Р Е Ш Е Н И Е
№ 191 28.12.2023 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище
на двадесет
и осми ноември две хиляди двадесет и
трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина С.
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700201 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл.от АПК.
Образувано е по жалба на „МРР-16”
ООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от
управителя М. Х. Е., действащ чрез процесуалния пълномощник а.. Я.Т. от
АК-В.Търново, с адрес за кореспонденция гр. ***********, против Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019
изх.№02-250-2600/7024#16 от 20.09.2023г. на Заместник – Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ П. С.в частта, с която е намалено исканото финансово
подпомагане за кампания 2019 г. със сумата 1619.12 лв. по следните схеми и
мерки: СЕПП – намаление в размер на 382.17 лева; СПП - намаление в размер на
295.74 лева; СПК - намаление в размер на 771.43 лева; ЗДП - намаление в размер
на 169.78 лева. Изложените аргументи в жалбата се състоят в следното: 1/
оспореният административен акт е определен като нищожен съгласно чл. 177 ал.2 от АПК, тъй като е издаден при несъобразяване и в противоречие с указанията,
дадени с влезли в сила съдебни решения, а именно : Решение №136 от 31.10.2022
г. по адм.д. №124 по описа за 2022 г. на Административен съд Търговище,
оставено в сила с Решение №6298 от 13.06.2023 г. по адм.(кас.) дело №11897/2022
г. по описа на Върховен административен съд на Република България, както и с
Решение №2468 от 16.03.2022 г. по адм.д. №11948/2021 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България, с което е отменено Решение
№114/10.2021 г. по адм.дело №219/2021 г. на Административен съд – Търговище; 2/
сочи, че и третото по ред произнасяне по заявлението на дружеството –
жалбоподател за подпомагане за кампания 2019 г. не съдържа ясни мотиви за
постановените намаления, в т.ч. липсвало ясно посочване на правното основание,
на което се позовава органа за разпореждането си да намали подлежащата на
плащане сума, а това също водело до нищожност на акта; 3/относно мотива за
намалението, изложен в разясненията към Таблица №1 колона 3 на оспореното УП, а
именно: за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването
на площи не е отстранено, жалбоподателят се позовава на Споразумение по чл.37в
от ЗСПЗЗ и Заповед с №РД-05-3572 Търговище от 01.10.2018г., на С. Е.- директор
ОД „Земеделие“ гр. Търговище, за доброволно споразумение за разпределение на
масивите за ползване на основание чл.37в. ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на село ******,
в което се съдържало правното основание за правото му на ползване на
застъпеното БЗС № 15103-418-4-1, като сочи, че органът не е съобразил това
споразумение, което е довело и до постановяване на оспорената част от акта.; 4/
жалбоподателят твърди, че в случая не е налице хипотезата за една и съща площ,
за която е установено застъпване, тъй като не са предоставени данни за
регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото
на ползване от двама или повече от кандидатите, нито е налице хипотезата за
никой от кандидатите да не са налични такива данни, поради което са изключени
основанията по чл.17, ал.3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. на МЗХ за
налагане на санкции. Същият сочи, че споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ изключва
възможността други стопани да се легитимират пред ДФ „Земеделие” с договори за
наем, аренда или документи за собственост при очертаването за подпомагане на
земеделски площи. Според оспорващия органът е имал достатъчно време да събере
необходимата за преценка на заявлението му информация по служебен път, но след
като не е упражнил това свое правомощие, последният е изложил недопустимия мотив
за отказ в смисъл, че е налице обективна невъзможност да прецени по отношение
на коя част от кадастралните имоти двамата заявители имат право на ползване,
респ.да установи кой от двамата участници в застъпването притежава правното
основание за двойно заявените части от тези имоти. При тези доводи
жалбоподателят счита, че оспореният акт е и незаконосъобразен като издаден в
противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения на
административното производство и в несъответствие с целта на закона. Ето защо
моли съда да го прогласи за нищожен поради несъобразяване с посочените съдебни
решения или да го отмени в обжалваната
му част за намаление на финансовото подпомагане със сумата от 1619.12 лева.
