№ 209
гр. Плевен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20254430200230 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 804956-F800341 от
03.01.2025 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което
на основание чл. 185 ал.2 във вр. ал. 1 ЗДДС на *** с ЕИК ***, със седалище
на адрес на управление ***, представлявано от управителя Т. А. Г. е наложена
имуществена санкция в размер на 6000 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 7 ал.І от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН навежда доводи
за незаконосъобразност на наказателното постановление предвид липсата на
мотиви на наказващият орган по приложението на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, както и неправилно определяне на санкцията по чл. 185 ал. 2 ЗДДС.
Намира, че ако санкция бъде налагана, същата следва да се определи при
условията на чл. 185 ал. 1 ЗДДС, касаеща случаите когато нарушението не
води до неотразяване на приходи. Моли съда да постанови решение, с което да
1
отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от *** Н.М. с нарочно пълномощно. Счита, че констатираното
деяние, осъществява всички признаци на административно нарушение по чл.
7 ал. 1 от Наредбата на Министерство на финансите. Взема становище, че така
депозираната жалба е неоснователна и наказателното постановление следва
да бъде потвърдено изцяло. Претендира ***ско възнаграждение в размер на
150 лева съгласно представен списък на разноските.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено ксерокс
копие Заповед № ЗЦУ - 384 от 27.02.2024 година на изпълнителния Директор
на НАП Началниците на отдел „ Оперативни в ГД „Фискален контрол“, са
овластени да издават наказателни постановления за извършени
административни нарушения по чл. 185 ЗДДС.
На 27.11.2024 година инспектори по приходите в НАП при Централно
управление Г. С. Д. и М.М. извършили проверка в обект – двор, находящ се в
с***, стопанисван от дружество *** ***. В хода на проверката установили, че
в същия двор се съхраняват строителни машини, трошачка, както и варели
пълни с гориво - газьол. Били установени налични 22 броя варела с височина
200 л., от които два броя с газьол с установено гориво общо 250 л., четири
броя пълни с двигателно и хидравлично масло и 16 броя празни. В момента на
проверката на място присъствал работник на дружеството, който обяснил, че
горивото се използва за зареждане на машините, използвани в дейността на
дружеството. В обекта не било установено инсталирано фискално устройство
тип Електронна система с фискална памет (ЕСФП).
За констатираното по време на проверката бил изготвен Констативен
протокол сериен № АА0000860/27.11.2024 година. В същият било указано на
представлряващия дружеството да се яви в ТД на НАП офис Плевен на
2
06.12.2024 година за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение по чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
На 06.12.2024 година, в сградата на ТД на НАП офис Плевен, в
присъствието на представляващата дружеството бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение по чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Същата подписала акта без
възражения, депозирала такива впоследствие, в законоустановения срок.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 6000 лева
за извършено нарушение по по чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление
№ 804956-F800341 от 03.01.2025 година на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“; акт за установяване на административно нарушение №
F800341 от 03.12.2024 година на инспектор по приходите в НАП при ЦУ;
заверен препис от фактура № ********** от 29.08.2024 година за сумата от 2
202,29 лева; заверено копие от експедиционна бележка № 0017439 от
29.08.2024 година; заверено копие от Декларация за съответствие на
качеството на течните горива № 435 от 15.08.2024 година; бележка за дизелово
гориво за извънпътна техника и трактори за 66647 литра; справка от ИС
„Контрол на горивата“ - Електронни данни от получател № 0021-540232 от
29.08.2024 година; 4 броя копия от Свидетелство за регистрация на земеделска
и горска техника; Е-деклариране от *** за период от 27.12.2023 година до
27.11.2024 година; копие от Заповед за налагане на ПАМ № 12214 от
03.01.2025 година; копие от възражение от управителя на *** от 06.12.2024
година; копие от протокол за извършена проверка от 27.11.2024 година; копие
от декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение,
подписана от Юри Г.ев от 27.11.2024 година; справка за актуално състояние на
3
всички действащи трудови договори в ***; копие от протокол № 1882097 от
03.12.2024 година; копие от Договор от 01.07.2010 година, сключен между ***
и ***; копия от 3 броя Свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника; копие от Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице от
27.11.2024 година; копие от Декларация от Т. Г. от 02.12.2024 година; копие от
фактура № ********** от 09.10.2024 година за сумата от 1 876 лева; копие от
фактура № ********** от 02.10.2024 година за сумата от 2 191,63 лева; копие
от фактура № ********** от 12.11.2024 година за сумата от 2 270,81 лева;
копие от поръчка за възлагане на услуга от 01.11.2024 година; копие от
договор за наем на оборудване, сключен между *** и „***; Заповед № ЗЦУ -
384 от 27.02.2024 година на изпълнителния Директор на НАП; копие от
фактура № ********** от 18.08.2023 година за сумата от 2 463,70 лева; копие
от експедиционна бележка № 0015196 от 18.08.2023 година; копие от
Декларация за съответствие на качеството на течните горива № 339 от
31.07.2023 година; справка от ИС „Контрол на горивата“ - Електронни данни
от получател № 0021-575240 от 07.09.2023 година; копие от справка за
актуалното състояние на подадените към НАП данни за съдове/съоръжения
към 14.01.2025 година.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и събраните в хода на
въззивното производство гласни такива посредством разпита на свидетелите
Г. Д., В. И. и В. П., снети непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
4
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата материална и
териториална компетентност, съставянето на акта е извършено след нарочно
отправена покана, която била сведена до знанието на жалбоподателя, същият е
изпратил нарочно упълномощено лице, актът е връчен по надлежния ред.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Безспорно установено по делото е, че база, находяща се в ***,
стопанисван от *** с ЕИК *** представлява търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС.
Несъмнено установено по делото е и че в същия обект се извършва
„зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива“, по смисъла на чл. 118, ал. 8 ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 3 ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава
лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за
собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на
горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си
тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, да регистрират и отчитат
зареждането на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от
5
ЕСФП / ред указан в разпоредбата на чл. 3 ал. 2 и 3 Наредбата/, с изключение
зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство
и/или отопление“.
Извън регламента на горната разпоредба са посочените в чл. 3 ал. 13
лица, а именно:
1. Лица, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118 ал. 8
ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни
с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено
количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000
литра.
2. лица, регистрирани като земеделски производители, които
извършват зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от
резервоари, които не са стационарни подземни резервоари.
Събраните по делото доказателства – гласни и писмени установяват по
несъмнен начин, че към датата на извършената проверка, за период от
27.12.2023г. до 27.11.2024 година, *** е получило общо заредено количество
гориво - 9 903 литра, съгласно справка в Информационна система на НАП
„Контрол на горивата“ - справка за подаден „Електронен документ за
получаване“ (ЕДП). Този факт автоматично изключва дружеството от обхвата
на разпоредбата на чл. 13 предложение първо от Наредбата, описано по горе
като точка 1.
В хода на производството не се събраха доказателства и за това *** да е
регистрирано като земеделски производител, който извършва зареждане за
собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения
или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника.
Безспорно установено по делото е и , че*** ***, в качеството му на
лице по чл. 3 от Наредбата не е изпълнило задължението си по чл. 7 ал. 1
Наредба № Н-18/2006 година на МФ да монтира, въведе в експлоатация и да
използват регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта си в село Ясен.
Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ е част от установения ред за
6
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Липсата на ФУ/ИАСУТД е нарушение, което винаги
води до неотразяване на приходи, поради което правилно административно-
наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Съдът счита, че случая не представлява „ маловажен“ по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Събраните в хода на делото доказателства не установяват
нарушенито да се отличава с по – малка степен на обществена опасност.
Фактът, че нарушението е извършено за първи път е релевантен към размера
на имуществената санкция, неотносима е и липсата на други нарушения на
фискалната политика в обекта, тъй като за всяко извършено нарушение
търговецът би носил отделна административно-наказателна отговорност. В
конкретният случай са от значение обществените отношения, които се
охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията свързани с
регистрацията и отчетността на паричния поток, а именно да се осигури
своевременното и адекватно проследяването на паричния поток от наличните
и документираните средства от търговеца. Предвид изложеното съдът счита,
че чл.28 от ЗАНН е неприложим.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 804956-F800341 от 03.01.2025 година на
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.
185 ал.2 във вр. ал. 1 ЗДДС на *** с ЕИК ***, със седалище на адрес на
управление ***, представлявано от управителя Т. А. Г. е наложена
имуществена санкция в размер на 6000 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 7 ал.І от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства е законосъобразно и обосновано. Наложената санкция е правилно
индивидуализирана в оглед конкретната степен на засягане на обществените
отношения с конкретното деяние и съответната санкционна разпоредба.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по материя, място и
степен орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради
което и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 4 ЗАНН на ТД на
НАП Велико Търново, следва да бъдат присъдени разноски за ***ско
7
възнаграждение в размер на 150 лева, които следва да бъдат възложени в
тежест на *** с ЕИК ***, със седалище на адрес на управление ***,
представлявано от управителя Т. А. Г..
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 804956-F800341 от
03.01.2025 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което
на основание чл. 185 ал.2 във вр. ал. 1 ЗДДС на *** с ЕИК ***, със седалище
на адрес на управление ***, представлявано от управителя Т. А. Г. е наложена
имуществена санкция в размер на 6000 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 7 ал.І от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 Д ал. 4 ЗАНН ОСЪЖДА*** с ЕИК ***, със
седалище на адрес на управление ***, представлявано от управителя Т. А. Г.
да ЗАПЛАТИ на ТД на НАП Велико Търново сумата от 150 лева,
представляваща разноски за ***ско възнаграждение по НАХД № 230/20205
година на РС- Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8