрирането на делото са достатъчни за извеждането на
доказателствени изводи относно фактите по член 2б,ал.2 от ЗОДОВ и без
прилагане на цялата преписка по следственото дело. Те сочат, че досъдебното
производство се отличава с висока фактическа и правна сложност. На
установяване са подлежали факти за множество деяния и репресирани лица (
установени са 446 въдворени в лагера Белене лица ). Местопребиваването на
голяма част от пострадалите е било в Република Турция. Това е обусловило
затруднения в установяването на адресите им за целите на провеждането на
разпити на същите .
Делото е двукратно връщано от съда за доразследване поради допуснати
процесуални нарушения, част от които са едни и същи : непосочване в
обвинителния акт на пострадалите лица във връзка с обезпечаване
упражняването от тях на права като частни обвинители и граждански ищци и
извършване на следствени действия без уведомяване на защитниците на
обвиняемите . В разпореждането от 28.04.1998 г. по н.о. х.д.№ 1/1998 г. по
описа на ВКС, НК изрично е посочено, че указанията , дадени при първото
връщане на делото с приложеното ( на л. 343 – 344 от делото на СГС )
разпореждане ( без дата ) по н.о.х.д.№ 1/ 1994 г., не са спазени от
разследващите органи и са валидни и към проверката по член 241,ал.2 от
НПК по новообразуваното съдебно производство . В диспозитива за
прекратяване съдията е препратил към разпореждането по н.о.х.д. № 1/ 1994
г. по описа на ВС. С оглед данните от акта на ИВСС за последвалото (
разпореждането по н.о.х.д.№ 1/ 1994 г. ) изпращане на делото на
Прокуратурата на дата 9.02.1995 г., следва да се приеме, че указанията на
съда не са били изпълнени ( от 9.02.1995 г. до 28.04.1998 г. ) в продължение
на три години и два месеца.
Досъдебното производство е спирано неколкократно, в т.ч. за
извършване на разпити по делегация на пострадалите в качеството им на
свидетели въз основа на молби за международна правна помощ до Турция ,
както следва : с постановление от дата 6.04.1999 г. в периода 6.04.1999 г. -
4.12.1999 г. ; с постановление от дата 1.10.2002 г. на основание член 239,
7
ал.1,т.3 от НПК (отм.) в периода 1.10.2002 г. – 4.07.2003 г. и с постановление
от дата 4.02.2004 г. в периода 4.02.2004 г. – 14.12.2010 г. Последното
постановление за спиране е от 4.10.2018 г. и е обжалвано е с 16 броя жалби,
които не са разгледани от съда поради необходимост от връчване на акта на
всички пострадали. Изпращането на общо четири молби за международна
правна помощ е обусловено от пълното неизпълнение ( по втората молба за
правна помощ ) и частичното изпълнение ( по първата и третата молба за
правна помощ ) от замолените органи на отправените до тях
искания.Четвъртата молба за правна помощ е в ход на изпълнение. При
спряно производство действия по разследването не се извършват, докато
съществува основанието за спиране. Периодите, в които досъдебното
производство е било спряно, са с времетраене общо 8 години и 1 месец. На
13.02.2000 г. е изтекъл давностният срок по член 81, ал.3 във връзка с член
80,ал.1,т.3 от НК, изключващ наказателното преследване по отношение на
единствения обвиняем по делото.
Ищецът се е явил на разпит още на 10.10.2001 г. Не е бил призоваван за
друг разпит. Подадената от него през 2018 г. молба за ускоряване на
производството по реда на член 368 от НПК не е довела до забавяне на
производството, постигнала е обратния резултат. С определение от 6.11.2018
г. по н.ч.д.№ 4739/2018 г. по описа на СГС, 13 – състав, искането е преценено
за основателно, като е определен едномесечен срок за проверка на
доказателствата и за произнасяне на прокурора съобразно член 242,ал.1 от
НПК. Същото следва да се приеме е за множеството подадени от останалите
пострадали искания за ускоряване на производството.
Видно от изложеното продължителността на досъдебното производство,
определена към датата на предявяването на иска и при изключване на
времето, през което то е било спряно, е 20 години и 4 месеца. Тя надхвърля
разумния срок. Забавянето се дължи на действията на разследващите органи и
на лицата от структурните звена на ответната прокуратура, изразяващи се в
допускане на процесуалните нарушения , обусловили двукратното
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за доразследване и в неизпълнение на задълженията по ръководство и надзор
върху действията по разследването, така че то да приключи в срок при
своевременно събиране на доказателствата и прилагане на мерки, насочени
8
към преодоляване на затрудненията по установяване на адресите на
пострадалите лица и по провеждане на разпитите им като свидетели.
Следователно допуснато е нарушение на правото на разглеждане на делото в
разумен срок по член 6 от ЕКЗПЧОС. То е основание за присъждане на
обезщетение.
Въззивникът – ищец е претърпял неимуществени вреди, които
надхвърлят обичайните. Установени са с показанията на свидетеля М. Р. Ю.,
чиято достоверност не се разколебава от факта, че е пострадал от същите,
разследвани по процесното следствено дело деяния, тъй като са в пълно
съответствие с останалите доказателства : медицинско свидетелство от
5.11.2018 г. от изследователска болница към университет „ Улудаг“ в
Република Турция и от изслушаната по делото съдебно - психологическа
експертиза. Свидетелят посочил, че „ напоследък “ Феим
бил с разстроени нерви, станал избухлив , загубил надежда и вяра в
институциите, че делото ще приключи . Вещото лице е потвърдило
констатираното през 2018 г. при медицинския преглед на ищеца
посттравматично стресово разстройство, за което са характерни негативни
изживявания като: тревожност, неувереност, постоянен дискомфорт, обида от
живота, превъзбуда от несбъдване на очакванията делото да приключи с
присъда срещу виновните за извършените против правата на ищеца действия
по насилствена смяна на името, подмяна на самосъзнанието и етническата му
принадлежност . При преценката по член 52 от ЗЗД на всички обстоятелства
по делото и най – вече на голямата продължителност на досъдебното
производство , значението му за ищеца предвид тежката репресия , на която е
бил подложен и значимостта на засегнатите от разследваните деяния негови
права – право на име, самоопределение, труд, въззивният съд намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се равнява
на 30 000 лева. С оглед на това обжалваното решение в частта, с която искът е
уважен до размера от 10 000 лева и отхвърлен за горницата над 30 000 лева до
100 000 лева следва като правилно да се потвърди и да се отмени в частта , с
която искът е отхвърлен за горницата над 10 000 лева до 30 000 лева, като тя
се присъди, ведно със законни лихви, считано от 21.06.2019 г. На основание
член 10,ал.3 от ЗОДОВ въззивникът Ю. , който не претендира разноски извън
държавната такса, има право на заплатената такса за въззивното производство
в размер от 5 лева.
9
Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266053 от 11.10. 2021г. , постановено от
Софийски градски съд, ГО I- 11 състав, по гр.д.№ 8281/2019 г. ,в частите, с
които Прокуратурата на Република България , град София, бул. „ Витоша“
№ 2 е осъдена да заплати на Ф. Х. Ю., ЕГН: ********** от село ***, община
***, област *** сумата от 10 000 ( десет хиляди ) лева, обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане на сл.д.№
780- II/1998 г., сега ДП № II – 048 от 1999 по описа на Софийска военно –
окръжна прокуратура в разумен срок на основание член 2б от ЗОДОВ за
периода м. януари 1991 г. – 21.06.2019 г. ,ведно със законни лихви , считано
от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен искът
на Ф. Х. Ю., ЕГН: ********** от село ***, община ***, област *** срещу
Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение в частта за
горницата над 30 000 лева до 100 000 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е отхвърлен искът на Ф. Х. Ю.,
ЕГН: ********** от село ***, община ***, област *** срещу Прокуратурата
на Република България да заплати обезщетение в частта за горницата над
10 000 лева до 30 000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България , град София, бул. „
Витоша“ № 2 да заплати на Ф. Х. Ю., ЕГН: ********** от село ***, община
***, област *** сумата в размер от още 20 000 ( двадесет хиляди ) лева ,
обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на
разглеждане на сл.д.№ 780- II/1998 г., сега ДП № II – 048 от 1999 по описа на
Софийска военно – окръжна прокуратура в разумен срок на основание член 2б
от ЗОДОВ за периода м. януари 1991 г. – 21.06.2019 г., ведно със законни
лихви , считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България , град София, бул. „
Витоша“ № 2 да заплати на Ф. Х. Ю., ЕГН: ********** от село ***, община
***, област *** разноски за въззивното производство в размер на заплатената
държавна такса от 5 ( пет ) лева.
10
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11