Наред с това моли съда съобразно правомощията му по чл. 173 ал.1 АПК и ако
реши, че случаят не е предоставен на преценката на административния орган, след
като обяви оспорения акт за нищожен или го отмени като незаконосъобразен в
оспорената му част, да реши спора по същество, а при преценка, че случаят не
попада в хипотезата на чл. 173 ал.1 АПК и съдът не следва да го решава по
същество, моли при постановяване на връщане на преписката за ново произнасяне
по отменената част да даде разумен срок за новото произнасяне на органа
съгласно чл. 174 АПК. Претендира присъждане на направените в производството
разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващата страна
не изпраща представител, но от процесуалния ѝ пълномощник са депозирани
писмено становище и писмени бележки, с които се поддържа изцяло жалбата и се претендира
присъждане на направените съдебни разноски съобразно представен списък на
разноските.
Ответникът по жалбата – Заместник – Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ П.Д. с., се представлява от процесуалния пълномощник главен юрисконсулт Т.С.,
която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, тъй като обжалваното с
нея уведомително писмо било мотивирано ясно. Поддържа изложения в оспорения акт
мотив, че и след събиране на относимата информация, включително цитираното
Споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, отново била налице обективна невъзможност да
се установи кой от двамата заявители в коя част ползва съответния кадастрален
имот, тъй като застъпването било по отношение на части от имотите, а не за
целите имоти, и съответно не било възможно за се определи кой има
преимущественото право на ползване на заявените/декларирани части от тези
имоти. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Представя списък на разноските с посочено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лева.
В Определение №444/01.11.2023г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните факти:
Събраните доказателства по делото
установяват, че дружеството – жалбоподател „МРР-16” ООД с ЕИК:*****, със седалище
и адрес на управление гр.*****, представлявано от управителя М. Х. Е., е
земеделски стопанин, регистриран в интегрираната система за административен
контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 715376. Същият е подал на
08.05.2019г. заявление за подпомагане с УИН: 25/150519/11227 за кампания 2019 в
ОД на ДФ „Земеделие”-Търговище, с което е заявил за подпомагане две БЗС : БЗС с
номер от ИСАК 15103-418-4, с номер на парцел от ИСАК 15103-418-4-1 с площ от 2.08
ха в землището на с. Глогинка и БЗС с номер от ИСАК 63077-2171-5, с номер на
парцел от ИСАК 63077-2171-5-1 с площ от 17.47 ха в землището на с. *****, по
схемите и мерките за директни плащания, както следва : Схема за единно плащане
на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за протеинови
култури (СПК) и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар
(ПНДП). Общата заявена за подпомагане площ е 19.55 ха. Към заявлението са
приложени Таблица на използваните парцели за 2019г., Таблица на заявените площи
по схеми и мерки за 2019, Таблица ЕНП и Таблица на декларираните ЕНП общо,
както и декларации за запознаване с определенията за нередности и за
обработване на лични данни. От приложените по преписката карти на блоковете на
земеделското стопанство е видно, че и двата заявени имота са засети изцяло с
люцерна.
При подаване на заявлението са
извършени автоматични проверки на въведените данни, с резултатите от които
жалбоподателят е запознат на 08.05.2019г. Липсват констатирани грешки. Със
Заповед №376662/26.07.2019г. на Началник отдел в Регионален технически инспекторат
при Разплащателна агенция е разпоредено извършване на проверка на място по
подаденото заявление по отношение на двата заявени имота с краен срок
09.08.2019г. По административната преписка/приложена в синя папка по АД
№219/2021г. на АдмСТ/ е налице изготвения доклад за проверка на площи от
06.08.2019г., в който е отразено, че проверката на място е извършена в
присъствие на представител на заявителя, който не е присъствал до края на
същата, поради което не е подписал доклада. В последния е установена на място
изцяло декларираната площ, засята с люцерна.
