Р Е Ш Е Н И Е
№2913/28.6.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18992 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано въз основа на
искова молба вх. № 83504/ 17.12.2018 г. от „В. И К. - В.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник срещу Ж.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, *, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 503.01 лева, представляваща дължима главница за ползвани
и незаплатени ВиК - услуги, за периода от 27.10.2015
г. до 22.06.2017 г., по партида с абонатен № *, по издадени фактури за периода
от 27.10.2015 г. до 22.06.2017 г., за обект-имот, находящ
се в гр. В., *, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.10.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането, а също и 103.00 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 23.12.2015 г. до 25.10.2018 г., за което вземане по ч. гр. д. № 16414 по
описа на ВРС за 2018 година е
издадена Заповед № 8141/31.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК.
В
исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2,
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за
предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „В. И К. - В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от ищцовото
дружество услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките
на което по ч. гр. д. № 16414/2018 г. на
Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение №
8141/31.10.2018 г.
Ответникът
– Ж.М.Х., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител релевира възражение за погасяване по давност на вземането
за периода от 27.10.2015 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.10.2018 г.,
на основание чл. 111, б. „в“, пр. 3
от ЗЗД.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление вх. № 71014/
30.10.2018 год. по ч. гр. д. № 16414 по описа на
ВРС за 2018 г., е издадена Заповед
№ 8141/ 31.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение, по
силата на която е разпоредено длъжникът Ж.М.Х., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на кредитора „В.и к.” ООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:*** сумите от
670.17 лв., представляваща неизплатена главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *, за периода
от 08.01.2015 г. до 22.06.2017 г., относно обект, находящ
се в гр.В., *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, 159.75лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 11.03.2015 г. до 25.10.2018 г., както и сумата от 75.00 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, 25.00 лв. от които за
заплатена държавна такса 25 и 50.00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр.
чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: ползвани и незаплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер
*, за което са издадени фактури за периода от 11.02.2015 г. до
27.06.2017 г., за обект-имот, находящ
се в гр.В., *.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са Общи условия (ОУ) на ВиК –
оператора.
Приобщена към доказателствения
материал по делото е справка за недобора на
частен абонат № *,
касаещи начислени количества ВиК услуги и лихви за периода 23.11.2015
год. – 27.06.2017 год. За титуляр на партидата е посочен Ж.М.Х.. Видно от съдържанието на същата,
отчитане на показанията на СТИ в конкретния обект не е извършвано в периода, за
който е съставена справката.
От представените на л. 60 – 61 от делото
карнетни листи се установява, че по отношение
аб. № *, с монтиран на адреса водомер № *, в
периода 07.06.2016
год. – 22.06.2017 год., е извършвано
ежемесечно начисляване на консумирана вода, като е е извършвано
служебно начисляване на количества вода – по 10 куб. м.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и 4 бр. констативни протоколи (л. 62 – 65), съставени и
подписани от по трима служители на ВиК оператора,
както следва: № 38/ 09.06.2015 г., № 43/ 15.12.2015 г., № 51/ 23.07.2016 г., №
59/ 25.01.2017 г., съдържащи изявления на лицата, които са ги подписали, че до
обект с адрес гр. В., * системно не се допуска инкасатор, поради което и се
извършва служебно начисляване на 10 куб. м.
Приобщено по делото е и споразумение между страните
от 13.11.2014 год., относно задължения на ответника за период извън обхвата на процесния, поради което и същото не следва да бъде
съобразявано от съда.
От заключението
на вещото лице по изготвената в хода на процеса ССч.Е,
неоспорено от страните, се установява, следното: за периода от 27.10.2015 год.
– 22.06.2017 год. в счетоводството на ищцовото
дружество по отношение на абонат № *, фигурират задължения за главница,
представляваща начислени ВиК услуги, в размер на 503.01
лв. и за лихва за забава в размер на 103.00 лв., начислена от датата на
падежа на съответната фактура до 25.10.2017 год.
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките
на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията
по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д.
№ 16414/
2018 г. на ВРС.
В тежест на ищеца е
да установи, при условията на чл. 154, ал. 1
ГПК, съществуване на вземането, за което
е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните,
с твърдяния предмет, от която да
е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените
на предоставените ВиК услуги, както
и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е
предоставил дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника
е да установи погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен
договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към
водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът,
при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост
на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с
общите условия за получаване на
услугите ВиК
и се конкретизират с договорите за предоставяне
на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не
са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл.
14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия
на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите,
последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От
изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към
водопреносната мрежа преди влизането в сила на
Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, не се спори данните по делото (справка за недобора на частен абонат, карнетни листи, експетното
заключение) установяват наличие на открита на името
на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие
на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се
уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
Безспорно е, че процесния обект е присъединен към водопреносната и канализационна системи, стопанисвани от ищеца, като
за обекта е определен абонатен № *, чийто титуляр е ответника. Ето защо следва да
се приеме, че същият
е потребител на ВиК услуги по
смисъла на § 1, т. 2, б.
„б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните
услуги.
За да се приеме, че за
абоната е налице възникнало задлъжение, в тежест на ответното
дружество е да установи, че осчетоводеното
количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите. В чл. 21 от ОУ са предвидени
условията и начина за отчитане на
средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се
извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов
представител. По този начин резултатите от отчитането се
свеждат до знанието на потребителя.
В същото време,
с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си
факт. Последното е от значение,
с оглед доказателствената сила на карнетния
лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради което се
ползва с доказателствена сила само когато
удостоверява неизгодни за издателя му
факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния случай,
представеният по делото карнетен лист не е подписан от лицето, посочено
като абонат или от негов
представител относно отчитанията показанията на водомера относно релевирания период. Същевременно
представената от ищеца „справка за недобора”, която съдържа информация за
количество и стойност на твърдяните предоставени
услуги, но като частен и изгоден за съставилата го страна, документът не е в
състояние да установи реалната консумация. Приобщената
съдебно – счетоводно експертиза е относима единствено
към размера на иска. Не са отправяни други доказателствени или процесуални искания от ищеца.
От друга страна, предметът на спора се очертава от ищеца съобразно
наведените в исковата молба фактически твърдения и фолмулирания
петитум. В случая, съобразно изричните изявления в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а също и в исковата молба,
ищецът основава претенцията си на твърдения за доставени и потребеви
ВиК услуги, а не на служебно начислени такива, поради
което и само на това основание, се налага извод за неоснователност на
претенцията на посоченото основание.
Нещо
повече – данните от представените карнетни листи ясно сочат, че
в случая реална консумация не е установена, а служител на оператора
е вписвал служебни показания в карнетните листи. Съгласно ОУ и Наредба №4/ 14.09.2004г.
тежестта да осигури достъп до имота и надлежен отчет е
на потребителя, като възможността за служебно начисляване на количества ВиК услуги от оператора е предвидена като последица от неизпълнението
на това задължение, при спазване на предвидените правила и методики. Всяка от тях, има отделни предпоставки, и в случай, че разпределителното
дружество желае да се ползва от тях в процеса, то е длъжно да се позове на тях
своевременно. Последното е от значение с оглед
спазване изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК относно посочване основанието на иска, адекватната защита на ответника,
надлежното изпълнение на задълженията на съда, вменени във връзка с разпределение
на съответната по процедурата по ОУ доказателствена
тежест в процеса и указания във връзка с фактите, за които страните не сочат
доказателства. В настоящия случай нито в исковата молба, нито
в уточняващата молба, нито дори в първото о.с.з., ищецът не се е позовал на
процедура и ред по ОУ и Наредба №4/14.09.2004г., относно служебното начисляване
задължения на ответника. Това е сторено едва в хода на
устните състезания - преклудирано, за да е в
състояние послужи като основание за предявените по делото искове.
По изложените съображения, се налага извод за неоснователност претенцията
за установяване на вземане в размер на 503.01 лева, заявено с исковата молба като главница за доставени ВиК услуги, начислени в периода от 27.10.2015
год. до
22.06.2017 год., поради което и същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорнатата
претенция за установяване на вземане в размер на 103.00
лева - представляваща
обезщетение за забава за периода за периода от
23.12.2015 г. до 25.10.2018 г.
Във връзка с крайните изводи за неоснователност на иска, поради
недоказаност, а и поради настъпила преклузия,
възражението на ответника, заявено в първото по делото заседание, не следва да
се разглежда. Съдебната практика в тази насока е константна и непротиворечива –правото на
ответника да направи възражение за погасяване на
вземането по давност се преклудира
с изтичане на срока за отговор
на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК
(в този смисъл са и разясненията по т. 4 ТР І 1/ 2013 год. ОСГТК).
С оглед изхода
на спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. В.–
пълномощник на ответника сумата от 150.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно правилата на чл. 36, ал.
3 ЗА и чл. 47, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя В. В. срещу Ж.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, *, с искане до съда
да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 503.01 лв. (петстотин и три лева и една стотинка), представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от 27.10.2015 г. до 22.06.2017 г.,
по партида с абонатен № *, по издадени фактури за периода от 27.10.2015 г. до
22.06.2017 г., за обект-имот, находящ се в гр. В., *, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.10.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането, а също и 103.00 (сто и три) лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.12.2015 год. до 25.10.2018 год., за което
вземане по ч. гр. д. № 16414 по описа на ВРС за
2018 година е издадена
Заповед № 8141/ 31.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение
по реда на
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В. да заплати на
адвокат К.В.В., ЕГН: **********, с адрес *** сумата
от 150.00 (сто и петдесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: