Решение по дело №964/2018 на Районен съд - Лом

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

Гр. Лом, 22.05.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломският районен  съд, в публично съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 964 описа за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Искове с правно основание: -  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,

                                                                                 - чл. 205 ЗЗД,

                                                                                 - чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.Г., САК, срещу К.Е.К., ЕГН **********,***,   за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да заплати неустойка.

Ищецът твърди, че между него – с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК *********и ответника е сключен  Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** по програмата нон Стоп  29,99 лв., сключен на 07.04.2016 год., със срок на действие до 07.04.2018 год., като на ответницата е предоставен абонатен номер № *********. При възползване от преференциални условия абонатът е взел и мобилно устройство, м. SAMSUNG GALAXY GRAND PRIME GREY VE, на изплащане, на 23 месечни вноски, всяка от по 9,29 лв., съгласно уговореният погасителен план на лизинговия договор.

Въз основа на сключеният договор ответникът е ползвал мобилни услуги, предоставени от ищеца.

Издадени са  фактури за месечно отчитане, за периода 15.03.2016 год.  – 14.06.2016 год., с приложени към тях извлечения за месечно потребление и отразени лизингови вноски. Поради неизпълнение на задължението за заплащане в срок на потребените услуги и на лизинговите  вноски /в общ размер на 67,56 лв./, ищецът е прекратил едностранно договорите и е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, както и незаплатените лизингови вноски.

Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

Тъй като неустойката не е посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от което произтича претенцията за заплащане по заповедното производство, за ищеца е налице правен интерес от предявяване, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове да претендира осъждането на ответника да заплати и тази сума.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 53,38 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателнотоплащане.

Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 569,77 лв., представляваща начислена договорна неустойка по договор за абонатен номер № *********.

Както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 204,38 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за абонатен номер № *********.

Претендират се и направените разноски по водене исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните са няма спорни фактически твърдения.

В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не се представляват. От пълномощника на ищцовата страна, адв. В. Г., САК е постъпило становище, в което исковете се поддържат по основание и размер, с изключение на искането за присъждане на неустойка, която претенция се поддържа в размер вместо първоначално претендираните 569,77 лв. – в размер на  89,97 лв., основавайки се на постигнато споразумение между ищеца и КЗП, според което към настоящия момент размерът дължимата се от абонатите на дружеството-оператор неустойка е до три стандартни за съответния ползван абонаментен план месечни такси.

От доказателствата по делото се установява следното:

              Приложено е ч.гр.д. № 3045/2017 год. на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 2340/01.12.2017 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник, по Договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2016 год., за абонатен № *********, за сумата от 943,21 лв., представляваща: главница 827,53 лв. – потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 15.03.2016 – 14.06.2016 год., за които е издадена крайна фактура № **********/15.06.2016 год. и 115,68 лв. – мораторна лихва запериода 01.07.2016 – 15.11.2017 год., ведно с лихвите върху главницата, считано от 30.11.2017 год. до окончателното плащане, както и разноските по заповедното производство: 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – адвокатски хонорар, или общо 205,00 лв.

              Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и на основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане № 1111 от 12.03.2018 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 02.04.2018г.

              Междувременно, длъжникът е установен на друг адрес, непосочен по делото и препис от Заповедта по чл. 410 ГПК е редовно връчена на 24.02.2018 год. За това, с Разпореждане № 1341/26.03.2018 год. съдът сам е отменил разпореждането си с указанията по чл. 415 ГПК и като е констатирал, че в законоустановеният двуседмичен срок не е подадено възражение, е разпоредил издаването на изпълнителен лист. За това второ разпореждане заявителят е уведомен на 04.04.2018 год. /видно от известието за доставяне/. Издаденият изпълнителен лист все още не е получен от заявителя.

              Исковете, предмет на настоящото производство са предявени на 02.05.2018 год. /отново видно от известието за доставяне/, като исковата молба е получена и входирана в деловодството на съда на 04.05.2018 год.

              С разпореждане от същата дата исковата молба е оставена без движение, с указание в едноседмичен срок да се представят доказателства за довнасяне на държавната такса /125 лв./ и за обосноваване на правния интерес на ищеца от предявяването им, доколкото същият е уведомен, че издадената по ч.гр.д. № 3045/2017 год. е влязла в сила.

              Това разпореждане е получено от ищеца на 17.05.2018 год. и с молба от 28.05.2018 год. е представена квитанция за внесена държавна такса и са изложени съображения по допустимост на съединяването на установителния с двата предявени осъдителни иска.

              В подкрепа на претенциите са представени писмени доказателства, които са приобщени по делото – договор за мобилни услуги и фактури, в т.ч. издадената крайна фактура № **********/15.06.2016 год. Приложено е и ч.гр.д. № 3045/2017 год. на РС – Лом

              При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

              1. Относно предявеният иск по чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК:

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него саществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 53,38 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателнотоплащане.

              Този иск е недопустим поради липса на правен интерес защото е безпредметно в производството по настоящото дело заявителя/ищец да иска установяване на вземане въз основа на заповед, която е влязла в сила.

              За това предявеният установителен иск за главницата в размер на 53,38 лв. следва да се остави без разглеждане, а производството по него – да се прекрати.

              2. По предявените осъдителни искове по чл. 205 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 204,38 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за абонатен номер № *********.

Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 569,77 лв., представляваща начислена договорна неустойка по договор за абонатен номер № *********, като тази претенция е намалена по размер от първоначално претендираните 569,77 лв. – на 89,97 лв.

Предявените от „Теленор България“ ЕАД гр. София осъдителни искове биха били недопустими, ако е налице идентичност между вземането по заповедта за изпълнение и вземането , предмет на осъдителните искове.

Настоящият състав е на становище, че такава идентичност липсва, съпоставяйки посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение факти, от които произтича вземането по заповедта за изпълнение и посоченото в исковата молба основание на претендираните вземания по осъдителните искове.

Видно от заявлението, вх.№ 20023/30.11.2017 год., заявителят е посочил, че сумите: главница 827,53 лв. – потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 15.03.2016 – 14.06.2016 год., за които е издадена крайна фактура № **********/15.06.2016 год. и 115,68 лв. – мораторна лихва запериода 01.07.2016 – 15.11.2017 год., или обща сума в размер на 943,21 лв. по заповедта за изпълнение, съставляват стойността на потребени и незаплатени от ответника далекосъобщителни услуги, които са му предоставени по Договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2016 год., за абонатен № *********. Посочено е, че задължението на ответника произтича от неизпълнение на поетото с цитирания договор задължение да заплаща предоставените му далекосъобщителни услуги, което задължение същият не е изпълнил в договорения за това срок.

Същевременно в исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения, че сключеният с ответника договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги е прекратен поради неизпълнение на поетите с него задължения, поради което и на основание т. 11 от договора, ответникът дължи заплащане на уговорената неустойка, която е в размер на 569,77 лева.

Изложил е твърдения, че предвид прекратяване на договора е настъпила предсрочна изискуемост на месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство, м. SAMSUNG GALAXY GRAND PRIME GREY VE,  поради което същите са дължими възлизат на сумата от 204,38 лева.

Съпоставката на фактите, представляващи основание за издаване на заповедта за изпълнение и тези на осъдителните искове, а също и произтичащите от тях субективни материални граждански права, в първия случай за заплащане на стойността на ползвани далекосъобщителни услуги, а във втория - за заплащане на уговорена неустойка за неизпълнение на задължения по сключен между страните договор и респ. за заплащане на незаплатени лизингови вноски, налага извод, че не се касае за идентични вземания.

В случая е налице въвеждане на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, което е направено по допустимия за това процесуален ред - чрез предявяване на осъдителен иск.

              За това съдът в този си състав приема, че исковете са допустими. Разгледани по същество обаче, те са неоснователни и подлежат на отхвърляне, тъй като ищецът вече се е снабдил с изпълнителен титул за тези свои вземания и за това не следва ответникът да бъде осъден да ги заплаща втори път.

              При този изход от делото на ищцовата страна не се следват разноски. Ответникът от своя страна не претендира и не установява такива.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМ  предявеният от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу К.Е.К., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422 ГПК: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца по Заповед № 2340/01.12.2017 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3045/2017 год. на РС – Лом, в размер на 53,38 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателнотоплащане и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по този иск.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, срещу К.Е.К., ЕГН **********,*** иск с осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 569,77 лв., представляваща начислена договорна неустойка по договор за абонатен номер № *********.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, срещу К.Е.К., ЕГН **********,*** иск с осн. чл. 205 ЗЗД за сумата от 204,38 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за абонатен номер № *********, за предоставеното на абоната мобилно устройство, м. SAMSUNG GALAXY GRAND PRIME GREY VE.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението

 

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 3045/2017 год. на РС – Лом да се отдели и върне в архив.

 

 

 

Районен съдия: