Р Е Ш Е Н И Е
№ 205 17.02.2020 г.
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XX - ти
наказателен състав
На
двадесет и втори януари две хиляди и
двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Станимира Иванова
Секретар:
Гергана Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 4804
по описа на БРС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Т.Д. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № ЮИР-24-ЮИР-18/26.04.2018 г. издадено от началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район /РДНСК-ЮИР/, с което
на основание чл. 233 от
ЗУТ, на
жалбоподателя е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
300 лева за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
С жалбата се моли за отмяна
на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно,
като се излагат подробни аргументи и в тази насока.
В
провелото се съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За
административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява
юк. Алексиева, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Управляваното от
жалбоподателя дружество „П”
ДЗЗД, ЕИК:*** е осъществявало строителен
надзор на строеж: „Реализация на Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради за бл. № *, ж. к. „М”, гр. Бургас, сграда с идентификатор 07079.655.312.1; 07079.655.312.2; 07079.655.312.3; 07079.655.312.4; 07079.655.312.5; находящ се в урегулиран
поземлен имот /УПИ/ VI, кв.60б по плана „М.”, гр. Бургас”, съгласно Договор изх. № 93-ОП-70(77)/21.11.2016 г. с
Община Бургас. На 04.09.2017 г. жалбоподателят в качеството си на управител на „П” ДЗЗД,
ЕИК:***, е съставил и подписал акт образец № 12, в който е
дадена оценка за изпълнени показатели – „много добра” на строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване-полагане на
битумна хидроизолация.
На 21.12.2017 г. на
място на обекта е била извършена проверка от свидетелката К.Н.В., в качеството й на старши инспектор в РДНСК-Бургас, съвместно със
служители от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. При
проверката било установено, че има некачествено изпълнени строителни и монтажни
работи, изразяващи
се в некачествено полагане на топлоизолация по фасадните стени и борд покрив,
мазилки, шпакловки около входни врати и стълбищни клетки, монтиране и измазване
на дограма, подпрозоречни первази и входни врати, които са довели до течове от
входни козирки, събиране на дъждовна вода по покрива и комините, петна по
мазилката и фасадата на сградата в зоната на подпрозоръчните первази, както и в
участъците, където е било монтирано скелето и по целия цокъл. За това бил
съставен Констативен протокол №6-1 от 21.12.2017 г. Заключителните констатации на проверката били, че жалбоподателят Д.Т.Д., в качеството си на управител на „П” ДЗЗД, ЕИК:***, е съставил и подписал Акт образец 12 от 04.09.2017 г. без забележки и без да го оспори, като в
него не е отразено обективното състояние на строежа, а именно некачественото
извършване на СМР, подлежащи на закриване.
За установеното нарушение
срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 2 от КТ -
ръководителя на съответния контролен орган в лицето на началника на „Регионална дирекция за национален строителен контрол” Югоизточен район. Въпреки това, съдът счита, че при
издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление. Това е така по следните причини:
Производството по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал.1 от същия закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че
наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата
на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение
- с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези –
деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН
поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е
бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при
същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата
правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна
от посочената в АУАН, както и за различно деяние.
В процесния случай АУАН е
съставен за допуснато нарушение по на чл. 168, ал.1, т.2 ЗУТ вр. чл. 4, ал.1
във вр. чл. 7, ал.3, т.12 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството. В същото време в НП е посочено, че
жалбоподателят Д. е нарушил вече посочените правни норми, „с което е осъществил състава на чл. 233 ЗУТ”. Разпоредбата на чл. 233 ЗУТ обаче не очертава
състава на определено административно нарушение, а съставлява санкционна норма
под което същото следва да бъде подведено. Очевидно административнонаказващият
орган е допуснал „смесване“ на понятията нарушена правна норма и санкционна такава, като е
квалифицирал нарушението по посочения начин. Горното създава неяснота относно
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение и по – конкретно относно правната
квалификация на същото и основанията за налагане на глоба в посочения размер.
Следва да се отбележи, че
по същество липсва извършено нарушение от жалбоподателя. Същият, по мнение на
настоящия състав, не е субект на наказателна отговорност в конкретния случай.
Разпоредбата на чл. 176, ал.1 от ЗУТ посочва
отговорностите на „лицето, което осъществява строителен надзор”. Това лице може да бъде както физическо, така и
юридическо. Това тълкуване се прави от разпоредбата на чл. 229, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, както и от административнонаказателните
разпоредби на закона. Така чл. 237, ал.1, т.2 от ЗУТ предвижда налагането на имуществена санкция на юридическо лице,
осъществяващо строителен надзор. Каква отговорност ще се носи - лична, или
обективна безвиновна, зависи от субекта, осъществяващ надзора - дали същият е
физическо, или юридическо лице. Очевидно е, че законът предоставя възможност на
юридически лица да осъществяват надзор и неминуемо някое физическо лице ще
подписва документи от тяхно име. Последното обстоятелство обаче не заличава
положението, че се касае за различни правни субекти. В случая отговорността
следва да се носи от субекта, осъществяващ надзор - „П” ДЗЗД, ЕИК:***,
а не от неговият представител – Д.Т.Д..
Ето защо и с оглед
неправилното определяне субекта на административно – наказателната отговорност
от страна на наказващия орган процесното НП следва да се отмени.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ЮИР-24-ЮИР-18/26.04.2018 г. издадено от началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол-Югоизточен район, с което на основание чл. 233 ЗУТ, на Д.Т.Д. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
300 лева за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 ЗУТ, във вр. чл. 4, ал. 1, вр.
чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.