Р Е Ш Е Н И Е № 55
20 .06. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Бургас, търговско отделение в съдебно заседание, проведено на шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев
ЧЛЕНОВЕ: Румяна Казларова
Нели Събева
При секретар: Пенка Шивачева
като разгледа докладваното от съдия Румяна Казларова въз.търг.дело № 72 по описа за БАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивна жалба на „И“ Е. , „Т“ Е. , гр. В. и С. М. М. против решение № 368/23.11.2018 год. по търг. дело № 334/2017 год., с което е прието за установено относителната недействителност спрямо ищцата Д. на извършения от „И“ Е. в капитала на „Т“ Е. апорт на недвижим имот – хотел, находящ се в гр. К.. Счита се, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с представените писмени доказателства по делото.
Решението е недопустимо, тъй-като противоречи на друго влязло в сила Решение. От исковата молба и от допълнителната такава, не става ясно, кога е изключена от дружеството ищцата Д. от кога е придобила качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД спрямо „И“ ЕООД. В обжалваното решение, съдът е достигнал до извода, че вземането на М. е възникнало в момента на прекратяване на членственото й правоотношение / м. януари 2013 год./. Като доказателства, подкрепящи този извод са представени с исковата молба изпълнителен лист, издаден от САС и решение във връзка с дело, които не следва да се вземат предвид, тъй-като САС не се е произнасял по казуса, поради което постановеното решение е недопустимо, като противоречащо на друго влязло в сила решение.
Постановеното решение е недопустимо и на друго основание. С определение от 17.06.2013 год. по гр.дело № 738/2013 год. по описа на ВТОС, образувано по иска на Д. М. против „И“ Е. за част от паричната равностойност на дружествения й дял в дружеството, е допуснато обезпечение , като е вписана възбрана върху двата имота, предмет на СТЕ, изслушана в първоинстанционното производство. При допуснато обезпечение върху тези два имота, които са на стойност 2 446900 лв., лишава ищцата от правен интерес да води иска по чл. 135 ЗЗД, тъй-като всеки от поотделно възбранените имоти е с цена в пъти по-голяма от евентуалното бъдещо вземане на ищцата, което е в размер на 199223.32 лв. В подкрепа на това твърдение се цитира практика на ВКС.
В жалбата се сочи наличието и на груби процесуални нарушения във връзка с доклада. Заявява се, че доклада е формален, без да са посочени обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения на страните. По делото е представено решение на Окръжен съд – Велико Т. по гр. дело № 536/2012 год., влязло в сила на 13.02.2013 год., по което със СПН е установено, че ищцата е изключена от дружеството „И“ ООД на 10.04.2012 год.. От това следва, че дружествените отношения между страните, следва да се уреждат към 30.04.2012 год., а не към 30.11.2011 год. По това възражение, въпреки, че е своевременно направено, съдът не е взел становище в доклада. Съдът не се е произнесъл във връзка и с наложеното обезпечение в полза на ищцата по гр. дело № 738/2013 год. по описа на ВТОС, което все още не е вдигнато. Липсва произнасяне и по двете доказателства и в крайния съдебен акт.
Твърди се, че по делото не са установени кумулативно свързани трите предпоставки за уважаване на иска, с правно основание чл. 135 ЗЗД. В подкрепа на това твърдение се излагат и съображения.
Счита се, че ищцата неоснователно е била освободена от заплащане на такси и разноски, въпреки, че по делото не е посочена цена на иска.
Моли се, да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови ново, с което се отхвърли исковата претенция, като недопустима, алтернативно като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от Д. Й. М. , подаден чрез адв. Г. . В него се изразяват подробни съображения за нейната неоснователност от една страна , и от друга за правилност на обжалвания съдебен акт.
Моли се да се потвърди решението, а въззивната жалба се остави без уважение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Постъпила е и въззивна частна жалба, подадена от адв. Г. , пълномощник на Д. М. против определение № 131 от 04.02.2019 год. по търг. дело № 334/2017 год., в частта, в която е изменено постановеното по делото решение № 368/23.11.2018 год., както и в частта, в която молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 16 214 лв. е оставена без уважение.
За да достигне до този извод, БОС е приел, че ищцовата страна е поискала само присъждане на направените разноски, като не е направила искане за определяне и присъждане на възнагарждение по чл. 38 ал. 2 ЗАдв. Присъждане не се дължало, тъй-като ищцата не е направила разноски за адвокат.
Счита се този извод на съда за неправилен. С писмената защита е направено изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, което е отразено и в представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Това искане е направено и поддържано в хода на цялото производство.
Моли се, да се отмени определението, в частите, в които е изменено постановеното по делото Решение № 368/23.11.2018 год. и вместо него се постанови ново, с което се осъдят ответниците да заплатят на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 16 214 лв.
