№ 49
гр. Панагюрище, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С. С. П.
срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с искане да се прогласи за нищожна клауза
касаеща заплащането на „пакет допълнителни услуги“ и даваща право на ответника да
получи заплащане на такса по пакет от допълнителни услуги по договор № **********
в размер на 660,55 лева, поради противоречие на добрите нрави, под евентуалност
заобикаляне и противоречи на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 500,00 лева – сума платена без
основание-пакет за допълнителни услуги в периода от 26.01.2019 г. до 26.11.2019г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски
кредит № ********** с ответника като му е предоставена в заем сума от 600 лв. Сочи
се, че е уговорен ГПР 49,89% и годишен лихвен процент 41,17%, със срок на кредита
11 погасителни вноски, с обща стойност на всички плащания 1390,95 лева. Излага се,
че е постигната уговорка за заплащане на пакет от допълнителни услуги. В исковата
молба се излага, че доколкото процесния договор е потребителски по своя характер
към него се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, поради което и уговорката, която
предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги противоречи на императивните правила на закона, доколкото с нея
кредитодателят цели да си набави допълнителни плащания. В исковата молба се сочи,
че тълкуването на разпоредбите на чл. 10а, чл. 19, ал 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПЛ
налагат извод за ограничаване свободата на кредитора да договаря условия извън
договорната лихва, които да възлагат на потребителя и други плащания под формата на
такси. Сочи се, че уговарянето на цената на пакет с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата несъмнено води до извода, че с пакета за
допълнителни услуги се цели заобикаляне на закона. Сочи се, че кредиторът си
1
осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената
главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което противоречи на
изискванията на добросъвестност. Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката се нарушава изискване ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва, като в случая реално няма допълнително
предоставени услуги. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се
разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се
излага, че доводите изложени в исковата молба са необосновани, неоснователни и
недоказани. Сочи се, че клаузата за допълнителни услуги не противоречи на чл. 10а
ЗПК, тъй като допълнителните услуги заявени от кредитополучателя не са условие за
сключване на договора за кредит, като същите представляват дейности, който ще се
извършват във връзка със сключения договор за кредит. Твърди се, че всички
предпоставки за упражняване на допълнителния пакет услуги са ясно и точно описани.
Сочи се, че допълнителните услуги дават право на кредитополучателя за едностранна
промяна на погасителния план по кредита, както и право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по отпуснатия кредит. Сочи се, в рамките на един
работен ден искането на кредитополучателя е одобрено и е предоставена исканата
сума, респ. всичко това води до извода, че дейностите, които кредитора е извършил не
са такива по см. на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Сочи се, че е неоснователно твърдението
на ищеца, че с уговаряне на възнаграждение по допълнителния пакет услуги се цели
получаване на допълнително възнаграждение от кредитодателя, тъй като всички
клаузи в договора за кредит за индивидуално уговорени, поради което и същите не се
явяват неравноправни. Твърди се, че са неоснователни и доводите, че с процесната
уговорка се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не всеки потребител
сключва договор за пакет за допълнителни услуги, респ, това не се включва в
предлагания от дружеството кредитен продукт. Доколкото пакета за допълнителни
услуги не е задължителен, то не следва да се включва в ГПР. Излага се, че ищецът е
заплатил сума в размер на 405,34 лева по предоставените допълнителни услуги, а не в
претендирания размер от 660,55 лева. Моли се да се отхвърлят предявените искове.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните се
установява, че между кредитодателят „Профи кредит България“ ЕООД и
кредитополучателя С. С. П. е сключен договор за потребителски кредит профи кредит
Стандарт № ********** от 27.12.2018г., с който на кредитополучателя е отпусната
сума в размер на 600 лева, платима на 11 месечни вноски всяка в размер на 66,40 лева.
Между страните по делото е уговорен ГПР в размер на 49,88 % и ГЛП 41,17%, като
общо дължимата сума е в размер на 730,40 лева. Освен това в договора е предвидено
задължение за кредитополучателя за заплащане на сума в размер на 660,55 лева-
възнаграждение за закупен пакет услуги. Към процесния договор за кредит е сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като същите се
състоят в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. От
2
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че възнаграждението
по пакет допълнителни услуги води до нарастване на ГПР до размер на 592,49%, а
сумата платена по договора за допълнителни услуги от ищеца е в размер на 360,30
лева. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на
съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на
всички поставени по делото въпроси.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от
правна страна:
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на клауза от договор за
кредит касаеща задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги
към договор за кредит поради, заобикаляне на закона чл. 19, ал. 4 ЗПК, противоречащ
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и осъдителна претенция за връщане на платеното без основание
възнаграждение по договора за допълнителни услуги в размер на 660,55 лева, по която
следва да бъде установено от ищеца, че посочената сума е излязла от патримониума на
ищеца, постъпила е у ответника, като това разместване е без правно основание. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени по делото от ищеца при условията на пълно
и главно доказване. Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своите
възражения.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на
клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение
съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС/. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съобразно която за наличието на неравноправни
клаузи в договори, сключени с потребители, съдът следи и служебно.
