Решение по дело №1727/2018 на Районен съд - Варна

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер…………….                        Година  2018                        Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН                 СЪД  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На двадесет и пети юни                   Година две хиляди и осемнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                             № 1727             по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "М.8"ЕООД против НП № 03-009098  от 21.02.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на 79 ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, на основание  чл.85 ал.4 от същия закон, на "М.8"ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна. С жабата се иска отмяна на НП. Не било извършено нарушението.“М.8“ не било предприятие, осигуряващо временна работа по см. чл.107р от КТ. Сключените трудови договори с лицата не предвиждали изпращането им в друго предприятие. Договорът с Л.Т.бил сключен на основание чл. 70 ал.1 от КТ и нямал временен характер, а бил безсрочен. Лицето престирало работна сила за „М.8“ЕООД, а неза „М.6“ЕООД. Между двете дружества имало договор за управление на търговски обект и по силата на този договор „М.6“ ЕООД нямало правомощия да възлага работа на работниците, сключили договор с „М.8“.

     

В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к.Георгиев, който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        С Протокол № ПР1743518/21.12.2017г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, на „М.8" ЕООД било дадено предписание да преустанови осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа до получаване на необходимата регистрация от Агенция по заетостта като предприятие, което осигурява временна работа, съгласно чл.74е, ал.1 от ЗНЗ във връзка с чл.107р, ал.7 от КТ" със срок на изпълнение 17.01.2018г. При извършена последваща проверка по документи се установило, че на 18.01.2017г. „М.8" ЕООД е изпратило лицето Л.З.Т.с ЕГН ********** на длъжност "готвач" по трудов договор № 300/18.01.2018г. и допълнително споразумение №1 от 18.01.2018г. за извършване на работа в обект кафе-мюзик бар "*.клуб" в гр. Варна ул. "Цар *.I" №26 стопанисван от "М.6" ЕООД считано от 18.01.2018г. Видно от справка в публичния регистър на Агенция по заетостта, че предприятието "М.8" ЕООД няма регистрация в Агенция по заетостта за осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа. При проверката бил представен договор за управление на търговски обект и Анекс №1 към него сключен между "М.8" ЕООД и "М.6" ЕООД за осигуряване на функционирането на цитирания обект чрез предоставяне на персонал от страна на "М.8" ЕООД. Задълженията на "М.8" ЕООД по силата на договора били да осигури персонал и носи отговорност за отрицателните резултати в резултат на неудачен подбор. Това доло основание на АНО да приеме, че „М.8“ЕООД осъществява дейност като предприятие което осигурява временна работа. Задълженията на "М.6" ЕООД били да определя стопанските цели и начина на извършване на дейността, да предоставя средства и информация за осъществяване на дейността. "М.8" ЕООД осигурявало квалифициран персонал, който да работи на територията на кафе-мюзик бар "*.клуб", в гр. Варна ул. "Цар *.I" №26, начислява и плаща заплатите, а "М.6" ЕООД стопанисва цитирания обект и подава информация за необходимия брой служители към "М.8" ЕООД.

          АУАН бил съставен в присъствието и връчен на  упълномощено от представляващия и управляващ дружеството лице, което го подписало  без възражения.

         

 

          Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Д., които са конкретни, добросъвестни,логични и непротиворечиви , както и от  писмените доказателства, които са събрани по реда на НПК - трудов договор, допълнително споразумение,  протокол за проверка и копие на договор за  управление.

 

          Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

        

         АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове.

        В АУАН и НП, обаче, нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Не са посочени фактите, въз основа на които е направен извод, че „М.8“ е изпращащо предприятие по см.§1 т.17 от ДР на КТ. Законът за насърчаване на заетостта, регламентира    специфичен кръг от обществени отношения и не става ясно защо АНО е преценил, че  следва да го приложи и в този случай. Не става ясно дали договорът с лицето Т.е договор за осигуряване на временна заетост, като такива факти не са описани в АУАН и НП. Според чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и особено онези, касаещи авторството на нарушението.   Липсата на факти е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита. Последната се гради именно срещу фактите. Освен това в АУАН и НП не е описано че дали трудовите договори са на основание чл.107р от КТ, според който  в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Не е описано, че договорите са срочни, т.е. че са сключени до приключване на определена работа или до връщане на замествано лице.

 

        Материалният закон е  приложен неправилно.

         Безспорно санкционираното дружество е изпратило работници на обект, стопанисван от „М.6“ЕООД. Това, обаче, не е достатъчно да се направи извод, че „М.8“ЕООД е  предприятие, осигуряващо временна заетост.  „М.8“ и „М.6“ са сключили договор за управление на търговски обект, по силата на който „М.6“ възлага на „М.8“ чрез свой персонал да осигури функциониране на обекта. Съдът намира, че договорът не противоречи на закона. Даването на предписание,че „М.8“ следва да преустанови обезпечаването на функционирането на обекта със свои работници нарушава  свободата на договарянето. „М.8“ не е предприятие, което осигурява временна заетост. Договорите, сключени с работниците не са временни и не са на основание чл.107р от КТ, според който  в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Освен това съгласно чл. 107 ал.4 трудовият договор се сключва до приключване на определена работа или до връщане на замествано лице. Такива факти нито са описани в АУАН и НП, нито са установени в хода на делото. Не  на последно място,  чл.107с ал.2 от КТ изисква изпращането да се извърши с писмен акт от предприятието, което изпраща лицето, какъвто акт също нито е описан в АУАН и НП, нито се установява да е имало. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че става въпрос за друг тип обществени отношения, които, макар да са много подобни, нямат нищо общ  с осигуряването на временна заетост и съдът намира, че не попадат в обхвата на закона за насърчаване на заетостта.  Аргумент в полза на този извод е и факта, че „М.8“ не извършва такава дейност по занятие, като сключването на трудови договори и осигуряването на работници за „М.6“ /тогава ЕООД,  към настоящия  момент – ООД/, е в изпълнение на договор  само между тези две дружества, които видно от справката в търговския регистър, се управляват от едно и също физическо лице.

          Предвид презумпцията за невиновност тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил.

       Допуснатите съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон обуславят отмяна на наказателното постановление, поради което , съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на наказанието.

 

        Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-009098  от 21.02.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на 79 ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, на основание  чл.85 ал.4 от същия закон, на "М.8" ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

  

 

 

                                                          СЪДИЯ: