Решение по дело №44/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 219

гр.Поморие, 28.10.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                       СЪДИЯ : Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 44 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от С.К.А. ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.М.К., против Л.Н.Н. *** и Х.А.П. ***, с която е предявен иск за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 4 935.78 лв., представляваща щета по лек автомобил „Сааб 93” с рег. № ***, увреден от настъпило на 24.05.2016 г. на път 906, в отсечката между с.Медово, общ.Поморие и гр.Каблешково, общ.Поморие, ПТП, вина за което имали ответниците, които при ПТП управлявали съответно мотопед „Симсон” и мотоциклет „Иж”, като второто превозно средство теглело първото, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на иска – 16.01.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и съединен иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 1323.10 лв., представляваща обезщетение за забавено изплащане на вредата от непозволеното увреждане, в размер на законната лихва върху сумата 4 935.78 лв. за периода от датата на увреждането – 24.05.2016 г. до предявяване на иска. Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД вр.с чл.53 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр.с чл.84, ал.3 ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е връчен на ответниците, които в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, са подали писмен отговор, с който оспорват предявените искове като изцяло неоснователни с аргумент, че нямат вина за настъпване на процесното ПТП. Алтернативно на застъпеното становище сочат, че дори и да се приеме, че са извършили нарушения на ЗДвП, които са в причинно-следствена връзка с ПТП, то приносът им към настъпилия резултат е незначителен. Също претендират разноски.

В открито съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците си, които поддържат заявените претенции и становища.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Не се спори, а и се установява от представения по делото препис от свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ, № ***/01.07.2013 г. (л.27 от материалите приложеното по делото досъдебно производство № 320 ЗМ 437/2016 г., по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас), че ищецът е собственик на МПС „Сааб 9-3, същото с рег. № ***.

Не се спори също така, че на 24.05.2016 г., ищецът е управлявал горепосоченото превозно средство по път № 906, в участък от пътя между с.Медово, общ.Поморие и .Каблешково, общ.Поморие, като се движел в посока към гр.Каблешково, общ.Поморие.

Около 21.30 ч. на посочената дата, в тъмната част на денонощието, управляваният от ищеца автомобил се намирал на около 1.2 км. от пътен знак за начало на гр.Каблешково, общ.Помори, на прав пътен участък с асфалтово покритие и крайпътни мантинели, при разделено на две ленти пътно платно, суха пътна настилка, без неравности.

Ищецът управлявал автомобила в дясната лента за движение със скорост от 80 км.в час, при която опасната зона за спиране на автомобила е 73 м. и се изминава за 4.76 секунди.

Водачът управлявал превозното средство на къси светлини, с видимост на левия фар до 50 метра, а на десния до 75 метра.

По същото време, на същото място и в същата посока, на около 1-1.20 м. в дясната лента за движение, се движили мотоциклет „Иж Планета” с рег. № ***, управляван от втория ответник и мотопед „Симсон”, без регистрационен номер, управляван от първия ответник, като двете превозни средства са се теглили с мека връзка – въже, като мотоциклетът е бил теглещ, а мотопедът теглено превозно средство.

При управление на посочените МПС двамата ответници са били без светлоотразителни жилетки, а тегленият мотопед е бил без светлини.

Ищецът се разминал с насрещно движещо се превозно средство, като при разминаването не е бил заслепен от светлините на същото, видял непосредствено пред автомобила си попътнодвижещия се мотопед без светлини, теглен от мотоциклет, предприел маневра, като отклонил автомобила наляво, но независимо от нея последвал контакт с тегления мотопед, след който автомобилът на ищеца се ударил с предната си лява част в мантинела и получил материални щети в размер 4 935.78 лв., установен от заключението на вещото лице по изготвената по реда на чл.207 ГПК съдебно-автотехническа експертиза (л.4-9 от делото).

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в това число от заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза (л.50-56 от делото), което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано.

Съгласно посоченото заключение, избраната от ищеца скорост на движение непосредствено преди възникване на ПТП не е била съобразена с движението му на къси светлини, защото видимостта на водача е била по-малка от опасната му зона на спиране, като скоростта, с която водачът е следвало да управлява автомобила, за да спре в рамките на осветеност на късите светлини е била около 42 кв.в. час.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.

За успешното провеждане на иск с правно основание чл.45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение на ответника/ответниците, от което са причинени вреди и причинно-следствена връзка на извършеното с вредите.

Установи се от събраните по делото доказателствата, че процесното ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието, изразява се в сблъсък на управляваното от ищеца МПС с мотопед, управляван от първия ответник, теглен от мотоциклет, управляван от втория ответник, като по време на възникване на произшествието тегленото превозно средство е било без светлини, а след сблъсъка, вследствие на предприетата преди удара от водача на автомобила маневра – отклоняване на автомобила наляво, МПС на ищеца се ударило в крайпътна мантинела и получило процесните щети, репарирането на които се търси в производството.

Ищецът, като водач на МПС, е извършил нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като се е движел с несъобразена с конкретните условия на видимост скорост от 80 км. в час, която не му е позволила своевременно да възприеме композицията от превозни средства, управлявана от ответниците и своевременно да спре при възникналата опасност за движението.

Вторият ответник е теглел превозното средство, управлявано от първия ответник, което превозно средство е било без светлини, в нарушение на чл.86 ЗДвП, съгласно който по време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини и авариен сигнал, а тегленото - с включен авариен сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник. При движение през нощта или в условията на намалена видимост и при неизправна осветителна уредба тегленото моторно превозно средство трябва да има отзад в лявата страна червена светлина.

При тази фактическа обстановка и при последвал удар между превозното средство на ищеца и композицията на ответниците и нанесени вреди на последните, би било налице съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на ответниците, в съотношение 60 % за ищеца и 40 % за ответниците – Определение № 493/28.07.2017 г. по т. д. № 567/2017 г., II т. о., ТК на ВКС.

В случая обаче според настоящия съдебен състав вредите по превозното средство на ищеца се дължат единствено и само на противоправното поведение на последния поради следното.

Съдебната практика, включително практиката на ВКС трайно приема, че при възникнала опасност за движението водачът на МПС има единствено задължение да намали скоростта или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация. Поначало т. нар. „спасителна маневра” е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. Водачът на МПС може да извърши спасителна маневра, но няма да носи наказателна отговорност само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК, т. е възникналата опасност не може да се предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2 ЗДвП и не е допуснал причиняване смърт или увреждане на хора /ТР 106/31.10.1983 г. ОСНК/. Законът обаче не го задължава да направи това, защото изрично е регламентирал в чл.20, ал.2 дължимото поведение при възникване на опасност-да намали скоростта или да спре. Когато водачът на превозното средство е допуснал нарушения в режима на скоростта /движи се с несъобразена или превишена скорост/ или при възникване на опасност на пътя не е предприел незабавно мерки за задействане на спирачния механизъм и настъпят вредоносните последици, той ще носи отговорност за извършено престъпление по транспорта – Решение № 234/07.07.2015 г. по н. д. № 665/2015 г., II н. о., НК на ВКС.

Ищецът се е движил с несъобразена скорост, в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, при възникнала опасност за движението не е изпълнил единственото си задължение да намали скоростта или да спре, а е предприел неправомерно отклоняване на автомобила наляво, в резултат на която маневра и последвалия сблъсък с мантинелата са последвали претендираните щети по автомобила му, т.е. вредите са в причинно следствена връзка с несъобразената скорост на движение на ищеца и неправомерната му маневра, но не и с поведението на ответниците, поради което предявения иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид изхода на спора искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно и като такова същото следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските на ответниците 642 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.М.К., за осъждане на Л.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** и Х.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, двамата със съдебен адреса*** – адв.С.К., да заплатят на ищеца сума в размер сумата 4 935.78 лв., представляваща щета по лек автомобил „Сааб 93” с рег. № ***, увреден от настъпило на 24.05.2016 г. на път 906, в отсечката между с.Медово, общ.Поморие и гр.Каблешково, общ.Поморие, ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на иска – 16.01.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ искът за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 1323.10 лв., представляваща обезщетение за забавено изплащане на вредата от непозволеното увреждане, в размер на законната лихва върху сумата 4 935.78 лв. за периода от датата на увреждането – 24.05.2016 г. до предявяване на иска.

ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.М.К., да заплати на Л.Н.Н., ЕГН ********** и Х.А.П., ЕГН **********, двамата със съдебен адресат адв.С.К., сумата 642 лв. (шестстотин четиридесет и два лева), представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.К.А., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.М.К., за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :