РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. гр.Мадан, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100223 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съдът е сезиран с
искова молба от В. Д. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес град Р., ул. ****** № * вх.*
ап.**, действаща чрез пълномощника си адвокат М. О., съдебен адрес: град Р., бул. ******
№ * против ********** ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. ********, р-н ******, ж.к. ******, бул. ****** № **, бл. *******, вх. *, ет. *,
представлявано от управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С., с която е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 540,98 лева, представляваща недължимо платени
лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит
********* № ********* от ********** година, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ******** година ищцата била сключила с
ответното дружество Договор за потребителски кредит ********** № *********, по силата
на който й била предоставена в заем сумата от 1200 лева при следните параметри: срок на
кредита: 18 месеца; размер на вноската по кредита: 90,35 лева; ГПР: 48,57%; годишен
лихвен процент: 41,00 %; лихвен процент на ден: 0,11%; дължима сума по кредита: 1626,37
лева. Посочва, че сключеният между страните договор имал бил потребителски по своя
характер, поради което били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищецът твърди, че с
уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги ****** и ********, кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява
нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби. Въпреки че в договора
за заем било посочено, че общата сума за плащане възлизала на 1626,37 лева, при направена
справка за дължимите суми по кредита ищцата установила, че общо дължимата сума
възлизала на 2562,37 лева, а месечната погасителна вноска вместо 90,42 лева е 142,42 лева,
тъй като й било начислено задължение за заплащане на допълнителни услуги - ******** в
размер на 360 лева и ******** в размер на 576 лева. Услугата „********“ се изразявала в
приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди
1
всички останали кредитоискатели. Същата обаче обективно не би могла да бъде
предоставена, тъй като становището по искането очевидно било налице към момента на
сключване на договора за кредит. Не било ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има
друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на
становище“. По отношение на услугата „*********“ било видно, че предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може
да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора .схема за
плащания. По същество се касаело за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Освен това размерът на претендираната цена за
предоставената услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала за
плащане на отделна погасителна вноска. Позовава се на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която
разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ищецът посочва, че
направената уговорка за заплащане на такса „*********“ изцяло попадала и в хипотезата на
чл. 143, ал. 1 от ЗПК, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Ищцата възразява, че сключеният между страните договор е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК. Фактически не се касаело за
предоставени допълнителни услуги, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен
лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да
плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй
като в договора не е бил посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото
лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
договора. Това не било сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този
начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19,
ал.4 ЗПК), което е самостоятелно основание за недействителност. Последиците от тази
недействителността на договора били посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на
Договор за потребителски кредит ******** № ******** от ********** година ищцата била
заплатила по сметка на ответника сумата от 1760.37 лева. Поради недействителността на
договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която
ищцата била получила по него - 1 200,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно,
разликата между заплатената сума от 1760.37 лева до дължимата от 1 200,00 лева в размер
на 560,37 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на
връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от
ответното дружество ********** ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт И. П., с който
се взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че разпоредбите на чл.
11, ал.1 и чл. 22 от ЗПК регламентират минимално необходимото съдържание на договор за
потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следва да
съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Процесният
договор съдържал тази информация. Лихвеният процент бил посочен както в раздел VI
Параметри от процесния договор, условията за прилагането му са описани в чл. 4 от Общите
условия и бил в размер от 41.00%, като не е предвидена възможност за промяна на лихвения
процент, тъй като същият е фиксиран. Ответникът не счита, че възнаграждението за
2
допълнителни услуги следва да се третира като възнаградителна лихва или че същото следва
да бъде включено в изчисляването на ГПР. Посочва, че в обхвата на общите разходи по
кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни
услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто не бил
настоящият случай. Дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се
дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което
не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно
не следвало да се включва при изчисляването на ГПР. Не било налице и заобикаляне на
закона, поради липса на обективен елемент - страните използват една или повече сделки, за
да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона
и липса на субективен елемент - страните трябва да съзнават това, да искат една цел, която
законът им забранява и за постигане на тази цел използват друга сделка, която не е
забранена. Позовава се на нормата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, съгласно която, дори да се приеме
че размерът на ГПР е над законовоустановения, то това не влече недействителност на целия
договор за кредит, а единствено недействителност на клаузата на ГПР в частта над
определения в чл. 19 от ЗПК размер.
В отговора на исковата молба се твърди, че параметрите на предлаганата услуга
******** били ясно дефинирани в разпоредбите на чл. 15 от ОУ, неразделна част от
договора за кредит, поради което счита за неоснователни твърденията на ищеца, че
действителният ГПР е в различен размер от посочения и че потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.
Счита за неоснователни и възраженията на ищеца, че допълннителните услуги
представлявали действия по усвояване и управление на кредита. Позовава се на т. 14 от ДР
на ЗЗП. Твърди, че таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите
на кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те са част от самата
дейност по кредитиране и които разходи следва да са включени в цената на самия кредитен
продукт. Поради това, че са свързани със самата дейност по кредитиране, същите били
забранени с промените в ЗПК кредит в полза на друго лице - кредитополучателя.
Възнаграждението, което се дължи за поискания и закупените от ищеца допълнителни
услуги не можело да се възприеме като такса за подобна дейност, защото възнаграждението
в случай на поискан и закупен допълнителни услуги не е еднократно при извършване на
действието и защото допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил и предоставя
на ищеца, дават възможности на ищеца да извършва едностранна промяна на погасителния
план по кредита си, а не представляват разходите за кредитора за извършени неизбежни
административни действия по кредита. Разглеждането на искането за кредит не било
дейност, за която е забранено събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Закупувайки допълнителни услуги, потребителят си е гарантирал и допълнително, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава и да дължи
лихви за забава, а ще може да отложи плащането на 4 вноски. Посочва, че процесните
клаузи не се съдържат нито общите предпоставки за неравноправност, нито съдържат
специалните такива в отделните хипотези на неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП.
Излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че параметрите и условията, свързани с
договора, са ясно определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация.
Отделно от това, в раздел VI от договора за потребителски кредит, в т. 15 от общите условия
към договора, детайлно и много подробно са описани условията на договора, а клиентът още
от първоначалния момент на кандидатстването си за потребителски кредит от компанията е
бил наясно и е разполагал с цялата информация относно параметрите както на кредита, така
и на допълнителните услуги. Ищецът бил получил преддоговорна информация под формата
на стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация,
разяснения на преддоговорния етап и на основните характеристики на предлаганите
3
продукти, подписал е искане за отпускане на потребителски кредит. Освен това, преценката
на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо
средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП). По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за потребителски кредит „**********“, сключен между В. Д.
Л.- клиент и ********* ООД- кредитор, по силата на който на ищцата е била предоставена
сумата от 1200.00 лева, при срок на кредита: 18 месеца, с размер на вноската по кредита:
90.35 лева, ГПР 48.57%, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процентна ден: 0.11%,
обща дължима сума по кредита: 1626.37 лева. Съгласно VI от договора за кредит, същият е
бил сключен при предоставяне на допълнителните услуги „*****“, предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит на стойност 360 лева и
„********“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския
кредит на стойност 576 лева. Размерът на вноската по закупена допълнителна бил 52.00 лева
и бил дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по
кредита и по закупена допълнителна услуга възлизало на 2562.37 лева, при общ размер на
вноската 142.35 лева. По делото са приети като доказателства общи условия на **********
ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за
потребителски кредит № ********** със закупена допълнителна услуга, извлечение от
сметка към договор за потребителски кредит № *********, искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
съгласно което По договор за потребителски кредит *********** № ******* от ********г е
предоставена сумата 1200 лв,по банкова сметка на В. Д. Л. в Банка *** ЕАД на ********г.
Ищцата е внесла по договора суми в размер на 1740,98 лв., с които били погасени следните
задължения: главница 1200,00 лв., лихва 152,46 лв., услуга ”********”-235,56 лв., услуга
„********”-128,00 лв., лихви за просрочие-3,88 лв., обезщетение за предсрочно погасяване -
10,47лв., такса по тарифа -10 лв., надвнесена сума -0,61 лв. Размерът на ГПР ,като се вземат
предвид всички дължими суми, включително и тези по допълнителните пакети”******” и
„*******”. При параметри на Договор за кредит -главница 1200 лв , годишен лихвен
процент 41% , срок 18 месеца, допълнителните пакети ”*******” и „*********”, приети
като компонент на ГПР - 52,00 лв месечно, обща месечна вноска по кредит - 142,35 лв ,
общо дължима сума по кредит - 2562,37 лв , годишния процент на разходите би бил 199,60
% .
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на
кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
4
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,57 %,
а ГЛП 41,00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Това поставя
потребителя в положение да не знае каква точно сума ще дължи по кредита, в какъв размер
е оскъпяването му по кредита.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. Съгласно сключения между страните договор възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „*******“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възлиза на 360 лева, а възнаграждението за
5
допълнителна услуга „*******“, предоставяща право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, възлиза на 576 лева. Доколкото се касае за възнаграждения по
усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение.
Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза при включването на
дължимите суми по допълнителните пакети „********“ и „********“ ГПР би възлизал на
199,60%. Със сумите за допълнителни услуги реално се увеличава печалбата на кредитора,
доколкото при плащането на всички задължения последния получава допълнително
възнаграждение, което не е включено нито в ГЛП, нито в ГПР по договора. С оглед
изложеното са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, защото
посочените в договора ГЛП и ГПР не отговарят на действителните такива.
С оглед изложеното процесният договор за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 1200 лева. От изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо внесената сума от ищцата по
процесния договор за кредит възлиза на 1740,98 лева, поради което разликата между
подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо заплатената от ищцата
сума възлиза на 540,08 лева, която сума се явява недължимо платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер, поради което
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищцовата
страна. Същите се констатираха от съда в размер на 50 лева- заплатена държавна такса /л. 3
д./, и 300 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза /л. 59 д./, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. В настоящото производство ищцата е била
представлявана от процесуалния си представител въз основа на договор за правна защита и
съдействие, сключен на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, поради което на осн. чл. 38, ал. 2
ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение в полза на
пълномощника на ищеца адв. М.О., в размер на 300 лева съобразно минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г., с оглед материалния
интерес на делото.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление : гр.
С., ж.к. *******, бул. „*******“ № **, бл. *****, вх. *, ет. *, представлявано от С. Н. Н. и Ц.
Г. С. да заплати на В. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „*********“ № *, вх. *, ап.
** сумата от 540,98 лева /петстотин и четиридесет лева и деветдесет и осем стотинки/
представляваща недължимо платена лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит ******* № *********от **********г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 50 лева /петдесет лева/ за
внесена държавна такса и 300 лева /триста лева/ - депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. *********, бул. „*******“ № **, бл. *****, вх. *, ет. *, представлявано от С. Н. Н. и
Ц. Г. С. да заплати на адв. М. М. О., ЕГН/БУЛСТАТ **********, съдебен адрес: гр. Р., бул.
6
„******“ № * сумата от 300 лева /триста лева/ адвокатско възнаграждение по гр.д. №
223/2021 по описа на РС М.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7