Със Заповед
№395335/08.10.2019г. на Началник отдел в Регионален технически инспекторат при
Разплащателна агенция е разпоредено извършване на нова проверка на място по
подаденото заявление по отношение на двата заявени имота с краен срок
25.10.2019г. В изготвения доклад за проверка на площи от 24.10.2019г. е
отразено, че проверката на място е извършена в отсъствие на бенефициера, поради
което последният не е подписал доклада. В доклада е установена на място изцяло
декларираната площ, засята с люцерна. В резултат на развилото се
административно производство по подаденото от дружеството Заявление за
подпомагане за кампания 2019г. е било издадено Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 Изх. №02-250-2600/7024 от
05.08.2021 г., на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П.с., с което е
намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. с 1619,12 лв. По
жалба срещу това уведомително писмо е било образувано АД №219/2021г. по описа
на АдмСТ като с постановеното по същото Решение №114/14.10.2021г. е отхвърлена
жалбата на дружеството – заявител срещу уведомителното писмо с мотива, че
доказателствата по делото сочат на наличие на спор за ползване на определени
имоти между частноправни субекти/дружеството – заявител и ЕТ „**** – 2004-Д.И.“/,
който спор нито административният орган, нито съдът били компетентни да
разрешават. По повод подадена касационна жалба срещу посоченото съдебно решение
с Решение №2468 от 16.03.2022г. по административно дело
№11948/2021г. по описа на ВАС това съдебно решение е отменено като е отменено и
оспореното Уведомително писмо Изх. №02-250-2600/7024 от 05.08.2021г.
в обжалваната му част за постановеното намаление и преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне в месечен срок при спазване на
дадените в мотивите указания, а именно : точно посочване на фактическите и
правни основания при произнасяне по заявлението като се съобрази представеното
с касационната жалба споразумение на масиви за ползване на земеделски земи,
изготвено на основание чл. 37в ал.2 ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. с
вх.№ДС-01-13/27.08.2018г. След връщане на преписката на административния орган
е последвало издаването на Уведомително писмо/УП/ за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 Изх. №02-250-2600/7024#6 от 13.05.2022г., на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П.с., с което отново е намалено
исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със сумата от 1619,12 лв. По
подадена срещу това УП жалба е образувано
АД №124/2022г. по
описа на АдмСТ като с постановеното по същото Решение №136 от 31.10.2022г. е
отменено оспореното Уведомително писмо в обжалваната му част на намалението на
заявеното финансово подпомагане и преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне в месечен срок при спазване на дадените в мотивите
указания, които съвпадат напълно с дадените такива от ВАС с Решение №2468 от 16.03.2022г. по административно дело №11948/2021г. Съдът е
посочил в мотивите на решението си, че при повторното произнасяне
административният орган не е установил нови или допълнителни обстоятелства,
нито е подвел вече установените факти под друго правно основание, приложимо за
случая, вкл. не е съобразил и представеното споразумение на масиви за ползване
на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в ал.2 ЗСПЗЗ за стопанската
2018/2019г. Постановеното от АдмСТ решение е оставено в сила от ВАС с Решение
№6298 от 13.06.2023 г. по адм.(кас.) дело № 11897/2022г., като в мотивите му е
прието, че необсъждането на съдържащи се в преписката писмени доказателства, за
които е дадено изрично указание с влязло в сила решение, представлява допуснато
от административния орган съществено нарушение на административно –
процесуалното правило на чл. 35 АПК, а наред с това е констатирана отново липса
на мотиви по единствения спорен по делото въпрос – защо въпреки представените
от страната доказателства се приема, че е налице застъпване с друг заявител,
кой е той и какви точно са твърдените факти относно застъпването.
В изпълнение на съдебното решение Заместник –
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С.е издал поредния си
административен акт по преписката, образувана по подаденото заявление за подпомагане с УИН: 25/150519/11227 за кампания 2019 в ОД на ДФ
„Земеделие”-Търговище, а именно : оспореното по настоящото дело Уведомително
писмо/УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019
изх.№02-250-2600/7024#16 от 20.09.2023г. Със същото отново е извършено
намаление на исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със сумата
1619.12 лв. по следните схеми и мерки: СЕПП – намаление в размер на 382.17
лева; СПП - намаление в размер на 295.74 лева; СПК - намаление в размер на
771.43 лева; ЗДП - намаление в размер на 169.78 лева. Точно частта на
извършеното с това УП намаление е предмет на оспорване по настоящото дело. В
оспореното УП са инкорпорирани таблици, към които има пояснения относно всяка
колона като същите в своето единство би следвало да имат ролята на фактически и
правни основания за издаване на този административен акт, но само ако съдържат
достатъчно ясно обосноваване на фактическите и правни съображения за
извършеното намаление. От съвкупната преценка на изложената в оспореното УП
информация следва, че по отношение на парцел от ИСАК с идентификатор
15103-418-4-1 с площ от 2.08 ха е установена наддекларирана двойно заявена площ
от 1.12 ха, поради което е приложено правилото по чл. 43, ал. 3, т.5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17 ал.2 и ал. 3, предложение първо
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. В оспореното писмо направените пояснения към
Таблица №1 „Площи c констатирани несъответствия но схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2019, след извършени проверки за допустимост на площите“
по СЕПП, СПП и ЗДП и към Таблица №7 „Площи с констатирани несъответствия по
СПК“ са напълно идентични и се повтарят.
Относно отразената в колона 3 на
Таблица №1 площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи – 0.96ха, е
пояснено, че това е „площта на БЗС/парцел, при спазване на чл.17, ал. 2 и ал. 3
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. На основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и
чл. 17 ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА намалява размера на
плащането или отказва плащане, когато за една и съща площ са подадени две или
повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Информация за
констатираните при кръстосана проверка двойно заявени площи е публикувана в
Системата за Електронни Услуги (СЕУ) съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009г. За кампания 2019г. кандидатите не предоставят на ДФЗ - РА
документи за правно основание, за застъпените площи. Разплащателната агенция
използва данните, предоставени от МЗХГ по реда на чл. 41, ал. 5 (приложима
редакция) от ЗПЗП, при изясняване на правото на ползване на площите, заявени от
повече от един земеделски стопанин. На основание чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП
(приложима редакция) Министерството на земеделието, храните и горите извлича,
степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на
етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи“.
Същото е пояснението и към колона 4 от Таблица №7 със същото съдържание.
Според таблиците установената при
проверка на място площ на парцела е точно като заявената – 2.08ха.
Относно установената площ на
парцела след извършени административни проверки /кол.5 на Таблица №1 и кол.6 на
Таблица №7/- 0.96 ха, е пояснено, че това е „площта на БЗС/парцела, установена
след извършването на всички административни проверки по заявлението,
включително и след прилагане на разпоредбите на чл. 17 от Наредба №5 от
27.02.2009г.във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 28 и чл. 29 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията са извършени административните
проверки, посочени в член 74 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на съвета, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани
компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено
сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за
идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 24 от Наредба № 105 от
22.08.2006 г. за условията преда за създаване, поддържане, достъп и ползване на
Интегрираната система за администриране и контрол в специализирания слой
"Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими
за подпомагане в рамките на всеки физически блок но чл. 14 на Наредба № 105 от
22.08.2006г. Специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2019 е одобрен със Заповед №РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на
земеделието, храните и горите. В изпълнение на чл. 16г, ал. 5 от Наредба №105
от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието, храните
и горите специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, РА извършва
окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. На основание
чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3,
т. 6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие” отказва частично или пълно плащания на площ,
когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за 2019 г.“.
Досежно отразената в кол.6 на
Таблица №1 и в кол.8 на Таблица №7 установена площ на парцела от 0.96ха е посочено,
че това е „площта, изчислена съгласно чл. 2, параграф 1, т. 23 от Делегиран
Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията и чл. 33, ал. 1 от Наредба №3 от
17.02.2015 г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата
за отпускане на помощ. В случай на получени за парцела данни от Министерството
на земеделието, храните и горите, съгласно чл.41 ал. 8 от ЗПЗП установената
площ се сравнява на ниво парцел с площите, за които кандидатът има регистрирани
правни основания, като за установена площ се счита по-малката от двете. При
извършена ПнМ за установена площ на ниво парцел се счита по-малката измежду
установената площ при ПнМ, площта на парцела след разрешаване на установеното
застъпване (ако има такова) и площта, за която кандидатът има регистрирано
правно основание (в случаите на предоставени данни от МЗХГ, по чл.41, ал. 8 от
ЗПЗП). * Съгласно чл. 18. параграф 6 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията, ако разликата между общата установена и общата декларирана площ е
по-малка или равна на 0.1 ха. установената площ се счита за еднаква с
декларираната“.
Като разлика между декларираната
и установената площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) е посочена площта от
1.12 ха в кол.7 на Таблица №1, респ.в кол.8 на Таблица №7.
Приетите от органа причини за
наддеклариране са отразени в кол.8 на Таблица №1 и в кол.10 на Таблица №7 и се
съдържат в посоченото правно основание по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17
ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Фактическото основание за
приемането на тези причини е изложено по следния начин: „Установени двойно
заявени площи, които са пресечени, спрямо следните кадастрални имоти (КИ):
15895-048-017 с останала двойно
заявена площ на БЗС в КИ в размер на 0.619 ха (закръглено на 0.62 ха);
15895-048-019 с останала двойно
заявена площ на БЗС в КИ в размер на 0.497 ха (закръглено на 0.50 ха).
За тези КИ имате правно основание
за ползване на основание заповед по чл.37в, ал.4 или 12 от ЗСПЗЗ, а отсрещната
страна по застъпването ЕТ „****-2004-Д.И.“ ползва имотите на основание договор
за наем едногодишен.
Прилага се разпоредбите на чл.43,
ал. 3, т.5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 3, предложение първо от Наредба № 5
от 27.02.2009г., ДФЗ-РЛ намалява размера на плащането или отказва плащане,
когато за една и съща площ са
подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. За кампания 2019, кандидатите не
предоставят на ДФЗ - РЛ документи за правно основание, за застъпените площи.
Съгласно чл. 17, ал. 2 (приложима
редакция) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., Разплащателната агенция използва
данните, предоставени от МЗХГ по реда на чл. 41, ал. 5 (приложима редакция) от
ЗПЗП, при изясняване на правото на ползване на площите, заявени от повече от
един земеделски стопанин. На основание чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП (приложима редакция)
Министерството на земеделието, храните и горите извлича, степенува, обобщава и
предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за
регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи.
За кампания 2019, Разплащателната
агенция не прилага ранкиране на документи за правно основание.
От предоставените към касационна
жалба по адм. дело № 11897/2022 г. на ВАС, Споразумение но чл.37в от ЗСПЗЗ и
Заповед с №РД-05-3572 Търговище от 01.10.2018г., на С. Е.- директор ОД
„Земеделие“ гр. Търговище, за доброволно споразумение за разпределение на
масивите за ползване на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на село ******,
не се съдържат данни за частично географско правно основание, поради което
сме в обективна невъзможност да преценим географски, кой в коя част на
кадастралните имоти има правно основание за ползване и от там да установим кой
от двамата участници в застъпването притежава правното основание за двойно
заявените части от кадастралните имоти.“.
Гореописаната фактическа
обстановка е установена въз основа на събраните и приети по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореното УП е издадено от материално
компетентно лице, при регламентирана в закона възможност за делегиране на
правомощия, съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП и при надлежно оправомощаване,
съгласно приложената по делото Заповед №03-РД/3203 от 24.07.2023г., издадена от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София, с която делегира на П.Д. с.
- заместник изпълнителен директор на ДФЗ, правомощия да издава и подписва
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. При това положение не е налице отменителното основание на
чл. 146 т.1 АПК – липса на компетентност.
