О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. Пловдив, 01 април 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно
заседание на първи април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРА ИВАНОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно гражданско дело №110 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.Н.Е. чрез адв.Д. против определение № 114/17.01.2020г. по гр.д.№ 2867/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на ПОС да продължи съдопроизводствените действия.
Постъпило е становище от Т. M.,че жалбата е неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
„И.“ АД не взема становище.
Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, а по същество основателна.
Ищецът Е. е предявил против ответниците „И.“ АД *** и Н. - С.установителен иск за собственост на подробно описан недвижим имот по давностно владение. Твърдял е в исковата молба,че по гр.д.№ 2232/2017г. е постановено решение № 219/21.02.18г.,влязло в сила с което по отношение на „И.“ АД *** е признато,че е собственик на имота.Твърденията са му били,че е придобил имота по давност за периода от 2003г. до 2013г. включително. Това означава,че към края на 2013г. той е бил собственик на имота и това е твърдения от него правопораждащ факт.
През 2014г. е образувано изпълнително дело на публичния изпълнител по отношение на „И.“ АД за събиране на негови публични задължения.Органът на принудителното изпълнение за обезпечаване на вземането е наложил възбрана върху процесния недвижимия имот на 18.09.14г. Тъй като в края на 2013г. ищецът вече е бил собственик на имота,възбраната е наложена след като той е придобил собствеността и върху имот,който не е собственост на длъжника. Предприети са изпълнителни действия,които ищецът като трето на изпълнението лице,претендиращо самостоятелни права върху имота е обжалвало на осн. чл. 266 ДОПК пред съответния административен орган-директора на Т-. на Н. - П.. С решение № 493/22.11.2018г. жалбата е оставена без уважение по съображение,че възбраната е вписана преди вписването на исковата молба от 02.11.17г.въз основа на която е постановено съдебното решение,с което ищецът е признат за собственик на имота по отношение на длъжника. В ДОПК не е предвиден ред за инстанционен контрол на това решение.В чл. 267 ал.4 ДОПК е предвидено в случаите когато жалбата не бъде уважена,третото лице да предяви иск в 30-дневен срок от получаване на преписа от решението. Иска е по чл. 269 ДОПК и се предявява срещу длъжника и взискателя. Това е специфичен иск със специфични страни и се предявява, защото Н. не е зачела влязло в сила съдебно решение,признаващо ищеца за собственик на имота и не е отменила обжалваното изпълнително действие. Н. е държавно учреждение и съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за нея. Незачитайки съдебното решение са засегнати правата на ищеца-трето лице в изпълнителното производство и то може да ги защити по реда на ДОПК като по чл. 269 ал.2 ДОПК предяви иск,за да установи правото си срещу длъжника и взискателя. Това е изискване на закона и за предявяването на иска срещу длъжника,вече постановеното положително решение за право на собственост не е пречка.
По тези съображения обжалваното определение с което е прието,че липсва правен интерес от предявяването на иска е неправилно.
Определението следва да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за да продължи действията по него.
Воден от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 114/17.01.2020г. постановено по гр.д.№ 2867/2018г. по описа на ПОС и ВРЪЩА делото на окръжния съд за да продължи съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: