Мотиви към Присъда № 33 от 04.06.2015 г., постановена по НОХД № 671 по описа за 2014 г., Районен съд – гр. ***, II нак.състав.
Производството
е по реда на чл. 375
и сл. от НПК.
Районна прокуратура – гр. *** е внесла обвинителен акт
против подсъдимия А.З.З. за това, че на
16.08.2014г. в с.***,
обл. Пловдивска противозаконно
пречи на орган на властта - мл.пи В.М. и мл. пи Д.А., категория "д", служители в
участък на МВР - *** в РУ МВР -*** при ОД МВР - Пловдив да изпълнят задълженията си по охрана на обществения ред, произтичащи по чл. 70, ал.1
от ЗМВР /полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване на самоличността на
лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред/, отказва да
представи документ за самоличност, за да му бъде съставен акт по
наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и
общественото имущество на територията на
община гр. ***, обл. Пловдивска - престъпление
по чл.270 ал.1 от НК и затова,
че на 16.08.2014г. в
с.*** и в гр.***, обл.Пловдивска, при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, при условията на продължавано престъпление,
е извършил непристойни действия:
-
на
16.08.2014г. в с.***
отказва да изпълни
полицейско разпореждане, отправя псувни по адрес на
полицейските служители Мл.ПИ В.М. и Мл. ПИ Д.А., категория "Д", служители в Участък на МВР- *** в РУ МВР-***,
отправя закани „от утре няма да сте полицаи, с Вас е свършено, имам силни
адвокати” по адрес на полицейските служители
Мл.ПИ В.М. и Мл. ПИ Д.А., категория "Д",
служители в Участък на МВР- *** в РУ МВР-***;
- на
16.08.2014 в РУ на МВР-*** отправя обиди и закани: „ела бе боклук,
ще те смачкам, само ми махнете белезниците, ти ли ще ме задържаш”
по адрес на полицай Д.Д.Й. – полицай категория
"Е" в Група
Охрана на обществения ред,
сектор Охранителна полиция в РУ на МВР-***; грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - бута,
удря, дърпа полицейските служители - Мл.ПИ В.М.
и Мл. ПИ Д.А., категория "Д",
служители в Участък на МВР-*** в РУ МВР - ***, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред в с. ***, общ. *** - престъпление по чл. 325 ал. 4 вр . ал.2, вр. ал.
1 вр. чл. 29
ал.1 б. „а” вр. чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като иска
признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията, за
които е предаден на съд. Счита, че безспорно се установява описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. Излага съображения, че следва да се
кредитират гласните доказателства дадени от полицейските служители М. и А., а
не тези дадени от св. А. и подсъдимият З.. Твърди, че в настоящия случай,
престъплението по чл. 270 НК не може да бъде погълнато от престъплението по чл.
325, ал. 2, вр. 1 НК. За извършеното престъпление по чл. 270, ал. 1 НК иска
налагането на наказание в размер от 2 години лишаване от свобода, а за това по
чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 буква ,,а’’, вр. чл. 26 НК предлага да бъде определено наказание в размер от 4 години лишаване от
свобода. На основание чл. 23 НК иска да бъде наложено едно общо най-тежко
наказание в размер от 4 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК, от така определеното общо най-тежко
наказание, следва да бъде приспадното времето през което подсъдимият е бил
задържан, като на последния се възложат и направените по делото разноски. Иска
подсъдимият да изтърпи и неизтърпяната част от наложеното по НОХД № 1***/2002
г.
Пострадалите В.М., Д.А. и Д.Й., с разяснени права да се
конституират като частни обвинители и граждански ищци, не депозираха молба за
това.
Защитникът адв. В., иска оправдаването на подсъдимия по
престъпленията за които е предаден на съд. Твърди, че не следва да се
кредитират показанията на полицейските служители М. и А., доколкото противоречели
с показанията на свидетелите А., Г. и С., както и с обясненията на подсъдимия.
По делото безспорно се установявало, че не е имало музика, когато полицейските
служители са посетили дома на подсъдимия. Каквито и да били действията на А.З.
в полицейското управление, те били повлияни от предхождащите ги такива. Не било
възможно двама души, а още по-малко четирима да се изразяват по еднакъв начин,
което само по себе си дискредитирало показанията на полицаите. Твърди, че обвинението
не било доказано по категоричен начин. Счита, че ако били налице някакви
агресивни действия от страна на подсъдимия, то те били повлияни от действията
на полицаите. По отношение престъплението по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал.
1, вр. ал. 29, ал. 1, буква ,,а’’, вр. ал. 26 НК, нямало как полицейските
служители да се явяват пострадали и възмутени от деянието, доколкото нямало как
полицаят да е орган по опазване на обществения ред и в същото време да се явява
възмутен от действията на обвиняемия, тъй като трябвало да има трето
незаинтересовано лице, което да е възмутено от арогантното поведение на
обвиняемия.
Подсъдимият А.З.З. подкрепя казаното от своя защитник,
като в последната си дума заяви, че иска да бъде признат за невиновен, за да
може да гледа семейството и да работи.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие за установено следното:
Подсъдимият А.З.З. е роден на *** г. в гр. ***, живущ ***,
понастоящем намиращ се в Затвора гр. Пловдив, българин, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан с ЕГН: **********.
Подсъдимият А.З. е осъждан с
Присъда от 14.06.2004 г. по НОХД № 1***/2002 г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, с която за извършено на 31.08.2002 г. престъпление по
чл.116 ал.1 т.10 вр. чл.115 вр. чл.54
от НК вр. чл.2 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 16 години при първоначален усилено строг режим.
Присъдата е изменена от ВКС в гражданската част и потвърдена в останалата част,
като същата е влязла в законна сила на 08.11.2005 г. С Определение от
27.09.2012 г. по ЧНД № 4545/2012 г. на Софийски градски съд, влязло в законна
сила на 05.10.2012 г. подсъдимият А.З. е освободен условно-предсрочно от изтърпяване
на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода”, като на основание
чл.70 ал.6 от НК е определен изпитателен срок в размер на 5 год., 1 мес. и 14 дни. На
основание чл.42а ал.2 т.2 от НК е наложена пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, която да се
осъществява два пъти седмично.
Свидетелите В.Д.М.
и Д.Г.А.
работят като младши полицейски инспектори категория „Д”, служители в Участък на
МВР-*** в РУ МВР-*** при ОД МВР гр.Пловдив.
Свидетелите Д.Д.Й. и Х.А.А. работят на
длъжност „полицай” категория „Е” в Група
„Охрана на обществения ред”, Сектор „Охранителна полиция” в РУ на МВР-***.
Съгласно типови длъжностни
характеристики едни от основните задължения на свидетелите В.М., Д.А., Д.Й. и Х.А. били да работят по осигуряване на обществения ред,
да предотвратяват и оказват съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения на обслужваната територия.
Заеманите от свидетелите М., А., Й. и А. длъжности и вменените им във връзка с това задължения, обосновават качеството на всеки един от тях
на „орган на властта” по смисъла на чл.93 т.2 от НК, защото същите са
изпълнявали съответните длъжности в Сектор „Охранителна полиция” в РУ МВР - ***,
били са натоварени с упражняване на
властнически правомощия в системата на МВР, който е орган на държавната власт.
Съгласно
утвърден от Началник на РУ МВР гр.*** седмичен график
свидетелите В.М. и Д.А. били на работа за времето от 20,00 ч. на 15.08.2014 г.
до 04,00 ч. на 16.08.2014 г., като обслужвали територията на УП ***.
Също съгласно утвърден
график свид. Д.Й. бил на работа съвместно със свид.Х.А.
като автопатрул /АП/ 522 за времето от 19,30 ч. на 15.08.2014 г. до 07,30 ч. на
16.08.2014 г. За същия период от време и съгласно графика на пост № 1 в РУ МВР
гр.*** на работа бил свид.Н.Б.П. – на длъжност
„полицай” в РУ МВР гр.***.
Подсъдимият А.З. живеел на съпружески
начала със свидетелката Д.В.А.. На 15.08.2014
г. вечерта двамата били в дома на подсъдимия в с.***, на ул. „**-ма” № 7,
вечеряли и слушали музика. По-късно двамата се
присъединили към компанията на техни съседи, след което около 02,30 ч. на 16.08.2014 г. се
прибрали в дома си, като свиделката Д.А., влязла в
обитаваната от тях стая, на втория етаж от къщата,
а А.З. останал на терасата, където продължил да слуша музика.
Свидетелите Г.Ж.С. и Л.Д.Г.,***, като същите са комшии на подсъдимия А.З..
Около 03.40 часа бил подаден сигнал от св. К.Й.Н., чрез телефонен номер
0894 253 ***, до Национален телефон 112 за нарушаване на нощната тишина в
ромската махала на с. ***, общ. ***, обл. Пловдив. Свидетелите В.М. и Д.А. били изпратени от ОДЧ при РУ на
МВР гр.*** в с. *** на ул. „**” № 7, за да проверят
подадения сигнал на РЦ 112 за
нарушаване на нощната тишина и спокойствието на гражданите след 23.00 часа.
При пристигане на място полицейските служители
установили, че от тази къща се чува силна музика, а на терасата на втория етаж има мъж, гол до
кръста, който танцувал, който мъж бил подсъдимият З..
Бил подаден светлинен сигнал от полицейския автомобил, от св. В.М., за да
известят пристигането си. Полицаите влезли в къщата по
външните стълби на втория етаж, след което се легитимирали на подсъдимия. На терасата имало тонколони, от които се
чувала музиката. Свидетелят М. казал на подсъдимия да я спре, което същият
направил, след което му обяснил, че идват по подаден сигнал на телефон 112 за
силна музика. Подсъдимият им отвърнал с думите: „Никой не може да ми забрани да слушам силно
музика и ще правя каквото си искам, аз съм си у нас”, като започнал да говори
срещу бившата си съпруга. Полицейските служители поискали от подсъдимия лична
карта, за да може да му съставят акт за нарушаване на нощната тишина, като
последният им казал, че няма да им даде. След това свидетелят М. му обяснил, че
са органи на полицията и трябва да изпълни тяхното разпореждане, при което А.З.
им отговорил с думите ,,няма да ви кажа нищо, махайте се от тук’’. Свидетелият М.
казал да подсъдимия да слезе до полицейския автомобил, за да получат данни за
самоличността му по радиостанцията, но подсъдимият отказал и казал ,,няма да
ходя никъде, махайте се оттук’’ , както и ,,лежал съм в затвора за убийство и
ако трябва пак ще влезне’’, започнал да се държи агресивно, като ръхомахал с
ръце и напсувал свидетелите М. и А. с думите ,,Майка ви шейба’’. Подсъдимият
обвинил полицейските служители, че са дошли, заради бившата му съпруга. Тъй като А.З. бил агресивен, свидетелите М. и А. предприели
действия по задържането му, като след пристъпване към неговото задържане, отново
казал на полицаите ,,махайте се оттук, майка ви шейба’’. При опитите за поставяне на белезници подсъдимият скочил рязко нагоре и ударил с лакът свидедетеля Д.А. в областта на корема, който залитнал встрани. Полицаите приложили техники по задържането на подсъдимия,
след което се насочили към полицейския автомобил. По това време от вътрешната
част на къщата излязла свидетелката Д.А., която първоначално се опитала да
успокои подсъдимия, след което казала на полицаите ,,недейте го бийте’’. По
пътя до полицейския автомобил подсъдимият продължавал да се държи агресивно,
като бутал полицейските служители, казвал им ,,майка ви шейба’’ и ръкомахал, след
като му били поставени белезници от тях, отправил закана спрямо тях, че ,,от
утре няма да са полицаи, имам силни адвокати’’. След като подсъдимият бил
вкаран в полицейския автомобил, полицаите го отвели в Кметството на с. ***, за
да му снемат самоличността.
По същото време
свидетелите Г.Ж.С. и Л.Д.Г.
***, като същите спели, поради което не били чули да идва музика от дума на
подсъдимия, както и да са идвали полицаи на място. На сутринта свидетелят С.
разбрал от комшии, че бил идвал полицейски автомобил в къщата на А.З., заради
силна музика и същият бил задържан за това.
По пътя към Кметството на
с. ***, подсъдимият ритал седалките и продължавал да псува полицаите. След
пристигането си в Кметството, свидетелите М. и А., откарали подсъдимия З. към
РУП – ***. През цялото време от с. *** до
пристигането им до РУ на МВР *** около 04,00 ч. на
16.08.2014 г. А.З. продължавал да буйства, псува и заплашва с
уволнение.
По същото време
свидетелката Д.В.А. се свързала от телефона, ползван от подсъдимият З., който
към онзи момент бил номер 08937*****, със свидетеля И.З.В., който към онзи
момент ползвал телефонен номер 0895298*** и двамата потеглили към РУ – *** за
да потърсят А.З..
В РУ на МВР *** подсъдимият бил оставен в приемната, където на пост № 1 по това
време на работа бил свидетелят Н.Б.П., за оформяне
документацията за задържането. В това време свидетелите М. и А.
се качили на втория етаж, за да докладват за случая на дежурния в управлението.
В приемната
свидетелят Н.П. установил, че подсъдимият е в
нетрезво състояние, като последният се държал агресивно, ръкомахал, крещял, отправял закани спрямо
полицейските служители. Тогава
този свидетел поискал
съдействие от дежурния офицер в РУП,
който от своя страна повикал автопатрул 522 в състав свидетелите Х.А. и Д.Й. да дойдат в приемната.
По същото време в РУ
МВР гр.*** пристигнали свидетелите Д.В.А. и И.З.В., за да потърсят подсъдимия, като пред ,,жена си’’
подсъдимият заявил, че му е бил нанесен побой от полицейски служител.
В момента, в
който свидедетелят Д.Й. влезнал в приемната, подсъдимият се обърнал към него с думите: „Ела бе боклук, ще те
смачкам, само ми махнете белезниците, ти ли ще ме задържаш...”,
след което започнал да вика „Къде са онези боклуци от ***
да им еба майката”. Полицейските служители М., П. и Й. се опитвали да успокоят подсъдимия, като
последният направил опит да се самонарани.
Около 05,10 ч. по получен сигнал от телефон 112 за преглед на задържано
лице в РУ МВР гр.*** на място е пристигнала свидетелката В.И.У. ***, която по това време е била на работа по
график. В РУ МВР гр.*** тази свидетелка извършила преглед на А.З.
и констатирала, че е адекватен, контактен, с нормално кръвно налягане и
агресивен, бил видимо в нетрезво състояние. По време на
прегледа свидетелката У. не е
установила наранявания по тялото. В момента на
прегледа А.З. нямал
оплаквания. Свиделката У. съставила амбулаторна карта за прегледа на подсъдимия А.З. /приложена по делото/, в
която е отразено неговото моментно състояние.
Впоследствие с Постановление от 16.08.2014 г.
на Районна прокуратура гр.*** подсъдимият А.З. е бил задържан на основание чл.64 ал.2 от НПК. С
Определение № 1** от 19.08.2014 г. по ЧНД № 478/2014 г. на Районен съд гр.*** спрямо обв.А.З. е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража”.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от следните гласни доказателства
–
обяснения на подсъдим, показанията
на разпитаните свидетели В.Д.М., Д.Г.А., Д.Д.Й., Х.А.А., Н.Б.П., В.И.У., както и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, показания на тази свидетелка от
досъдебното производство, И.З.В., К.Й.Н., Д.В.А., както и прочетените по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, показания на тази свидетелката
от досъдебното производство /гърба на лист 188/, Г.Ж.С. и Л.Д.Г., както и от извършените
очни ставки между подсъдимия А.З. със свидетелите В.М. и Д.А., както и тези от
една страна между свидетелите М. и А., а от друга свидетелката А., както и от
писмените доказателства – справки от мобилни оператори, свидетелство за
съдимост, характеристична справка, копие от Определение от
27.09.2012 г. по ЧНД № 4545/2012 г. на Софийски градски съд, Копие от карта за извършен медицински преглед, Копия от
длъжностни характеристики, Копия от седмични графици, Решение на НБПП, Справка
и компакт диск от телефон 112, Справка от ЦСМП – гр. Пловдив, Справки от РУП – ***,
Копие от книга за пропускателния режим на РУ Полиция ***, Копие от медицинска
документация от следствения арест.
От доказателствените материали по делото, следва да бъдат
изключени прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК /лист 140
от делото пред АРС/ показания на свидетелката Д.А., доколкото в последващото по
делото заседание, същата се яви и даде непосредствени показания пред съда.
Въз основа на така събраните гласни доказателства,
относно събитията, случили на процесната дата с. *** и РУ – ***, се очертават
две групи такива.
Първата група гласни доказателства относно станалото в с.
***, е тази представена от полицейските служители М. и А., във връзка с
обстоятелствата, че когато се отишли в къщата на подсъдимия, се е чувало
музика, както и че същият ги е псувал, блъскал, оказвал е съпротива при
задържането, заканвал се е спрямо тях. Втората група гласни доказателства е
тази, представена от подсъдимия З. и свидетелката Д.А., относно
обстоятелствата, че не се е чувала музика, от къщата на подсъдимия, последният
не бил псувал и оказвал съпротива, спрямо полицейските служители, а последните
му нанесли побой без причина.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители,
доколкото същите са ясни, логични и взаимодопълващи се и се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, а именно, обстоятелството, че е бил
подаден сигнал на телефон 112, във връзка с нарушаване нощната тишина от
свидетеля Н. и същите не са отишли самоцелно в къщата на подсъдимия, а са били
изпратени там, за да изпълнят своите задължения. В подкрепа на обстоятелството,
че се е чувала музика от дома на подсъдимия, са показанията на свидетеля И.З.,
който в своя разпит /лист 84/ заяви, че свидетелката А. му е заявила, че
полицаите са дошли ,,заради музиката, били пуснали силна музика и дошли
полицаи’’. Това се подкрепя и от показанията на свидетеля Г.С., който в разпита
си пред съда заяви, че на сутринта след деянието от комшии е разбрал, че е
идвала полиция, заради силна музика и че А. е бил задържан заради музиката.
Въпреки, че не е бил пряк свидетел на деянието, това представлява индиция, за
какво са отишли полицаите в къщата на подсъдимия и ако беше вярна тезата на А.З.,
че нищо не бил правил и полицаите са дошли да го набият и са го отвели, то по
пътя на логиката, комшиите щяха да говорят, че подсъдимият е бил бит и отведен
от полицаите, а не това, което заяви свидетелят С.. Твърденията на подсъдимия
се дискредитират и от прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал.
