№ 48
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С разпореждане от 16.06.2021 г., постановено по НЧХД № 5570/2021 г. по описа на
СРС, НО, 115-ти състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК е
прекратил наказателното производство по цитираното дело, образувано по тъжба на Т. Д. П.
срещу Р.Г..
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал частният тъжител Т. Д. П.,
който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивна жалба. В същата се излагат
аргументи за неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като са налице всички
елементи от фактическия състав на престъплението клевета. Отправя се искане за отмяна на
обжалваното разпореждане и връщане на делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В жалбата не се сочи на необходимост от събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 02.11.2021 г., въззивният съд, след като се запозна с
жалбата, атакуваното разпореждане и с приложените материали по делото и извърши
преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че не са направени доказателствени искания
и не е необходимо събирането на нови гласни и писмени доказателства и изслушването на
съдебни експертизи. Намери също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие за обезпечаване на правомощията по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, частният тъжител П. не се
явява, въпреки редовната процедура по призоваване.
С дата 08.12.2021 г. в деловодството на СГС е постъпила молба от частния тъжител
П., в която сочи, че поддържа депозираната жалба на основанията изложени в нея и желае
1
да се даде ход на делото в негово отсъствие.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ХI -ти въззивен състав, след като обсъди доводите
във въззивната жалба, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното Разпореждане, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Производството е инициирано по тъжба на Т. Д. П. срещу Р.Г. с твърдения за
разгласени позорни и неверни обстоятелства по отношение на личността на частния
тъжител, обективирани в писмен документ с рег. № 785500-808/13.02.2019 г. по описа на
ДВС, а именно : „по отношение на служителите от 08-мо РУП Т.П. чрез използване на
нецензурни думи изрази своето разочарование и омраза, като отказа да изложи
основателни причини за това, както и да отговори на поставените му въпроси“. Според
тъжителя, така написаното е невярно и цели да го представи като „асоциален тип, който
държи просташки език пред висш служител на ДВС“, както и като „темерут и своенравен
тип, за който правилата не важат“. Тъжителят е дал правна оценка на изложеното в тъжбата,
като е посочил, че желае да бъде образувано наказателно дело от частен характер за
извършено от Р.Г. престъпление по чл. 147 от НК.
Въз основа на така депозираната тъжба е било образувано НЧХД № 5570/2021 г. по
описа на СРС, НО, 115-ти състав.
С разпореждане на съдията-докладчик при СРС, НО, 115-ти състав от 16.06.2021 г.,
постановено по НЧХД № 5570/2021 г., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. с л. 24, ал.
5, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по делото.
В мотивната част на атакуваното разпореждане е прието, че изложените твърдения
от частния тъжител не сочат на осъществен състав на престъпление от Особената част на
НК. Съдията-докладчик в атакуваното разпореждане е изложил позицията си, че с частната
тъжба не се навеждат изрази или действия, посредством които да са разгласени позорящи
тъжителя факти или такива, приписващи му конкретно престъпление, или такива, които да
са обидни за честта и достойнството на другиго. Преценил е, че субективната оценка на
тъжителя спрямо описаните от него изрази не би могла да обоснове извод за това, че е
извършено престъпление от Особената част на НК. В резултат на тези свои изводи
първостепенният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на
прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК.
Съдията- докладчик е оправомощен да извърши преценка дали описаното в
обвинителния акт, съответно в тъжбата представлява престъпление и ако приеме
противното има задължението по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК да прекрати наказателното
производство.
За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“, по смисъла на чл. 147,
ал. 1 и сл. от НК, е необходимо, от обективна страна, да бъде установено, че субектът на
престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо
лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от НК, форма на
изпълнително деяние на престъплението „клевета“ - разгласяване на позорно обстоятелство
за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за
съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия - относно неговото
минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал (вж.
2
решение № 464/1281 г. на ВС, І н. о.) прояви от личния му живот, негови служебни или
обществени изяви или отрицателни качества, които са, от една страна, неверни, несъответни
на обективната действителност, а от друга - са от естество да накърнят доброто му име в
обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.
Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на
чл. 147, ал. 1 от НК - приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че
пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил (в този смисъл решение № 464/1981 г. на ВС, І н. о., решение № 80/1998 г. на
ВКС, І н. о.).
Престъплението, уредено в цитирания законов текст, е резултатно, като за
довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл да са
доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на
посегателство. За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо
деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с
пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава
позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на
приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че
пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (решение № 745/1991 г. на ВС,
ІІІ н. о.).
При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените
признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на
престъплението „клевета“.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема доводите на съдията-докладчик при
СРС, че инкриминираните с тъжбата изрази, които са категоризирани от тъжителя като
клеветнически, не биха могли да бъдат подведени нито под признака „разгласяване на
позорно обстоятелство за другиго“, нито под този „приписване на престъпление“. Верни са
в този смисъл съжденията на съдията - докладчик при СРС за това, че така съобщените от
подсъдимия обстоятелства „по отношение на служителите от 08-мо РУП Т.П. чрез
използване на нецензурни думи изрази своето разочарование и омраза, като отказа да
изложи основателни причини за това, както и да отговори на поставените му въпроси“ не
представляват конкретни позорящи личността на частния тъжител факти и обстоятелства
или твърдения за конкретно извършено престъпление. Направеното от страна на тъжителя
тълкуване на съобщената информация от страна на подсъдимия, че същата цели да го
представи като „асоциален тип, който държи просташки език пред висш служител на ДВС“,
както и като „темерут и своенравен тип, за който правилата не важат“, е резултат
единствено на неговото субективно възприятие и предположение. В тази връзка следва да се
отбележи, че асоциациите и интерпретациите, които е породила съобщената информация от
страна на подсъдимия у частния тъжител нямат отношение към наказателната му
отговорност и не могат да породят такава, тъй като за съставомерността на деянието е
съществена конкретиката на разгласените факти и обстоятелства. Те трябва да бъдат
обективно твърдени, съобщени, а не да се подразбират, изхождайки се индивидуално от
собствено въображение. Позорността на тези обстоятелства, в случая e продукт на
субективен прочит, на оценъчни съждения, на изводи и определен начин на мислене, за
което не може да се носи наказателна отговорност. В този смисъл, изложените доводи в
тъжбата, че с тези изрази се разгласяват позорни обстоятелства свързани с неговата личност
са неоснователни, тъй като те не намират опора в конкретното им словесно съдържание.
Предвид до тук изложеното, настоящата инстанция намира, че нито един от
3
инкриминираните изрази не съдържа твърдения за конкретно осъществено от тъжителя П.
недостойно, позорно, морално укоримо поведение, като не може да се приеме, че с тях му е
било приписано и престъпление, поради което и като е приел, че е налице основание за
прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 5570/2021 г., съдията - докладчик
при СРС не е допуснал нарушение на закона, в какъвто смисъл са твърденията във
въззивната жалба, които СГС намира за неоснователни. Ето защо въззивният съд намира
обжалваното разпореждане, с което е прекратено наказателното производство, образувано
по тъжба Т. Д. П. срещу Р.Г., поради липса на извършено престъпление, за правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от НПК и чл. 338, вр. чл. 250, ал. 4 от
НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 16.06.2021 г. постановено по НЧХД №
5570/2021 г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4