Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 19.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора .....................................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №370/2017г. по описа на АС
Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закон за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното
дело е образувано по жалба на мл. експерт О.И.Р., мл. полицейски инспектор в
участък Български извор към РУ – Тетевен при ОДМВР Ловеч, с ЕГН ********** и
адрес ***, подадена против Заповед № 8121к-5340/14.06.2017г. на Главния
секретар на МВР. С оспорения акт на основание чл.204, т.2, чл.194, ал.2, т.4,
чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1 и ал.3 и чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено едно общо дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от
три месеца за извършени от него две дисциплинарни нарушения.
Първоначално
жалбата е била подадена пред АССГ, който с Определение № 7042/12.10.2017г. по
адм.д. № 8241/2017г. е прекратил производството и е изпратил жалбата и
събраните доказателства за разглеждане по компетентност от Административен съд
Ловеч предвид наличието на териториална структура на МВР в гр. Ловеч – ОД.
В жалбата си оспорващият твърди,
че заповедта е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, издадена в
нарушение на целите на закона и при допуснати множество съществени процесуални
нарушения. След описание на възприетата от него фактическа обстановка за датите
на нарушенията сочи, че заповедта не е мотивирана, в нея липсват реквизити и е
издадена след срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, тъй като образуваното от Директора
на ОДМВР Ловеч дисциплинарно производство не е прекратено, а е изпратено на
Главния секретар на МВР. Излага, че доказателствата са преценени неправилно,
квалификацията на нарушението не кореспондира с описателната му част. По
същество отрича извършването на нарушенията, като счита, че говорене с висок
тон в препълнена и шумна зала не нарушава Етичния кодекс. Твърди и че в
заповедта не са обсъдени утежняващите и смекчаващите вината обстоятелства и не
е обсъдено цялостното му поведение като държавен служител. Моли да се отмени
заповедта.
В съдебно заседание оспорващият лично
и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли
да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Представя
писмени бележки по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по
жалбата не се явява и не се представлява. В представена писмена защита ангажира
становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
заповедта, като излага доводи в тази насока.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2017г. в ОД на МВР Ловеч
е постъпила докладна записка с рег.№ 356р-1743/16.02.2017г. от Началника на РУ
на МВР Тетевен (л.78 по адм.д. №8241/2017г.) с данни за допуснати нарушения на
етичните норми на поведение и уронване престижа на институцията от мл.ПИ О.Р.
на 15.02.2017г. В записката е изложено, че на 15.01.2017г. (вероятно техническа
грешка, тъй като срещата е била на 15.02.2017г.) е проведена среща в сградата
на РС Тетевен с прокурорите от РП Тетевен и разследващите полицаи, работещи на
териториите обслужвани от РУ Тетевен и РУ Ябланица и със служители от групи КП
и ОП при двете управления. На съвещанието мл.ПИ О.Р. е станал и попитал „Редно
ли е полицейски служители, които са назначени да прилагат законите на страната,
да извършват престъпления?“. След отговор от началника, че не е момента за
разискване на темата, Р. с доста висок тон продължил да обяснява за конкретен
случай отпреди няколко дни, като тонът на служителя бил извън рамките на добрия
тон и в разрез с разпоредбите на Етичния кодекс на служителите на МВР.
Предложено е да бъде назначена проверка относно нарушение на етичните норми от
оспорващия.
Със Заповед № 295з-397/28.02.2017г.
(л.68 по адм.д. №8241/2017г.) Директорът
на ОД МВР Ловеч е разпоредил извършването на проверка за изясняване на
изнесените факти и обстоятелства в ДЗ рег.№ 356р-1743/16.02.2017г. и да се
установи има ли нарушение на Етичния кодекс от оспорващия. Със същата заповед
проверката е възложена на дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) – комисия в
състав председател инсп.*** – разузнавач в група ППФКС в сектор ПИП към отдел
КП в ОДМВР Ловеч, и членове инсп. *** – разузнавач в група ПОП на сектор ПКП към отдел
КП при ОДМВР Ловеч и *** – ст.експерт човешки ресурси в
сектор КАПОЧР на отдел Административен при ОДМВР Ловеч. Разпоредено е за
резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва на
Директора на ОД МВР Ловеч в срок до 21.03.2017г.
При извършване на проверката комисията
е събрала писмени сведения от лица, присъствали на срещата на 15.02.2017г.,
вкл. полицейски служители от РУ на МВР Тетевен и РУ на МВР Ябланица, прокурори
от РП Тетевен (л.85-л.110 по адм.д. №8241/2017г.), както и от Директора на ОД
МВР Ловеч (л.84). Приложено е и писмено обяснение от О.Р. (л.111). В сведенията
си лицата излагат, че след като районния прокурор на РП Тетевен е дала думата
на присъстващите за въпроси, Р. е попитал редно ли е полицейски служители,
назначени да спазват законите, да извършват престъпления. Според част от далите
обяснения въпросът е бил зададен на висок глас, служителят е бил афектиран,
като разговорът между оспорващия и началника на РУ Тетевен е бил на висок тон,
почти прераснал в спор. Една част от присъстващите са посочили, че това е
нормалният начин на говор на Р. – бавно и на висок тон (л.90), а когато е
възбуден, говори на по-висок тон и изговаря доста по-бързо фразите (л.88,110).
Установява се от сведенията и че по време на разговора между оспорващия и
началника на РУ Тетевен в залата е било доста шумно (л.102), и именно поради
това разговорът е протекъл на по-висок глас.
Поведението на Р. е възприето като
арогантно само от двама от далите сведения пред комисията, назначена от
Директора на ОД МВР Ловеч – от Началника на РУ Тетевен и ПИ *** (л.85,99), а като нарушение на Етичния кодекс – отново от Началника на
РУ Тетевен и от началник група ОП в същото РУ (л.85,88).
Голяма част от присъствалите са
категорични, че поведението на Р. по никакъв начин не е било арогантно и
непристойно и не е било по-различно от поведението при други разговори с него (л.90,92,94,96,98,102,103,110),
и че не е било обидно, скандално или заплашително (л.100,103), в залата не се е
създало напрежение и Р. не е проявявал неуважение към някой от присъстващите (л.110).
Някои присъствали на срещата обясняват високия тон и поведението на Р. и с
обстоятелството, че Началникът на РУ Тетевен е реагирала остро на думите му (л.94),
като също е използвала висок тон.
Служители от РУ Тетевен си
обясняват факта, че Р. е задал въпроса на срещата, с това, че два дни по-рано
той е задал същия въпрос на Началника на РУ Тетевен на проведена оперативка, но
последната не му е отговорила или предприела някакви действия, както и че се е
почувствал професионално засегнат, че извършено в неговия район престъпление не
се разследва и че се възмущава от действията на свой колега.
Въпреки становището на Началника
на РУ Тетевен и част от служителите в това РУ, че срещата в РС Тетевен не е
била мястото да се постави въпроса от Р., началник отдел „Разследване” в ОД МВР
Ловеч и други служители са на мнение, че въпросът е имал връзка с темата на
провежданото събрание (л.95,103).
От сведенията на Директора на ОД
МВР Ловеч се установява, че последният на 16.02.2017г. е разговарял с Р. в
кабинета на Началника на РУ Тетевен, и след като ПИ *** е отрекъл да е извършил твърдяното увреждане на
имущество, оспорващият видимо се е ядосал и е започнал да повишава тон, като
агресивно е обвинил ***. Р. обвинил и Директора на ОД, че
е предубеден към него и е въведен в заблуждение.
Резултатите от проверката на
комисията са обективирани в справка рег.№ 295р-3502/21.03.2017г. (л.66-67 по
адм.д. №8241/2017г.). В справката е описана фактическата обстановка за срещата
на 15.02.2017г. така, както е възприета от комисията. Посочено е, че Р. е задал
въпроса си на „доста висок” тон, след което Началникът на РУ Тетевен му разпоредила
да не вика и коментира този въпрос, тъй като не е там мястото да се повдига.
След това монологът на Р. прераснал в спор с началника на висок тон. Изложено
е, че част от далите сведения са възприели тона на Р. като „арогантен”, а други
– „извън рамките на добрия тон”. Обсъдено е и поведението на оспорващия към
Директора на ОД МВР Ловеч на следващия ден, като е възпроизведено съдържанието
на сведението, дадено от последния – Р. повишил тон на директора и се държал
агресивно към колегата си ПИ.
Направен е извод в справката, че с
горните действия на 15.02.2017г. и 16.02.2017г. мл.ПИ О.Р. не е спазил
разпоредбите на т.13, б. г) от Глава първа, т.21 от раздел I на Глава втора и т.56 от раздел V на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР – прието за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което във връзка с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушаване
на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една
година, като е направено предложение да бъдат предприети действия по
реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Комисията е предложила
още предвид факта, че в хода на проверката са снети сведения от Директора на ОД
МВР Ловеч, справката и всички събрани материали да бъдат изпратени на дирекция
„Човешки ресурси“ в МВР за отношение по компетентност. Директорът на ОД МВР
Ловеч е запознат със справката на 22.03.2017г., видно от резолюцията върху нея.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че на 22.03.2017г. – датата на запознаване със справката, нарушението и
самоличността на извършителя му са били открити от компетентен дисциплинарнонаказващ
орган по аргумент от чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. С оглед на предвидените в
нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, дисциплинарното производство е
следвало да приключи в рамките на два месеца от откриване на нарушението, т.е.
до 22.05.2017г.
На 24.03.2017г. на Р. е връчена
покана за запознаване със справката на комисията (л.76 по адм.д. №8241/2017г.).
След отказ на служителя да се запознае със справката без адвокат, му е връчена
нова покана на 29.03.2017г. (л.73 по адм.д. №8241/2017г.). Служителят се е
запознал със справката лично, видно от протокол на л.71 по адм.д. №8241/2017г.
На 31.03.2017г. Р. е подал
възражение с приложени доказателства (л.61 по адм.д. №8241/2017г.), като на
същата дата възражението ведно със справката и материалите от извършената
проверка са изпратени по компетентност на Директора на Дирекция „ЧР” в МВР –
писмо на л.60 по адм.д. №8241/2017г.
След постъпване на материалите в
министерството, от Главния секретар на МВР със Заповед № 8121К-4208/20.04.2017г.
(л.44 по адм.д. №8241/2017г.) е назначена комисия, която да събере допълнителни
доказателства по възражението и да извърши проверка по данните за допуснати
дисциплинарни нарушения от Р.. Даден е срок комисията да представи справката си
пред ДНО до 09.05.2017г. Оспорващият е запознат със заповедта.
В изпълнение на заповедта,
комисията е събрала допълнителни сведения за срещата на 15.02.2017г. (л.124-129,
131, 133-135 по адм.д. №8241/2017г.). В последните е изложено, че поведението
на Р. не е било грубо, обидно, заплашително, скандално или арогантно, уронващо
престижа на Началника на РУ Тетевен (л.124,128,129,131,134,135), че начинът на
говорене на оспорващия е по-висок и по-забързан (л.128,129) и че тонът на
служителя е бил висок, но това се е дължало на шума в залата и желанието да
бъде чут (л.131,133,135). Някои служители са възприели тона на Р. и като
нормален и умерен, без да го повишава (л.124,126). Изразени са впечатления, че
с поведението си Р. не е нарушил етичните норми (л.125,133), докато обратното
не се твърди от никой от далите сведения. Служители дават и сведения, че в
отговор на въпроса на Р.,*** е задала на свой ред въпрос „Теб какво те боли за
тази Уазка” (л.124,126).
Повторни сведения са взети от
началник група ОП в РУ Тетевен (л.127), и за разлика от първите си сведения
пред комисията, назначена от Директора на ОД МВР Ловеч, в новите служителят не
потвърждава тонът на Р. да е бил доста висок, извън рамките на добрия тон и да
е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс. Взети са повторни сведения и от Директора
на ОД МВР Ловеч и Началника на РУ Тетевен, които повтарят предходните им
сведения.
Взето е и обяснение от оспорващия
(л.50 по адм.д. № 8241/2017г.), в което същият сочи, че не е извършил описаните
нарушения, не се е държал непочтително, арогантно или обидно към никого и е
задал въпроса си на срещата, тъй като е сезирал на 13.02.2017г. Началника на РУ
Тетевен за случая, но в продължение на три дни не са били предприети никакви
действия от нейна страна за изясняване на истината.
Резултатите от проверката на
комисията са обективирани в справка рег.№ 8121р-10285/05.05.2017г. (л.32-43 по
адм.д. №8241/2017г.). В справката след анализ на събраните сведения е посочено,
че на срещата на 15.02.2017г. според някои служители Р. е „говорил на висок
тон, висок глас и разпалено”, „изказвал
е мнението си с много остър тон, на моменти е викал”, според други служители
той „така си говори”, бил е „видимо афектиран”. Посочено е още, че в хода на
проверката не е установено тонът на Р. да е бил възприет от присъстващите като
непристоен или заплашителен или поведението му – за обидно, грубо, арогантно и
уронващо престижа. Изложено е още, че не се съдържат данни в материалите по
преписката за употребени от оспорващия думи или изрази, които могат да се
възприемат като обидни за конкретно лице или за МВР. Фигурира в справката и
мнение, че от някои сведения се установява, че по-високият тон на Р. се е
дължал на шума в залата, а поведението му е описано като емоционална възбуда и
възмущение от действията на негов колега.
Направен е извод, че в залата е създадено
напрежение единствено между Р. ***, но не се доказва категорично, че служителят
е проявил неуважение към някой от присъстващите или се е държал агресивно, като
част от служителите не са възприели казаното от оспорващия като нарушение на
разпоредбите на Етичния кодекс. Въпреки този извод е прието, че Р. с държанието
си (говор на висок тон и висок глас и влизане в спор с началника си) е нарушил
разпоредбата на чл.56 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители
в МВР, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР,
за което се налага дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1
година. Прието е още, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и
отклонението от нормите е незначително, поради което нарушението може да бъде
прието за маловажно и на служителя да се наложи дисциплинарно наказание
„мъмрене” за срок от един до три месеца.
По отношение на второто нарушение
е прието, че същото се доказва от сведенията на Директора на ОД МВР Ловеч,
който е възприел поведението на служителя като агресивно, без да е съобразено с
длъжността, която заема. Изложено е, че Р. с горното е нарушил разпоредбата на
чл.56 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, което е
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което се
налага дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година.
Прието е още, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и отклонението от
нормите е незначително, поради което и второто нарушение може да бъде прието за
маловажно и на служителя да се наложи дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок
от един до три месеца.
В справката е посочено, че не е
доказано безспорно извършването на нарушения на т.13, б.г) и т.21 от Етичния
кодекс, както и че доказаните две нарушения са с еднаква правна квалификация и
за тях може да се наложи едно общо наказание по чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР. След
излагане на мотиви по възражението на Р. комисията е предложила да му бъде
наложено едно общо наказание „мъмрене” за срок от три месеца в съответствие с
установеното в справката.
Преди издаване на оспорената
заповед комисията е връчила на 05.05.2017г. покана (л.137 по адм.д.
№8241/2017г.) до жалбоподателя да се запознае със справката и да представи в
срок до 09.05.2017г. допълнителни обяснения или възражения за фактическата
обстановка, правната квалификация на деянието и предложеното наказание. Връчена
му е била и покана от дисциплинарно-наказващия орган (ДНО) да даде писмени
обяснения за дисциплинарните нарушения (л.138 по адм.д. №8241/2017г.). От Р. е
било подадено възражение на 09.05.2017г. (л.142 по адм.д. №8241/2017г.). В него
са изложени подробни доводи за несъгласие с констатациите на комисията и с
предложеното наказание.
След получаване на справката на
05.06.2017г., Главният секретар на МВР на основание чл.204, т.2, чл.194, ал.2,
т.4, чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗМВР е издал обжалваната заповед
№ 8121К-5340/14.06.2017г. (л.145 по адм.д. №8241/2017г.), с която е определил
за извършеното нарушение по т.1 на 15.02.2017г. дисциплинарно наказание
„мъмрене” за срок от 2 месеца и за извършеното нарушение по т.2 на 16.02.2017г.
дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от 3 месеца. На основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР ДНО е наложил на
жалбоподателя едно общо дисциплинарно наказание „Мъмрене” за срок от три месеца
за двете извършени от него нарушения на т.56 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от МВР. В заповедта наред с фактическите констатации също
както и в справката е прието, че не може по категоричен начин да бъде
потвърдено, че Р. на 15.02.2017г. е проявил неуважение към някой от присъстващите
или се е държал агресивно.
По делото освен изброените по-горе
доказателства са представени доказателства за образувана проверка по
твърденията на Р. за неправомерни действия на служител от РУ Тетевен, която е
приключила с налагане на дисциплинарно наказание за последния служител (л.117-131),
както и за образувано производство в РП Ловеч за действията на служителя (л.24).
Представена е и кадрова справка на
Р. (л.28), от която се установява, че служителят е бил награждаван 3 пъти има
само едно наложено дисциплинарно наказание – с оспорената заповед. В края на
справката е посочено, че това дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от 3
месеца е наложено за арогантно поведение.
По искане на оспорващия са
допуснати до разпит в съдебно заседание четирима свидетели – полицейски
служители, присъствали на срещата на 15.02.2017г., за установяване на фактите и
обстоятелствата, изложени в жалбата. Свидетелят Й. излага, че на срещата на
15.02.2017г. не е имало разменени обиди, скандали или пререкания, не може да
приеме поведението на оспорващия за скандално, като според него именно на тази
среща е било мястото да се зададе въпроса от Р.. Свидетелят П. сочи, че на
зададения от жалбоподателя въпрос районният прокурор не е могла да отговори,
тъй като думата е била взета от Началника на РУ Тетевен, която е заговорила с
доста по-висок тон от нормалното, докато думите на Р. са били нормални за тази
среща. Свидетелят Щ. излага, че оспорващият не е повишавал тон, не е обиждал, а
след срещата на 16.02.2017г. е заявил, че Директорът на ОД не му вярва и е бил
отчаян от този факт. Свидетелят К. също излага, че на 16.02.2017г. Р. е бил
емоционално възмутен, че не са му повярвали и че директорът е подведен. За
срещата на 15.02.2017г. сочи, че тонът на Р. е бил умерен, нито груб, нито
емоционален.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок (Заповед № 8121к-5340/14.06.2017г. на Главния
секретар на МВР е връчена лично на Р. на 23.06.2017г., надлежно отбелязано
върху нея, а жалбата е постъпила при административния орган на 05.07.2017г.,
вх.№ 489700-996). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта,
с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на
този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния
административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Не се спори между страните, че мл.
експерт О.И.Р. е държавен служител в ОД на МВР Ловеч на длъжност мл. полицейски
инспектор в участък Български извор към РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч. В това си
качество същият е държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР. Също
безспорно е между страните обстоятелството, че *** при
издаване на процесната заповед е заемал длъжността Главен
секретар на МВР (Указ № 121/09.05.2017г. на Президента на РБ, обнародван в ДВ
бр.38/12.05.2017г. и Заповед № 8121к-4595/10.05.2017г. на Министъра на
вътрешните работи – л.41 и л.42 по настоящото дело), която длъжност е посочена
в чл.204, т.2 от ЗМВР, следователно разполага с компетентност да налага
дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя (мъмрене
– чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР). Поради изложеното съдът намира, че заповедта е
издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ
дисциплинарната власт по отношение на служителя. Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма, съдържа задължените реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от
нейния издател.
При издаване на оспорената заповед
са спазени специалните административнопроизводствени правила по ЗМВР. По
постъпила докладна записка от Началника на РУ на МВР Тетевен, е образувано
дисциплинарно производство против Р. с издаване на заповед от Директора на ОД
МВР Ловеч – съобщена на оспорващия, с която е назначена комисия като
дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Последната в указания срок е изготвила
обобщена справка, която съдържа ясно изложение на установеното по време на
проверката, заключение за извършени от оспорващия нарушения на Етичния кодекс и
предложение за дисциплинарно наказание. Жалбоподателят е запознат със справката
и предложението за наказание и е бил поканен да представи писмени обяснения и
възражения, като е депозирал такива. Директорът на ОД МВР Ловеч се е запознал
със справката на 22.03.2017г., т.е. нарушението вече е открито на тази дата, и
от нея тече 2-месечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР за издаване на заповед за
дисциплинарно наказание.
На 25.03.2017г. изготвената
справка ведно с възражението на оспорващия и материалите по дисциплинарното
производство са изпратени на дирекция „Човешки ресурси“ в МВР по компетентност
поради обстоятелството, че комисията е събрала писмени сведения и от Директора
на ОД МВР Ловеч, а едното нарушение се изразява в незачитане достойнството на
ръководителя на областната дирекция и издаването от последния на заповед за
наказание би могло да компрометира производството.
След събиране на допълнителни
доказателства по възражението на Р. от нарочно назначена комисия, последната е
изготвила обобщена справка с предложение за наказание, с която оспорващият е
запознат. Връчена му е покана да представи писмени обяснения и възражения, като
е представил такива. Справката е постъпила при Главният секретар на МВР на
05.06.2017г. и последният е издал оспорената заповед на 14.06.2017г. – 2 месеца
и 22 дни след откриване на нарушението.
В случая обаче следва да се
съобрази разпоредбата на чл.195, ал.3 от ЗМВР, съгласно която сроковете по ал.1
и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е
наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. От
ответника са представени неоспорени от страните доказателства, че от
22.03.2017г. до 14.06.2017г. Р. е ползвал платен годишен отпуск общо в размер
на 28 работни дни, или 36 календарни дни (справка и заявления на л.150-154 по
адм.д. № 8241/2017г. на АССГ).
За времето на ползване на платения
годишен отпуск срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР не е текъл, поради което настоящият
състав намира, че процесната заповед е издадена в този преклузивен 2-месечен
срок – противно на възражението на оспорващия.
Съдът след съвкупна преценка на
приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена при
неправилно приложение на материалния закон.
Дисциплинарната отговорност на
служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в
което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от
предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в
чл.194, ал.2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност
е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на
дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР, както и това
нарушение да е безспорно доказано.
В процесния случай първото вменено
на жалбоподателя нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
Като нарушена разпоредба в заповедта е приета т.56 от Етичния кодекс „Държавният служител зачита достойнството …
на ръководителите си … на обществени места”. ДНО се е мотивирал с това, че
на 15.02.2017г. по време на работно среща в РС Тетевен, Р. е говорил на висок
тон и висок глас и е влязъл в спор с Началника на РУ Тетевен.
Съдът намира, че вмененото на Р.
нарушение по т.1 не е доказано по безспорен начин. Видно от събраните сведения,
единствено Началникът на РУ Тетевен и полицейския служител, обвинен от
оспорващия в извършване на престъпление, са посочили, че Р. се е държал
арогантно и е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс. Сведенията на последните
две лица не могат да бъдат кредитирани изцяло от съда, тъй като по докладната
записка на началника е започнало дисциплинарното производство, а другият
служител е бил обвинен от Р., че незаконно е увредил имущество на трето лице. Всички
останали служители въпреки говора на висок глас и от двете страни не са
възприели тона на Р. като непристоен или заплашителен или поведението му – за
обидно, грубо, арогантно и/или уронващо престижа. Последното изрично е посочено
и в справката, изготвена от ДРО от 05.05.2017г., както и в оспорената заповед, наред
с извода, че не се съдържат данни в материалите по преписката за употребени от
оспорващия думи или изрази, които могат да се възприемат като обидни за
конкретно лице или за МВР, и че не може по категоричен начин да бъде
потвърдено, че Р. на 15.02.2017г. е проявил неуважение към някой от
присъстващите или се е държал агресивно. Разпитаните свидетели също
потвърждават, че тонът на Р. не може да се приеме за нарушаващ достойнството,
за обиден или груб, както и поведението му за арогантно или скандално.
Действително голяма част от далите
сведения сочат, че тонът на Р. е бил висок, но също така излагат, че това е
нормално за него, в случая е бил и афектиран от извършеното от негов колега, по
което не е било взето отношение. Безспорно се установява, че Началникът на РУ
Тетевен също е говорила на висок глас, а в залата е било шумно, като според
част от присъстващите именно този шум е бил причината за по-високия тон от
нормалното и желанието на оспорващия да бъде чут. Безспорно е още, че
посоченият от Р. полицейски служител е извършил твърдяното нарушение –
нарязване на гумите на МПС, за което е бил и наказан с дисциплинарно наказание,
като Р. е сигнализирал устно Началника на РУ Тетевен за този случай още на
13.02.2017г., без до 15.02.20147г. да е започнато разследване по него.
Всичко изложено сочи на извода, че
на срещата на 15.02.2017г. е имало разговор на по-висок от нормалното глас
между Р. ***, но горното по-скоро се е дължало на обективни причини и не е било
проява на неуважение или незачитане на достойнството на ръководителя, като
поведението на оспорващия не е било в нарушение на т.56 от Етичния кодекс.
Горното води до незаконосъобразност на оспорения акт в частта му с нарушението
и наказанието по т.1.
Според настоящия състав второто
нарушение, за което оспорващият е привлечен към дисциплинарна отговорност, също
не е доказано по безспорен начин. Като втора нарушена разпоредба в заповедта е
приета тази на т.56 от Етичния кодекс „Държавният
служител зачита достойнството … на ръководителите си … в служебни помещения”,
прието за нарушение идентично по т.1 – неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР по смисъла на чл.194, ал.2,
т.4 от ЗМВР. По тази точка ДНО се е мотивирал с това, че на 16.02.2017г. в
кабинета на Началника на РУ Тетевен Р. е повишил тон на Директора на ОД МВР
Ловеч и последният е възприел поведението на служителя за агресивно спрямо
него, без да е съобразено с длъжността, която заема.
За доказване на второто нарушение
е послужило единствено сведението на Директора на ОД МВР Ловеч. В същото обаче не
се твърди в началото на разговора им тонът да е бил висок, т.е. същият е бил
нормален, и едва когато другият полицейски служител е отрекъл да се е разбрал с
Р. да възстанови щетите по потрошения автомобил и липсващите вещи, оспорващият
се е ядосал, повишил е тон и е започнал агресивно да обвинява втория служител.
Заявил е също, че директорът е въведен в заблуждение и е предубеден спрямо
него, но не се твърди в сведенията това да е станало при проява на неуважение
или с по-висок тон от нормалния. Освен това в сведенията се твърди агресивно
поведение на Р. към другия полицейски служител, а не към директора.
Сведението на Директора на ОД не
е подкрепено от други доказателства, събрани от ДРО. Въпреки че Началникът на
РУ Тетевен е присъствала на срещата в нейния кабинет между Директора на ОД МВР
Ловеч и Р., комисията по втората проверка не е изискала от началника писмени
сведения за случилото се на 16.02.2017г., а е събрала нови сведения само за
срещата на 15.02.2017г. В първите писмени сведения на началника от 16.03.2017г.
за срещата в нейния кабинет единствено е посочено, че оспорващият е обвинил
Директора на ОД, че е предубеден спрямо него, но липсват твърдения за използван
висок тон от служителя, нито за агресивно негово поведение спрямо директора.
Втората комисия не е събрала сведения за този случай и от втория присъствал в
помещението – полицейският служител ***, въпреки
че е разполагала с данни за присъствието му на разговора.
По този начин, без да събере
всички налични доказателства и основавайки изводите си единствено на сведенията
на един от присъстващите, ДРО не е изяснил в пълна степен спорните факти и обстоятелства
по случая, което е довело до издаването на немотивиран административен акт в
тази му част. Следователно дисциплинарното наказание и по т.2 е наложено при
липса на безспорна доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение.
При направените от съда изводи за
недоказаност и на двете вменени на Р. дисциплинарни нарушения, заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена като незаконосъобразна
поради противоречие с материалния закон.
Оспорената заповед е издадена и в
несъответствие с целта на закона, който изисква дисциплинарно наказание да бъде
налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от
служителя, а в случая по изложените мотиви твърдените нарушения не са доказани.
Наложеното дисциплинарно наказание освен това е мярка, непропорционална на
преследваната цел, като дори най-лекото определено наказание „мъмрене” не
съответства на установеното поведение на служителя, при липсата на безспорни
доказателства за незачитане достойнството на ръководителите му.
Не без значение е и
обстоятелството, че въпреки категоричния извод в справката на ДРО и в
оспорената заповед, че поведението на Р. не е било арогантно (и в тази връзка
приемането на двете нарушения за маловажни), в представената от органа кадрова
справка за служителя на л.28-гръб е посочено, че процесното дисциплинарно
наказание е наложено за „арогантно поведение”. Т.е. правата на наказаното лице
са засегнати в по-голяма степен от необходимото с процесната заповед, въпреки
че същият е оневинен за такова поведение от ДРО.
По изложените съображения
настоящият състав на АС Ловеч намира, че обжалваната заповед е валиден
административен акт, издаден при спазване на специалните
административнопроизводствени правила, но в противоречие с материалния закон и
в несъответствие с неговата цел. Поради изложеното оспорването на О.Р. следва
да бъде уважено и атакуваната заповед на Главния секретар на МВР следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна
Заповед № 8121К-5340/14.06.2017г. на Главния секретар на МВР, с която на мл. експерт О.И.Р.,
мл. полицейски инспектор в участък Български извор към РУ – Тетевен при ОДМВР
Ловеч, с адрес ***, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от три месеца.
Решението може да бъде обжалвано чрез
Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.