При издаване на оспорения акт
формално е спазена предвидената от закона форма – писмената, съобразно
изискването на чл. 10б ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като формално
са изложени фактически и правни основания за извършеното намаление на заявеното
финансово подпомагане. Същевременно, при запознаване с изложените мотиви,
съдържащи се в таблиците и поясненията към тях, инкорпорирани в уведомителното
писмо, съдът счита, че административният акт в оспорената му част не отговаря
на изискването за мотивираност, заложено в чл. 59 ал.1 АПК. Мотивите на един
административен акт следва да обосновават ясно и недвусмислено постановеното
със същия разпореждане. В настоящия случай основният мотив за извършеното
намаление се изразява в следното: „в приложените Споразумение по чл.37в от
ЗСПЗЗ и Заповед с №РД-05-3572 Търговище от 01.10.2018г., на С. Е.- директор ОД
„Земеделие“ гр. Търговище, не се съдържат данни за частично географско правно
основание, поради което сме в обективна невъзможност да преценим географски,
кой в коя част на кадастралните имоти има правно основание за ползване и от там
да установим кой от двамата участници в застъпването притежава правното
основание за двойно заявените части от кадастралните имоти.“. Невъзможността за
преценка не представлява убедителен мотив за разпореденото намаление на
финансовото подпомагане. Ето защо съдът намира, че актът в оспорената му част
страда от съществен порок – неяснота на волята на органа, представляваща липса
на мотиви, с което е нарушено законовото изискване за форма съгласно чл. 59
ал.1 АПК. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че в
поясненията към кол.5 на Таблица №1 и кол.6 на
Таблица №7 се сочи, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от
22.08.2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие”
отказва частично или пълно плащания на площ, когато кандидатът е заявил площ,
попадаща извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2019
г. С така изложеното пояснение се задълбочава неяснотата на мотивите, тъй като
се създава впечатлението, че частичният отказ за плащане е поради заявяване на
площи, попадащи извън одобрения специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за 2019 г.
Относно отменителното основание
по чл. 146 т.3 АПК – допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, по отношение на УП в оспорената му
част, съдът намира това основание за налично. Указаното
от АдмСТ и ВАС в мотивите на постановените съдебни решения по оспорване на
предходните уведомителни писма, издадени по подаденото от жалбоподателя
заявление, да се обсъди сключеното Споразумение но чл.37в от ЗСПЗЗ и Заповед с
№РД-05-3572 Търговище от 01.10.2018г., на С. Е.- директор ОД „Земеделие“ гр.
Търговище, за доброволно споразумение за разпределение на масивите за ползване
на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на село ******, е изпълнено
дотолкова, доколкото органът е преценил липса в тези документи на достатъчна
конкретизация за ползването на конкретни части от кадастралните имоти и поради констатирана
обективна невъзможност да прецени кой заявител коя част от имотите ползва е
приложил нормата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП,
намалявайки размера на заявеното плащане. Видно от наличното по делото
Споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание
чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. за землището на село ******,
общ. Търговище и издадената на основание чл. 37в ал.4 ЗСПЗЗ Заповед №РД-05-3572
от 01.10.2018г. на С. Е.- директор на ОД „Земеделие“ гр. Търговище, за разпределение
на масивите за ползване по ползватели съобразно подписаното споразумение
/намиращи се на листи 110-124 от приложеното АД №124/2022г. на АдмСТ/и двете
посочени в оспореното УП страни – участници в застъпването : „МРР-16” ООД и ЕТ
„****-2004-Д.И.“, са страни по това споразумение. От представляващия неразделна
част от заповедта Регистър на белите петна по ползватели 2018/2019г. –
обработваеми земи в землището на с. ******, следва, че имоти с номера по ЗКИР *****************************************************************************
/посочените като такива с двойно заявена площ в оспореното УП/са заявени от
ползвател „МРР-16” ООД, а в колона „Собственик – име“ и за двата имота е вписан
ЕТ „****-2004-Д.И.“, неясно на какво
основание. Същевременно в приложените по АД №124/2022г. на АдмСТ справки с
правни основания за имоти /л.125 и 126/, издадени от информационната система
„Ползване на земеделските земи“ на МЗХГ, е отразено, че за имот с номер по КВС
048019 има 3 правни основания за ползване:1/от собствениците - наследници на А.М.Д.;
2/ от ЕТ „****-2004-Д.И.“на основание договор за наем; 3/ от „МРР-16” ООД
съгласно заповед по чл. 37в ал.4 ЗСПЗЗ, като за първите двама е записана
ползвана площ в размер на цялата площ на имота – 5.398дка, а за „МРР-16” ООД –
площ от 4.977 дка. В същите справки е отразено, че за имот с номер по КВС
048017 има 3 правни основания за ползване:1/от собствениците - наследници на С.Г.И.;
2/ от ЕТ „****-2004-Д.И.“на основание договор за наем; 3/ от „МРР-16”ООД
съгласно заповед по чл. 37в ал.4 ЗСПЗЗ, като за собствениците е отразена нулева
стойност на ползвана площ, докато за ЕТ „****-2004-Д.И.“ е записана ползвана
площ в размер на цялата площ на имота – 11.999дка, а за „МРР-16” ООД – площ от 6.495
дка. В рамките на административното производство по разглеждане на заявлението
са направени административни проверки, проверки на място и кръстосани проверки
съгласно чл. 37 от ЗПЗП и чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Съгласно чл. 37в ал.14 ЗСПЗЗ
споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на
масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на Закона за
подпомагане на земеделските производители. В случая е налице сключено
споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ като страни по същото са посочените в оспореното
УП двама търговеца - ЕТ „****-2004-Д.И.“и
„МРР-16” ООД, което показва, че същите са се съгласили с разпределеното право
на ползване на „МРР-16”ООД по отношение на 6.495 дка от имот №048017 и 4.977
дка от имот №048019. За да е категоричен с наличието на фактическото основание
за прилагане на правното основание по чл.
43, ал. 3, т. 5 от
ЗПЗП органът е следвало да изясни пълно и точно относимите към случая факти
съгласно законовото му задължение по чл. 35 АПК като за целта събере служебно
необходимите доказателства съобразно правомощието си по чл. 36 ал.1 АПК. В този
смисъл е било възможно и извършването на експертиза, която да установи наличие
на застъпване на ползвани от двете лица площи. Като не е сторил това,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, довело до постановяване на необоснован
административен акт. Въпреки разпределението на доказателствената тежест по
настоящото дело, съгласно което тежестта на доказване на фактическите и правни
основания за издаване на акта се носи от ответния орган, от страна на последния
е направено изрично изявление, че няма доказателствени искания.
Визираната като правно основание
за оспорената част на УП норма на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП
гласи, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва
плащане по схемите за директни плащания, когато за една и
съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е
отстранено. По приложените по настоящото дело и приобщените две предходни
административни дела на АдмСТ административни преписки липсват доказателства за
подадено от посочения участник в застъпването ЕТ „****-2004-Д.И.“ заявление за
подпомагане по ЗПЗП, което поставя под въпрос наличието на едната от двете
кумулативни предпоставки на цитираната разпоредба. С Определение №444/01.11.2023г. по настоящото дело съдът изрично е задължил
ответната страна да представи по делото до датата на насроченото съдебно
заседание всички събрани и относими към издаване на оспорения административен
акт документи, които не се съдържат по преписките, депозирани по АД №219/2021г.
и АД №124/2022 г. – двете по описа на Административен съд – Търговище. Въпреки
това указание, по делото липсват представени документи, установяващи качеството
на ЕТ „****-2004-Д.И.“и „МРР-16” ООД на заявител по ЗПЗП за финансово
подпомагане в кампания 2019г по отношение на двата заявени от жалбоподателя имота.
Освен това липсват доказателства и за наличието на другата кумулативна
предпоставка - „застъпването на площи не е отстранено“, която е предпоставена
от изпълнение на визираната в чл. 17 ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
регламентация : „Когато при извършване на кръстосани проверки ДФЗ – РА установи
застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски
стопанства, публикува данните за констатираните застъпвания в Системата за
електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на
Държавен фонд "Земеделие"“. В настоящия случай няма данни за
направено уведомление на интернет страницата на Държавен фонд "Земеделие"
за публикацията за констатираните застъпвания в
Системата за електронни услуги. При това положение е допуснато още едно
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до
ограничаване възможността на заявителя да разбере и предприеме действия за отстраняване
на констатираното застъпване.
В резултат на направения анализ
на събраните доказателства съдът счита и че не се доказва наличието на факти,
попадащи в хипотезата на визираното правно основание по чл. 43, ал. 3, т. 5 от
ЗПЗП, а това води до извода за наличие на отменителното основание по чл. 146
т.4 АПК – противоречие с материалноправни разпоредби.
Предвид изложеното съдът намира,
че обжалваното УП се явява незаконосъобразно в оспорената му част за
извършените намаления и съответно следва да бъде отменено в тази му част.
Относно искането за обявяване на оспорения акт за нищожен съгласно чл. 177 ал.2
от АПК като издаден при несъобразяване и в противоречие с указанията, дадени с
влезли в сила съдебни решения, съдът не намира основания за обявяването му като
такъв, тъй като в оспореното УП органът е обсъдил предвид дадените му от съда
указания представените доказателства -
Споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на
основание чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. за землището на село ******,
общ. Търговище и издадената на основание чл. 37в ал.4 ЗСПЗЗ Заповед №РД-05-3572
от 01.10.2018г. на С. Е.- директор на ОД „Земеделие“ гр. Търговище, за
разпределение на масивите за ползване по ползватели съобразно подписаното
споразумение. По този начин формално органът е изпълнил указанията на съда,
въпреки че и след това обсъждане е изложил мотиви, които не обосновават направеното
разпореждане за намаление на финансовото подпомагане.
Предвид необходимостта въпросът да
се реши по същество от административния орган с оглед естеството му, следва
преписката да бъде изпратена на Заместник – Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ П. С.за ново произнасяне по същество по подаденото от оспорващото
дружество заявление, със следните указания: след отчитане на факта на подписано
от ЕТ „****-2004-Д.И.“и „МРР-16”ООД споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ, и след
установяване качеството на заявител на посочения ЕТ в кампания 2019, да събере
необходимите доказателства/вкл.експертиза при необходимост/и да установи налице
ли е фактическо застъпване на площи в двата кадастрални имота от ползватели,
които са подали заявления за същите имоти, след което да изложи ясни и
недвусмислени мотиви, обосноваващи решението му по подаденото заявление за
подпомагане с УИН: 25/150519/11227 за кампания 2019 в ОД на ДФ
„Земеделие”-Търговище, включително конкретните фактически основания, въз основа
на които органът издава акта си. Следва на основание чл. 174 от АПК да се
определи едномесечен срок за произнасяне на органа с административен акт.
По претенцията за разноски – Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По
настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има
право на присъждане на направените от него разноски в пълен размер. Във връзка
с направената от него претенция за разноски е депозиран списък на разноските с
отразена в същия сума от 550 лева, включваща адвокатски хонорар в размер на 500
лева и внесена държавна такса от 50 лева. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, в който като договорено и платено в брой е записано
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и в този смисъл договорът има
характера на разписка за реално направени от жалбоподателя разноски. Налице по
делото е и платежен документ за внасяне на държавна такса от 50 лева. Ето защо
претендираните разноски са реално сторени, поради което учреждението, към което
принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя сумата от 550 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 предл.2 от АПК, и на основание чл.
143 ал.1 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо/УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019
изх.№02-250-2600/7024#16 от 20.09.2023г. на Заместник – Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, в ЧАСТТА, в която по подаденото от „МРР-16” ООД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от управителя М. Х.
Е., заявление за подпомагане с УИН: 25/150519/11227 за кампания 2019 е направено
намаление в оторизираните суми за плащане със сумата 1619.12 лв. по следните
схеми и мерки: СЕПП – намаление в размер на 382.17 лева; СПП - намаление в
размер на 295.74 лева; СПК - намаление в размер на 771.43 лева; ЗДП - намаление
в размер на 169.78 лева.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Заместник - Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за ново произнасяне по същество относно отменената част на Уведомително
писмо с изх.№02-250-2600/7024#16 от 20.09.2023г. на Заместник – Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, съобразно
указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЯ
на Заместник - Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ месечен срок за ново
произнасяне с административен акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”
- Разплащателна агенция гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на „МРР-16” ООД с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от управителя М. Х. Е.,
сумата в размер на 550/петстотин и петдесет/лева, представляваща направени
съдебни разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: