Производството е по чл.317, във вр. с чл.310 и сл. от ГПК. С решение № 89/27.05.2009 г., постановено по гр.д. № 60 по описа за 2009 г., Момчилградският районен съд е изменил размера на присъдената издръжка на ненавършилите пълнолетие деца Тезгюл Юмер Мехмед и Тайфун Юмер Мехмед, платима от майката Хафизе Алиосман Мюмюн от с.Първица, общ.Кирково, чрез бащата и законен представител Юмер Юмер Мехмед, като е увеличил размера на същата от 30 лв. на 40 лв. за всяко от децата, считано от 10.03.2009 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи същата, като е отхвърлил предявените искове за разликата от 40 лв. до пълните им предявени размери от 80 лв. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката, като Хафизе Алиосман Мехмед е осъдена да заплати по сметка на РС – Момчилград д.т. в размер на 28.80 лв. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск е останал въззивникът Юмер Юмер Мехмед, който го обжалва чрез процесуалния си представител като необосновано и несправедливо. В жалбата се сочи, че по делото било представено удостоверение от Дирекция “Бюро по труда” – Кирково, от което се установявало, че бащата, който упражнявал родителските права върху децата бил безработен, а ответницата била регистрирана като земеделски производител, което предполагало наличие на доходи. Разходите на децата не били изключителни, но обективно основателни. Претенцията за увеличаване на издръжката била обоснована и от инфлацията, общото драстично поскъпване на живота и елементарните нужди на децата. Моли съда да измени решението на Момчилградския районен съд в частта му относно присъдения увеличен размер на издръжката от 40 лв. на 80 лв. за всяко дете поотделно. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си. Жалбодателят Тайфун Юмер Мехмед – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си Юмер Юмер Мехмед, поддържа жалбата и моли съда да присъди по-голям размер на издръжката му. Въззиваемата Хафизе Алиосман Мюмюн, представлявана от процесуалния си представител в представен на основание чл.263, ал.2 от ГПК отговор сочи, че решението на Момчилградския районен съд е правилно и законосъобразно. Налице били основанията за увеличаване на издръжката до размер от 40 лв., тъй като въззиваемата имала и друго дете, за което се грижела без подкрепата на други хора и единственият й доход бил полагащото й си обезщетение за отглеждане на дете. Известно било обстоятелството, че родителските права върху децата били предоставени на майката със съдебно решение, но в последствие със споразумение между страните родителските права били предоставени на бащата поради финансова невъзможност на майката да се грижи за отглеждането им. Моли съда да потвърди решението на Момчилградския районен съд. Претендира разноски. В съдебно заседание, представлявана от своя процесуален представител поддържа становището си, изразено в представения отговор. Страната Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето” – с.Кирково, редовно уведомена на основание чл.56, ал.2 от ГПК, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните в двете инстанции доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. Ищецът сочи в исковата молба, че съгласно одобрена съдебна спогодба ответницата била осъдена да заплаща на малолетните си деца ежемесечна издръжка в размер на по 30 лв. за всяко дете. От присъждането на тази издръжка било налице изменение на обстоятелствата, като изминала повече от година, децата били в по-горен клас, цените на стоките се повишили в условия на световна икономическа криза. Ищецът не работел, не получавал доходи и трудно се справял с издръжката на децата. Присъдената издръжка по 30 лв. за всяко дете била крайно недостатъчна. От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение за раждане № 097539, изд. от Община Момчилград въз основа на акт за раждане № 129/21.04.1995 г. и удостоверение за раждане с дата 01.06.2000 г., изд. от Община Момчилград се установява, че Юмер Юмер Мехмед и Хафизе Алиосман Мюмюн са родители на децата Тайфун Юмер Мехмед, с ЕГН ********** и Тезгюл Юмер Мехмед, с ЕГН **********. От представеното като доказателство по делото гр.д. № 26/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд се установява, че с одобрена съдебна спогодба на 07.02.2008 г. упражняването на родителските права по отношение на децата Тайфун Юмер Мехмед и Тезгюл Юмер Мехмед е предоставено на бащата Юмер Юмер Мехмед, като майката Хафизе Алиосман Мехмед е осъдена да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 30 лв. за всяко дете, считано от 07.02.2008 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Установява се от представените два броя удостоверения, издадени от СОУ “Христо Ботев” – с.Чорбаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, че Тайфун Юмер Мехмед, с ЕГН ********** е записан в дневна форма на обучение в VІІ клас на учебната 2008/2009 г., а Тезгюл Юмер Мехмед, с ЕГН ********** е записана в дневна форма на обучение в ІІІ клас на учебната 2008/2009 г. От представените като доказателства по делото служебна бележка № У3-01-45/09.03.2009 г., изд. от Дирекция “Бюро по труда” – с.Кирково, обл.Кърджали и копие от регистрационна карта, изд. от Дирекция Бюро по труда – с.Кирково, обл.Кърджали, се установява, че Юмер Юмер Мехмед е регистриран като безработен за времето от 25.09.2008 г. до 09.03.2009 г. Пред въззивната инстанция е представено като доказателство удостоверение за декларирани данни изх. № **********/10.07.2009 г., изд. от Община Кирково, от което се установява, че Юмер Юмер Мехмед не е декларирал недвижими имоти и движими вещи. От представените като доказателства по делото удостоверение за раждане с дата 09.10.2008 г., изд. от Община Кърджали въз основа на акт за раждане № 1400/15.11.2007 г. и удостоверение № 197/28.04.2009 г., изд. от Осигурителна каса с.Нановица се установява, че Хафизе Алиосман Мехмед има трето дете Кериме Хафизе Мюмюн, родено на 09.11.2007 г., като за времето от месец април 2008 г. до месец март 2009 г. включително същата е получавала общ доход в размер на 735 лв., или по 61.25 лв. месечно. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.86 от СК са основателни до размера на 40 лв. ежемесечна издръжка за всяко от децата, а решението на Момчилградския районен съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. От събраните по делото доказателства се установява, че условията, при които е била постановена издръжката по гр.д. № 26/2008 г. по описа на РС – Момчилград са изменени незначително. Така, детето Тайфун Юмер Мехмед, с ЕГН ********** е записан в дневна форма на обучение в VІІ клас на учебната 2008/2009 г., а детето Тезгюл Юмер Мехмед, с ЕГН ********** е записана в дневна форма на обучение в ІІІ клас на учебната 2008/2009 г., което е довело до повишаване на нуждите на двете деца за образование. Освен това по-високата възраст на децата определя и по-големите нужди за тяхното развитие и възпитание в една нормална и финансово обезпечена семейна среда. Обстоятелствата, при които е била постановена издръжката са изменени незначително с оглед сравнително краткия период от време – една година и един месец. С оглед на тези изменени обстоятелства, съдът намира, че за издръжката на децата Тайфун Юмер Мехмед и Тезгюл Юмер Мехмед са необходими и достатъчни 80 лв., от които 40 лв. следва да поеме майката Хафиз Мюмюн, а останалите 40 лв. бащата Юмер Мехмед, ведно с неоценимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Така определената издръжка е във възможностите и на двамата родители. Не могат да бъдат споделени доводите, изложени във въззивната жалба, че бащата е безработен, няма доходи, поради което не може да се грижи за своите ненавършили пълнолетие деца. Обстоятелството, че родителят е безработен не го освобождава от задължението да издържа своите ненавършили пълнолетие деца съгласно императивната разпоредба на чл.82, ал.1 от СК. Бащата е трудоспособен и е дължи издържа на децата си, независимо дали може да се издържа от имуществото си или не притежава такова. Видно от представеното удостоверение № 197/28.04.2009 г., изд. от Осигурителна каса - с.Нановица, общ. Момчирград, Хафизе Алиосман Мехмед получава месечен доход за отглеждане на дете в размер на 61.25 лв., докато въззивникът би могъл да реализира доходи най-малко в размер на минималната работна заплата за страната. Що се отнася до доводите за икономическата криза и поскъпването на живота, то следва да бъде посочено, че по делото не са представени официални данни за инфлацията в страната, поради което тези твърдения са недоказани. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 89/27.05.2009 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 60 по описа за 2009 г. на същия съд. По отношението на направеното искане от въззиваемата за заплащане на разноски за двете инстанции, то следва да бъде посочено, че не е направено искане на основание чл.248 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските, поради което настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе по искане за присъждане на разноски за първата инстанция. Впрочем, в представения пред първоинстанционния съд договор за правна помощ не е посочен размер на договореното възнаграждение, а също така не е направено искане от адвоката-пълномощник на ответницата за заплащане на разноски за първата инстанция. Във въззивната инстанция не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.317, във вр. с чл.315, ал.2 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/27.05.2009 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 60 по описа за 2009 г. на същия съд. Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от обявяването му в регистъра на съдебните решения. Председател: Членове:1. 2.. |