Настоящия съдебен състав намира, че действително клаузата от процесния
договор касаеща задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги
към договор за кредит се явява нищожна поради противоречие със законна, поради
следното:
С оглед посоченото в споразумението за предоставяне на допълнителни услуги
към процесния договор за кредит следва да се изведе изводът, че в тези допълнителни
услуги са включени следните услуги: приоритетно разглежда и изплащана на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност
за смяна на дата на падеж. Според съда „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например издаването на
различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В
същото време посочените в споразумението допълнителни услуги, услуги по своята
същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с
нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Уговорките за заплащане на допълнителни услуги
поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитават правата му като по-
слаба страна в правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Още повече, че е посочено, че цената на допълнителните
3
услуги е дължима от потребителя към момента на сключване на договора, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по
този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако
насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения. Тези
суми се дължи от потребителя, не за конкретно предоставени от търговеца услуги, а за
възможността потребителя да упражни права, които така или иначе са му предоставени
по закон. Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора
конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това
дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да
предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват
възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за
него. Освен това от приетата по делото без възражения на страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че с включването на възнаграждение по пакет от
допълнителни услуги ГПР нараства до размер от 592,49 %, което противоречи на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното следва да се
приеме, че договора за допълнителни услуги се явява недействителни поради
противоречие с императивни правила на чл. 19, ал 4 ЗПК установени с оглед защита на
потребителите.
Съобразно изложеното съдът приема, че са основателни наведените от ищеца
твърдения за нищожност на процесната клауза от договор за кредит предвиждаща
задължение за кредитополучателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги,
с оглед на което следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде
уважен като бъде прогласена нищожността на посочения договор.
По отношение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда, че който е получил нещо
без основание е длъжен да го върне. Както бе посочено по-горе настоящият съдебен
състав намира, че е недействителна клауза от договор за потребителски кредит №
********** от 27.12.2018г.г. предвиждаща задължение за кредитополучателя да
заплати възнаграждение за пакет допълнителни услуги. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е направил плащания към
ответника по процесната клауза в общ размер на 360,30, която сума е платена без
основание. С оглед изложеното съдът намира, че са налице всички материално правни
предпоставки за уважаване на обусловената осъдителна претенция до сума в размер на
360,30 лева, в която част искът следва да се уважи, като за разликата над тази сума до
предявения размер от 660,55 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските по делото- в размер на 186,36 лева, от които 77,27 лева ДТ и 109,09 лева-
депозит за вещо лице, а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА – в
полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение в по-
висок от минималния размер (съобразно размерите на адв. възнаграждения към
момента на сключване на договора за правна- защита и съдействие), тъй като делото не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, по същото са проведени три
съдебни заседания и са събрани единствено писмени доказателства, при това в не
4
голям обем, като защитата по двата иска се състоя в доказването на еднакви факти,
доколкото осъдителният иск е обусловен от доказването на установителния иск.
Доколкото възнаграждението на пълномощника на ищеца е определено в
минимален размер, съобразно изцяло уважения установителен иск, са неоснователни
възраженията на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПКГПК във вр. чл. 37
Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 100 лв., като съобразно отхвърлената част от осъдителния иск в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на
45,45 лева.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клауза от договор за потребителски кредит
профи кредит стандарт № ********** от 27.12.2018г. сключен между „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********** и С. С. П. ЕГН: **********, която предвиждаща
задължение за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на
660,55 лева, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречие на закона – чл. 10а,
ал. 2 ЗПК и заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
Мотописта, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на С. С. П. ЕГН:
********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. „*******“ № 52 сума в размер на 360,30
лева- възнаграждение платено в периода от 26.01.2019г. до 26.11.2019 г. без основание
за допълнителни услуги по за потребителски кредит профи кредит стандарт №
********** от 27.12.2018г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба – 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер от 360,30 лева до претендирания размер от 660,55 лева като
неоснователен.
УКАЗВА на „Профи кредит България“ ЕООД, че посочената сума може да се
плати чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
Мотописта, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на С. С. П. ЕГН:
********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. „*******“ № 52, сторените по делото
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в общ размер на 186,36 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА, Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на адвокат
Е. Г. И от Адвокатска колегия Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 2,
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, С. С. П.
ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. „*******“ № 52 да заплати на „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
5
гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В сума в размер на 45,45
лв. -юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6