Апелативен съд - Б. , след като се запозна с жалбите констатира, че те са подадени от надлежни страни, които имат правен интерес да обжалват, в законния срок са, и са срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са допустими. След като ги разгледа по същество, приема за установено следното:
Предмет на настоящето производство е предявения иск от Д. Й. М. против «И. Престеж» Е. , «Т. »Е. и С. М. М. , с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е кредитор, с вземане от «И. » Е. в размер на 229 223.32 лв., представляващо неизплатен дружествен дял. Твърди, че дружеството - длъжник е предприело действия, с които й се увреждат интересите. На 12.042013 год. е вписан в ТР апорт, извършен от «И. » Е. в капитала на «Т.»Е. на недвижим имот. Срещу този имот са записани 96 670 дяла в капитала на това дружество, което е и втория ответник в производството. На 22.04.2013 год. записаните дялове са продадени от «И. » Е. на третия ответник С. М. с продажна цена 966 700 лв., която е на десет пъти по-висока цена. Въпреки, че дружеството «И. » Е. е знаело, че е с неуредени имуществени отношения с ищцата са извършени тези действия- апорт и продажба на записаните дялове, чрез които е намалило патрониума си, още повече,че този имот е основен актив на дружеството. Това е дало повод на ищцата да предяви иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, като поиска да се постанови решение, с което се обяви недействителността спрямо нея на извършения от «И.» Е. апорт на процесния недвижим имот. Налице е и знание за увреждането, като се има предвид, че управител на «И. Престиж» Е. към момента на апорта е М. М. , а на «Т.» Е. неговата дъщеря С. М. , налице е законовата презумпция по смисъла на чл. 135 ал. 2 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице и трите предпоставки, доказващи основателността на претенцията – качеството на кредитор на ищцата, правните действия, извършени от първия ответник увреждат интересите на кредитора, знание за увредата, която се предполага до доказване на противното, което не е сторено в настоящето производство.
Правният извод за основателност на предявения иск изцяло се възприема от настоящата инстанция, като препраща към мотивите на решението на основание чл. 272 ГПК.
Първото възражение, което се прави във въззивната жалба е, че решението е недопустимо, като противоречащо на друго влязло в сила решение, както и поради това, че при наложено обезпечение за 2 446 900 лв. в нейна полза, по гр. дело № 738/2013 год. по описа на ВТ ОС, нейните имуществени интереси са охранени, поради което и не е налице правен интерес от предявяване на този иск, с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, че Д. М. е била съдружник в «И. » ООД, гр. В. с 500 дружествуни дяла. На 15.11.2011 год. е проведено О. събрание на дружеството , на което тя е била изключена като съдружник в дружеството. Това обстоятелство е вписано в ТР на 22.01.2013 год. За изключения съдружник се поражда правото за уреждане на имуществените отношения с дружеството, като на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ, това трябва да стане по баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата като изключен съдружник следва да си уреди имуществените отношения с дружеството по баланса към края на м. ноември 2011 год. Ищцата е предявила иск за 30 000 лв., представляващо част от общо 250 000 лв. – цената на целия дружествен дял. Искът е бил уважен за 27 500 лв., като понастоящем е предявен иск за остатъка от претенцията й към дружеството, предмет на търг. дело № 2050/2017 год. по описа на СГС, за присъждане на 199 223.32 лв., което дело е висящо. Обстоятелството, че има висящо дело между страните в което ще се уточни точно какъв е размера на дължимия дружествен дял на ищцата, не я лишава от праваната възможност да предяви иск по чл. 135 ЗЗД.
Предпоставката, мотивираща правния интерес на ищеца, да предяви иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, а от тук и неговата допустимост, е да има качество на кредитор, да е титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника – длъжник, като това вземане може да не бъде изискуемо или ликвидно. В конкретния случай Д. М. се легитимира като кредитор на «И. » Е. и вземанието й е за изплащане на дружествения дял, в резултат от изключването й като съдружник, което предполага уреждане на имуществените й отношения с дружеството. Не е спорно , че й се дължи цената на дружествения й дял, като установяването със СПН на неговия размер в едно друго съдебно производство, не я лишава от правната възможност да предяви иск по чл. 135 ЗЗД, с оглед охрана на интересите й. Възникването на правото на кредитора, да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го действия на длъжника предполага действително вземане, без то да е ликвидно или изискуемо, без да е установено с влязло в сила решение.
Допустимостта на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД не е в зависимост и от наличието на друго имущество, с което разполага длъжника, което обстоятелство да лишава кредитора от възможността, да иска обявяване за недействителни по отношение на него именно на тези увреждащи действия, заявени в исковата молба. Даже и да има допуснато обезпечение, с вписана възбрана върху други два имота на длъжника, обезпечаваща претенцията на ищцата , то това не предпоставя недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Съобразно практиката на ВКС, изразена в редица решения е, че увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го и извършва каквото, и да е действие, с което затруднява удовлетворяването на кредитора. Правноирелевантно е, с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след извършеното разпореждане. Цитираното решение на ВКС във въззивната жалба е несъотносимо към настоящия спор и конкретния казус. Кредиторът не може да бъде ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи към определено имущество, тъй-като цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на вземането му и той може да се удовлетвори от която и да е част от него.
Не е основателно и второто възражение, което се прави във въззивната жалба – досежно допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Заявява се, че ищцата е била изключена от дружеството на 10.04.2012 год., а не както е прието от съда на 30.11.2011 год., както и че няма произнасяне от страна на съда, досежно допуснатото обезпечение по търг. дело № 738/2013 год. по описа на ВТОС. Изготвеният доклад на съда, обективиран в определение № 226/12.03.2018 год. е изцяло съобразен с изискванията на чл. 374 ал. 1 във вр. с чл. 146 ГПК. Не са допуснати процесуални нарушения, а такива и не могат да се мотивират от заявените твърдения, за тяхното наличие. Обстоятелството, кога е прекратено членственото правоотношение на ищцата с дружеството, касае размера на нейното вземане, но не и качеството й на кредитор, което е предпоставка за предявяване на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. И двете дати, които се сочат са преди извършения апорт от страна на «И. Престиж» Е. , която недействителност се иска да се приеме за установено. По отношение на обезпечението, касаещо други имоти на дружеството, това също е обстоятелство, което не би могло да рефлектира върху основателността на исковата претенция и не е необходимо да има произнасяне от страна на съда.
Извършеният апорт е увреждащ кредитора акт, който води до намаляване на длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора – което е и втората предпоставка, за да се уважи иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД.
Налице е и знание за увреждането на кредитора. От една страна извършеният апорт е след възникване на вземането на ищцата към дружеството. Знание е налице и по отношение на приобретателя С. М. , която е дъщеря на управителя на дружеството – длъжник. Презумпцията по чл. 135 ал. 2 ЗЗД не е преодоляна, което обосновава и наличието на третата предпоставка за основателност на предявения иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По частната жалба на адв. Г. , пълномощник на Д. Й. М. срещу определение № 131 от 04.02.2019 год. по търг. дело № 334/2017 год. по описа на БОС.
С обжалваното определение, е изменено решението по делото, в частта му за разноските и вместо него е постановено осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 794.20 лв. – съдебно –деловодни разноски, като е оставена без уважение молбата на адв. Г. , вместо на Д. М. , в негова полза да се присъди сумата 16 214 лв. – адвокатско възнаграждение. В мотивите си БОС е изразил становище за неоснователност на тази претенция, тъй-като е приел, че искане за заплащане на адвокатско възнаграждение не е направено. До приключване на устните състезания е направено искане единствено за заплащане на сторените съдебни разноски, но не е отправено искане за определяне и заплащане и на адвокатско възнаграждение.
Жалбата е основателна по следните съображения.
С депозирането на исковата молба по делото, ищцата е заявила да бъде освободена от заплащане на такси и разноски , на основание чл. 83 ал. 2 ГПК. Изрично в исковата молба е направено искане при евентуално положително решение, да бъдат заплатени на ищцата направените от нея съдебно деловодни разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение. С разпореждане от 29.09.2017 год. БОС е освободил ищцата от заплащане на държавна такса и разноски. В последното съдебно заседание, проведено на 25.10.2018 год., процесуалния представител на ищцата е представил списък за разноски, в който наред с направените такива в производството е претендирано и заплащане на адвокатско възнаграждение, претендирано на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА. Представен е и договор за правна защита и съдействие, в който също е отразено основанието за претендиране заплащане на адвокатско възнаграждение. Предоставена е безплатна адвокатска защита на материално затруднено лице – чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА, като в този случай се определя възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатскоите възнаграждения, какъвто е и заявения – 16 214 лв. Предвид изложеното, искането за заплащане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено, същото е дължимо, поради което следва да се отмени определение № 131 от 04.02.2019 год. в обжалваната му част – в която е оставено без уважение искането на адв. Б. за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 16.214 лв.
Предвид изхода на делото следва да се уважи и искането на адв. Г. за заплащане на такова възнаграждение, за процесуалното му представителство във въззивната инстанция, на основание чл. 38 ал. 1 т.2ЗА в размер на 16214 лв.
Водим от гореизложеното Апелативен съд – Б.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/23.11.2018 год. по търг. дело № 334/2017 год. по описа на БОС.
ОТМЕНЯ определение № 131 от 04.02.2019 год. в частта, в която е оставено без уважение искането на адв. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА «И. » Е. ЕИК***, «Т.» Е. с ЕИК ***и С. М. М. с ЕГН **********, всички представявани от адв. С. адрес в гр. С., бур. «П Е. № *, ет. * да заплатят на адв. Б. с адрес гр. С., ул. Д. № 1* ет. * ап. * сумата 16 214 лв./ шестнадесет хиляди двеста и четиринадесет лв./ – адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство в първоинстанционното производство, както и 16 214 лв./шестнадесет хиляди двеста и четиринадесет лв./ за представителство във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС, в едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: