Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря РУМЕЛА
МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 264 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона
за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Постъпила е жалба от Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, против Заповед № 18-13155/13.12.2019 г. на
Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/, гр. Варна, в
която е обективиран отказ за изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Звездица, общ. Варна относно поземлен имот /ПИ/ ************* във
връзка със служебно заявление вх. № 09-101436/07.11.2019 година.
В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Конкретно се сочи, че посочените в заповедта мотиви не кореспондират с
приложените по административната преписка доказателства, че са допуснати
нарушения на чл. 26, ал. 1 от АПК във връзка с уведомяването на заинтересованите
лица за започване на административното производство и на чл. 27, ал. 2 от АПК
относно извършване на изброените в тази правна норма служебни проверки, както и
че са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е извършена преценка на
всички събрани доказателства. Оспорват се изводите на административния орган за
наличие на спор за материално право за процесния имот, като се изтъква, че
възражението на И.Н. не е достатъчно основание за постановения отказ. Сочи се,
че имот 30497.502.123, собственост на държавата, не попада в имот *************,
собственост на И.Н., поради което липсва основание за отказ от исканото
изменение за отразяването му в кадастралната карта на землището на с. Звездица.
Навеждат се доводи, че административният орган не е изложил подробни мотиви за
издаването на обжалваната заповед, поради което същата е необоснована. Отправя
се искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на
административния орган с указания за издаване на заповед, с която да се нанесе
имот 30497.502.123, собственост на държавата чрез МЗХГ. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител,
който моли за отмяна за оспорената заповед и за присъждане на сторените по
делото разноски в общ размер на 1 300,00 лева, от които 900,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и 400,00 лева – заплатен депозит за изготвяне на
експертиза.
В депозирани чрез процесуален представител писмени бележки
жалбоподателят развива подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт.
Ответникът – Началникът на СГКК, гр. Варна, в депозирано писмено становище оспорва жалбата
и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана.
Заинтересованата страна – И.Е.Н., не изразява становище по жалбата.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
изяснено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че със Заповед № 1038/21.09.2001
г. на Областния управител на Област с административен център Варна е одобрен
планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на местност „Орехчето“ в землището на с.
Звездица, обл. Варна, въз основа на § 4 от Преходните и заключителните
разпоредби /ПЗР/ на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ЗСПЗЗ/.
Съгласно одобрения ПНИ, с Решение № 864/06.03.2002 г. на поземлената
комисия в гр. Варна, община Варна, област Варна /л. 23-24/ е възстановено
правото на собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГАР в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следния имот: нива от 165.000 дка,
находящ се в терен по § 4 на село Звездица в местността „Орехчето“, който по
плана на стари имотни граници на м. „Орехчето“ представлява пл. №№ 301, 302,
303, част от 304, 312, 313, 314, 315, 316, 317, 318, 319, 320, 321, 322, 323,
324, 325, част от 326, част от 329, част от 330.
Със Заповед № 1443/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна /л. 25/, на
основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила ПНИ на
местност „Орехчето“, землище с. Звездица, одобрен със Заповед № 1038/21.09.2001
г. на Областния управител на Област с административен център Варна, Решение №
864/06.03.2002 г. на поземлена комисия – Варна, е наредено да бъде възстановено
право на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху
недвижим имот, представляващ новообразуван имот /м. „Орехчето“ – селищно
образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ с идентификатор № **********, с площ
686 кв.м., начин на трайно ползване – ниви /орна земя/, при граници: № 9511 –
път, имот № 122, имот № 121. Посочено е, че няма ограничения на собствеността,
която се придобива от Държавен поземлен фонд – МЗГ – София.
На л. 26 от административната преписка е приложена скица № 202/07.03.2002
г. на новообразуван имот № 123, кадастрален район 502 по плана на
новообразуваните имоти на м. „Орехчето“, с. Звездица, общ. Варна, с площ 686
кв.м. и начин на трайно ползване: ниви /орна земя/, собственост на Държавен
поземлен фонд.
С т. XI от Заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008 г. на Областния управител на
Област с административен център Варна /л. 265-279 от делото/ е изменена Заповед
№ 1038/21.09.2001 г. на Областния управител на Област с административен център
Варна, с която е одобрен ПНИ на селищно образувание местност „Орехчето“,
землище с. Звездица, община Варна, в частта относно площта на имот № 123, която
от 686 кв.м. става 607 кв.м.
Въз основа на одобрения ПНИ на местност „Орехчето“, с. Звездица, е
издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот № 53/30.01.2002 г. /л.
66 от делото/, поправен с нотариален акт за поправка на констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 106/11.03.2005 г. /л. 67 от делото/, с
който Ч. Г. В.и Р. С. В. са признати за собственици на следния недвижим имот:
новообразуван имот с ид. № 121, находящ се в землището на с. Звездица, общ.
Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“, с площ 600 кв.м., при граници на имота:
парцел с ид. № 9511, парцел с ид. 122, парцел с ид. № 123, парцел с ид. № 82.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
115/07.04.2005 г. /л. 68-69 от делото/ Ч. Г. В. и Р. С. В. продават на А. А. А.
поземлен имот № 121, находящ се в
землището на с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“, с площ
600 кв.м.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
7/15.09.2005 г., вписан в службата по вписванията с рег. № 23231, дело 17553 от
15.09.2005 г. /л. 70-71 от делото/, А. А. А. продава на И.Е.Н. поземлен имот № 121, находящ
се в землището на с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“, с
площ 600 кв.м.
Със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на Агенцията
по геодезия картография и кадастър /АГКК/ /л. 1/ са одобрени кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/ на землището на с. Звездица, община
Варна, област Варна.
Видно от приложената на л. 57 от административната преписка скица на
поземлен имот № 15-47102/20.01.2020 г. в кадастралната карта и кадастралните
регистри е отразен поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в м.
„Орехчето“, с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, с площ 1207 в.м. и начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/. Като собственик на имота е
записана И.Е.Н., във основа на нотариален акт № 59, том LXXIV, рег. № 23231,
дело 17553 от 15.09.2005 г., издаден от Служба по впиванията, гр. Варна.
С писмо рег. № 05-157/04.11.2019 г. /л. 4-6/ Изпълнителният директор на
АГКК е указал на Началника на СГКК – Варна да започне административна процедура
по извършване на служебно изменение на КККР по отношение на ПИ с идентификатор *************
в изпълнение на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г./, като
целта на изменението е да бъдат отразени в кадастралната карта границите на
имот № 123 от ПНИ на местност „Орехчето“ в землището на с. Звездица, общ.
Варна, обл. Варна, както и да бъде регистрирана собственост в кадастралния
регистър на недвижимите имоти, съгласно влязла в сила Заповед № 1443/14.06.2002
г. на Кмета на Община Варна. Указано е също така, Началникът на СГКК – Варна да
заличи в системата /след текста „Изменение на КККР, засягащо поземления имот:“/
следния запис: „Заповед № 18-390-18.01.2017 г./18.01.2017 г. на Началник на
СГКК – Варна“ за ПИ с идентификатор *************, тъй като посочената заповед
е за отказ за изменение на същия имот, след което служебно да издаде скица на
ПИ с идентификатор *************, в която не би трябвало да има текст „Последно
изменение със заповед: 18-390-18.01.2017 г. на Началник на СГКК – Варна“,
защото не кореспондира със съдържанието на самата заповед, която е за отказ за
изменение на КККР за същия имот.
Със служебна заявка вх. № 09-101436/07.11.2019 г. на СГКК – Варна /л.
3/ във връзка със служебна преписка съгласно писмо рег. № 05-157/04.11.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК за заявени следните услуги: 1/ нанасяне на
настъпили промени в кадастралната карта за обект: поземлен имот 30497.502.212,
с. Звездица, м. „Орехчето“, НТП – ниско застрояване /до 10 м/, площ 1207 кв.м.,
стар номер 502121; 2/ издаване в писмен вид на извадка от КРНИ в урбанизирана
територия и 3/ определяне и запазване на идентификатор, за същия обект.
Изготвена е скица-проект № 15-1015792/08.11.2019 г. за изменение на
КККР за поземлен имот с идентификатор 30497/502.121 /л. 7/, в която е описано в
какво се състои изменението.
За образуваното служебно производство за изменение на КККР по отношение
на ПИ с идентификатор ************* са уведомени заинтересованите страни.
Постъпило е възражение вх. № 07-15249/03.12.2019 г. от И.Е.Н. /л.
33-34/, в което се твърди, че има образувано гражданско дело № 4280/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна за установяване собственост на имот 123 от
приложената скица-проект. Сочи се и наличие на образувани съдебни дела №
2684/2018 г. и № 2725/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, касаещи
отказ на Началника на СГКК – Варна да попълни кадастралната карта с ПИ 123,
поради което възразява срещу започнатата процедура.
Въз основа на служебна заявка вх. № 09-101436/07.11.2019 г. и писмо
рег. № 05-157/04.11.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК за служебно
изменение на кадастралната карта на с. Звездица, общ. Варна за поземлен имот с
идентификатор *************, находящ се в местност „Орехчето“, в изпълнение на
чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., е издадена процесната Заповед
№ 18-13155/13.12.2019 г. на Началника на СГКК – Варна /л. 49/, с която, на
основание чл. 54, ал. 4 във връзка с ал. 2 от ЗКИР, е отказано изменението в
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Звездица, общ. Варна относно
поземлен имот *************. Изложени са мотиви, че предвид постъпилото
възражение от И.Е.Н. възражение вх. № 07-15249/03.12.2019 г., с което се
възразява срещу започнатата процедура, като се сочат доводи за наличие на спор
за материално право за имота, е налице противопоставяне срещу исканото
изменение на КККР от страна на заинтересованите лица, поради което е налице
хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
В хода на настоящото съдебно производство, по искане на жалбоподателя,
е допуснато изготвянето на съдебно техническа експертиза /СТЕ/, заключението по
която е приложено на л. 255-258 от делото. Вещото лице Р.П. е описала всички
планове и карти, действащи за местност „Орехчето“, землището на с. Звездица,
общ. Варна, обл. Варна, като е установила, че съгласно кадастралния план на м.
„Орехчето“ от 1999 г., послужил за основа при изработването на помощния план
към ПНИ, имот 123 с площ от 686 кв.м. е записан на Община Варна, а съгласно
помощния кадастрален план към ПНИ и самия ПНИ на СО „Орехче“, одобрен със
Заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областния управител на Област с административен
център Варна, имот 503.123 от ПНИ, целият с площ 686 кв.м., е записан на Държавен
поземлен фонд“, както и че съгласно кадастрална карта на с. Звездица, одобрена със заповед № РД-18-17/06.03.2015
г. на Изпълнителния директор на АГКК, същият имот № 503.123 от ПНИ, целият с
площ 607 кв.м. след преработка на ПНИ, одобрена със Заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008
г. на Областния управител на Област с административен
център Варна, попада в част от имот с
идентификатор *************, целият с площ от 1207 кв.м., записан в КР на И.Е.Н..
Експертът посочва, че възстановеният със Заповед №
1443/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна имот с идентификатор № **********
от ПНИ, попада в стари имоти №№: 313 и 323, записани на Държавен поземлен фонд
и описани в Решение № 864 от 06.03.2002 г. на ПК гр. Варна, с което се възстановява правото на собственост на Държавен
поземлен фонд – МЗГАР в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот:
Нива от 165.000 дка, находящ се в терен по параграф 4 на село Звездица в
местността „Орехчето“, който имот по плана на стари имотни граници на м. „Орехче“
представлява пл. №№ 301, 302, 303, част от 304, 312, 313, 314, 315, 316, 317
318, 319, 320, 321, 322, 323, 324, 325, част от 326, част от 329, част от 33. Имот с идентификатор 30947.502.123 по проекта за
изменение на КККР е идентичен на ПИ 501.123 от ПНИ /след преработка с площ от
607 кв.м./, респективно попада в стари имоти №№: 313 и 323, записани на Държавен
поземлен фонд и описани в Решение № 864 от 06.03.2002 г. на поземлена комисия –
Варна.
Вещото лице е изготвило комбинирана скица № 4 /л.
262 от делото/, от която е видно, че процесният имот с идентификатор
30947.502.123 по проекта за изменение на КККР попада в имот с идентификатор *************
по действащата КККР на с. Звездица с площ от 607 кв.м, при граници: на изток и
юг – имот с идентификатор 30947.502.361 – улица на община Варна, на запад –
имот с идентификатор 30947.502.122, и на север – останалата част от имот с
идентификатор ************* по действащата КККР. Заключено е, че в действащата
кадастрална карта на с. Звездица, одобрена със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, е допусната явна фактическа грешка, като не
е нанесен имот № 502.123, целият с площ от 607 кв.м., записан в разписния лист
на ПНИ на Държавен поземлен фонд – МЗГАР, признат за възстановяване с Решение №
864 от 06.03.2002г. на поземлена комисия – Варна.
В изпълнение на поставената задача експертът е
изготвил скица-проект № 2/06.11.2020 г. за промяна границите на поземлен имот №
*************, находящ се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, по кадастрална
карта, одобрена със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, според която следва: в рамките на ПИ с идентификатор ************* по
действащата КККР, записан в кадастралния регистър на И.Е.Н., се нанася нов обект:
- Имот с идентификатор 30497.502.123, с площ от
607 кв.м., като собствеността се вписва на Държавен поземлен фонд – МЗГАР с
документ: Решение № 864 от 06.03.2002г. на поземлена комисия – Варна.
- Променят се границите на ПИ с идентификатор *************,
като имотът става с площ 600 кв.м. Записът в кадастралния регистър не се
променя.
Констатирано е, че в кадастралния регистър на
одобрената кадастрална карта на с. Звездица, за собственик на ПИ с
идентификатор ************* е вписана И.Е.Н., нотариален акт № 59 от 15.09.2005 г., издаден от
Служба по вписванията, гр. Варна, том: LXXIV, регистър: 23231, дело: 17553.
Вещото лице дава заключение, че имотите – тяхното
местоположение, граници и очертания, са категорично определени с приетия план
на новообразуваните имоти на м. „Орехчето”, землище с. Звездица, одобрен със Заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областния управител на Област с
административен център Варна и
изменен със Заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008 г. на Областния управител на
Област с административен център Варна.
Експертното заключение не е оспорено от страните и
се възприема от съда като обективно и компетентно дадено и безпристрастно
изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.
В открито съдебно заседание по приемане на
заключението вещото лице П. пояснява, че първият план, в който първоначално е
нанесен процесният имот като самостоятелен поземлен имот № 123 е кадастралният
план на местност „Орехчето“ от 1999 г., иначе в първите два плана, посочени в
т. 1 от заключението по СТЕ, този имот е включен в кадастрален № 021, целият от
190 дка. Посочва, че Областният управител на Област с административен център
Варна е коригирал имот № 123, който става 607 кв.м, поради установена явна
фактическа грешка на ПНИ, където неточно е отразена една от границите на имота.
Обособен е път, който преминава покрай процесния имот № 123 и достига до имота
на третото заинтересовано лице, който е с № 121. Аргументирано заявява, че технически предложеният
проект за изменение на кадастралната карта напълно и коректно отразява
фактическото състояние, такова, каквото е в ПНИ, поради което проектът е
съобразен със заповедта на областния управител.
Предвид така установената
фактическа обстановка по делото, по същество безспорна между
страните, и с оглед
становищата на същите, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Жалбата срещу Заповед № 18-13155/13.12.2019 г. на Началника на СГКК, гр. Варна е подадена пред надлежен
съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
При извършване на задължителната проверка по чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – Началника на СГКК, гр. Варна, съобразно чл. 54, ал. 4 във връзка с чл.
51, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗКИР, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност.
При издаване на
процесната заповед е спазена установената от закона форма. Посочени са както
фактическите, така и правните основания за издаването му. Действително съображенията,
изложени в обжалваната заповед, не са подробни, но от тяхното съдържание става
ясна волята на административния орган, като следва да се има предвид, че от
решаващо значение е не обемът, а съдържанието на мотивите.
Спазени са административнопроизводствените правила при издаването на оспорения
акт. Не са допуснати сочените в жалбата нарушения на чл. 26, ал. 1 от АПК,
свързани с уведомяването на заинтересованите лица за започване на
административното производство. По административната преписка са налице данни
за уведомяване на заинтересованите лица съгласно изискването на специалната
разпоредба на чл. 54, ал. 4, изречение второ от ЗКИР, които са подали
възражения в рамките на определения срок. Необсъждането от страна на
административния орган на възраженията и доводите на жалбоподателя – заинтересовано
лице в административното производство, би могло да рефлектира върху
материалната законосъобразност на обжалваната заповед /и то само при положение,
че същите са основателни/, но не представлява съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяна на акта на самостоятелно основание. Още повече, че в случая
видно от съдържанието на процесната заповед Началникът на СГКК, гр. Варна е
приел за основателни доводите, изложени във възражението на другото
заинтересовано лице – И.Е.Н.. Не е нарушена и нормата на чл. 27, ал. 2 от АПК,
доколкото са били налице всички, предвидени в този законов текст, положителни
процесуални предпоставки за провеждане на административното производство.
Неоснователно е оплакването в жалбата за нарушаване на разпоредбите на чл. 35 и
чл. 36 от АПК. Административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от
значение за случая и е събрал необходимите доказателства за тяхното изясняване.
Доколко въз основа на същите са направени верни правни изводи по приложението
на материалния закон е отделен въпрос, който ще бъде разгледан по-долу в
настоящото изложение.
Предвид на изложеното,
съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка относно
съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 51, ал. 1
от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за
обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка.
Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя
от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е свързана със
спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен
ред – чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. От анализа на цитираната правна регламентация се
установява, че едно от основанията за изменение на КККР е установяване на
непълнота или грешка, която се допълва, респ. поправя, въз основа на
представени писмени доказателства за наличието на такава и изготвен проект за
изменение, а при наличие на спор за материално право – след разрешаването му по
съдебен ред.
Съгласно чл. 57, ал. 2
от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., отстраняването на непълнота или
грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, допусната по вина на
правоспособното лице, изработило кадастралната карта и кадастралните регистри,
се извършва безвъзмездно в срока за отстраняване на дефектите, определен
съгласно договора за изработване на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Според ал. 2 на същата правна норма, след изтичане на срока за
отстраняване на дефектите службата по геодезия, картография и кадастър се счита
за задължено лице в случаите на непълнота или грешка в кадастралната карта и
кадастралните регистри при изпълнени задължения от заинтересованите лица
съгласно чл. 36 и 38 ЗКИР и наличие на данни в
източниците по чл. 41 ЗКИР, които еднозначно
определят границите на имота. Непълнотата или грешката се отстранява въз основа
на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
изработен от службата по геодезия, картография и кадастър.
В разглеждания случай,
към заявлението от АГКК, инициирало служебното производство по изменение на
КККР по чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., е приложена
скица-проект съобразно изискването на изречение второ от посочената разпоредба.
За да постанови обжалвания
отказ от изменение на КККР на с. Звездица по отношение на поземлен имот с
идентификатор *************, находящ се в местност „Орехчето“, Началникът на
СГКК, гр. Варна е приел, че е налице спор за материално за процесния имот право.
Настоящият съдебен
състав не споделя този извод на ответния административен орган, като намира, че
не съществува спор за материално право между жалбоподателя и заинтересованата
страна И.Е.Н.. Съгласно константната съдебна практика, спор за материално право
е налице тогава, когато и двете страни имат титул за собственост върху една и
съща площ. В случая това не е така – от приложените по делото Решение № 864/06.03.2002 г. на поземлена комисия – Варна, Заповед №
1443/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна и Заповед №
РД-08-7706-268/21.08.2008 г. на Областния управител на Област с административен
център Варна, се установява, че недвижим имот, представляващ новообразуван имот,
находящ се в м. „Орехчето“ – селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
с идентификатор № **********, с площ 686 кв.м., начин на трайно ползване – ниви
/орна земя/, е собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ – София.
Същевременно, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 7/15.09.2005 г., вписан в службата по вписванията с рег. № 23231, дело 17553
от 15.09.2005 г., И.Е.Н. е придобила поземлен имот № 121, находящ се в
землището на с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, местност „Орехчето“, с площ
600 кв.м. Обстоятелството, че при отразяването в кадастралната карта не е
отбелязана границата между двата имота, т.е. същите са обединени в един имот с идентификатор
*************, с площ от 1207 кв.м. и като собственик е записана единствено И.Е.Н.,
въз основа на посочения нотариален акт /вж. скица на поземлен имот № 15-47102/20.01.2020
г./, не поражда съсобственост между жалбоподателя и заинтересованата страна,
както твърди Н., а представлява грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2,
предложение второ от ЗКИР, която следва да бъде отстранена по служебен ред
съгласно чл.
57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година. Този извод следва от
установената трайна съдебна практика, според която съдържанието на
кадастралната карта и кадастралните регистри има оповестителен характер и не
може да служи като доказателство за собственост върху недвижим имот.
В подкрепа на гореизложеното е и заключението на СТЕ, прието като
доказателство по делото без оспорване от страните. Проследявайки различните
планове и карти, действали назад във времето, вещото лице е обосновало извод,
че процесният имот с
идентификатор 30947.502.123 по проекта за изменение на КККР е различен имот от
ПИ с идентификатор ************* по действащата кадастрална карта на с.
Звездица, одобрена със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, но в последната, е допусната грешка, като не е нанесен имот №
502.123, целият с площ от 607 кв.м., собственост на Държавен поземлен фонд –
МЗГАР съгласно влезлия в сила ПНИ, признат за възстановяване с Решение № 864 от
06.03.2002 г. на поземлена комисия – Варна, а същият неправилно е нанесен като
част от имот с идентификатор *************, собственост на И.Е.Н.. Констатациите
в експертното заключение напълно кореспондират с представените по делото титули
за собственост на жалбоподателя и на заинтересованата страна, според които
всяка от страните притежава отделни имоти, като няма припокриване на границите и
площите на тези имоти. Допуснатата грешка при отразяването на титулите за
собственост в кадастралната карта неправилно е възприета от заинтересованата
страна И.Н. като основание за възникване на съсобственост между нея и държавата
по отношение на имот с идентификатор ************* с площ от 1207 кв.м. От
събраните по делото доказателства се установи, че имот с такава площ не
съществува, а отразяването му в кадастъра е вследствие на пропуск да се нанесе
границата между имот № 121 с площ от 600 кв.м., собственост на И.Е.Н., и имот №
123 с площ от 607 кв.м., собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ.
Погрешното отразяване в кадастралната карта, породило у заинтересованата страна
субективно възприятие за наличие на спор за материално право, неправилно е счетено
от Началника на СГКК, гр. Варна като основание по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за
отказ за изменение на КККР на с. Звездица по отношение на поземлен имот с
идентификатор *************.
Липсата на спор за
материално право обосновава и липса на основание за отказ за изменение на КККР
на с. Звездица относно посочения имот.
Освен това, дори да се
приеме, че е налице спор за материално право, същият би бил относим в
производство по оспорване на ПНИ по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но е
ирелевантен за процесното административно производство по чл. 57, ал. 2 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за изменение на кадастралната карта поради
допусната грешка при нанасяне на данните от ПНИ в кадастралната карта. При спор
за материално право в производство по оспорване на ПНИ, след разрешаването на
същия и в зависимост от неговия изход, би могло да възникне основание за
изменение на ПНИ, което изменение от своя страна би представлявало основание за
изменение на кадастралната карта – арг. от § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В настоящия случай обаче не е налице производство по § 4к, ал. 8 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а такова по служебно изменение на кадастралната карта поради допусната
грешка при нанасяне на неоспоерния и влязъл в сила ПНИ в кадастралната карта,
поради което възражението за спор за материално право е неотносимо.
Предвид изложените
съображения съдът приема, че мотивирайки постановения отказ с наличието на спор
за материално право по отношение на процесния имот, административният орган е
издал оспорения индивидуален административен акт в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
В съвкупността си
изложеното обуславя извод за основателност на оспорването, поради което обжалваната
заповед следва да се отмени и преписката да се върне на Началника на СГКК, гр.
Варна за ново произнасяне по служебна заявка вх. № 09-101436/07.11.2019 г. и
писмо рег. № 05-157/04.11.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК за служебно
изменение на кадастралната карта на с. Звездица, общ. Варна относно поземлен
имот с идентификатор *************, находящ се в местност „Орехчето“, в
изпълнение на чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., съгласно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Предвид изхода на
правния спор, с оглед направеното своевременно искане и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат разноски. Претендираните от жалбоподателя
разноски съгласно изявлението на процесуалния му представител в открито съдебно
заседание са в размер на 1 300,00 лева, от които 900,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 400,00 лева – заплатен
депозит за изготвяне на експертиза.
В случая жалбоподателят
не е представляван от адвокат, а от юрисконсулт, поради което Наредба №
1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложима, а разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да се
определят съгласно чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед горното и като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, както и конкретно осъществената от упълномощения
юрисконсулт защита – депозиране на жалба и писмени бележки, в които са изложени
подробни аргументи, сочещи на достатъчно задълбочено проучване на фактите по
делото и приложимите правни норми, осъществено процесуално представителство по
всички проведени открити съдебни заседания /четири на брой/, и формулиране на
въпроси за изготвяне на СТЕ, чието заключение е кредитирано от съда при
излагането на мотивите към настоящото решение, настоящият съдебен състав намира,
че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в размер на 150,00 лева. Дължими са и извършените разноски за заплатен
депозит за изготвяне на експертиза в размер на 400,00 лева, за които са налице
доказателства по делото /л. 251 и л. 283 от делото/.
С
оглед горното, съдът преценява, че на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски по делото в общ размер на 550,00 лева, които
ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати.
Водим от гореизложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предложение второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Варненски
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
18-13155/13.12.2019 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и
кадастър, гр. Варна, в която е обективиран отказ за изменение в кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Звездица, общ. Варна относно поземлен имот
************* във връзка със служебно заявление вх. № 09-101436/07.11.2019
година.
ВРЪЩА преписката на
Началника на Службата по геодезия,
картография и кадастър, гр. Варна за ново произнасяне
по служебна заявка вх. № 09-101436/07.11.2019 г. и писмо рег. №
05-157/04.11.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК за служебно изменение на
кадастралната карта на с. Звездица, общ. Варна относно поземлен имот с
идентификатор *************, находящ се в местност „Орехчето“, в изпълнение на
чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., съгласно дадените в
мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър,
гр. Варна да заплати в полза на Министерството на
земеделието, храните и горите разноски в размер на 550,00 /Петстотин и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: