№ 210
гр. Бургас, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20242100500036 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Р. Н. , Т. Н. ,двамата от
гр.*** и А. А. от с. *** , общ.*** –ответници по гр.д. № 6207 /2023 год.
по описа на Бургаския районен съд против решение № 2338/20.11.2023 год.
постановено по същото дело в частта относно квотите на страните ,при които
е допусната делбата между тях –въззивниците и С. С. от гр. *** по
отношение на съсобствените им недвижими имоти-жилищна сграда с
идентификатор 46663.501.136.1 по КККР на гр. Малко Търново ,със застроена
площ от 83 кв.м.,на 2 етажа и жилищна сграда с идентификатор
46663.501.36.2 по КККР на града ,на плащ от 23 кв.м.,на един етаж,ведно с
дворно място ,в което са построени жилищните сгради –поземлен имот с
идентификатор 466663,501.136,с площ от 321 кв.м. ,като определените квоти
в делбената маса са :15/18 ид.части за ищцата С. и по 1/18 ид.част за
останалите трима съделители – ответниците – въззивници .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат
същото за неправилно в частта относно определяне на квотите на страните в
съсобствения имот .Настояват делбата да бъде допусната при квоти 9/12
1
ид.части за ищцата и по 1/12 ид.част за тримата ответници .
Сочи се ,че няма спор по делото ,че съсобственосттта между страните
се е формирала на базата на наследствено правоприемство от общия им
наследовател А.Н.А. и последващо дарение от страна на преживялата му
**** И.К. А. в полза на ищцата..Установено било по делото,че А.А. и **** му
И. А. са придобили процесните имоти от **** на И. – с нот. акт за дарение
от 1963 г. Впоследствие с нот. акт за дарение от 1974 г. преживялата **** И. е
прехвърлила на ищцата 4/6 ид.части от имотите .Ответниците са наследници
по закон на Н.А. Н. ,който от своя страна е законен наследник на общия
наследодател А.А. .Между страните нямало спор относно квотите им в
съсобствеността – а именно 9/12 ид-части за ищцата и по 1/12 ид.част за
ответниците .Разликата между твърдяните от страните квоти и приетите от
съда произтича от различната преценка на правната същност на договора
,обективиран в нот. акт за дарение №18 т.1 д. 34 от 03.04.1963 г. на
Малкотърновския районен съдия.Ответниците твърдят ,че този договор
,независимо от неговото наименование е възмезден ,алеаторен договор за
придобиване на право на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане,защото от съдържанието му ставало ясно ,че срещу прехвърленото
право на собственост приобретателите се задължават да извършат насрещна
престация-да полагат грижи за издръжка и гледане на същия дарител до края
на живота му.Касае се според въззивниците за насрещна престация , а не за
модалитет ,както е приел първоинстанционния съд и това е различно от
наличието на тежест по същия договор – запазването на право на ползване от
страна на прехвърлителя върху една стая от жилищната сграда .Затова ,макар
и нотариалният акт да е наименоват като договор за дарение ,от съдържанието
му било видно ,че собствеността върху него е прехвърлена срещу задължение
за гледане и издръжка,поради което се явява възмезден договор и по силата
на чл. 103 от ПЗР на СК от 1968 г./отм./ е стана съпружеска имуществена
общност между дарените съпрузи А. и И. ,чийто брак е прекратен със смъртта
на А. на 02.09.1968 г.По силата на чл. 14 ал. 7 от същия кодекс ,когато
преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия ,той не
наследява дял от частта на починалия съпруг от общото имущество .Затова и
наследственият дял на И. А. е ½ ид.част ,а не 4/6 ид.части ,както е прел
районният съдия в нот. акт за даерение № **/19** г.,поради което същият
нот. акт има вещно-транслативен ефект за ищцата само за ½ ид.част .Към нея
2
следва да се прибави наследствената от баща й ¼ ид.част ,поради което
ищцата притежава ¾ ид.части ,равняващи се на 9/12 ид.части , а останалата ¼
ид.част е придобита от ответниците в равни дялове-по 1/12 .ид.част.
Счита се ,че при постановяване на решението са допуснати и
процесуални нарушения – съдът се е позовал на свидетелски показания
,дадени при първоначалното гледане на делото от Малкотърновския районен
съд по недопустим иск.
Затова се моли се отмяна на решението в атакуваната част и допускане на
делбата при сочените от въззивниците квоти .Не се сочат нови доказателства
.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирани
лица против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец не е депозирал писмен отговор по чл. 263 от ГПКи
не е взел становище по въззивната жалба .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното
Съгласно задължителната съдебна практика , съдържаща се в
многобройни съдебни актове - в ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 и т. 3, както и в решения, постановени по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 222 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 1186/2011 г.
на ВКС, III г. о., решение № 361 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 1692/2014 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 361 от 25.09.2012 г. по гр. д. № 1626/2011 г. на ВКС,
IV г. о., решение № 200 от 23.06.2015 г. по гр. д. № 6459/2014 г. на ВКС, IV г.
о. и др. , свързана с приложението на чл. 155 ГПК, чл. 266 ГПК и чл. 269
ГПК, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд е обвързан от
обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея
3
конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови
факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното
производство. Съдът не може по своя преценка да променя заявените от
страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е
длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са
поддържани от страните. Това се отнася и до въззивната инстанция, която,
освен това не може да се произнася по невъведени във въззивната жалба
оплаквания за неправилност, нито по доводи, по които не е предоставил
възможност на страните да изразят становищата си. Служебно, и без
оплаквания и доводи на страните, въззивният съд проверява само
допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото
първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част, а
също и спазени ли са императивните правни норми /в противен случай няма
как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор - чл. 5
ГПК/.
Делото е за делба във фазата по допускането й.
Няма спор относно фактическата обстановка между страните ,като
първоинстанционният съд подробно е описал представените по делото и
релевантни за спора доказателства :
Съделителката С. С. – П. е **** на А.Н.А, б.ж на гр.Малко Търново , поч.
на 02.09.1968 год. ,като след смъртта си последният е оставил за свои
наследници посочената ****, преживяла **** – И.К. А. и **** – Н.А. Н. .
Преживялата **** е починала на 15.03.2011 год., оставяйки за свои
наследници **** – С. С. и **** – Н. Н. ,като последният е починал на
16.08.2018 год. и е наследен от преживяла **** - съделителката Р. Н. и двама
низходящи - съделителите А. А. и Т. Т. .
По време на брака си - на 03.04.1963 год, с нот. акт № **/19** год. на
съдия при Малкотърновския народен съд, А.Н.А. и И.К. А. са придобили
чрез дарение собствеността върху дворно място от 149 кв.м., съставляващо
парцел III, имот № 438, квартал 5 по плана на гр.Малко Търново , целия с
площ от 310 кв.м., както и построената в имота къща. С нот. акт № **/19**
год. на съдия при Малкотърновския районен съд, И. А. и общите й с
починалия към този момент А.Н.А. низходящи – С. С. –П. и Н. Н. , са
признати за собственици по регулация на придаваеми 92 кв.м. към парцел III
4
, квартал 5 по плана на гр.Малко Търново , за който дворищната регулация е
одобрена със заповед от 1961 год. С одобряване на последващия
дворищнорегулационен план през 1986 год. на града , за имота на
съделителите, представляващ ПИ 136 в кв.21 по плана на гр.Малко търново .,
с площ от 241 кв.м., е отреден УПИ IX-136 в кв.21 с площ от 321 кв.м. и към
него са придадени по регулация 80 кв.м. от съседен имот. На 24.10.1997 год.,
с нот. акт № **/19** год. на съдия при Малкотърновския районен съд, И. А.
е дарила на **** си С. С.- П. 4/6 ид.ч. от дворно място с площ от 241 кв.м. -
ПИ IX-136 в кв.21 по плана на гр.Малко Търново, както и от построените в
дворното място къща на етаж и половина, както и полумасивна сграда .
Нямало е спор между съделителите, че ПИ IX-136 в кв.21 по
дворищнорегулационния план на града от 1986 год., с площ от 321 кв.м., е
идентичен с поземлен имот с идентификатор 46663.501.136 по действащите
КК и КР на гр.Малко Търново/не се оспорват и изводите на съда ,че
придаваемите части по регулация са били заети от наследодателите и имотът
е владян в тази конфигурация в продължение на повече от 10 години ,вкл. от
влизане в сила на регулационния план и поради това не е настъпила отмяна
на отчуждителното действие по ЗТСУ за придаваемите части ,както е
отразено и в издадената скица-извадка от дворищно-регулационния план на
града досежно делбения имот / .
При тази фактическа обстановка ,няма спор също и че към датата на
смъртта на общия наследодател – 02.09.1968 г. ,същият е наследен от двамата
си низходящи и преживялата си **** . Понеже имотът е придобит на
03.04.1963 год. - преди влизане в сила на СК от 1968 год. (отм.), а сключеният
между А. и И.А. е заварен по см. на на чл.103 от СК, приложими са били
правилата на този кодекс.
Единственият и основен спор по делото ,повдигнат от
първоинстанционния съд , е било основанието ,на което съпрузите –
наследодатели на страните са придобили делбения имот и по мнението на
съда ,то е дарение .Пренебрегнато е възражението на процесуалния
представител на ответниците ,че се касае за прехвърляне срещу задължение за
издръжка и гледане и е прието ,че става дума за договор за дарение под
условие /модалитет /,което е принципно допустимо от закона-чл. 226 ал. 3 т
ЗЗД .
5
Настоящият съдебен състав не споделя този извод на районния съд .
Основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази
цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание.
Наистина чл. 226, ал. 3 ЗЗД обявява дарението за нищожно не само когато то
противоречи на закона, но и когато единственият мотив за извършването му е
противозаконен. Това значение, което е отдадено в закона на мотива на
дарението, обаче не го превръща в основание на договора.Когато е налице
спор относно тълкуването на договорни клаузи, съдът на основание чл. 20
ЗЗД е длъжен да издири действителната обща воля на страните, тълкувайки
отделните клаузи както помежду им, както и в контекста на целия договор,
изхождайки от неговата цел. Видът на договора се извлича от неговото
съдържание. Налице е договор за дарение и в случаите, когато е уговорена
тежест за надарения и тази тежест има възмезден характер. В този случай
страните са се съгласили, че тежестта не покрива това, което дарителя дава и
че подареното не се смята заплатено с поетата тежест.
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо
на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/.
Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на
дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на
дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото
дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което
при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на
издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД
/умишлено убийство или опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или
негово дете, или съучастие в такова престъпление, освен ако деянието е
извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; при
набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не
по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на
пострадалия и такава не е подадена, както и при отказ на дарения да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае/, правото на дарителя да иска тази
отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна
на дарения, което съставлява непризнателност - в различни форми и с
различен интензитет.Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за
6
неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към
дарителя.Дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви
щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските
факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между
дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното
производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на
оспорване. Дарственото намерение е намерение за облагодетелствуване на
надареното лице, затова от значение е преценката дали конкретното дарение е
морално и житейски оправдано, в контекста на събраните по делото
доказателства.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД изрично предвижда възможност да
бъде сключен договор за дарение с тежест. Уговорката за нещо, което
надареният трябва да даде или направи, но не като насрещна престация,
представлява дарение с тежест. Така напр. , ако дарителят е имал задължение
към трето лице и като е надарил **** си и **** си им е възложил, а те са
приели да изплати на паричното им задължение дарителя си на третото лице ,
тежестта има възмезден характер, но това не превръща договора във
възмезден и не го трансформира в друг вид договор, различен от посочения в
акта. Това е така поради обстоятелството, че по сделката дарителят няма да
получи нищо от надарените, т.е. напълно се запазва безвъзмездният й
характер. Надарените от своя страна няма да получат обратно от дарителя
платеното на третото лице в изпълнение на тяхното задължение.
В случая обаче от съдържанието на въпросния договор ,наименован
„договор за дарение „ е видно ,че срещу прехвърленото право на собственост
приобретателите се задължават да извършат насрещна престация-„да полагат
грижи за издръжка и гледане на същия дарител до края на живота им“.Касае
се за насрещна престация ,а не за модалитет /тежест /,както приема
първоинстанционния съд .верно е ,че в договора е налице и тежест
,изразяваща се в запазване право на ползване от страна на прехвърлителя
върху една стая от жилищната сграда ,но тази клауза е различна от поетото
задължение за гледане и издръжка ,определящо възмездния характер на
договора .И докато при договора за дарение целта на дарителя е да прехвърли
нещо на дарения безвъзмездно, да го надари. /Мотивът /подбудите/ за
сключване на една сделка по принцип няма правно значение но при договора
за дарение, има съвпадане между основанието на сделката и мотива, поради
7
който се дарява. Подбудите, поради които се прави дарението са
единственото негово основание. /Р № 532 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1812/2008 г., I г. о. Р № 835-60-І/,то в настоящия случая собствеността е
прехвърлена срещу задължение за издръжка и гледане /независимо от не
съвсем точната формулировка /.При това „надарените“ приобретатели са
изразили съгласие да получат правото на собственост при спазване на
условието за полагане на грижи за издръжка и гледане на дарителя до края на
живота му ,т.е. елементите на договора за издръжка и гледане са
доказани.Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, представлява писмен договор под формата на нотариален акт при
който едно лице /прехвърлител/ прехвърля незабавно собствеността на свой
имот, срещу задължението на лицето, което получава имота /приобретател/ да
осигури пожизнена издръжка и гледане. Освен прехвърляне собствеността с
този договор може да се учредяват и вещни права върху имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Точно поради факта, че прехвърлителят
получава издръжка и гледане, договора е възмезден.В тази връзка следва да
се посочи ,че съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението
може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае.С други думи – морално задължение е
дареният да даде издръжка на дарителя ,когато той се нуждае от нея ,което
морално задължение се подразбира и не е необходимо да бъде изрично
вписано в дарствения акт .В случая обаче изричното вписване на условието
за издръжка и гледане на дарителя от страна на надарените дава основание да
се приеме ,че целта на сделката е не безвъзмездно прехвърляне на
собствеността от страна ,а прехвърляне срещу задължение за издръжка до
края на живота на прехвърлителя ,което прави договора такъв с възмезден
характер ,т.е. налице е насрещна престация срещу прехвърляната собственост
.
Именно затова настоящият съдебен състав споделя твърденията на
въззивниците ,че ,макар договорът ,материализиран в нот. акт № **/19** г.
на Малкотърновския народен съдия да е наименован като договор за дарение
,от съдържанието му е видно ,че собствеността върху описания в него имот е
прехвърлена срещу задължение за гледане и издръжка от страна на
приобретателите ,поради което се явява възмезден и по силата на чл. 103 от
СК от 1968 г./отмм./ е станал съпружеска имуществена общност между
8
надарените съпрузи А. и И.А. ,чийто брак е прекратен със смъртта на **** А.
,поч.на 02.09.1968 г.По силата на чл. 14 ал. 7 от СК от 1968 г./отм./ ,когато
преживелият съпруг насредява заедно с децата на починалия ,той не
наследява дял от частта на починалия съпруг от общото имущество .Затова и
наследствият дял на И. А. е ½ ид.част /3/6 ид.части / , а не 4/6 ид.части
,както е прието в нот. акт № **/19** г. за дарение на недвижим имот ,поради
което и този нот. акт има вещно-транслативен ефект в полза на ищцата С. –
П. само за ½ ид.част .Към тази ½ ид.част следва да се прибави и наследството
от баща й от ¼ ид.част ,при което ищцата притежава в делбения имот ¾
ид.части /равняващи се на 9/12 ид.части / от имота , ,а останалата ¼ ид. част е
придобита от ответниците в равни дялове – по 1/12 ид.част за всеки в
качеството му на наследник на Н.А. Н. .При тазика дялове следва да се
допусне делбата между съделителите ,поради което в тази част - относно
определените квоти на съделителите в делбената маса ,решението следва да
се отмени и вместо него –да се постанови делбата да се допусне при
посочените по-горе квоти .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2338/20.11.2023 г. постановено по гр.д. №
6207/2023 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА относно
определените квоти в допуснатия между С. А. С. от гр. *** ,ж.к.“*** „ ,бл.**
вх.* ет.* ап.** ,ЕГН **********,А. Н. А. , ЕГН ********** от с. *** ,общ. ***
, Т. Н. Н. от гр.*** ,ул.“*** „ № **,ЕГН ********** и Р. Ж. Н. ,ЕГН
********** до делба недвижим имот - жилищна сграда с идентификатор
46663.501.136.1 по КККР на гр. Малко Търново ,със застроена площ от 83
кв.м.,на 2 етажа и жилищна сграда с идентификатор 46663.501.36.2 по КККР
на града ,на плащ от 23 кв.м.,на един етаж,ведно с дворно място ,в което са
построени жилищните сгради –поземлен имот с идентификатор
466663,501.136,с площ от 321 кв.м. ,като вместо него ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ КВОТИТЕ на страните в делбения имот ,както следва :9/12
9
ид.части за ищцата С. С. –П. и по 1/12 ид.част за всеки останалите трима
съделители-А. А. , Т. Н. и Р. Н. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10