1, т. 1 НПК показания на свидетелката А. от досъдебното производство, видно от
които същата е заявила, че музиката е била пусната и е била спряна, след
пристигането на полицейските служители. Настоящият състав кредитира показанията
на тази свидетелка, дадени от нея на досъдебното производство, а не тези от нея
дадени в хода на съдебното следствие, доколкото първите такива, са били
непосредствено след деянието, а чрез вторите се опитва да избегне наказателната
отговорност спрямо подсъдимия.
Съдът не кредитира версията представена от подсъдимия,
доколкото същата се подкрепя единствено от показанията на свидетелката А.. При
отчитане достоверността на обясненията на А.З. и показанията на лицето, с което
той е живял на семейни начала, следва да се отчете тяхната заинтересованост от
изхода на делото. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката А. се
приемат като защитна теза, целяща да се осуети наказателното преследване спрямо
него. Следва да се отбележи, че дори в лансираната от тях версия, също има
значителни противоречия. На първо място, това е заявеното от свидетелката А.,
че е излязла на терасата при пристигането на полицейските служители, доколкото
това си противоречи с казаното от последните и заявеното от подсъдимия, че
същата се е появила, едва когато се е преминало към задържането на А.З.. Показанията
на свидетелката А. си противоречат с останалите събрани по делото гласни
доказателства, доколкото същата заяви, че след пристигането на полицейските
служители, била поискана личната карта на подсъдимия, след което последвал удар
от страна на свидетеля А., като накрая А.З. бил ритан, удрян с ритници и
юмруци. Данни в насока, че подсъдимият е бил ритан не се събраха, включително и
от неговите обяснения.
Свидетелите М. и А. по ясен и недвусмислен начин, описаха
обидните изрази, които са били отправени спрямо тях, от страна на подсъдимия,
както и заканите за уволнение. Неоснователно е направеното от страна на
защитника възражение, че техните показания били еднакви, включително заедно със
запетайките, доколкото е нормално, когато едни хора казват истината, която е
една и съща, те да казват еднакви неща. Следва да се отбележи, че в показанията
на тези свидетели, също има противоречия, като например, къде са били поставени
белезниците на подсъдимия, което обаче не е съществено противоречие, отнасящо
се към предмета на доказване по делото.
Твърдяното от страна на Д.А. и А.З., че последният е бил
бит от свидетелите В.М. и Д.А. и че е имал видими наранявания и кръв по лицето,
се оборва от показанията на свидетелката У., дадени от нея в хода на съдебното
следствие и тези прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, като същата заяви, че ако е имало видими наранявания по тялото, това е
щяло да бъде отразено в амбулаторната карта, както и че подсъдимият е бил
агресивен и е употребил алкохол.
От представения по делото медицински картон /лист 172/ се
установява, че подсъдимият е имал мекотъканни контузии по главата, но този
картон е изготвен на 18.08.2014 г. и единствено констатира, че два дена след
деянието, подсъдимият е имал травми, но не може да даде представа кога и от
какво са получени.
Заявеното от страна на свидетелите С. и Г., че в
инкриминирания период, не били чули музика от къщата на подсъдимия, не
дискредитира показанията на свидетелите М. и А., доколкото първите свидетели, в
разпита си пред съда заявиха, че са си били легнали към онзи момент и е
нормално да не чуят нищо, защото са спали по това време.
Относно отправените обиди от страна на подсъдимия по
адрес на свидетеля Д.Й. ***, отново са събрани две групи гласни доказателства.
Първата е поддържаната от страна на полицейските служители, присъствали на
деянието, а именно: Д.Й., В.М., Х.А. и Н.Б., а втората е тази представяна от А.З.,
свидетелката А. и свидетелят З.. Съдът отново дава вяра на показанията
представени от първата група свидетели, доколкото същите са еднопосочни.
Версията представена от подсъдимия, че само бил седял и не бил обиждал никого,
не следва да се кредитира, въпреки, че се подкрепя от показанията на
свидетелите А. и З., доколкото противоречи на всякаква логика, ако един човек
си стои мирно и кротко в районното, да бъде повикан автопатрулът в състав Д.Й.
и Х.А. да го усмиряват. Относно заявеното от страна на свидетеля З., че не е
чул подсъдимият да обижда някого в помещението, съдът отдава на
обстоятелството, че този свидетел е излизал от помещението и не е седял през
цялото време вътре и е напълно възможно да е бил извън помещението, докато А.З.
е отправял обидни и нецензурни думи.
В обобщение на обсъждането на събраните гласни
доказателства, Съдът намира, че следва да се кредитира версията представена от
полицейските служители на развилите се действия, както в с. ***, така и в РУ – ***,
доколкото в зависимост от това на кой етап от производството, същите са
присъствали, то те дават еднопосочни и взаимодопълващи се показания.
Депозираните гласни доказателства от страна на подсъдимия и свидетелката А., не
следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са заинтересовани от изхода на
делото, срещу първия е насочено наказателното производство, а втората е живяла
на съпружески начала с него, към момента на деянието и си противоречат с
останалите събрани по делото доказателства, като на моменти има доста големи
разминавания, дори и в представените от тях твърдения, като лансираната версия
от страна на подсъдимия, че бил викан в Кметството на с. *** и в полицейския
участък, поради личен мотив, между него и свидетеля М., се оборва от
представените по делото справки от лист 214 до 219, а данни за влошени
отношения между тях, се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия.
В извършените в хода на съдебното следствие очни ставки,
свидетелите и подсъдимия, поддържаха заявеното от тях в предхождащите ги
разпити, като не можа да се установи, защо същите са дали противоречиви
показания, респективно обяснения.
Съдът кредитира напълно събраните по делото писмени
доказателствени средства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от
производството, същите не са били оспорени от страните.
От представеното по делото копие от карта № 3475/43471 от 16.08.2014 г., се установява какво е било
състоянието на А.З., когато му е бил извършен медицински преглед в РУ – *** –
същият е бил в нетрезво състояние, без видими
наранявания по тялото.
От представените копия от седмични графици, се
установява, че към момента на деянието полицейските служители В.М., Д.А. и Д.Й.,
са изпълнявали задълженията си възложени им, съгласно утвърдените длъжностни
характеристики.
От представеното свидетелство за съдимост на подсъдимия А.З.,
се установява, че същият е осъждан по НОХД № 1***/2002 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Пловдив, за извършено от него престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 54, вр. чл.2, ал. 1 НК, като му е било
наложено наказание в размер от 16 години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим.
От представеното по делото копие от Определение от
27.09.2012 г., постановно по ЧНД 4545/2012 г., влязло в сила на 05.10.2012 г.,
се установява, че подсъдимият А.З. е бил освободен условно предсрочно от
изтърпяване на останалата част от наказаниято ,,лишаване от свобода'', по
посоченото по-горе осъждане, като на основание чл. 70,
ал. 6 НК е бил определен изпитателен срок в размер на 5 години, 1 месец и 14
дни, а на основание чл. 42А, ал. 2, т. 2 НК му била
наложена пробационна мярка ,,задължителни периодични срещи с пробационен
служител'' за срок от една година, която да се осъществява два пъти седмично.
От представените от телефон 112 Справка и компакт диск /който беше
предявен на страните в проведеното на 25.03.2015 г. заседание по делото/, се
установява, че на 16.08.2014 г. в 03:35:28 часа е било прието повикване от
номер 0894 253 925 /който след предявяване на диска се установи, че е
номер 0894 253 ***/, за нарушаване на нощната тишина в с. ***, общ. ***, обл. Пловдив, като в 03:38:09 часа
електронен картон за инцидента е бил изпратен на ОД МВР – Пловдив и РУ на МВР –
***, а в 03:38:31 часа дежурен РУ на МВР – ***, вписва информация в електронния
картон, че инцидентът е приет.
От представената характеристична справка се установява,
че подсъдимият А.З. от средата на месец май 2014 г. живее в с. ***, като от
тогава има подавани сигнали, че злоупотребява с алкохол и пуска силна музика на
терасата в дома си, като по този начин нарушава почивката на гражданите,
предупреждаван е устно.
От представената справка от Кметство *** се установява, че на 12.06.2014 г. А.З. и
Д.А. ***, като целта е била искане за издаване на удостоверение за наследници
на А.З.Ж. /дядо на подсъдимия/ и заявяването на настоящ адрес от страна на Д.А..
Представените по делото справки от мобилни оператори,
послужиха на съда за издирването на евентуални свидетели очевидци на деянието,
както и за подкрепа на изложени от свидетелите гласни доказателства, поради
което не следва да бъдат коментирани по отделно.
От доказателствените материали по един несъмнен начин се
установява извършването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на реализиране, както и
авторството. Налице е съставомерно деяние по посочения наказателен закон.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до извод, че с действията си
подсъдимият А.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.29 ал.1, б. „а”вр. чл. 26 НК, за
това, че на 16.08.2014г. в с.*** и в гр.***, обл.Пловдивска, при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, при условията на
продължавано престъпление, е извършил непристойни действия:
-
на 16.08.2014г.
в с.*** отказва да изпълни полицейско
разпореждане, отправя
псувни по адрес на полицейските служители младши полицейски инспектор В.М. и младши
полицейски инспектор Д.А., категория "Д", служители в Участък на МВР- *** в РУ МВР-***,
отправя закани „от утре няма да сте полицаи, с Вас е свършено, имам силни
адвокати” по адрес на полицейските служители младши
полицейски инспектор В.М. и младши полицейски инспектор Д.А., категория "Д", служители
в Участък на МВР- *** в РУ МВР-***;
- на 16.08.2014 в РУ на МВР-*** отправя обиди и
закани: „ела бе боклук, ще те
смачкам, само ми махнете
белезниците, ти ли ще ме задържаш” по
адрес на полицай Д.Д.Й. – полицай
категория "Е"
в Група Охрана на
обществения ред, сектор
Охранителна полиция в РУ на
МВР-***; грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.29 ал.1, б. „а”вр. чл. 26 НК.
С действията от страна на подсъдимия са засегнати
установения в страната ред и общественото спокойствие. Изпълнителното деяние е осъществено чрез непристойни
действия, изразяващи се в отказ
да изпълни полицейско разпореждане, отправянето на псувни и закани по адрес на
полицейските служители В.М. и Д.А. в с. ***, отправянето на псувни по адрес на
полицейския служител Д.Й. ***, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление с
Присъда от 14.06.2004 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановена по НОХД № 1***/2002 г., в сила на 08.11.2005 г., на лишаване
от свобода не по-малко от една година, а именно в размер от 16 години, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК, при условията на продължавано
престъпление, доколкото деянията в с. *** и в гр. ***, осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, а именно хулиганство и са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което деянието, извършено в гр. *** се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото го деяние в с. ***.
От субективна страна, подсъдимият З. е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Неоснователно е направеното от страна на защитника
възражение, че нямало как
полицейските служители да се явяват пострадали и възмутени от деянието,
доколкото нямало как полицаят да е орган по опазване на обществения ред и в същото време да се явява възмутен от действията на
обвиняемия, тъй като трябвало да има трето незаинтересовано лице, което да е
възмутено от арогантното поведение на обвиняемия, доколкото за да се осъществи
съставът на престъплението хулиганство, не е предвидено като резултат да се
изисква възмущението на някакво лице, а е необходимо, хулиганските действия да
се извършени по такъв начин, който може да достигне до неопределен кръг от
хора. В настоящия случай действията са извършени именно по такъв начин - в
откритата част от къщата на подсъдимия в с. *** и РУ – *** и са могли да бъдат
видени и чути от неопределен кръг от хора /в
тази насока е Постановление № 2 от 29.11.1974 г.
по н.д. № 4/1974 г.
на пленума на ВС/.
Подсъдимият беше оправдан за това деянието да е по чл. 325, ал. 2 НК - съпроводено със съпротива
срещу орган на властта изпълняващ задължение по опазване на обществения ред в с. ***, община ***,
тъй като за
да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията
си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е започнало преди
намесата на органите на властта и да продължава и при тяхната намеса, като
допълнителният белег е, че вече прераства в съпротива срещу тях. В случая подсъдимият З. е започнал и е продължил деянието си
все спрямо органите на властта, с които действия е осъществено и самото
хулиганство, без те да са били предхождани от някакви други
хулигански действия /в тази насока е
Решение № от 04.04.2011
г., постановено по н.д. № 1145/2011
г. по описа на ВКС/.
Подсъдимият
А.З. беше оправдан, затова да че на
16.08.2014г. в с.***,
обл.Пловдивска е извършил престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК - противозаконно пречи на орган на
властта – младши полицейски инспектор В.М. и младши полицейски инспектор Д.А., категория
"Д", служители в Участък на МВР - *** в РУ МВР -*** при ОД МВР -
Пловдив да изпълнят задълженията си по охрана на обществения ред, произтичащи по чл.70, ал.1
от ЗМВР /Полицейските органи
могат да извършват проверки за установяване на самоличността на лице, за което има
данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред/, отказва да
представи документ за самоличност, за да му бъде съставен акт по Наредба за поддържане и опазване на обществения
ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община гр. ***, обл.
Пловдивска.
Отказът да представи документ за самоличност на
полицейските служители, в случая не представлява отделно престъпление по
смисъла на чл. 270 НК, доколкото умисълът да подсъдимия е бил не да пречи на
орган на власт да изпълни своите задължения, а е целял да засегне редът
установен в страната и общественото спокойствие и се поглъща от състава на престъплението
хулиганство. По този начин се получава идентичност на целения от А.З. престъпен
резултат, доколкото всичките действията на подсъдимия са били в насока да покажат
явно незачитане на установения в страната правов ред.
По вида и размера на наказанието.
За извършеното от подсъдимия престъпление, разпоредбата на
чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 предвижда наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер
от една до шест години.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат
лошите характеристични данни на дееца, броят на деянията в продължаваното
престъпление, като в настоящия случай те са две, както и това, че към момента
на извършване на престъплението, същият е бил в пияно състояние. Предходното
осъждане на подсъдимия, не може да бъде отчетено като отегчаващо вината
обстоятелство, доколкото същото е взето предвид при определяне правната
квалификация на деянието.
Към смекчаващите вината спада обстоятелството, че ал. 4 на
чл. 325 НК, предвижда наказание лишаване от свобода в размер от 1 до 6 години
за извършено хулиганство, в условията на опасен рецидив, както по основния
състав на чл. 325, ал. 1 НК, който без квалифициращ признак предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, така и по състава на чл. 325,
ал. 2 НК, който предвижда наказание лишаване от свобода до 5 година.
Предвидената от законодателя, толкова голяма граница между минимума и максимума
на наказанието за извършено престъпление по чл. 325, ал. 4 НК е породено от
факта, че при неговото определяне следва да се вземе предвид, дали деянието при
условията на опасен рецидив е във връзка с ал. 1 или по ал. 2 на чл. 325 НК. В
настоящия случай, подсъдимият беше признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, буква ,,а’’, вр. чл. 26 НК и оправдан за това, деянието да е извършено по чл. 325, ал. 2 НК, а именно
да е съпроводено със съпротива срещу орган на власт. Ето защо наложеното
наказание, следва да бъде ориентирано около минимума предвиден в закона.
Наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер от една година и шест месеца се
явява най-справедливо по отношение на извършеното от подсъдимия деяние, като
същото се явява съобразено с целите на наказанието по чл. 36 НК, личната и
генералната превенция.
Подсъдимият има
предходно осъждане на лишаване от свобода, което изключва прилагането на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. С оглед предходното осъждане на А.З. и
съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, така наложеното
наказание на подсъдимия, в размер от една година и шест месеца, следва да бъде
изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
строг режим.
На основание чл.
59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от размера на наложеното наказание на подсъдимия беше
приспаднато времето през което същият е бил задържан със заповед по ЗМВР,
считано от 04,00 часа на 16.08.2014 г., с постановление от 16.08.2014 г. на
Районна прокуратура – *** и с мярка за неотклонение ,,задържане под стража’’ с
определение от 19.08.2014 г. по ЧНД № 478/2014 г. на РС – гр. *** до влизане на присъдата в сила.
Съгласно Определение от
27.09.2012 г. по ЧНД № 4545/2012 г. на Софийски
градски съд, влязло в законна сила на 05.10.2012 г. подсъдимият А.З.
е освободен условно-предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД
№ 1***/2002 г. по описа на ПОС, като
на основание чл.70 ал.6 от НК е определен изпитателен срок в размер на 5 години, 1 месец и 14 дни. На основание чл.42а ал.2 т.2 от НК е наложена пробационна мярка
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година,
която да се осъществява два пъти седмично. Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 НК предвижда, че освободеният предсрочно изтърпява и отделно и неизтърпяната
част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание ,,лишаване от свобода’’. Деянието
за което подсъдимият беше признат за виновен, е извършено на 16.08.2014 г. и е
в изпитателния срок, който е бил определен с Определение от
27.09.2012 г. по ЧНД № 4545/2012 г. на Софийски
градски съд. Ето защо, съдът постанови А.З.З. да изтърпи изцяло и отделно от
наложеното му по настоящото дело, наказание в размер от една година и шест
месеца и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по
НОХД № 1***/2002 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Пловдив, в размер от пет години, един месец и четиринадесет
дни, като тази неизтърпяна част следва да се изтърпи в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Наложената пробационна
мярка с Определение от 27.09.2012 г. по ЧНД №
4545/2012 г. на Софийски градски съд не може да бъде приспаднато от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 1***/2002 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив,
доколкото срокът на изпълнение на пробационна мярка, наложена в хода на
изпитателния срок на условно предсрочно освободен, не се приспада от срока на
неизтърпяната част от наказанието, приведено по реда на чл. 70, ал. 7 НК /в тази насока е Решение № 187 от 23.04.2012 г.
постановено по наказателно дело №
488 по описа за 2012 г. на ВКС/.
От
представеното по делото Решение на НБПП, се установява, че на назначения
служебен защитник на А.З. по БП № 772/2014 г. по описа на РУП – *** е бил изплатен хонорар
в размер от 120 лева. На свидетеля Д.Й. бяха изплатени 60,99 лева, от бюджета
на РС – ***, представляващи извършени от него разходи за предвижването му от
гр. Варна до гр. ***. Ето защо, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият
беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер от 180,99 лева,
от които 120 лева по сметка на НБПП за служебен защитник по БП № 772/2014 г. по описа на РУП – *** и 60,99 лева по за
сметка на РС – ***.
По изложените мотиви съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: