О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260412
23.09.2020 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд Трети
състав
На двадесет и трети септември година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов
въззивно гражданско дело номер 936 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
По делото е
постановено решение № ІІІ-274/07.08.2020г. по в.гр.д.№ 936/2020г. по описа на
БОС. С него БОС е присъдил в полза на И.С.П., ЕГН **********,***, чрез адвокат С.К.,
направените във въззивното производство разноски, като е съобразил изхода от
спора, размера на иска и въведеното от въззивника - ГД „Гранична Полиция“ при
МВР, с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, представлявана от Директора
- Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Красимира .Иванова, служебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4, възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК и изменението на НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, считано от
15.05.2020г.
В срока по
чл.248, ал.1 от ГПК, въззиваемият И.П., чрез пълномощника си- адв.К.- БАК, е
депозирал молба с вх.№ 260091/11.08.2020г., за изменение на решението в частта
по разноските. Заявява, че адвокатското възнаграждение е съобразено с
минималните хонорари. Навежда доводи за неоснователност на направеното от
въззвиника възражение за прекомерност на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Моли за присъждане на адвокатски хонорар в претендирания размер-
225 лева без ДДС (270 лв. с ДДС) и постановяване на определение в горния
смисъл.
Съобразно
разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК, на 17.08.2020г., молбата е връчена на ГД
„Гранична Полиция“ при МВР, представлявана
от юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Цар
Асен“ № 4.
В едномесечния законов срок, не е постъпил
отговор на молбата.
Съдът, след като съобрази фактическата
обстановка по делото и закона, приема следното:
Производството по в.гр.д.№ 936/20г. по описа
на БОС е образувано на 17.03.2020г. по въззивна жалба, вх.№ 5917/08.02.2020г.
на БРС от Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
Директора - Светлан Кичиков, чрез ю.к.Красимира Иванова, служебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4, против решение № 299/22.01.2020г. по гр.д. №
8258/2019г. на БРС. Срещу въззивната жалба е подаден отговор вх.№ 10192/27.02.2020г.
на БРС от И.С.П., чрез адв.С.К.-БАК, по реда на чл.263 ГПК, с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за
въззивната инстанция, но към отговора не е приложен нито договор за правна
помощ и съдействие, нито доказателства за извършени разноски.
Делото е
насрочено за 28.07.2020г., като преди датата на съдебното заседание, с молба
вх.№ 12680/24.07.2020г., процесуалният представител на въззиваемия- адв.К. е изразил становище по
въззивната жалба, приложил е договор за правна помощ и съдействие с договорено
възнаграждение от 225лв. без ДДС и 270лв. с ДДС, както и списък на разноските
по чл.80 ГПК.
С решение №
ІІІ-274/07.08.2020г. по в.гр.д.№ 936/2020г. по описа на БОС е потвърдено
решение № 299/22.02.2020г. по гр.д. № 8258/2019г. на БРС. С последното, в полза
на И.С.П., ЕГН **********, е присъдена
сумата от 1605,74 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд от общо 232,23
часа, за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година, преизчислен с
коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба на 01.10.2019 година до
окончателното й плащане и съответните съдебно-деловодни разноски.
Със същото
решение, БОС е присъдил и разноски в
полза на въззиваемия в размер на 236.34 лева, като е зачел въведеното от
въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на П. и изменението на
Наредба № 1 от 9.07.2004, считано от 15.05.2020г. За да приеме горния размер на
разноски, съдът е взел предвид, че намаляването на разноските на противната
страна за адвокатско възнаграждение, е по възражение, почиващо на
процесуално-правна норма, преценявана към определянето на дължимите разноски.
Във връзка с
наведените в молбата по чл.248 от ГПК, аргументи за изменение на решението в
частта за разноските, съдът намира следното:
Доколкото в
случая, видно от договора за правна защита и съдействие, адвокатският хонорар е
уговорен с ДДС, то посоченият данък се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
В тази връзка следва да се отбележи, че претендираните от въззиваемия разноски
за адвокатско възнаграждение подлежат на присъждане с ДДС, при положение, че са
заплатени ведно с начисления ДДС (в този смисъл е и трайната съдебна практика –
напр.
Определение № 109 от
18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК).
По изложените съображения, настоящият съдебен
състав счита, че независимо от направеното от въззивника възражение за
прекомерност, разноските за адвокатското възнаграждение – в размер от 270 лева
с ДДС, претендирани от насрещната страна, не подлежат на намаляване, доколкото
са в минималния, установен от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., с измененията към
15.05.2020г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер.
В т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.
№6/2012 г на ОСГТК на ВКС е изрично е посочено, че съдът е свободен да намали
присъжданото на страна възнаграждение за адвокат, но до предвидения в наредбата
минимален размер.
Според задължителната практика на ВКС,
материализирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по
тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването в договора за правна помощ, че
възнаграждението е заплатено в брой, има характер на разписка и е достатъчно за
доказване на плащането на възнаграждението. Липсата на представени с молбата по
чл. 248 от ГПК доказателства за регистрация по ЗДДС на упълномощения адвокат не
е основание за отказ за начисляване на ДДС върху дължимото по Наредба № 1/2004
г. адвокатско възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в
публичен регистър, съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОПК, който е общодостъпен
(определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, II т. о.,
определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, II т. о.).
При
изложените факти, настоящият състав приема, че искането за изменение на
решението в частта за разноските е основателно.
Следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в полза на въззиваемия,
като въззвиникът бъде осъден да
заплати сумата от 33.66 лева , представляваща
разликата над присъдения с крайния съдебен акт размер от 236.34 лева до
претендирания от 270 лева
с ДДС.
С оглед изложеното, молбата по реда на
чл.248 ГПК следва да бъде уважена.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение№ ІІІ-274/07.08.2020г. по в.гр.д.№ 936/2020г.
по описа на Бургаския окръжен съд, както следва:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Гранична полиция“- МВР, представлявана от юрисконсулт Красимира
Иванова, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4, да заплати на И.С.П., ЕГН **********, сумата от 33.66 лева представляваща
разликата над присъдения с крайния съдебен акт размер от 236.34 лева до
претендирания от 270 лева
с ДДС.
Определението да се счита неразделна част от Решение№ІІІ-274/07.08.2020г. по в.гр.д.№ 936/2020г.
по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: