Р Е Ш Е Н И Е №
70/11.5.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Рени Лефтерова, разгледа
докладваното от съдия Вълчев КАНД № 68 по описа за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен
съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл. ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище в гр.*****, представлявано от Б.Г.К., чрез адв.
Ив. В.,*** за проверка на Решение № 20/24.01.2022 г. постановено по анд №
20212310200345 по описа на Районен съд-Елхово за 2021 г., с което е изменено
Наказателно постановление № 584613-F616207/29.06.2021 г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“-гр.Бургас в ЦУ на НАП Д.В., само в частта, с която на
„Пи. Еф. Си.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б.Г.К., е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1
от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС като е намален
размера на наложеното административно наказание имуществена санкция на 800
лева, потвърдено е Наказателно постановление №584613-F616207/29.06.2021 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“-гр.Бургас в ЦУ на НАП Д.В., в
останалата част и е осъдено „Пи. Еф. Си.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в
гр.*****, представлявано от Б.Г.К. да заплати на Националната агенция за
приходите гр.София направените по делото разноски за осъществена защита от
юрисконсулт в размер на 100 лева.
В жалбата е посочено, че се обжалва в цялост
постановеното решение, в което съдът неправилно приема за категоричен извода,
че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „Пи.
Еф. Си." ЕООД административно нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което се претендира
за отмяната му, за отмяна на оспореното наказателно постановление и за присъждане
на разноските в производството.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител,
като с писмена молба, чрез процесуалния си представител подържа жалбата и
направените с нея искания.
За ответната страна по касацията в съдебно заседание се
явява гл. юрисконсулт Егов, който счита решението на Елховския районен съд за
правилно и мотивирано, след като дружеството работи с касови апарати, които са
от неодобрен тип, не могат да се отчитат техните обороти, които се реализират
на този пункт за дезинфекция и като се имат предвид цените, които те са
определили, оборотите, които се получават са доста големи за всяко денонощие и
това води до ощетяване на фиска, след като те не се отчитат, заради което моли
да се постанови решение, с което да бъде оставено в сила решението на Елховския
районен съд, с което е потвърдено наказателното постановление, макар и в
намален размер и да бъде присъдено дължимото юрисконсултско възнаграждение за
тази инстанция.
Участващият в процеса прокурор намира решението на
районния съд за правилно и законосъобразно, т.к. е налице административно
нарушение, санкционирано по надлежния ред, при което съдът правилно е потвърдил
наказателното постановление, изменяйки го законосъобразно в частта за размера
на наложената имуществена санкция и следва да се остави жалбата без уважение.
Касационната инстанция, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и
относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
С Решение № 20/24.01.2022 г. по анд №
20212310200345/2021 г. Районен съд-Елхово е изменил Наказателно постановление №
584613-F616207/29.06.2021 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-гр.Бургас в ЦУ на НАП Д.В., само в частта, с която на „Пи. Еф. Си.“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б.Г.К., е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС като е намалил размера на
наложеното административно наказание имуществена санкция на 800 лева, потвърдил
е Наказателно постановление №584613-F616207/29.06.2021 г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“-гр.Бургас в ЦУ на НАП Д.В., в останалата част и е осъдил „Пи. Еф. Си.“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище в гр.*****, представлявано от Б.Г.К. да заплати на Националната
агенция за приходите гр.София направените по делото разноски за осъществена
защита от юрисконсулт в размер на 100 лева.
За да постанови решението си районният съд е извършил
служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и не е констатирал наличието на процесуални
нарушения, даващи формални предпоставки за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като по същество е приел, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява по безспорен и категоричен начин да е
извършено соченото административно нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, за което търговецът -
жалбоподател на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е санкциониран.
Изводите на районния съд за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление не се споделят от касационната инстанция
поради следното.
В настоящия случай наказанието е наложено на основание
чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, като според чл.185, ал.1 ЗДДС на лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а
ал.2 предвижда че извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
В случая приложимостта на ал.1 или ал.2 от
санкционната норма на чл.185 ЗДДС зависи от обстоятелството дали нарушението
води или не до неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде изследвано,
установено и доказано от административно-наказващия орган, за да е ясно коя от
хипотезите приема за осъществена и основателни ли са изводите му. Същото е
задължително както за осъществяване на защита от санкционираното лице, така и
за реализиране на инстанционния контрол за законосъобразност от страна на съда.
Понастоящем посоченото изискване не е налице и нито
твърдения, нито доказателства в тази насока се съдържат в АУАН и наказателното
постановление, като не е достатъчно само посочването на чл.185, ал.2 във връзка
с ал.1 ЗДДС като основание на налагане на наказанието след като липсва
фактическо описание на приетите за установени факти и обстоятелства.
Освен това наложената санкция е в размер на 2000 лева,
което с оглед предвидените размери за имуществени санкции в чл.185, ал.1 ЗДДС –
от 500 до 2000 лева и в чл.185, ал.2 ЗДДС – от 3000 до 10000 лева, сочи че е
приложена санкцията по ал.1, но липсва каквато и да е мотивировка за
определянето й в максимален размер.
Ето защо обжалваното наказателно постановление е
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и подлежи на отмяна
само на това основание, без да се разглежда въпроса по същество.
Поради това първоинстанционното решение е постановено
в нарушение на процесуалните норми и следва да бъде отменено, като вместо него
бъде постановено друго, с което да се отмени оспореното пред районния съд
наказателно постановление.
Независимо от изхода на делото не следва да бъде
уважено искането на касатора за присъждане на направените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение, т.к. въпреки договарянето на такова,
липсват доказателства за заплащането му по банков път, съгласно посоченото в
приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20/24.01.2022 г.
постановено по анд № 20212310200345/2021 г. по описа на Районен съд-Елхово.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 584613-F616207/29.06.2021 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-гр.Бургас в ЦУ на НАП.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище в гр.*****, представлявано от Б.Г.К., чрез адв.
Ив. В.,***
за присъждане на направените в производството разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:
1: /п/
не се чете
2
: /п/
не се чете