Решение по дело №277/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 167
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500277
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           /01.11.2019г.                                                                           гр.Търговище

                                                в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                                        пети състав

 

На двадесет и осми октомври                                                            2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                                                                           БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар:Жоржета Христова

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№277 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца К.И.Х. ***, действуващ чрез пълномощника си адв.Н. *** против решение №446/29.07.2019г., постановено по гр.д.№1468/2019г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвърлена претенцията му за сметки по чл.346 от ГПК против ответника  В.И.Х. *** за сумата 2 780 лв., представляваща 1/3 от стойността на направени от него подобрения в делбения имот.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост, въззивникът моли отмяна на решението в посочената част и за уважаване на претенцията за сметки.

 С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, действуваща чрез процесуалния си представител адв. Ю.К. *** оспорва основателността на въззивната жалба с възражение за недопустимост и неоснователност на претенцията и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и частично основателна.

Претенцията по сметки по чл.346 от ГПК е обоснована с обстоятелствата, че ищецът е направил подобрения на стойност 8 340.16 лв. в делбения имот-УПИ III-86 в кв.26 по плана на с.Лиляк, общ.Търговище, представляващ дворно място от 1035 кв.м. с построените в него полумасивна жилищна сграда и сто-панска постройка, поради което ответникът му дължи сумата 2 780 лв., съраз-мерно на притежаваната 1/3 част.

При така направената формулировка, районният съд е следвало да про-веде процедура по чл.129, ал.2 от ГПК, като укаже на съделителя да конкре-тизира в какво качество, с какви намерения и кога са извършени описаните строително-ремонтни дейности, кои от тях са необходими и кои полезни раз-носки, какво е било отношението на наследодателите, респ. другите съсобстве-ници към тази му дейност, увеличават ли пазарната стойност на имота, увели-чават ли наследството, бил ли е възнаграден или не по някакъв начин, за да се очертае фактическата и правна рамка на спора, включая чрез надлежна правна квалификация по чл.30, ал.3 от ЗС, чл.72-74 от ЗС, чл.61, ал.1-2 от ЗЗД, чл.59 от ЗЗД или чл.12, ал.2 от ЗН.

Посоченото процесуално задължение на първоинстанционния съд не е изпълнено, като констатираната нередовност на искането по чл.346 от ГПК е отстранена във въззивното производство, чрез обстоятелствената част на въззивната жалба, а именно-че строително-ремонтните дейности са извършени през 2011г., приживе на наследодателите, без ищецът да притежава качеството на владелец или държател на делбения имот, но по този начин е допринесъл за увеличение на наследството и не е възнаграден по друг начин, поради което му се следва увеличение в пари при делбата, обуславящо правна квалификация по чл.12, ал.2 от ЗН.   

            Ответникът оспорва основателността на претенцията с възражения , че описаните СМР са извършени със средства на родителите им и с негов принос, че липсва увеличение на наследството, както и че ищецът е бил възнаграден, ползвайки се безвъзмездно от същите.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за установено следното:

С оглед заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, през 2011г. в делбения имот са извършени строително-ремонтни дейности на обща стойност 8 407.15 лв., както следва: поставянето на климатик в една от стаите на жилището, подмяна на елементи от сградите и други; ремонт на баня, включващ къртене и събаряне на старата мазилка до тухла; махане на старата врата (към голямата стая) и прозореца към двора; прекарване на нова ВиК инсталация и ЕЛ инсталация; зидане на междинна стена (за преграждане на банята на две); мазане на стените с варов разтвор; прекарване на тръби за мръсен канал към септичната яма; леене на бетон на пода; монтиране на дограма; лепене на фаянс; лепене на теракот; монтиране на душ батерии, мивки, етажерка и бойлер (80л.); монтиране на окачен таван ПВЦ ивици (хънтър); копане на септична яма, както и ремонт на голяма стая, включващ: къртене на изгнилия под и изчистване на пръст; сваляне на тапети; събаряне на стария фазер от тавана до гредоред; суха замазка на пода (състояща се от пясък и цимент); гипс-картон на тавана; шпакловка на тавана; минаване с грунд на  гипсокартона за основа на латекса; минаване на стените с бетон-контакт; груба шпакловка на стените със стаен гипс; фина шпакловка на стените стаен гипс; шкурене на стените и подготовка за латекс; минаване на стените с основа за латекс; след боядисване на стените, лепене на камъни около 2 кв.м. зад камината; поставяне на ламинат с первази; прокарване на водопровод до стопан-ската сграда и направа на барбекю в имота, включващо зидария от малки тухли единички; мазилка с варов разтвор; обшивка в горния край с рязани керемиди; шапка на комина от ламарина; лепене на камъни от четирите страни; четири броя бетонни носещи плочи (600х400 мм.), описани в 88 пункта на заключе-нието и които са взети предвид при определяне на пазарната стойност на имота в размер на 24 150 лв.Съгласно показанията на св.Д. Я. и св.А. А., посочените СМР са извършени от ищеца и с негови средства, а съглас-но показанията на св.Д. Х., съпруга на ответника, св.С. Ж. и св.С.С., същите са извършени със средства на родителите и участието на ответника.При така констатираното противоречие, предпочитание следва да се отдаде на първата група свидетели, не само поради евентуалната заинтересованост на съпругата и съседката Ж., която е във влошени отно-шения с ищеца, както и липсата на достатъчно конкретика в показанията на св.С., но и поради обстоятелството, че показанията на първата група свидетели изцяло се подкрепят от представените по делото писмени доказател-ства-договори, фактури и стокови разписки, установяващи, че през пролетта на 2011г. ищецът е теглил потребителски банков кредит в размер на 6 000 евро, наемал е майстори и е закупувал посочените материали.  

При така установените обстоятелства, следва да се приеме, че с извърше-ните СМР ищецът е спомогнал да се увеличи имуществото на наследодателите, което увеличение и при липса на други доказателства следва да се определи към настоящия момент на сумата 4 307.18 лв., т.е. след приспадане на посочения от вещото лице коефициент на овехтяване в размер на 30% и стойността на онези движими вещи, които ищецът може да си вземе, без повреждане на имота и значителни усилия-2 бр.етажерки-57.30 лв., шкаф за баня-58.77лв., бойлер-200.97 лв., гардероб-627 лв. и климатик-1 310 лв.Действително, от 2013г. ище-цът обитава имота без да е заплащал наем, но същият е полагал грижите за роди-телите до смъртта им и не е възможно да се приеме, че е възнаграден по друг начин за увеличението, поради което предявеният иск по чл.12, ал.2 от ЗН е доказан по основание до размер на сумата 1 435.73 лв., равняваща се на наследствената 1/3 част на ответника.

Предвид горното, решението на районния съд в посочената му част по чл.346 от ГПК не е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПк следва да бъде отменено в частта по претенцията до размер на 1 435.73 лв., като се постанови друго решение по съществото на спора, като посочената сума се присъди на ищеца.В останалата му обжалвана отхвърлителна част по чл.346 от ГПК решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивната инстанция от въззивника не са претендирани и не следва да се присъждат.

                   Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                ОТМЕНЯ решение №446/29.07.2019г., постановено по гр.д.№1468/ 2019г. на Районен съд-Търговище само в частта му, с която е отхвърлена пре-тенцията по чл.346 от ГПК на съделителя К.И.Х. ***, ЕГН:********** против съделителя  В.И.Х. ***, ЕГН:********** в частта й до размер на 1 435.73 лв., пред-ставляваща 1/3 от стойността на направени от него подобрения в делбения имот, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като

               ОСЪЖДА съделителя  В.И.Х. ***, ЕГН:********** да заплати на съделителя К.И.Х. ***, ЕГН:********** сумата 1 435.73 лв., представляваща парично уравнение за приноса му за увеличение на наследството-стойността на  делбения имот-дворно място от 1035 кв.м. с построените в него полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, за което е отреден УПИ III-86 в кв.26 по плана на с.Лиляк, общ.Търговище, съразмерно на дела им в собствеността, на осн.чл.346 от ГПК във вр.с чл.12, ал.2 от ЗН.

                ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвърли-телна част по чл.346 от ГПК, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

                В необжалваната му част по чл.349, ал.2 от ГПК решението е влязло в сила.

                РЕШЕНИЕТО   не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

          

                                                                                         

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.