№ 18661
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110118759 по описа за 2024 година
Предявен е иск Й,Д срещу М. С. И., с ЕГН **********.
В исковата молба се излага, че М. С. И. е сключил с Й,Д (предходно
наименование Т, ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 10.2.2022 г. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от Й,Д
(предходно наименование Т,) на 31.5.2022 г. (за договора за лизинг —чл.11,
ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за Договора за мобилни услуги:
т. 196 от Общите условия) (приложение към заявлението).
Длъжника не бил платил и абонаметни такси в размер на 107,16 лв. Била
начислена неустойка - 143,44 лв., на основание в т. 11 от договора за мобилни,
сключен с длъжника.
Всички непогасени и изискуеми задължения на М. С. И. в размер на
250,6 лева били обединени във Фактура № **********/5.6.2022 г. за
клиентски номер *********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването
им. Към настоящия момент посочената сума не е заплатена от длъжника.
Моли да бъде постановено решение с което да бъде признаео за
установено, че М. С. И., с ЕГН ********** дължи на Й,Д (предходно
наименование Т, ЕАД), Е,3, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Мл, 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън ,г: сумата от 250,6
лева (двеста и петдесет лева и шестдесет стотинки), от които:
- 107,16 лв. задължение за предходен период 10/02/2022-04/04/2022
г., представляващи представляващи абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 10.2.2022 г.
- 143,44 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
1
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 10.2.2022
г., представляващи неустойки в размер на три стандартни месечни такси.
Както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Ответника не е подал отговор на исковата молба.
Съдът намира за установено следното от правна и фактическа страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:
сключването на твърдения договор и приложенията към него с посоченото в
исковата молба съдържание, включително относно размера на месечните
абонаменти такси, че е изпълнявал задълженията си по договора и
приложенията по предоставяне на мобилни услуги. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
плащане на вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал
доказателства.
По иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92,
ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по твърдения договор и приложенията към него, че е изпълнил
задълженията си по тях; че в договор и приложенията към него е била
уговорена валидна клауза за неустойка в случай на прекратяване на същия
поради неизпълнение от страна на ответника на твърдените задължения и че
договорът е бил прекратен, както и какъв е размерът на неустойката по
договора и приложенията към него. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договора, в това
число, че е върнал предоставеното му оборудване, за които обстоятелства
ответникът не е ангажирал доказателства.
Ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника. Независимо че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК,
на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК съдът не следва да постанови
неприсъствено решение, тъй като не всички искове са вероятно
неоснователни, част от претенциите се основават на неравноправни клаузи
в договор сключен с потребител.
По отношение на сумата от 107,16 лв., представляваща задължение за
предходен период 10/02/2022-04/04/2022 г., представляващи представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 10.2.2022 г.:
Съдът намира, че горната сума се дължи на основание договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 10.2.2022 г., поради
неплащане на абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.
Съдът счита, че е достатъчно доказването на валидно сключен договор
за мобилни услуги, предоставянето на техните услуги и забава на
2
задължението за тяхното заплащане от страна на ответника, за да се считат
претендираните абонаментни такси за изискуеми. Не са наведени факти за
липса на предоставяне услуга за периода, в който ответникът не е заплащал
дължимите абонаментни услуги. Поради това съдът счита за доказано
валидното сключване на договора, както и изпълнението от страна на ищеца
на задължението за предоставяне на уговорени услуги.
По отношение на сумата от 143,44 лв., представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 10.2.2022 г., представляващи неустойки в
размер на три стандартни месечни такси:
На първо място, по делото не се доказа, че договора е предсрочно
едностранно прекратен от страна на ищеца.
Съдът счита, че така предвиденото автоматично прекратяване на
договора, по съществото си представлява неясна и неравноправна клауза -
така Определение №14517/20.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 9252/2024 г. СГС.
Съдът намира, че позовавайки се на чл. 19 б, буква „в“ и чл. 75 от
Общите условия, Йеттел не може валидно да прекрати едностранно и
автоматично договора, без да уведоми за това потребителя. В допълнение,
ищецът не е представил никакви доказателства по отношение на
обстоятелството, че е прекратил едностранно договорите. Приетата по делото
покана за доброволно плащане не е връчена на длъжника. По делото не се
доказа, че потребителят е узнал за предсрочното прекратяване на договорите.
Представеното писмо от Български пощи не променя горния извод на
съда.
Съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗП, при съмнение относно смисъла на
определено условие в договора, то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин. Наличието на предпоставки за автоматично прекратяване на договора
следва да бъдат изрично уговорени между страните. Следва да се ясни не само
предпоставките за настъпване на прекратяването на правоотношението, а и
моментът, от който действието на договора се прекратява. В договора не е
предвидена форма на волеизявлението за едностранно прекратяване на
договора от страна на оператора. Поради което относно начина на
прекратяване на договорите следва да се приложат общите правила на ЗЗД.
Доколкото писмената форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е
форма за действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова
писмено изявление като доказателство по делото, съдът следва да приеме, че
такова не е изпращано и следователно, че договорите не са развалени по
надлежния ред, поради което и неустойките не се дължат.
На второ място, дори да приемем, че договора е прекратен, то клаузата
за неустойка е неравноправна.
Противно на посоченото в исковата молба, горната неустойка не е
уредена в т.19б от Общите условия по договорите, същата се среща
единствено на стр. 5 от 12 от договора за мобилни услуги.
Според клаузата в случай на прекратяване на договора през
3
първоначалния срок за която и да е СИМ карта, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на месечните абонаменти. Месечния абонамент, приложим в случая според
договора е най-високия месечен абонамент според условията на плана.
Посочено е, че потребителят дължи част от разликата между стандартната
цена на предоставеното устройство за ползване, съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Според съда клаузата, предвиждаща неустойка, макар претендирана в
трикратен размер, е неравноправна поради следните причини:
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според
същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението
на договора или прекратяването на договорното правоотношение.
С оглед посочените критерии съдът счита, че процесната договорна
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до
края на договора за предоставяне на процесния вид услуги абонаментни такси,
независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът по вече развален договор получава имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не
беше развален, но без да се престира от негова страна, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този
смисъл - решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта им нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК,
т. 3.
От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от
общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението,
става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите
задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се
стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да
заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите
4
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три,
отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на
невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят
се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина
на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати
неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е
предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не
е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са
индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе
върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
Следва да се добави, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14,
Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на
ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в
договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася
съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици".
Съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата,
а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, че начина по
който се формира същата, остава неясен за потребителя. В процесния договор
и представените приложения към него не се съдържа ясна информация
относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса,
без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към момента на
прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на
неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги включва тази такса и как е
формирана.
В заключение, неустойката по договора е недължима и иска за нея
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
На ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска, а
именно: 215,94 лв. за исковото и 215,94 лв. за заповедното производство.
Ответника не претендира разноски.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че М. С. И., с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Й,Д,
Е,3, сумата в размер на 107,16 лв. за период 10/02/2022-04/04/2022 г.,
представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
10.2.2022 г., както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 16.01.2024 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 2495 г. по ч.гр.д. №
2739/2024 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 143,44 лв.,
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 10.2.2022 г., в размер на три
стандартни месечни такси, както и дължима законова лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. С. И., с ЕГН **********, да заплати на Й,Д, Е,3, разноски
215,94 лв. за исковото и 215,94 лв. за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6