Р
Е Ш Е Н И Е
№
31/14.1.2020г..
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1197 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
по жалба на К.А.И., с посочен адрес ***, против Заповед №
19-0274-000170/08.09.2019 г. на началник РУ Ихтиман към ОДМВР София. В жалбата
се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. В съдебно заседание процесуалният
представител-адвокат П., аргументира своята жалба, като посочва, че заповедта
не съответства на установяванията в действителността, като сочи, че в АУАН е
записано, че водачът е без книжка, а в заповедта се посочва – МПС в
неизправност. Твърди, че жалбоподателката не е знаела, че водачът е без книжка.
Иска се отмяна на заповедта.
Ответната
страна - Началник РУ Ихтиман към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – София, не ангажира становище по жалбата. По реда на чл.
152, ал. 1 от АПК изпраща административната преписка и допълва същата в
изпълнение на съдебни разпореждания.
Съдът намира
жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от
административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
08.10.2019 година /л. 8/, а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез
административния орган на 21.10.2019 година /л. 5/.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146 от АПК, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0274-000170/08.09.2019 г. на началник РУ Ихтиман към ОДМВР София на
жалбоподателката К.А.И. на основание чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП е
наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на лек автомобил за срок
от 6 /шест/ месеца до една година, а именно една година, като са свалени
/отнети/ СРМПС № ********* и 2 /два/ броя регистрационни табели с рег. № ******.
В мотивите на заповедта е посочено, че на 08.09.2019 година около 21,50 в гр. И.,
на ул. „***“ при проверка е установено, че посоченият лек автомобил **** с рег.
№ *****, е управляван от А.А.И. от гр. Пазарджик с ЕГН **********, който е
лишен от право да управлява МПС.
По преписката
е наличен съставен АУАН № 464504 от 08.09.2019 година /л. 16/. В акта е
описано, че на 08.09.2019 година около 21.50 часа в гр. И., на ул. „****“ водачът
А. И. управлява лек автомобил **** с рег. № *****, собственост на К.А.И., с ЕГН
**********, без да притежава валидно СУМПС. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
фактически обстоятелства, послужили за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл
процесната заповед съдържа фактическите обстоятелства по чл. 59, ал. 2, т. 4,
предл. 1 от АПК.
От събраните
по делото доказателства се установява, че А.А.И. е с издадено на 27.07.2009г.
СУМПС № *********, валидно до 22.07.2019г. В справката за нарушител водач е
посочено, че статус на СУМПС в БДС е „унищожен“.
От
представената справка извлечение и копие на регистрационни талони се
установява, че лек автомобил **** с рег. № ***** е собственост на К.А.И..
Представени са Заповед №
517з-51/05.01.2018г. на директор на ОДМВР София, Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №
8121к-6861/08.06.2018г. на министър на вътрешните работи, от които е видно
материална и териториална компетентност на административния орган, издал
оспорената заповед.
При проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен
състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване.
Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй
като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат
с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон.
Процесната заповед отговаря на
изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа установени
обстоятелства, че на 08.09.2019г. около 21.50ч. в гр. И., ул. „****“ лек
автомобил с рег. № 6971ВС, личен на жалбоподателката, се управлява от Ангел
Искрев, който е лишен от право да управлява.
Съдът счита, че оспорваната заповед
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста й са посочени фактите и обстоятелствата по извършеното
деяние, както и материалноправното основание за прилагане на принудителната
административна мярка. За установеното е представен АУАН № 464504 от
08.09.2019г. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП Редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Посочено е в заповедта, че се издава на основание чл.171, т.2а, буква“А“ от ЗДвП, която гласи: „.. прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;
Аргументите на жалбоподателката, че
е налице разминаване в посоченото правно основание, като тя твърди, че в
заповедта е посочено „неизправност на МПС“, са неоснователни. Никъде в
заповедта не е посочено, че ПАМ е наложена заради неизправност на МПС. Тези
основания са в чл. 171, т. 2, буква А от ЗДвП, докато като правно основание на
процесната заповед е чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП.
Заповедта е съобразена с материалния
закон и неговата цел.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се
издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е
извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата
на чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП може
да се приложи ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния
кодекс. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ.
От
установените фактически основания е явно, че е налице едно от основанията по
тази норма за прилагане на ПАМ, а именно моторното превозно средство да е
управлявано от А.А.И., чието свидетелство за управление е с изтекъл срок на
валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Безспорно по
делото се констатира, че установеното нарушение е извършено на 08.09.2019г.,
като свидетелството за управление на водача на МПС е издадено на 27.07.2009г.,
като същото е валидно до 22.07.2019г.
От
показанията на разпитания по делото свидетел А. И.се установи, че той е бил с
шофьорска книжка, сменена в Англия, където е работил. При идването си в
България, преди два месеца е загубил СУМПС, като сочи, че е бил откраднат
заедно с портфейл. Не е подавал заявление за това. При извършената проверка е
казал на служителите, че е изгубил книжката. При проверката полицаят му е
казал, че книжката е „изтекла“ преди два месеца, той не знаел това.
Съгласно справката за водач А.А.И. е със СУМПС № *********,
което е с установен изтекъл срок на валидност. Видно от
справката, СРМПС № ********* е със статут „унищожен“. Свидетелството за управление на МПС като официален
удостоверителен документ е със срок – начален, който е датата на издаване, и
краен – датата, до която е валиден. Този срок предопределя и срочността на
правото на водача да управлява МПС. Срочността на правото е отразена в
официалния удостоверяващ правото документ, като едва след издаването му, лицето
ще има право на управлява МПС. В тази насока управлението на МПС с изтекъл срок
на валидност на СУМПС и/или унищожен се приравнява на управление на МПС без
СУМПС т.е. без лицето да притежава такова.
Прекратяването на регистрацията на
посочените в заповедта основания е със срок, предвиден от законодателя, от шест
месеца до една година. В заповедта обаче не са изложени мотиви защо
административният орган е приложил ПАМ за срок от една година. Липсата
на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна
мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите
на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят
е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният
орган е следвало да обоснове защо е определен срок от единадесет месеца. Съдът
не следва да тълкува съображенията на административния орган, а те следва да
бъдат изложени в мотивите, като съдът следва да преценява дали те съответстват
и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.
Административният орган следва да изложи мотиви за решението да приложи ПАМ в
посочения срок, за да може съдът да провери и установи дали са налице
основанията за определяне на съответния размер на ПАМ, съответно да провери
дали е спазен принципът на съразмерност и справедливост. Така установената липса на мотиви в тази насока
предпоставя изменението на обжалвания административен акт.
Предвид гореизложеното и с оглед
липсата на мотиви на административния орган досежно срока на ПАМ, настоящият
състав на съда намира, че заповедта следва да бъде изменена, като спрямо
жалбоподателя ПАМ следва да бъде приложена за минимално предвидения от закона
6-месечен срок.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд - Пазарджик, VI-ти състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по
жалба на К.А.И. Заповед №
19-0274-000170/08.09.2019 г. на началник РУ Ихтиман към ОДМВР София, с която е приложена ПАМ по чл.
171, т. 2а, буква А от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № **** за
срок от 1 година, като НАМАЛЯВА срока на приложената ПАМ от 1 година на шест
месеца.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.
СЪДИЯ:/п/